Въведение
Настоящото изследване е насочено към трудностите, които срещат чужденците в изучаването на местоименната система при овладяването на морфологичните особености на българския език. Съвременните лингводидактични теории извеждат на преден план комуникативната стойност на изказването и изтъкват значението на комуникативната компетентност като резултат от обучението по чужд език. Достигането до нея обаче е невъзможно без натрупването на лингвистична компетентност, която включва на първо място усвояването на граматическите структури, характерни за чуждия (втория) език.
Местоименията са клас думи, застъпени обширно в обучението по български език като чужд поради особената им фреквентност в българския език и морфологичното и лексикалното им разнообразие. Това маркира трудностите, срещани от чуждестранните студенти при тяхното овладяване като актуален лингводидактичен проблем.
Цел на работата е да опише и класифицира типовете грешки, които допускат чуждестранните студенти при употребата на основни видове местоимения в българския език. Анализът не се спира на местоименията със значение за място, време и начин и неопределителни местоимения, образувани с наставката -годе и представката еди-. Не са застъпени и местоименията за количество (колко, няколко, николко, толкова). Изводите и заключенията са насочени към извеждане на методически модели за практиката на обучението по български език като чужд – тренинг по конкретния граматически материал и превенция за възможни грешки или преминаване от „междинен език“ (interlanguage) (Gass, Selinker 1994) към пълноценно усвояване на езика цел.
За местоименията като клас думи
Местоименията са лексико-граматическа категория, която има заместваща и посочваща функция. Те не назовават, а насочват към назовани или неназовани предмети, признаци или признаци на признаци (Влахова 2013). Значението им на езиково равнище предопределя дейктичната им функция. Те са семантично ограничени в сравнение с други класове думи, което позволява широката им употреба в заместваща функция (като субститути). Притежават категоризиращи и формално-граматични признаци. От синтактична гледна точка местоименията се делят на такива, които имат синтактична функция, близка до тази на имената, и такива с функция, близка до тази на наречията. За местоименията е характерен и синтактичен синкретизъм – една форма може да има синтактично поведение на различни други класове думи (Ницолова 1986: 30).
Изследователи като Блумфилд и Якобсон определят местоименията като субститути. Други теории приемат, че и заместваната фраза може да се появи в позиция на субститут, т.е. субститутът и неговият антецедент са равноправни и взаимозаменяеми. Харис и Харвег (Хэррис 1962; Harweg 1968) разграничават субституцията, при която местоимението се употребява вместо име в изречението или името може да се употреби вместо местоимение, от субституцията, в която местоимението замества в изречението име, намиращо се в текста най-често пред изречението с местоимение. Местоименията са определяни и като двуизмерни субституенти – единствените субститутни изрази, които имат парадигматично и синтагматично значение.
Р. Ницолова посочва, че субститутивността не е специфичен признак за всички местоимения. Парадигматичната субститутивност е общ признак за местоименията само ако я разбираме като отношение на кореферентност между два класа (Ницолова 1986: 5).
В значението на местоименията се откриват два вида признаци: категоризиращи, чрез които референтът се характеризира като принадлежащ на определен клас обекти, и признаци – отношения, които характеризират референта като член в някакво отношение с друг обект или множество обекти (Ницолова 1986: 8).
Българският език се отличава с висока честотност на употребата на местоимения в сравнение с други езици. Формалният инвентар на този клас думи включва разнообразни форми, сред които се обособяват изменяеми по род и число и неизменями; такива, които имат пълни и кратки форми; такива, при които има възможност за формално изразяване на категорията определеност/неопределеност. Особеност на някои български местоимения е запазената тричленна падежна система, както и двата омонимни реда при клитиките, елемент на глаголната и на именната група – посесивен и обектен (Ницолова 1968: 207–209).
Описвайки в общ план местоименната система на българския език, Ницолова говори за „подчертана формална и до голяма степен и семантична симетрия“, в която интерес будят „съжителството на особености от флективен и аглунативен тип, (...) подчертано развитие на ареални (балкански) особености във връзка със създаването на граматикализирани средства за изреченска и текстова кохезия“ (Ницолова 1986: 210).
