За интерферентната изменчивост и семантичната адаптация на някои немски nomina appellativa, заети в българския с посредничеството на други славянски езици (интуиция и компетентност)

Една от особеностите на лексикалния знак в неговата еволюция е изменчивостта. Тя може да засяга както формалната страна (плана на изразяване), така и съдържателната (плана на съдържанието, семантиката). Изменчивостта би могла да се отнася и до двете страна на езиковия знак, тогава става дума за пълна изменчивост. Интерес за нас представляват трансформациите в семантичния аспект, т.е. изменчивостта на езиковя знак по отношение на идеалната му страна. Когато наблюдаваме наличие на промени в семантиката на думата при заемането ѝ в друг език, ги означаваме с термина интерферентна изменчивост. Много често за нейната поява заслуга има някакъв друг език, който играе ролята на посредник в по-нататъшния път на лексемата. Заетите лексеми се адаптират семантично към лексикалния фонд на езика приемник (независимо дали са пряко или индиректно проникнали) и стават част от него. Върху „новите лексеми в езика приемник“ започват да влияят различни социо- и лингвокултурологични величини, наречени от Луи Йелмслев конотатори. Самият Йелмслев споделя, че „някои измежду тези конотатори могат да са свързани с дадени системи на семиотични схеми, други с дадени системи на семиотични употреби, трети и с двете. Това не може да се знае предварително, тъй като може да зависи от ситуациите. За да цитираме само някои изглеждащи крайни възможности, невъзможно е да се знае предварително дали даден образ (словата на даден индивид спрямо словата на друг) представлява само специфична употреба, а не същевременно и специфична схема (която може би се различава съвсем малко от другата, но все пак се различава), или дали даден национален език представлява специфична лингвистична схема или в опозиция на друг национален език – само специфична употреба, докато схемите на двата езика са идентични...“ (вж. Йелмслев 1971: 149).

В лексикално отношение своеобразна проява на езикова интуиция в диахронен аспект и езикова компетентност в синхронен е заемането на чуждоезикова лексика и адаптирането ѝ към интра- и екстралингвистичните особености на приемащия език.

Става въпрос за преход на лексикален материал от един език в речниковия състав на друг език вследствие на контакти между тях или чрез други езици посредници. Както се знае, причините за лексикалното заемане могат да бъдат външни и вътрешни. При външните причини носителите на езика проявяват своя езиков усет в параметрите на по-тесните политически, икономически и социални отношения с други чуждоезикови общности. Това чувство, този усет за езика са се проявили и се проявяват в необходимостта за означаване с чужди лексикални единици на новопоявили се за субкултурата предмети, явления и процеси. Това важи с особена сила за наименования на реалии в различни направления на науката и техниката, където заемките играят ролята на нормативни термини.

Заимстването на лексика между различните езици представлява задължителен и изключително важен процес в историята на речниковия състав на всеки национален език през различните етапи на неговото развитие и кодифициране. Тук е моментът да припомним, че в някои случаи заемането на чуждоезиковата лексика може да се окачестви в по-тесен смисъл като семантично. Т.е., когато говорим за по-общото лексикално заемане (проява преди всичко на езикова компетентност) от чуждия език, лексемата навлиза със своето значение и със своята специфична форма, като в този процес са налични фонетични промени спрямо звуковите принципи на приемащия език. Семантичното заемане е проява на езикова интуиция и се свързва преди всичко с калкирането. Друга негова проява обаче е приемането на чуждоезиковата дума с нейното значение, като е налице морфологично адаптиране към граматичната система на приемащия език.

Според Б. Янев „немецкие слова, которые проникали в славянские языки, адаптировались собственным способом к новым языковым системам и моделям. Некоторые из заимствованных слов сохраняют свою семантическую структуру, другие изменяют их в 2 основных направлениях – расширении или сужении. Участие таких заимствованных слов в устойчивых словосочетаниях в славянских языках также неодинаково. Тот факт, что количество слов немецкого происхождения в лексике польского, русского и болгарского языков относительно велико, объясняет наш выбор иллюстративного лексического материала этих 3 языков. Чешский, сербский и другие славянские языки известны своим сильным пуризмом, поэтому количество иностранной лексики, включая слова, заимствованные из немецкого языка, в этих языках ограничено. При этом немецкие заимствования засвидетельствованные, например, в болгарском языке (по указаниям этимологических словарей) являются как непосредственные и заимствованиями через польский и русский языки“ (Янев 2005: 192).

