Имената на млякото и млечните продукти в балканските езици (Връзка с теориите за индоевропейската прародина)

Още преди да се появят цивилизациите на Балканите, древните индоевропейци са добивали мляко и млечни продукти. Млечно-киселата диета е била важна за изхранването и за разпространението им. В тази работа ще се опитаме да проследим развитието на лексемите за мляко от възстановени индоевропейски корени към съвременните балкански езици.

Оказва се, че е трудно да бъде възстановен същинският индоевропейски корен за думата мляко. В повечето езици намираме деривати на широко разпространени глаголи за добиване и употреба на млякото.

*h_аmelĝ- ‘добивам мляко’ – регистирани форми: стангл. melcan, ствиснем. malchan гр. ἀμέλγω, струс. mŭlzu, лат. mulgeō, лит. mélžiu. Производни са съществителните имена за мляко: стнорв. mjolk, стангл. meolc, англ. milk, праслав. mlěko и др. В латинския, а вероятно и в келтските езици, към това основно значение се развива още едно, свързано с белия цвят на млякото: ‘осветлявам, правя публично достояние’ – prōmulgāre. Хетската дума за мляко не е известна. В индоирански първоначалната лексема е заменена от глагол със значение ‘правя/ставам полезен’ (Малъри, Адамс 1997: 381);

*ĝ(ḷ)lákt (gen. ĝlaktós) ‘мляко’, в гр. γáλα, в лат. lac, gen. lactis (< *glakt с дисимилационно изпадане на началния велар). Сродно е хетското galaktar ~ galattar, което означава ‘приятен на вкус, сладък растителен сок, използван в церемонии’. Диалектното разпространение на тази лексема в хетски, гръцки и латински сочи, че в индоевропейския праезик е съществувала дума за ‘мляко’. Този факт се потвърждава от наличието на форма *lac със значение ‘млечен продукт, свежо сирене, внасян от северните варвари’ в старокитайски;

*dhédhh₁i (gen. dhedhnós) ‘пресечено (кисело) мляко’ с примери: стпрус. dadan ‘мляко’, aлб. djathë ‘сирене’, стинд. dádhi ‘пресечено мляко, гъсто кисело мляко, извара и суроватка’. Лексемата е производна чрез редупликация на *dheh₁(i)- ‘суча, бозая’. Сродни са нередуплицираните форми в гр. ϑήνιον ‘мляко’, арм. del ‘коластра’. Лексемата е била разпространена сред централния и източния индоевропейски регион;

*ksih_xróm ‘обезмаслено мляко, суроватка’. Думата е регистрирана в срперс./новоперс. šīr ‘мляко’, осет. æxsyr ‘мляко’, стинд. kṣīrám ‘(сгъстено) мляко, млечен сок’. Към този източен индоевропейски ареал трябва да бъде посочена алб. hirrë (< ksih_xr-neh_a -) ‘суроватка’;

*pipih_xusih_a- ‘богат на мляко’ с примери в стинд. pipyúṣi ‘богат на мляко’, авест. a-pipyūšī ‘безмлечен’, лит. papìyusi ‘крава, която дава мляко’. Сродни са причастието *peih_x- ‘подпухнал, преливащ’, от което деривати са: в лит. píenas ‘мляко’, латв. piēns ‘мляко’, стинд. páyas- ‘мляко’, авест. paēman ‘майчино мляко’;

*(k)sṷeid- ‘мляко’ – регистрирана е в балтийските езици: лит. svíestas ‘масло’, латв. sviēsts ‘масло’. Към тези лексеми можем да добавим авест. xšvīd ‘мляко’. Вероятно лексемата е от източния и централния индоевропейски свят;

*h₃éng^wṇ ‘масло’ с форми във: стирл. imb ‘масло’, уел. ymenyn ‘масло’, лат. unguen ‘мазнина’, ствиснем. ancho ‘масло’, стпрус. аnctan ‘масло’. Думата е от централната и западната индоевропейска област и произхожда от *h₃eng^w- ‘помазвам’;

*tṷóh_xṛ (gen. tuh_xrós) ‘извара’ – среща се в гр. τῡρός ‘сирене’, βούτῡρος ‘масло’, рус. творог ‘извара’, лат. būtyrum, откъдето е англ. butter. Думата е от централния и източния индоевропейски свят и може да бъде предположено, че произхожда от глагол *tṷeh_x - и че има връзка с *teu(h_a) ‘подпухвам, набъбвам’ (Малъри, Адамс 2006: 260–263).