Настоящата работа се придържа към класификацията на местоименията в граматиките на българския език (вж. Влахова 2013; Пашов 2015) и по-конкретно към описанието, дадено от Ницолова (Ницолова 1986: 30–33). Според категоризиращите признаци местоименията се делят на такива, означаващи лица, нелица, посесивност или количествен признак. Изследователката включва и още три групи – на означаващите място, време и начин, които не са обект на наблюдение в настоящия текст. От гледна точка на признаците, характеризиращи отношението на референта на местоимението към други обекти, е възприета следната типология:
- Местоимения, които изразяват отношения на тъждество или на тъждество с известен обект: лични, възвратно-лично, притежателни, възвратно-притежателно, показателни, относителни.
- Които означават референта си като елемент или подмножество от множество М: въпросителни, неопределителни, отрицателни и обобщителн. (Ницолова 1986: 32).
Местоименията в обучението по български език като чужд
Чуждестранните студенти изучават последователно видовете местоимения още от началното ниво на обучение по български език – ниво А1. При покриване на ниво Б1 се очаква използването на деветте вида местоимения да бъде усъвършенствано както при перцепция, така и при продукция на собствена реч. Различните учебни системи предлагат различна концепция за подредбата на граматическия материал и разпределението на местоименната система в него. Настоящата разработка има предвид програмата, използвана в курсовете по практически български език за чужденци на Софийския университет. (Курсът се води по учебната система „Лесното в трудния български език“ , вж. Хаджиева 2014.) Наблюденията по време на работата със студентите (техни писмени текстове и устни упражнения, неформални разговори) насочиха вниманието ни към трудностите, които срещат в употребата на местоименията. Направеното проучване обективизира тези впечатления и в голяма степен потвърди очакваните резултати, формулирани като работна хипотеза.
Анализът на грешките като научна парадигма
Граматическите грешки се разглеждат като езикови нарушения във формата на думата и отклонение от нормата на езика цел. На тях може да се гледа и като на резултат от погрешни действия и операции с езиковия материал при продукцията на реч (Куртева 2016). Анализът на грешките на чужденците по отношение на употребата на българските местоимения не е самоцелен. Чрез типологията им се открояват универсални морфологични трудности в усвояването на българския език, които изискват допълнителни усилия в лингводидактичен план. Прилага се научната парадигма анализ на грешките, началото на която поставя публикация на Кордър (Corder 1967). За разлика от други подходи, според които на грешките трябва да се гледа като на нещо нежелано и второстепенно в процеса на обучение, Кордър се обръща към тях като към източник на много съществена информация за процеса на учене. Очертаването на ареала на трудностите дава незаменима информация на първо място на обучаващите, но е от особено значение и за изследователите и най-вече за самите изучаващи чужд език (Corder 1967).
Емпиричното изследване на грешките следва няколко задължителни етапа: 1) събиране на данни от писмена или устна продукция на обучаемите; 2) идентифициране на систематичните грешки; 3) класифициране според определени категории и значения; 4) провеждане на качествен и количествен анализ на грешките; 4) търсене на лингводидактични средства за корекция на грешките (Gass, Selinker 2008: 103; по Стоянова 2014: 74–78) Този подход към обработката на езиковия материал е приложен в настоящата разработка.
Най-популярната класификация на грешките е свързана с изследванията на Селинкър (Selinker 1972). Тя включва следните видове грешки: а) породени от родноезиков пренос (междуезикова интерференция); б) поради неправилно обучение; в) поради погрешни тактики при изучаване на чуждия език; г) поради погрешни тактики при комуникация на чуждия език; д) поради свръхгенерализация в рамките на езика-цел (вътрешноезикова интерференция) (Стоянова 2014: 74–78). Допуснатите грешки от обучаемите са разгледани в светлината на цитираната класификация.
Изследване
Работна хипотеза
Настоящото изследване поставя хипотезата, че изучаващите български език като чужд изпитват трудности в усвояването на местоименията и допускат грешки в няколко плана:
- При съотнасянето на личните местоимения към предмета, чиито субститути са те;
- При мястото в словореда на кратките форми на личните местоимения във вин. и дат. падеж;
- При избора на падежна форма за м.р. за лица на въпросителните, относителните, неопределителните, отрицателните и обобщителните местоимения;
- При разграничаване на правописа на формите за м.р. ед.ч. от мн.ч. на същите местоимения;
- В съгласуването по род и число на изменяемите местоименни форми;
- При членуване и избора на пълен/кратък член на притежателните местоимения и възвратно-притежателното местоимение.
