На 26 и 27 октомври 2018 г. в Благоевград се състоя организираната от Филологическия факултет при Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ международна научна конференция „Българистиката по света, филологията у нас“. В научния форум взеха редовно и задочно участие над 90 научни работници от 24 университета, разположени в десет държави, както и от различните институти към БАН.
Конференцията беше открита от декана на Филологическия факултет проф. д-р Магдалена Костова-Панайотова, а поздравления към участниците бяха поднесени от проф. д-р Антони Стоилов, зам.-ректор на Югозападния университет, както и от страна на Николай Кънчев, зам.-директор на Националното издателство „Аз-буки“. Бяха прочетени и поздравителни адреси, изпратени от множество чуждестранни и български университети като университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава, Масариковия университет в Чехия, Софийския университет, Великотърновския университет, Русенския университет и др., както и от ИБЕ към БАН.
Пленарни доклади представиха проф. Мария Добрикова от Братиславския университет „Ян Амос Коменски“, която разказа за вече стогодишната история на българистиката в сърцето на Словакия, проф. Мадлен Данова от СУ „Св. Кл. Охридски“, която се фокусира върху проблемите пред филологията днес, и проф. Раймонд Детрез от Университета в Гент, Белгия, който представи приноса на холандския славист Николас ван Вейк към българистиката и медиевистиката.
Двудневната работа на конференцията бе разделена в няколко секции. В докладите и последващите често оживени и емоционални дискусии бяха засегнати множество въпроси, свързани с актуалните проблеми и предизвикателства, пред които е изправена филологията (и в частност българистиката) у нас и по света.
Секцията „Преподаването на български език и култура зад граница“ работи в рамките и на двата конферентни дни. В първия ден докладите си представиха Елена Крейчова и Павел Крейчи от Масариковия университет в Бърно („Българистиката в Бърно – лебедова песен или ново начало?“), Маринела Младенова от ЮЗУ „Н. Рилски“ („Българистиката в Централна Европа днес – между традициите и прагматичните решения“), Николай Аретов от Института по литература към БАН („Новата българска литература отвъд Калотина“), Таня Стоянова от Университета на Македония, Солун („Българистиката в Университета на Македония, Солун“), както и Диана Иванова от СУ „Св. Кл. Охридски“ („Двете първи дами на словашката българистика (Мария Добрикова и Мария Кошкова)“). Камен Рикев от Люблинския университет „Мария Кюри-Склодовска“, въпреки че не успя да присъства лично на конференцията, използвайки възможностите на дигиталната епоха, представи на видеозапис доклада си „Българската проблематика в рамките на академичното изучаване на историята на балканските литератури: теоретически и методологически аспекти“. Обща тема в докладите на всички участници бяха проблемите и предизвикателствата пред българистиката и възможностите за разпространяването на езика, литературата и културата ни извън рамките на България.
През втория ден от конференцията доклади, свързани с българистиката в чужбина, бяха представени от Кристияна Симеонова от ИБЕ – БАН, която говори за българистиката в съвременна Русия, и Симеонка Велева от Института по ориенталистика към Варшавския университет, която се фокусира върху предизвикателствата пред учителя и университетския преподавател по български език извън България. Стилян Стоянов от ЮЗУ „Н. Рилски“ говори за проблемите с (не)разбирането на българската литература в небългарски контекст.
Работата на секцията „Преподаването на български език и култура зад граница“ имаше за свое логично продължение проведената в ранния следобед на 26 октомври кръгла маса „Българските лекторати: проблеми и перспективи“, в която участва зам.-министърът на образованието и науката г-жа Деница Сачева. Освен че беше водещ на събитието, г-жа Сачева беше и активен участник, който се опита да отговори на множеството въпроси, които бяха поставени пред нея както от страна на лекторите и университетските преподаватели зад граница, така и от преподаватели в неделните училища в чужбина. Зам.-министърът се ангажира с по-активна политика от страна на Министерството на образованието и науката по отношение на преподаването на български език, литература и култура в чужбина и представи някои от идеите, които са залегнали в проекта за постановление на Министерския съвет за осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища.
Панелът „Филологията у дома: предизвикателствата днес“ представи най-новите изследвания на българските учени филолози. На 26.10.2018 г. той се проведе в две отделни секции – литературоведска и езиковедска. В секция „Литературознание“ презентираха Силвия Георгиева от ЮЗУ „Н. Рилски“ („Класическата филология в България“), Магдалена Костова-Панайотова от ЮЗУ „Н. Рилски“ („Приоритетите на приоритета“) и Павел Филипов и Дмитро Гергинов от ЮЗУ „Н. Рилски“ („Несвободният 19. век на руската литература“). В секция „Езикознание“ изследванията си представиха Йовка Тишева от СУ „Св. Кл. Охридски“ („Трансформация на предложни фрази“), Светла Коева от ИБЕ-БАН („Типология на подчинените изречения към прилагателното име в български“), Димитър Веселинов и Милена Йорданова от СУ „Св. Кл. Охридски“ („Етнофразеологизмите в българския език с корен турк-“), Антони Стоилов от ЮЗУ „Н. Рилски“ („Две правописни реформи от 1945 г. – една политическа цел“) и Красимира Алексова от СУ „Св. Кл. Охридски“ („Косвени евиденциали и степени на достоверност (върху материали от анкетно проучване)“).