Днес най-разпространените наименования за мляко и млечни продукти в балканските езици са следните:

Те са със следния произход:

Български език:

мляко – от праслав. *melka. Произходът на праславянската дума е обект на дискусии – според авторите на БЕР е възможно праслав. *melka да е сродно с праслав. *malkā (мочурливо място, локва; с друга степен на коренната гласна), сродно с лит. maĺkas ‘глътка’, латв. malks, malkas ‘глътка, пиене наведнъж’ или да е от гот. miluks (БЕР 4: 177–178). Според други източници в индоевропейския праезик е съществувал глагол с основа *h_amelĝ- със значение ‘доя, давам мляко’, който е засвидетелстван в стирл. bligid~bluigid, англ. milk, лит. mélžu, струс. mŭlzu, гр. amélgo, лат. mulgeō, както и същ. име за мляко: стирл. mlicht, рус. молоко, алб. mjel, тох. В malkwer (Малъри, Адамс 2006: 261–262). В индоиранските езици липсва дума от основата *h_amelĝ- с това значение. Вероятно тя е била заменена от лексема, производна от основата *dhédhh₁i- с първоначално значение ‘суча, доя’: санскрит dhayati, гр. θήσατο, лат. fēlō, гот. daddjan, латв. dêju, праслав. *dojiti (Гамкрелидзе, Иванов 1984: 569–571). От основата *dhédhh₁i- се развиват някои от термините, означаващи млечни продукти: санскрит dádhi ‘кисело мляко’, алб. djath(ë) ‘сирене’, арм. dal ‘коластра, млечна течност’, пруск. dadan ‘мляко’. Замяната на първичната лексема *h_amelĝ- с *dhédhh₁i- в индоиранските езици показва специфичното развитие на животновъдството при иранските скотовъдни племена след отделянето им от другите индоевропейски общности. Новите термини, означаващи мляко и млечни продукти, обединяват индоиранските езици с някои други диалекти: осетински, персийски, албански, литовски и латвийски (Гамкрелидзе, Иванов 1984: 570).

масло – от праслав. *māsla, произв. с наст. –sla от *māz- ‘мажа’. От български е заето в рум. maslu ‘маслосвет’, арум. maslŏ, maswa (БЕР 3: 679–680).

извара (с варианти одвара, провара) – продуктът се получава с топлинна обработка – варене, оттам е прозрачна вътрешната форма. Ие. корен е *wer-, *wor-, *wōr- (БЕР 1: 122).

суроватка, сироватка – още с множество фонетични варианти и различни значения. Суроватка се нарича не само течността, която се отделя млякото след извличането на изварата, но и подобни продукти, които се получават в различните стадии на преработването на млякото и които са други вещества. Броят на тези продукти зависи от много условия: от характера (планински или равнинен) на скотовъдството, дали се преработва овче или краве мляко, дали течността, останала след отделянето на изварата се подлага на допълнителна термична обработка и др. В славянските езици са засвидетелствани множество форми и те не могат да бъдат изведени от една обща праформа. Лексемата няма устойчив звуков или морфологичен строеж и затова няма общоприета етимология. Отхвърлен е вариантът *syrovatka да се изведе от гот. *sūra watô ‘кисела вода’. Според Добродомов в тюркските езици са засвидетелствани два типа наименования на киселото мляко: тип *joγurt/*joγrut и тип *joγrat. За етимологизуването на названията на суроватката важни са названията от втория тип *joγrat. Прачувашкото название на *joγrat би било *śūrat, а по-късно *šƏvarat, с промеждутъчно *suvǎrāt, което е възприето от славяните като *syvarāt. Проникването на заемката се свързва с периода, предшестващ разпадането на праславянския език (цит. по БЕР 6: 694–697).

дзира, зира ‘суроватка’ – в някои македонски и български диалекти (от Странджа и Тракия) (Клепикова 1974: 136).