Обект на изследване в настоящата статия са някои немски заемки в българския език, чийто път за проникване е индиректен – чрез посредничеството на други славянски езици, които преди нас са приели немската дума в речниковия си фонд, откъдето пък тя – видоизменена фонетично, обогатена, ограничена или раздробена семантично, исторически и културно обременена – преминава в българския лексикон. Най-голям брой думи в този аспект имат за посредник руския и полския език, което логически се обяснява от близките взаимоотношения между съответните страни и народи. През руски в български език попадат около 75 % от опосредствано заетите немски думи. Този факт се обяснява с изключителната роля, която изиграват руският език и руската култура по време на Българското възраждане и след Освобожднението. Тези заемки обхващат разнообразни области от бита и културата, особено значителен е броят им в сферата на военното дело – кител, ефрейтор, фелдфебел, гилза и т.н. Други субстантиви – като шлейф, раница, ширма, вафла, бутерброт, швейцар – не са преминали от немски директно в руски, а с посредничеството на полския език. Става въпрос за заемки от различни области – винт, пачка, будка, рицар, цел, цех, пантоф, и разбира се, и тук е голям делът на думите от сферата на военната терминология – генерал, рота, офицер. В чуждоезиковия лексикален фонд на езика ни други славянски посредници за немски лексеми са чешкият език – грош, крона, кнедли, и сръбският (както и хърватският) език – ким, цигла и др.

Специално внимание заслужават думите картоф и гешефт, тъй като те се срещат и в славянските езици посредници, но пътят на тяхното проникване в българския език не може да бъде определен еднозначно. Що се отнася до материалната обвивка на думата картоф в български език, етимолозите са единодушни, че в случая румънското посредничество е изиграло своята роля. При думата гешефт влиянието на румънския език се изразява само по отношение на конотация на думата в двата езика, което е резултат от близката съдба и балканския манталитет.

Присъединяваме се изцяло към становището на Борис Парашкевов, според когото „от етимологично гледище реалните немски заемки са доста малко, напр. грунд/ грунт, гилдия, гилза, гланц, зала, лагер, словообразувателно адаптираните будка, рамка и др., възприемани по различно време, често с (полско-)руско посредничество, невинаги с адекватна, еднаква или запазена семантика (срв. мундир, преживяло разцвет в руски, както и романско-немския военен термин рота)“[1]. При голамя част от т.нар. „германизми“ става въпрос за „интернационални думи или термини (агент, група, кавалер, тракт и т.н., галицизмът марш), в това число интернационализираните блок (долнонемско-нидерландска и английска дума) или лавина. Сред привежданите съчетания идиоматични са примерно тези с грош, които на немски са непреводими с Groschen. Сред тях попада дори през куп за грош, преосмислено по народна етимология от прескуп за грош ‚всичкото, топтан за един грош‘. Една част от съчетанията са колокационни и именно при тях е важно да се показва дали на немски (а и на всеки друг език) са буквално преводими. Други са възпроизведени или калкирани от немски: виенски шницел, еолова арфа. ... думата банка ‚стъкленица‘ лексикографските справочници поставят – омонимно или полисемно – редом с многозначната банка. Нем. Bank няма значение на съд, съдинка (банка с това значение се смята за полско творение). Немската композиция Blutbank = бълг. кръвна банка означава център за съхраняване на банки с кръв, наричани на немски Blutkonserven...“[2].

Пътят на включените в изследването лексеми е проследен с помощта на етимологичните речници на условно обособените в това изследване три езика – изходен немски, славянски посредник и заемащ български. Семантичната структура на разгледаните лексикални единици ексцерпираме от тълковните речници и речниците на чуждите думи на трите езика, както и от двуезичните речници. Включените в това изследване думи се разпределят в 8 групи, при всяка от които лексикалните единици са разпределени в три колони – първата е на немската дума и нейната семантика, втората включва славянската дума и нейните значения (когато са посочени два славянски езика – полски и руски, означава, че думата преминава от полски в руски, а не е директно заета от немски или само от един от двата славянски езика), докато третата колона показва българската лексема и нейния семантичен обем.