Методи на изследване
Анализираният материал е ексцерпиран от анкетна карта, използвана за целенасочено проучване на употребата на местоименията от чуждестранни студенти. То е осъществено като част от учебния процес – самостоятелна работа в рамките на занятията по български език с цел запазване на естествената среда на обучението и постигане на максимално обективни резултати. Използвани са и данни от писмени преводи на студенти, както и от съчинения по поставена тема.
Участници
В изследването чрез анкета участват 27 чуждестранни студенти и специализанти, носители на македонски (1), руски (7), турски (6), английски (1), немски (1), украински (3), китайски, корейски (1), италиански (2), португалски (1), японски (3), арабски (1). Всички те са студенти и специализанти в различни специалности (част от обменни програми) на Софийския университет и владеят български език на ниво Б1/Б2. Участниците са на възраст от 18 до 43 години. 17 от тях са жени, а 10 са мъже.
Обект на анализ са и писмените преводи на 23 студенти с първи език турски (8), македонски (5), сръбски (5), украински (2), хърватски (2), немски (1).
Описание на изследването
Анкетно проучване
Участниците в анкетите са 27 студенти. Респондентите отговарят писмено и анонимно на анкетата, посочват само социометрични данни като лична информация. Имат време за работа 45–60 мин. Анкетната карта включва групи въпроси (от А до Е) с по 6–13 позиции за отговор. Застъпени са всички основни форми на местоименията. Включени са въпроси за попълване на верен отговор, за създаване на изречение, съдържащо верен отговор, за редактиране. Общият брой на тестовите позиции е 80. Включена е и задача за създаване на собствен текст по предварително зададена тема (Моят дом – моята крепост в обем до 150 думи). Задачите са формулирани така, че да предполагат употреби на местоименията, посочени в работната хипотеза като потенциално място за грешка.
Писмен превод
Материал е ексцерпиран и от писмени преводи на 23 студенти, направени от родния им език на български като учебна задача от курса по български език за чужденци в Софийския университет. Преводът е зададен в обем до 4 печатни страници, като средният постигнат обем е 3,3 стандартни страници.
Резултати
Допуснатите грешки ще бъдат разгледани типологично спрямо видовете местоимения, всеки от които е представен като отделна секция в анкетната карта.
- Лични местоимения
Личните местоимения (Секция А) са представени в анкетата с 13 позиции, които изискват използване на кратка местоименна форма във винителен и дателен падеж. Допуснатите грешки са средно между 3 и 7 на респондент. Честа грешка е неправилното съотнасяне на местоимението към думата, която то замества по род или при употреба на падежна форма. (Ще им я покажа./ Ще го я покажа.) Сред пропуските често се открива правописна грешка при изписване на дателната клитика ѝ (Ще върнеш ли книгата на Таня? Ще и я върна) Относително честа е употребата на погрешна падежна форма в 3 л. ед.ч. (Уведомих му за срещата; Поисках те помощ; Поканих им на гости.) Най-честата грешка – при над 70% от отговорите, е при словореда на клитиката в отрицателно изречение, отговор на въпрос. (Подари ли подаръка на Иван? – Не подарих му го; Не подарих го; Не го му подарих; Запази ли снимката на Петър? – Да, запазих му я; Не, не запазих му я.) Интерес представлява наблюдението, че по аналогия със словореда на отрицателното изречение чужденците конструират погрешно и положителното изречение отговор (Запази ли снимката на Петър? Да, му я запазих; Не, не му я запазих).
Могат да се откроят и немалко решения, при които и двата отговора на поставения въпрос са конструирани погрешно. (Ще покажеш ли презентацията на професора? – Да, ще покажа я му; Не, няма я му покажа.) Виждат се варианти, при които непрякото допълнение е заменено с местоимение, а прякото не е и словоредът не е спазен. (Ана дала ли е анкетите на студентите? – Да, Ана дала им е анкетите; Не, Ана не дала им е анкетите.) В съчинението към анкетата се среща едновременно грешка в падежната форма и избора между пълна/кратка форма на местоимението: Тя научи на мен.