сирене, но и сир ‘голяма буца прясно сирене’ – от праслав. *syrь. Праславянският корен *syrь се отнася и за значенията ‘влажен, суров’ (представени в славянските езици: стбълг. syrь, рус. сырой; чеш. syrý; ср. sȉrov) и е сроден с лит. súras ‘солен’, латв. sūrs ‘солен, горчив’, както и със стпрус. suris ‘сирене’, ствиснем. sûr ‘кисел’, стисл. súrr ‘подкваса’ (БЕР 6: 685–686). Смята се, че произлиза от ие. корен *suH-ro- (Дерксен 2008: 484).

кашкавал – заемка от рум. caşcaval, която се извежда от лат. caseus cavallae ‘кобилешко сирене’ (БЕР 2: 300).

Албански език

hirrë ‘суроватка’ е от протоалб. форма *ksirā, която се сравнява със санскритската дума kṣīrá- ‘мляко’. Етимолозите се опитват да направят връзка както с праслав. *syrъ, така и с прагерм. *skurjan ‘кисело мляко’. Е. Чабей и Е. Хамп отнасят hirrë към urdhë (Орьол 1998: 149). Ако hirrë е от *ksih_xróm, албанският е единствен европейски пример сред останалите азиатски: срперс./новоперс. šīr ‘мляко’, осет. æxsyr ‘мляко’, стинд. kṣīrám ‘(сгъстено) мляко, млечен сок’ (Малъри, Адамс 2006: 262).

urdhë ‘вид меко сирене, извара’ произхожда от протоалб. *wurdā, което е от ие. корен *ṷerH- със значение ‘горещ съм’ (Рикс 2001: 689). Важен за семантиката на тази етимология е фактът, че този млечен продукт се получава чрез изваряване на суроватката (Орьол 1998: 487–488). Думата съществува в румънски: urdä, в западните български говори, както и в други балкански и карпатски езици, и принадлежи към думите с общобалканско (и карпатско) разпространение, на които се приписва субстратен произход (Асенова 2002: 44). Както за hirrë, така и за urdhë са правени множество етимологии. Ст. Младенов свързва лексемата с тур. vurmak ‘бия, удрям’, Б. Симеонов – с осет. urs ‘бял’, а Ив. Дуриданов – с ие. *sker- ‘режа’ (Орьол 1998: 488). Според М. Москов карпато-балканският скотовъден термин урда има вероятен тюркски произход. Ученият разглежда начина на приготвяне на този млечен продукт и го разделя на три стъпки: 1. Изваряване на изходния материал (суроватка, разредено с вода кисело мляко или течността, останала след избиването на маслото); 2. Поставянето на изварата в съд с определена форма; 3. Оставянето на поставения във форма материал за изсушаване на слънце. М. Москов счита, че именно процесът на сушене (със семантичен признак ‘сушен’) е в основата на номинацията на карп.-балк. (х)урда, като заемането е от прабългарски, кумански или древнотюркски произход от гл. осн. quru- ‘суша, изсъхвам’ и е възможнo да се е извършило в периода VI – VII в. (раннотюркска заемка) или XI–XII в. (къснотюркска, куманска заемка) (Москов 1994–1995: 152). Като доказателство за това, че думата урда, хурда е българизъм, ученият привежда термина сироватка, суроватка, сирватка, „която, както и други карпато-балкано-славянски скотовъдни термини, също е тюркизъм и булгаризъм“ (Пак там: 150). За М. Москов съществува балкано-карпатска етническа общност с основни етноси – българският и румънският, и периферни – украински, полски, словашки, унгарски, сръбски, албански, арумънски, гръцки в рамките на балкано-карпатския ареал. А списъкът на субстратните думи в албански и румънски би трябвало да се редуцира с две – (х)урда и kopel-, kopil-, които са от тюркски произход (Пак там: 152).

djath(ë) ‘сирене’ с протоалб. форма е *deϑ, която е от ие. корен *dheiĝh- ‘суча (майчино мляко)’ (Рикс 2001: 138), а същ. име вероятно е *dhédhh₁i. Според Ю. Покорни dhē(i)- означава ‘суча’, а алб. djathë първоначално е означавало ‘извара, направена от вкиснато мляко’ и съществува гръко-алб. форма dithë ‘сирене’ (Покорни 1959: 241).