1 група думи – при тях не се откриват съществени разлики между значенията на думата в трите езика – изходния, славянския език посредник и заемащия български.

Независимо че в тази група семантиката на думите в трите езика се припокрива, отново се забелязват някои особености. Думата „das Butterbrot“ като немски композит се състои от думите „Butter“ (хляб) и „Brot“ (масло). Този факт е въздействал пряко върху нейното значение – „филия хляб с масло“, което в български (независимо от лексикографските данни) и руски се възприема като сандвич, тъй като обхватът на семантиката на думата е обогатен в гастрономически план – с кашкавал, салам и др. Думата вафла е пример за метонимично пренасяне на значението, т.е. думата е била способна да промени значението си, разширявайки своя обем, при което чрез пренос е започнала да служи за назоваване на ново понятие, което се намира във връзка или зависимост от първоначалното лексикално понятие – „тънка подсладена кора, изпечена между метални форми или плоскости с различни фигури“.

Военното си значение думата генерал получава през XV в., което се е развило от немския орден, а по-нататък запазването му се дължи на успоредната френска форма – „general“. Запазване на старите значения на думата откриваме в посредническия полски език, като напр. „генерал в църковния орден, генерален старейшина“, където се натъкваме дори и на свободно пренасяне на значението в различни области на социалния живот, но това се дължи на изходната латинска семантика на „generalis“ – `общ, главен`. Латинският оказва въздействие и при думата ефрейтор, като се явява образец, по който тя се извежда в немски – exemptus – freien (Gefreiter), с първоначално значение на „освобождаване на войник от караулна служба“, което е довело и до възникването на военната семантика, използвана в посредническия руски език за пръв път при Петър І.

Присъствието на думата кител в тази група може да се окачестви като условно, тъй като и в трите езика е налице почти еднаква семантика, която обаче във всеки един от тях се е диференцирала своеобразно: в немски – „рубашка, работно облекло“, в руски – „униформена куртка“, в български – още по-диференцираното – „лятна, бяла офицерска куртка“. Това обаче не би трябвало да е повод за отбелязване на нови значения, тъй като семантичният замисъл и денотативната обективност на думата се запазват.

При думата цигла (която е немска модификация, но не изконна немска дума) откриваме значение на „тухла“, не по най-правилния начин посочено в немско-българската лексикография, а и латинската дума „tequla“ в Български етимологичен речник на Стефан Младенов е преведена неточно като „тухла“ – значение, употребявано в средновисоконемското езиково пространство, когато тухла е имала съвсем различен денотат „тухла за покрив“, и напълно изгубено на сегашния етап от развитието на езика. Следи от това явление откриваме в полски език, където ceglа освен основното значение „тухла“ развива и значенията на „брикет“ и „книга, която не може да се продаде“, които формално напомнят тухла.

2 група думи – в изходния немски език са налице едно или повече значения, които в останалите два езика – посредника и българския – липсват

Присъствието на думата будка във втора група може да бъде оспорено, ако се вземат предвид значенията ѝ в полски. Пряк посредник за нас обаче е руският език и при съпоставителния анализ ще трябва да се обърне внимание върху семантиката на думата в този език, която отговаря на българската – с уговорката, че в руски е необходимо прилагателно уточнение за помещението, което се назовава като „будка“ – напр. „телефонная будка“. Що се отнася до първото българско значение, „подвижността“ на дъсчения подслон може да се обясни с някои по-ранни значения на средновисоконемския субстантив buode, откъдето идва и будка – „палатка, шатра“.

Интересно е заемането на думата грош, което е станало от полски, а не от чешки, където тази монета е в оборот.