- Показателни местоимения
Показателните местоимения (Секция Б) са представени в анкетната карта с 9 позиции. Допуснатите грешки са между 1 и 4 на респондент, като има и непопълнени полета. Основната допусната грешка е в съгласуването по род в именната група (този момче; такава неща; онзи момче; онзи място; такъв предаване; онзи място; това история). Среща се и неподходящ избор на лексикалното значение спрямо контекста на зададения израз в комбинация с граматическата грешка при съгласуване (такъв предаване / такова предаване е много интересно! Удоволствие е да имаш такъв приятели!) В преводите се среща употреба на членувана форма на съществителното име след показателно местоимение – Лекарят проверява при това положението ставата и нейната функция), както и избор на погрешна по род форма на показателното местоимение (Известна е зависимостта на този болест от генетични фактори.)
- Въпросителни местоимения
Въпросителните местоимения (Секция В) са включени с 11 възможни позиции в анкетата. Допуснатите грешки са между 2 и 4 на респондент. Най-често срещана е грешката в употребата на местоимението за лица в м.р. кой в дателен падеж. Над 70% от отговорите включват изречението С кой/кои ще излизаш? Намиращото веднага след него в анкетната карта изречение На кого разчиташ? е записано или правилно, или във варианта На какво разчиташ? Обяснение за това различие вероятно е фактът, че на е често срещан предлог, изучаван в ниво А1, което го маркира като знаков в съзнанието на говорещите. Допуснати са и грешки в лексикалната съчетаемост на местоимението с останалите думи в изречението – например на посесивното чие в изречението Чие е това момче?, при даден отговор Това е Иван, което е конструирано от 10 респонденти. Среща се въпрос Каква е любимата ти песен? Погрешно въпросителното местоимение Чий е заменено с относително в изречението Чието / Чийто / Което е това решение?. Една от най-често срещаните грешки е замяната на м.р. ед.ч. и мн.ч. в изречения като Чии е този учебник? Разликата във формите между й/и се явява незначителна за обучаемите поради близостта на графичните знаци за двата звука. Това се забелязва и при други местоимения, при които формата за м.р. и мн.ч. се различава по употребата на й/и.
- Неопределителни, отрицателни, относителни и обобщителни местоимения
Тези местоимения (Секция Г) са застъпени в анкетата в една обща група с 9 позиции, което е възможно поради структурната близост във формообразуването им. Средният брой на грешките е от 1 до 4. Най-често допусканата грешка е в употребата на падежните форми при м.р. за лица: Не казах на никой за случилото се; Вие очаквате ли някои/ някой; От всеки можеш да очакваш всичко; Човекът, с който говорих, е проф. Петров. Среща се и обратната замяна на именителен падеж с винителен – Някого звъни на вратата. Никого няма да дойде днес, вероятно резултат от генерализация. Впечатление прави, че употребата на отрицателните местоимения с отрицателна глаголна форма е усвоена напълно успешно от чужденците, няма колебание между формите Никой/ някой няма да дойде. Основна грешка при преводите е липсата на пунктуация на относителните местоимения, въвеждащи подчинени изречения, въпреки масово коректната им употреба смислово и граматически – Сърцето е двойна мускулна помпа _която приема кръв от целия организъм.
- Възвратно-лични и възвратно-притежателно местоимение
Възвратните местоимения (секция Д) са включени в анкетата с шест позиции. Средният брой допуснати грешки са 2. Особена трудност за респондентите се явява изборът между пълна и кратка форма на местоимението. Така се срещат изречения като Всеки решава сам си проблеми; Купих на себе си много нови неща. Често пълната форма на възвратно-притежателното местоимение не е членувана: Всеки решава сам свои проблеми, допусната е грешка в съгласуването по род Всеки решава сам своя проблеми или грешка при правопис – Всеки решава сам свойте проблеми.