gjalpë ‘масло’ вероятно е e-степен на ие. *sélpes ‘мазнина, мас, олио’, която се явява в санскрит. sarpi- ‘стопено масло’, гр. élpos. Индоевропейската форма *sélpes има o-степен в германските езици: англ. salve ‘мехлем, балсам, мас’ (Малъри, Адамс: 2006: 261)

kos ‘кисело мляко’ от слав. *kvasъ и произв. глагол *kvasiti. Праславянската лексема *kwās обикновено се сравнява с лат. cāseus ‘сирене’ (< ие. *cāsо- < ие. *kw-āt-so-) и стинд. kváthati ‘вари, ври’ (БЕР 2: 308). Ю. Покорни отбелязва ие. корен *kṷat(h)- със значение ‘ферментирам, ставам кисел’. Материал за този корен той намира във формите на стинд. kvathati ‘варя, вря’, kvātha- ‘изварявам’. Латинската дума cāseus ‘сирене‘ (< *cāso- < *ku̯āt-so- ‘съсирек’) има същия отглас като в старобълг. квасъ (Покорни 1959: 627). Авторите на „Речник на индогерманските глаголи“ отбелязват ие. корен *kṷath₂- с първоначално значение ‘разпенвам се, изпускам мехури’, от който се развиват вторичните значения ‘вкисвам, ферментирам, втасвам, кипя’ (Рикс 2001: 374). Р. Дерксен изказва съмнение за наличието на -а- в корена и постулира ие. корен *kuHth₂-s- (Дерксен 2008: 267).

gjizë ‘селско сирене’ е от ие. вербален корен *ser- ‘тека’, от който се извеждат множество думи за суроватка или сирене: лат. serum ‘суроватка, серум’, гр. ορός ‘суроватка’ , тох. В ṣarwiye ‘сирене’ (Малъри, Адамс 2006: 262).

qumësht ‘мляко, суроватка’ от лат. clomostrum < *colostrum (Орьол 1998: 363).

tambël (гегийски) ‘мляко’ < от албанското i ëmbël ‘сладък’ < от протоалб. *amla, което е идентично с формата на санскрит alma ‘кисел’. Ш. Демирай, обратно на В. Томашек, реконструира *Hen-m(e)lit- (пак там: 91).

vaj, voj ‘масло’ от лат. oleum (Пак там: 492).

mjel ‘мляко’ < ие. *h_аmelĝ-.

Румънски език

lapte мляко’ с ие. корен *ĝ(ḷ)lákt. Рум. lapte, арум. lapte, мегл. lapti, истрорум. lǫpte са от лат. lac < гр. γάλα. Румънската лексема има сродни в романските езици, всички производни от лат. lac, lactem: итал. latte, пров. lach, фр. lait, катал. llet, исп. leche, порт. leite (WEBDEX: 1).

uléi (-iuri) ‘растително масло’, с варианти olei, uleiu, uleu. От слав. произход (слов., чеш., пол., рус.) oleĭ (Cihac, II, 227) (WEBDEX: 2).

Думата за масло е unt от лат. unctum.