Картоф има интересна история поради някои общи семеми, а и фонетично думата е сродна на трюфел – „подземна ядивна гъба“, защото идва от немскaта дума Tartüffel, заета пък от своя страна от италиански, от която под въздействието на езикова дисимилация t-t/ t-k, се получава думата „Kartoffel“. Днес в някои краища на България (Козичино, Поморийско) откриваме форма много близка до изходната немска – картофел, картофла. Същото се наблюдава и при думата ким, вместо нея в някои бълг. диалекти са среща формата кимел, по-близка фонетично до изходната немска Kümmel, отколкото ким. Пред формата люмпен в руски е поставен знак *, защото за самостоятелна употреба на такава дума в този език е трудно да се говори, откриваме я в съчетанието люмпен-пролетариат, което в себе си съдържа сходна на българската семантика, развила се от немската. Лумпен е дума, която се мотивира семантично от две немски думи – Lumpen и Lump, като обединява някои от техните семантики на българска почва в една. Най-вероятно значението на думата като „безделник“ е довело до появата на лексемата лумпар, обозначаваща „тежък неподвижен човек“, откриваща се днес в Банско.

Сходството във външния вид е било вероятно причината за обособяване на ново преносно значение на думата раница в немски език като „дебeл корем, гърбица“, което не е преминало в български и руски. Именно това значение прави немската дума полисемантична и я нарежда в тази група. От друга страна, в български и руски наблюдаваме обединяване на първо и трето немско значение в едно. Внимание заслужава фактът, че думата рота днес се среща в полски само като историзъм, независимо че точно този език я заема от немски и дава на руски, откъдето пък ние я наследяваме. При ширма имаме приемане и на прякото, и на преносното значение (“параван“, „прикритие“) в двата заемащи славянски езика – руски и български, като в първия се обособява честа фразеологична употреба под формата на „Служитъ ширмой!“. Интересно явление, на което се натъкваме, е използването на фразеологизма „Държи се като фелдфебел!“ в български език за грубо и деспотично поведение на някого, което неминуемо се дължи на второто значение на думата в немски – „някой, който е груб и авторитарен и обича да командва“. Този факт би оспорил до известна степен присъствието на думата в тази група, тъй като тук става въпрос за изцяло припокриване на семантиката на немската дума на българска земя. Затова с известна условност ние отреждаме място на думата тук, още повече че и лексикографската практика не е утвърдила това значение като самостоятелно, а като проявяващо се само идиоматично. Другото, което трябва да се спомене при фелдфебел, е, че е налице известна промяна в значението на субстантива още на родна земя, който първоначално се е схващал като „административен служител“, а основната дума, от която композитумът е изграден, Weibel, е със значение „съдебен изпълнител“.

3 група думи – немската заемка развива в езика посредник значение, което в изходния език не присъства и в български не се приема, т.е. това това значение е присъщо само на славянския език посредник

Вероятно асоциациите, които външният вид на ястието кнедла придизвиква (нещо отпуснато, издуто, дори разплуто), са довели до обособяване на преносното му значение в посредническия за нас чешки език на „неловък, несръчен, туткав човек“. Интересен е фактът, че названието на считаното дори за национално ястие в Чехия крие историята си в немската етимология и лексика. При думата пантоф етимолозите не са единодушни относно посредническия език. Ние приемаме най-разпространеното мнение, че думата е заета от полски, тъй като в руски не може да се говори дори за адекватна форма, но чешката форма на думата -pantofel- често изкушава на нея да бъде присъдено чешко посредничество, дори и заради принадлежността към мъжки род и най-голямата близост до изходната немска форма Pantoffel. Изразът „мъж под чехъл“ се радва на такава разпространеност, че в полски имаме дори един вид синекдотично пренасяне на значението – самият „мъж под чехъл“ се нарича пантоф(pantofla), синоним на друга форма, която означава същото и има за корен думата pantofla – pantoflarz.

4 група думи – при тях и в български, и в езика посредник се открива значение на думата, което не е присъщо на изходния немски език

Единственият представител на групата е думата винт. Тя развива на руска почва значение – „игра на карти“, което притежава и българската лексема. Динамиката на нашия език пък води до обогатяване на семантиката с още едно, характерно само за българския език, значение – „корабно витло“. Днес думата е присъща изцяло на техническата терминология, но по-рано субстантив, познат от XV в. и образуван от глагола winden (вия, навивам), е имал значение на „нещо завито, навито, някаква бъркотия, блъсканица“, с по-преносна употреба, което е оказало въздействие върху това „предметът за завиване и резбата“ да бъдат наречени винт.