Работата в тази секция продължи и през следващия ден, когато докладчици бяха Мирена Пацева, Елена Руневска, Станка Панова (СУ „Св. Кл. Охридски“). Те представиха опита си да включат литературни текстове в обучението по български език на чужденци. Борислава Стефанова от ЮЗУ „Н. Рилски“ говори по изключително интересната тема за трудностите в процеса на обучение по литература на възрастни хора, докато Светослав Арсениев от УНСС разказа за приноса на Кина Пехливанова към българската русистика. Андрей Бобев (КМНЦ – БАН) представи доклада „Бележки и допълнения към описа на славянските извори на св. Седмочисленици“, Ана Тобиева от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ – „България на политическата карта на Европа през 1897 година: отговорите на литераторите“.
С лингвистичен фокус бяха докладите на Марина Джонова от СУ „Св. Кл. Охридски“, която сподели наблюденията си върху причастнострадателните форми със спомагателен глагол бива в българския език, на Елена Николова от ПУ „П. Хилендарски“ – филиал Смолян, която постави отново въпроса за видовете сказуеми в съвременния български език, и на Красимира Хаджиева от ЮЗУ „Н. Рилски“, която говори за българските дателни личноименни клитики в ролята им на външни посесори.
Секцията „Филологията в европейския културен обмен“ в първия ден беше представена от докладите на Яна Чанкова, ЮЗУ „Н. Рилски“ („Неведомите мостове на вечността“), на Максим Стаменов от ИБЕ – БАН, който говори за работата на изтъкнатите чуждестранни българисти Махиел Кийл, Йован Цвийич и Фернан Бродел, на Бойка Илиева и Петрана Стойкова от ЮЗУ „Н. Рилски“, които поставиха въпроса дали четенето на българска литература е удоволствие, или необходимост.
Същата секция продължи работата си с доклад на Илияна Гаравалова (ИБЕ-БАН), представящ приноса на големия лингвист Георги Герджиков към теорията на граматическите опозиции. Соня Христова от ЮЗУ „Н. Рилски“ направи паралел между руско-английските джендерни особености в речевия етикет на аристокрацията през XIX век, а Лъчезар Перчеклийски от ЮЗУ „Н. Рилски“ обърна внимание на мястото на „За буквите“ от Чeрноризец Храбър в руските старопечатни буквари.
На 27.10.2018 г. продължи представянето на докладите от това очевидно актуално и плодотворно тематично поле, като Татяна Фед разказа за проекта на НБУ „Българистика в Московския държавен лингвистичен университет“, Бойко Ламбовски (ЮЗУ „Н. Рилски“) говори за мястото на Марина Басманова в лириката на Й. Бродски, Милена Димова от ЮЗУ „Н. Рилски“ обърна внимание на темата за малкия човек в творчеството на С. Довлатов, а Цв. Ракьовски сподели наблюденията си върху начина на употреба на алкохола в литературата.
Плодотворна беше работата в малката, но много интересна секция, озаглавена „Филологията в дигиталната епоха“. Маргарет Димитрова (СУ „Св. Кл. Охридски“) предложи на вниманието на слушателите доклада си „Проучване на езика и книжовността на XVIII–XIX век. Три интернет платформи: погледът на езиковеда“. Величко Панайотов от СУ „Св. Кл. Охридски“ представи онлайн форми в обучението по словашки език, а Милена Беновска (ЮЗУ „Н. Рилски“) говори за мястото на П. Динеков в българската филологическа фолклористика.
Работата в съседната секция – „Българският език в мултикултурна среда – политики, парадигми, методики“, започна с доклада на Ана Кочева (ИБЕ – БАН), която сподели своите изследвания върху езика на австрийските българи. Катя Исса от УАСГ представи своите наблюдения върху езиковите процеси, протичащи при емигрантите в Австрия и Австралия, а Лучия Антонова-Василева (ИБЕ – БАН) обърна внимание на проблемите и перспективите пред запазването на българските говори в Косово. Следващите доклади акцентираха върху преподаването на български език и очакваните резултати в процеса на обучение. Мая Падешка от СУ „Св. Кл. Охридски“ постави въпроса за родно- и чуждоезиковото обучение в контекста на теорията за ключовите компетентности, Надежда Сталянова (СУ „Св. Кл. Охридски“) и Елена Крейчова (Масариков университет, Бърно) представиха някои възможни подходи при преподаването на български език за напреднали, а Биляна Тодорова и София Мицова от ЮЗУ „Н. Рилски“ споделиха какви предизвикателства откриват полските студенти при изучаването на български език.
Секцията „История на филологическата наука“ работи през втория ден на конференцията. В нея Петко Петков (СУ „Св. Кл. Охридски“) представи текстовете на Св. Василий Велики в славянската ръкописна и печатна традиция, Велислава Стойкова (ИБЕ – БАН) разказа за някои особености на търговската лексика през Възраждането според „Писменик“ на Хр. Павлович, а Любка Ненова (ЮЗУ „Н. Рилски“) изложи наблюденията си върху едно издание на Митарствата също от възрожденската епоха. Магдалена Абаджиева (ИБЕ – БАН) представи личността и делото на католическия свещеник Петър Ковачев Царски, а Наделина Ивова (ЮЗУ „Н. Рилски“) – на почти непознатия книжовник Христо Поп Стоилов. В последния доклад от секцията Димитрина Лесневска от УНСС разказа за работата на славистичните международни симпозиуми във Велико Търново под егидата на МАПРЯЛ.
Друг акцент в работата на конференцията беше представянето на изданията на Филологическия факултет, сред които току-що излезлия тематичен брой на „Езиков свят“, публикувал част от представяните по време на конференцията доклади, и двата последни броя на „Балканистичен форум“. Двете списания са реферирани и индексирани в най-големите световни бази данни.
Амбицирани от успеха на събитието и от големия интерес към обсъжданата проблематика, по време на тържественото закриване организаторите заявиха своето желание тя да се превърне в традиционна, като следващото издание на конференцията бъде през 2020 година.