brânză ‘сирене’, мегл. brǫndză. Лексемата е с неизяснена етимология и обект на множество дискусии. Ще представим накратко някои от тях: Сиренето може да получи наименованието си от мястото си на производство или от формата, която заема. Последното включва доста примери: исп. adobera, което значи ‘форма за сирене’ и ‘сирене’; рум. burduf, което означава ‘обвивката на стомаха на животно (коза, овца), в която се поставя сиренето’ и макар и рядко, ‘сирене, което се държи в бурдуф’. Познати са лат. formaticus, гр. μανοῦρα ‘направен на ръка’ и ‘сирене’, лит. paner ‘кошница’; исп. manteca ‘масло’, порт. manteiga, вероятно от лат. mantica ‘сак, чанта’. Подобен примитивен начин да се даде форма на сиренето, като се изцеди и водата, е да се постави в ленена или конопена торба. Тази торба днес с различни диалектни названия, вероятно в миналото се е наричала brandeum, лат. дума със значение ‘ленено платно’. Резултатът brandea > brînză ‘сирене’ изглежда нормален от семантична и фонетична гледна точка. Според Хашдеу лексемата е дакийска по произход, съставена от bo-ransa с асимилация на последния елемент към rînză. Денсушану намира ирански корен *renc-, renz- ‘изцеждам, смачквам’, Джугля определя *brendia или *brandia, от ие. *gurendh ‘ферментирам’; по-късно някои изследователи (Капидан, Хубшмит, Ролфс, в по-ново време – Брънкуш) са склонни да определят тази дума като субстратна Reliktwort (WEBDEX: 3). Според нас за наименоването според формата, срв. лат. formaticum, фр. fromage, итал. formaggio ‘сирене’, както и свързването им с рус. творог, праслав. *tvorogъ < творъ ‘форма’ няма достатъчно основания. Считаме, че семантично е по-вероятно латинският първоизточник да се изведе от ие. *g^whermos ‘топлина, горещина, особено от огън, слънце’. От *g^whermos (със сигурен ие. статус от *g^wher- ‘топъл’) следват: лат. formus ‘топъл, горещ’, ствиснем. warm, стпрус. gorme, латв. gaŕme, трак. germo-, гр. θερμός със същото значение и алб. zjarm ‘огън’ (Малъри, Адамс 1997: 263).

jintiţă ‘суроватка, течност, която се отделя от изварата след пресоване’. Думата съществува в източните и западните славянски езици, в някои унгарски диалекти и се смята за славянска заемка в румънския (Клепикова 1974: 136).

zăr, (zer), dzăr, dăr ‘вторична суроватка, която остава след извара с по-ниско качество, урда’. Думата се извежда от ие. *gher- или *dher-[1] (Пак там). Ие. *g^uher- е със значение ‘ставам топъл, сгорещявам’ и се среща в: алб. zjarm ‘огън’, гр. θερμός ‘горещ, топъл’, лат. formus ‘горещ, топъл’, праслав. *grъnъ ‘котел’ и др. (Водтко, Ирслингер, Шнайдер 2008: 196–197).

zаră ‘суроватка след отделянето на маслото’. От румънски лексемата прониква в други балкански езици – бълг. зара ‘мътеница’, ср. и хърв. zarica ‘млечен продукт, вторична извара’. Изказвани са предположения, че и двете лекесми zăr и zară могат да бъдат изведени от общ етимон, който се отнася до трако-дакийския лексикален пласт (Клепикова 1974: 137), като и обратното, че нямат общ произход (Г. Райхенкрон: zаră < трак. *zala (срв. алб. dhallë), a zăr < ие. *ser- (срв. лат. serum)) (Пак там: 136).

Гръцки език

γάλα ‘мляко’ с ие. корен *ĝ(ḷ)lákt, регистрирана в хет. galaktar ‘млечен сок от дървета и растения’, или може би по-общо ‘успокояващ мехлем, храна’. Според Х. Фриск гр. γάλα е северноазиатска (тюркска) заемка (Фриск 1960: 283–284) От гр. лексемата преминава в лат. lac, lactis, където началното g- е изчезнало поради дисимилация, а оттам в рум. lapte. Съществуват предположения, че гр. γάλα може да бъде свързано с различните думи за мляко от езиците нуристани: ашкун zō, кати zu, трегами dzor, вайгали zōr. Тези наименования водят до протонуристанското *dzara-, протоиндоиранското *ź(h)ara- или ź(h) ṛrа-. А формата ź(h)ṛrа отговаря точно на гр. γάλα. Фактът, че в старокитайски съществува лексемата *lak ‘млечен продукт, селско сирене, внасян от северните варвари’ свидетелства в полза на заемането ѝ от индоевропейски в някои от езиците от Централна Азия (Малъри, Адамс 1997: 382).

τῡρός ‘сирене’

βούτῡρος ‘масло’, букв. ‘краве сирене’. Гръцката лексема е от ие. *tṷóh_xṛ (gen. tuh_xrós) ‘извара’ – среща се в лат. būtyrum, būtūrum, откъдето е англ. butter, в рус. творог ‘извара’, в ав. tūiri- ‘извара, пресечено мляко’. Ие. *tṷóh_xṛ е славяно-гръко-иранска изоглоса.