5 група думи – в заемащите славянски езици има значения на думата, които в немския език не съществуват, но от друга страна, на него са му присъщи значения, които не са се развили в славянските езици

Лексикалните единици, представители на така обособената група, са пример за често срещано явление – думата в немски е полисемантична, нормално е не всички значения да се заемат в другите езици, но в тях пък се развиват нови, собствени значения, неприсъщи на немската форма. При гешефт случаят е малко по-особен, защото не става въпрос за нова семантика, а за промяна в знака на немската семантиката + в – на румънската и българската. Т.е. „нормалната сделка, търговия“ (Geschäft) в немски, в останалите два езика вече е „нечиста, нечестна, а дори и спекулативна“.

Сходната форма е причината значенията шушулка и гилза в немски да имат идентична фонетична обвивка, зад която се крият и други, не така добре обясними семантики. В руски и български думата развива нови семеми, при които също се открива формално пренасяне на значението „гилза“ – „втулка, хартиен патрон, книжна или метална тръбичка“. Явлението, срещнато при гешефт – промяна на семантиката от + в –, се забелязва и при думата пачка, но с обратна посока – от – в +, т.е. негативното „паплач“, „сган“ в полски вече е „сплотена приятелска компания“. В руски и български тези значения изчезват, но тук се забелязва един вид обобщаване на значението при нова семема на думата, възникнала на славянска почва – от „прозрачна поличка на балерина“ в руски, в български имаме вече „цял прозрачен костюм на балерина“. При едно от другите, нововъзникнали на славянска земя значения се наблюдава конкретизиране и стесняване – от руски „няколко слоя в един пласт“ в най-общ смисъл, в български то вече е диференцирано – само „пласт полезни изкопаеми, отделени от слой нерудни изкопаеми“, може да се нарече пачка. Поводът, по който думата цех е включена в тази група, е наличието на значение в немски език (производствен цех, еснаф), което почти не се проявява, тъй като има съвсем различна материална обвивка, която е възприета официално в писмения и говорим немски език – Zunft. Тук става въпрос за нечестен приятел на преводача, но след като лексикографията посочва подобно значение, то не може да бъде пренебрегнато с лека ръка, още повече че в по-предишен етап от развитието на немския език от е било донякъде познато, а по време на феодализма сигурно и повече.

Интересен е начинът, по който се е появило новото значение на лексемата шлейф – „брана, грапа“. Както шлейфът се влачи по земята след роклята, така и селскостопанското оръдие, което изравнява почвата, следва машината, към която е прикачено. Именно тази странна прилика в гледката е причина за появата и на това значение – „брана, влачка“.

6 група думи – налице са различни самостоятелни значения в немската и българската форма на думата независимо от общите значения на думата, присъщи и за трите езика

Думата арфа, немски Harfe, старовисоконемски harp(p)fa, както и холандската (harp) и английската (harp) ѝ форма имат общ индоевропейски корен *(s)kerb(h)- , със значение – „въртя се, изкривявам“. Музикалният инструмент е наречен така, защото на него се свири с изкривени пръсти или заради изкривената форма, която има. По същата причина, но в по-широк аспект са възникнали и думите Rampe, Harpune. Известната прилика с музикалния иструмент е довела до назоваването на уред за сортиране на семена в български като арфа. В немски откриваме и второ значение на думата, което назовава отново вид инструмент.

Исторически обусловено е сегашното значение на рицар в полски и български език – „изтънчен и галантен в отношението си към дамите мъж“ (всеки рицар е имал дама на сърцето, в името на която той е воювал), което в руски – езика, от който ние приемаме немската дума, не се среща. Това показва, че тази семема е заета директно от полски. Немската дума е калка на френската chavalier, с което се обясняват някои от значенията. Способността на един език за пренасяне на значенията на дадена дума е удивителна. Затова и в немски ще открием най-разнообразни семеми на думата рицар – като се започне от „пържени филии“, мине се през „специално куче“ и се завърши с „бодлив охлюв“. Вероятно начинът, по който рицарят нахлузва доспехите върху себе си и доста често техният златист цвят наподобяват вида на пържените филии и процеса на овалването им в специална панировка – покритие от горе до долу.

По отношение на думата швейцар е налице неточно представена семантика, изразяваща се в посочени значения на „вратар, портиер“. По-вероятно се има предвид „гражданин на Швейцария, който служи в представителните части на кралската гвардия като стражар“. Докато в немски имаме значение на „кравар, мандраджия“, то в български срещаме „особен вид швейцарско сирене“.

7 група думи – в трите езика се откриват общи значения, парaлелно с които в немски и в езика посредник се развиват индивидуални за тези два езика значения

При думата корона метонимичното пренасяне на значението е доста широко, но и съвсем логично – то се е извършило по формални показатели или посредством символизация – затова производни на корона са „монетата крона, короната на дърво, еленските рога, коронката на зъб, венчето на цвят, качулът на птица“, напомнящи корона в смисъла ѝ на накит и формата, която това украшение има, и значенията на „фамилия на владетелска къща, властта на крал и кралица, престол, нещо перфектно“, които този предмет изразява като символ. Именно кръглата форма на короната е довела до обособяване на значение в немски език – „кръгъл полилей“, и в полски на семеми – „венче на цвят“ и „чучул на птица“, присъщи само на тези езици.

8 група думи – в изходния език и в заемащия български се открива значение, което в посредника липсва, т.е. това значение е заето директно от немски в български език

Интересното при думата офицер е начинът ѝ на заемане, който се е осъществил по два пътя – едното от българските значения е получено чрез посредничеството на руския език (офицер като военно звание), а другото, тъй като в посредническия език липсва, следва да е заето пряко от изходния немски език(офицер – фигура от шахмата).

От направените наблюдения се вижда, че в езиците посредници се запазва значително по-голямата част от семантичната структура на немската лексема, докато в български език навлиза най-често едно значение (арфа, гилза, цел, раница, ефрейтор, кител и др.), много по-рядко две и повече значения (будка, грош, ширма и др.). Интерес представлява фактът, че в думи като гешефт, арфа, рицар и др. се развиват значения, непознати в немски език. В езиците посредници също откриваме семантика, неприсъща на думата в немски и български: крона, гилза, кнедла, пантоф. Един такъв съпоставителен анализ ни сблъсква с множество интересни явления, от които могат да се направят полезни заключения за динамичните процеси, възникващи при обогатяването на речниковия фонд на даден език с чужда лексика. При тях историческите, социалните и езиковите особености на всяка страна са проникнали във всяко едно от разгледаните явления.

Процесът на лексико-семантично заемане е тясно свързан с проблематиката за езиковата компетентност. Във връзка с присъщата на носителите проява на езикова компетентност можем да говорим за наличието на вътрешни причини за лексикална интерференция. Един от основните фактори за това са присъщите на езика тенденции към по-широко смислово разграничаване между отделните лексикални формации, при което навлизат чуждоезикови синоними, които не само че имат различна конотация, но и са семантично натоварени от стилистичните и субкултурните особености на езика донор, срв. страх/паника; уют/комфорт; съобщение/информация и др.

Езиковата компетентност се свързва и със спонтанната проява у носителите към езикови компенсации. Това е и друга вътрешна причина за заемане на чуждоезикова лексика – когато с една лексикална единица може да се замени словосъчетание или описателна конструкция: сейф, румсървис, снайпер, фукса, юнга и др.

Интересен феномен при лексикалното заемане е неговата обвързаност с билингвизма, изразяваща се в способността на би- и мултилингвите да превключват от един езиков код на друг в социолектната употреба на домашната и заетата лексика. Този феномен, макар и да е синхронно явление, се свързва повече с езиковата интуиция, която обаче е резултат на богата езикова компетентност. Такива употреби са характерни за езиковите прояви на международни журналисти, дипломати, учени, както и много често за хората на изкуството. От билингвите заетата лексикална формация се разпространява и в други социални групи и така става константна величина от устната и писмената реч.