τυρόπηγμα ‘извара’ – композит от τῡρί и πήγμα < πηγνύω със значения 1. забивам; 2. съсирвам, подквасвам (Бабиньотис 2008: 1818).

ορός ‘суроватка’ от ие. вербален корен *ser- ‘тека’, ср. с лат. serum ‘суроватка, серум’, гр., тох. В ṣarwiye ‘сирене’ (Малъри, Адамс 2006: 262).

Идентифицирането на млякото, млечните продукти и добиването им в праисторически времена се основава на вторични доказателства, които често са обект на дискусия. Първото домашно животно, което е доено за мляко, вероятно е козата или овцата. Иконографски доказателства от Източното Средиземноморие сочат, че първите доячи са стояли зад животното, а не отстрани, както се дои крава. Козата и овцата са използвани за добив на мляко от ранния неолит. Това заключение не се оспорва, но се спори за датирането на добиване на мляко от едър рогат добитък. Съществува група доказателства, която се основава на глинени цедилки и „котли за мляко“ от бронзовата епоха, служили за отделяне на изварата от суроватката. Тези глинени цедилки приличат по форма на съвременните метални съдове, използвани със същата функция.

Тъй като този вид керамични съдове са намирани в ранни неолитни селища в Централна Европа, се предполага, че едър рогат добитък е бил отглеждан с цел добиване на мляко, млечни продукти и месо през ранния неолит. Смята се, че отглеждането на едър рогат добитък за производство на мляко, месо и млечни продукти започва около 3500 г. пр. Хр.

Независимо от датирането си, млекопроизводството има както икономически, така и генетични последствия. Според Гр. Кохран и Х. Харпендинг при адаптирането към новия начин на хранене – от месната диета на първите ловци и събирачи на храна към зеленчуково-зърнената на уседналото население от Югозападна Азия – се наблюдават значителни генетични промени. С отглеждането на добитък добивът на мляко се осъзнава като възможност за приемане на калорична храна. Много хора по света след четиригодишна възраст не произвеждат достатъчно от ензима лактаза, който служи за преработване на лактозата (млечната захар). Консумирането на прясно мляко от възрастни, непроизвеждащи достатъчно лактаза, води до неприятни странични ефекти като подуване, метеоризъм, разстроен стомах и диария. Ензимът се среща при народи от Европа, Северна Африка и някои части на Източна Индия, но в Евразия съществуват големи райони, в това число голяма част от Средиземноморието, където хората са лактозно нетолерантни.

Според двамата автори преди около 8000 години се явява генна мутация към лактозна толерантност (днес тя засяга 95% от населението на Швеция и Дания), чиито носители могат безпроблемно да преработват лактозата. Тази мутация играе значителна роля в човешката история, защото има отношение и към гените, отговарящи за цвета на кожата на северните народи и за транпортирането на витамини към клетките, особено витамин D (Кохран, Харпендинг 2009: 77–78).

Една от най-важните и най-големи миграции – тази на индоевропейците – вероятно е провокирана от мутацията към лактозна толерантност, с ясно изразен генен алел (13910-Т), който северноевропейците притежават. Вероятно първоначално е засягала малко хора, но с увеличаването на броя на носителите на този ген се променя и начинът на живот на хората – те стават скотовъдци, които отглеждат добитък заради млякото и млечните продукти не само заради месото. Млекопроизвеждащите скотовъдци консумират високоенергийна храна, затова те са и по-добри войни-завоеватели, а това е обяснението за разселването им на запад, юг и север в Европа.

Скотовъдството побеждава в конкуренцията със зърнопроизводството както в Каспийско-Понтийските степи, така и в Северна Европа и води до създаването на общество от завоеватели. Така благодарение на войнствеността и мобилността си първите индоевропейци се разселват сравнително бързо на голяма територия, а по-доброто хранене им позволява да печелят битки почесто от другите народности (Кохран, Харпендинг 2009: 174–184).

Ако се включат данните от изследването на генотипа, теориите за индоевропейската прародина и разселването на индоевропейците трябва да бъдат преразгледани в полза на М. Гимбутас. В началото на неолита в Европа преди 8000–7000 години в Германия, Унгария и Испания се явяват групи от ранни земеделци, различни от местните ловци-събирачи, докато териториите на Русия са населени от силна популация от ловци-събирачи от сибирски тип. Западна и Източна Европа влизат в контакт преди около 4500 години – популациите от Германия от късния неолит (носители на културата на шнурова керамика) могат да проследят около 75% от техния произход до културата Ямна, документирайки масова миграция в сърцето на Европа от източната ѝ периферия (Хаак, Лазаридис 2015: 207–211). Наследниците на ямната култура са били по-високи, по-силни (и с по-здрави зъби). Така резултатите от генните изследвания подкрепят идеята за произход на индоевропейските езици на Европа от Понтийско-Каспийската степ.

БИБЛИОГРАФИЯ

Асенова 2002: Асенова, П. Балканско езикознание. Велико Търново: Фабер, 2002.

Бабиньотис 2008: Γ. Μπαμπνιώτης. Λεξικό της νέας ελληνικής γλώσσας. Τρίτη έκδοση, Αθήνα, 2008.

Водтко, Ирслингер, Шнайдер 2008: Wodtko, D., Irslinger, Br., Schneider, K. Nomina im Indogermanischen Lexicon. Heidelberg: Universitätsverlag Winter, 2008.

Гамкрелидзе, Иванов, 1984: Гамкрелидзе, T., В. Иванов. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Тбилиси: Издательство Тбилисского Университета, 1984.

Дерксен 2008: Derksen, R. Etymological Dictionary of the Slavic Inherited Lexicon. Leiden. Boston: Brill, 2008.

Клепикова 1974: Клепикова, Г. П. Славянская пастушеская терминология. Москва: Наука, 1974.

Кохран, Харпендинг 2009: Cochran, Gr., Harpending, H. The 10,000 year explosion. How civilization accelerated human evolution. New York: Basic books, 2009.

Малъри, Адамс 1997: J. P. Mallory, Douglas Q. Adams. Encyclopedia Of Indo-European Culture. London and Chicago: Fitzroy Dearborn Publishers, 1997.

Малъри, Адамс 2006: J. P. Mallory, Douglas Q. Adams. The Oxford Introduction to Proto-Indo-European and the Proto-Indo_European World. Oxford University Press, 2006.

Москов 1994–1995: Москов, М. Тюркское (булгарское или куманское) происхождение Карпато-балканского скотоводческого термина урда. – В: Балканско езикознание, XXXVII, 1–2, София, 1994–1995.

Орьол 1998: Orel, Vl. Albanian Etymological Dictionary. Leiden. Boston. Köln: Brill, 1998.

Покорни 1959: Pokorny, J. Indogermanisches Etymologisches Wörterbuch. Bern und München: Francke Verlag, 1959.

Рикс 2001: Rix, H. Lexicon der Indogermanischen Verben. Wiesbaden: Dr. Ludwig Reichert Verlag, 2001.

Фриск 1960: Frisk, H. Griechisches Etymologisches Wörterbuch. Heidelberg: Carl Winter Universitätsverlag, 1960.

Хаак, Лазаридис 2015: Haak, W., Lazaridis, I. Massive migration from the steppe was a source for the Indo-European languages in Europe. Nature 522, 207–211, 2015, https://www.nature.com/articles/nature14317.

БЕР 1: Български етимологичен речник. Автори: Вл. Георгиев и др. Т. 1. София, 2012.

БЕР 2: Български етимологичен речник. Автори: Вл. Георгиев и др. Т. 2. София, 2012.

БЕР 3: Български етимологичен речник. Автори: Вл. Георгиев и др. Т. 2. София, 2012.

БЕР 6: Български етимологичен речник. Автори: В. Анастасов и др. Т. 6. София, 2012.

WEBDEX 1: http://www.webdex.ro/online/dictionarul_etimologic_roman/lapte.

WEBDEX 2: http://www.webdex.ro/online/dictionarul_etimologic_roman/ulei.

WEBDEX 3: http://www.webdex.ro/online/dictionarul_etimologic_roman/brânză.