В своята статия Чувството за език и езиковата компетентност Б. Янев и И. Чобанов (Янев, Чобанов 2016: 353–361) споделят гледната точка на Л. И. Божович, според когото „чувството за език възниква непроизволно, като страничен продукт на дейността, която е насочена към овладяването на практиката на речевото общуване. Това неосъзнато, неразчленено, емоционално (на равнището на чувството, а не на мисленето) обобщение на речевия опит на детето може да бъде използвано за регулирането и контрола на правилността както на писмената, така и на устната реч.“ Л. И. Божович е и автор на определението за „чувството за език“, което се смята за най-изчерпателно и пълно, като в този термин той влага следното съдържание: „механизъм на селекцията и контрола на езиковите единици, в които съотношението на семантичното и формалното има обективно неформализиран и вариращ характер“. Именно в това определение чувството за езика се явява компетентен инструмент за адаптиране на чуждоезиковата лексика към системата на родния език.

В същата статия авторите разглеждат детайлно и разсъжденията на Лебедева, която обобщава няколко аспекта на чувството за езика, изказани от различни учени, а именно, че то може да се разглежда:

• като реакция (О. С. Ахманова, Н. И. Имеладзе и др.);
• като механизъм за контрол и оценка на изказването (М. М. Гохлернер и др.);
• като специфично отношение към езиковите структури (Г. В. Ейгер);
• като владеенето на език (М. Р. Львов и др.);
• като умение и навик да се спазват нормите на речта (Т. К. Донская, Л. П. Федоренко и др.);
• като проява на интуицията (З. А. Потиха, Г. В. Рамишвили);
• като способност правилно да се постъпва в нова речева ситуация на основата на минал опит (В. А. Артемов, А. В. Пузырев, Т. М. Колесникова и др.) (Янев, Чобанов 2016: 357).

Всички от изброените аспекти могат да намерят изражение в езиковото поведение на носителите спрямо приемането и употребата на чуждоезиковите лексикални формации в родния речников фонд.

Именно в рамките на езиковата компетентност се обособяват фонетичният, граматичният, семантичният и прагматичният аспект, които са от съществено значение за приемането и употребата на заетата лексика. Лексико-семантичният аспект се свързва със системата на езиковите номинативни единици и със системата на езиковите значения, с обогатяването на речниковия запас и адекватното тълкуване на значението на думите. Прагматичният аспект включва правилата на речевото поведение на индивида в конкретната речева ситуация на общуване. За целта е необходимо да се владее стилистично разслояване на езика като инвариант и неговите реализации в речта, както и развито „чувство за език“ („езиков усет“). Езиковата компетентност може да се осъществява, от една страна, на основата на практическото владеене на родния език, формирано под влияние на речта на околните, а от друга, благодарение на чувството за език, което не е вродено, а се изгражда постепенно в резултат на емпирическите обобщения над езика от индивида без оглед на натрупаните специфични знания за езика. За формирана езикова компетентност може да се говори, когато са налице системни знания за езика и умение да се използват езиковите единици в съответствие с намеренията на индивида и условията на комуникативната речева ситуация (срв. Янев, Чобанов 2016: 359).

И интуицията, и компетентността в процесите на лексикално заемане се свързват с комуникативната актуалност на чуждоезиковата дума и степента ѝ на навлизане в речевите практики на носителите на приемащия език. В този случай процесите на заемане имат своята специфична социално-психологическа обосновка и природа. Този аспект от лексикалната интерференция е най-силно обвързан с проявата от страна на носителите на езикова интуиция (чувство за езика) и езикова компетентност. Той се свързва с осъзнаването, от една страна, на престижа на чуждоезиковата лексика в сравнение с домашната. В този случай чуждоезиковата дума е с по-висок рейтинг в езика приемник, срв.: ограничение/лимит, творчески/креативен и др. От друга страна, комуникативната актуалност е важна предпоставка в процеса на общуване, тъй като чуждоезиковите думи много често означават важни в комуникативно отношение понятия и се радват на специално внимание, което може да е както краткотраен, така и дълготраен лингвистичен процес.

В процесите на лексикално заемане са необходими и интуицията, и компетентността, но водеща е втората, защото се изгражда от представите на човека за езиковата система, за съставящите я компоненти и за правилата за тяхното обединяване в смислени изказвания при изграждане на речевите актове в процеса на комуникация (срвн. Янев 2017: 29–34).

БИБЛИОГРАФИЯ

Колектив 1971–2011: Български етимологичен речник, София: Изд. на БАН, І –VІ т., 1971–2011.

Младенов 1941: Младенов, Ст. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език, София: Христо Г. Данов, 1941.

Андрейчин и колектив 1963: Андрейчин, Л. и колектив. Български тълковен речник, София: Изд. на БАН, 1963.

Арнаудов и колектив 1992: Арнаудов, Ян. и колектив. Немско-български речник, т. І–ІІ, София: Изд. на БАН, 1992.

Готлиб 1972: Готлиб, К. Немецко-руский и руско-немецкий словарь „Ложных друзей переводчика“. Москва: Русский язык, 1972.

Първев 1979: Първев, Хр. Помагало по българска лексикология, София: Наука и изкуство, 1979.

Милев и колектив 1978: Милев, Ал. и колектив. Речник на чуждите думи в българския език. София: Наука и изкуство, 1978.

Пернишка 2014: Пернишка, Е. Речник на чуждите думи за всички. София: Наука и изкуство, 2014.

Гессен 1979: Гессен, Д., Стыпула, Р. Большой польско-русский словарь, т. І–ІІ, Москва – Варшава: Wiedza Powszechna, Советская энциклопедия, 1979.

Радева 1988: Радева, С. Наръчен полско-български речник, т І–ІІ, София – Варшава: Наука и изкуство, Panst. wyd. Wiedza Powszechna, 1988.

Толстой 1976: Толстой, И. Сербскохорватско-русский словарь. Москва: Русский язык, 1976.

Спиркина 1980: Спиркина, А. Г. Словарь иностранных слов. Москва: Москва, 1980.

Фасмер 1986: Факсмер М. Этимологический словарь русского языка, т І–ІV. Москва: Прогресс, 1986–1987.

DUDEN 2002: Das Herkunftswörterbuch. Etymologie der deutschen Sprache. Mannheim u.a.: Dudenverlag, 2002.

DUDEN 1995: Drosdowski, G. Das große Wörterbuch der deutschen Sprache in 8 Bänden, Mannheim: Dudenverlag, 1995.

KLUGE 1999: Seebold, E. Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache, Berlin/New York: De Gruyter, 1999.

Wellmann 1998: Wellmann, H. Langenscheidts Großwörterbuch Deutsch als Fremndsprache. München, Berlin: Langenscheid, 1998.

Йелмслев 1971: Hjelmslev, L. Prolégomènes à une théorie du langage. Paris: De Minuit, 1971.

Бояджиев 1986: Бояджиев, Т. Българска лексикология. София: Наука и изкуство 1986.

Славова 1986: Славова, Т., Лекова, Т. Помагало по историческа лексикология. София: Наука и изкуство, 1986.

Янев 2005: Янев, Б. Систематизация славянских устойчивых словосочетаний по их соответствующим лексическим моделям на немецком языке (Устойчивые словосочетания в польском, русском и болгарском языках с опорным словом – заимствованием из немецкого языка). //Отвъд думите: превращения на смисъла. Пловдив: Контекст, 2005, 191–197.

Янев, Чобанов 2016: Янев, Б., Чобанов, И. Чувството за език и езиковата компетентност. //ULUSLARARASI SÖZ, SANAT, SAĞLIK SEMPOZYUMU. Edirne: Trakya Üniversitesi Yayın No: 178, 2016, 353–361.

Янев 2017: Янев, Б., Интуиция и компетентност в изследването на семантичното адаптиране на немските заемки в българския език, в: сб. Интуиция и компетентност в езика, литературата и образованието, Пловдив: Хоризонти, 2017, 29–54.

http://procedures.uni-plovdiv.bg/docs/procedure/336/11513228511281719226.pdf