- Притежателни местоимения
Притежателните местоимения са застъпени в анкетата в секция Е с 10 позиции, които включват употреба на пълните форми на местоименията и 10, които изискват трансформация на първите изречения с употреба на кратки форми. Грешките, допускани в употребата на пълните форми, са между 5 и 7 и се обобщават в три типа – неправилно съгласуване по род: Неговият решение е правилно; грешка в употребата на пълен/кратък член: Казах ти кога е твоя ред да играеш; Моя проблем е наистина сериозен. Най-често срещаната грешка – при около 70% от отговорите, е използването на нечленувана форма в позиции, в които тя се очаква: Никой не разбира мой начин; Нейна прическа е нова; Мой проблем е наистина сериозен; Техни мечти ще се сбъднат. При трансформацията на местоимението от пълна в кратка форма най-честата грешка е липсата на членуване при определяемата дума от местоимението: Прическа_ ѝ е нова; Решение_ му е правилно; Проблем_ ми е наистина сериозен; Въпрос_ ти е наистина важен. Същите грешки се откриват и в писмените преводи: Лечение_ ѝ е открито в началото на века. Втората част на секция Е не е изпълнена от около 50% от участниците в анкетата или е попълнена несистемно, което означава, че задачата затруднява обучаемите. Често срещана е правописна грешка във формите на местоимението техен за мн.ч. – Тяхните мечти ще се сбъднат; Тяхните идеи са винаги добри. Трябва да се отблежи и грешката при замяна на посесивната клитика с обектна в изречения като Проблемът ме е наистина сериозен, но и на лично местоимение в дат. падеж с притежателно. Прическата на нея е нова и модерна; Решението на него е правилно. Подобни грешки се срещат и в устната реч на чужденците на български език.
В задачата за редактиране на текст (секция Ж) са заложени 15 грешни местоименни форми, включващи основни позиции с потенциална грешка. Респондентите са открили между 3 и 9 от тях, като най-ярки се явават правописните грешки, защото са регистрирани от около 80% от анкетираните – неиния чар. Изключения са обаче успешно редактираните форми за членуване на местоименията, като се срещат и множество грешни редакции (Това е моя град – Това е мой град). Трудност представлява и съгласуването по род. Само трима от 27 участници откриват грешката в замяна на възвратано-притежателно местоимение с притежателно в изречението Хората, с които се разминаваш, са забързани, но не забравят техните усмивки. Едва петима откриват грешката в употребата на показателното местоимение в изречението: Този е моят град. Направени са и неуспешни опити за редакция като Той е моят град.
В задачата за създаване на собствен текст (секция З) се срещат разнообразни граматически, правописни и лексикални грешки, които ще бъдат обект на допълнителни анализи. Анкетираните показват добро владеене на групата на местоименията, но допускат и някои характерни грешки, в резултат на различни причини. Среща се погрешно съгласуване на относителното местоимения като връзка между главно и подчинено изречение поради погрешно определяне на рода на опорната дума в главното: В кухнята има хладилничка, която не е много голяма. Множество са грешките, допуснати при пунктуацията на подчинени изречения, въведени с относително местоимение. Тези наблюдения се потвърждават и от преводите: Открита е болест_ който е причинен от генетическа увреда.
При употребата на кратка форма на притежателното местоимение отново често определяемото име не се членува: Дом_ ми е там, където е моето семейство; Родител_ ми и аз живеем заедно щастливо. Повтаряща се грешка е неправилното членуване на притежателното местоимение с пълен / кратък член в м.р. или липсата на членна морфема в м., ж. и ср.р.: Обичам моят дом, той е моята крепост; Обичам моят дом, защото ми напомня на много хубави неща; Моя_ град от две години е там; Когато пътувам някъде, винаги искам да се върна в роден_ ми дом. Както се вижда от примерите, честа е замяната на възвратно-притежателното местоимение свой с притежателното мой. Тези наблюдения в голяма степен потвърждават резултатите от другите секции в анкетата.
Изводи и заключение
Количествено допуснатите грешки при отделните видове местоимения се илюстрират от следващата схема, като са отчитани общ брой допуснати грешки за вид местоимения (секция в анкетата).
Таблицата показва, че най-много грешни отговори в анкетата са дадени при личните местоимения. Най-много верни решения са получени в секцията с въпросителните и образуваните от тях други видове местоимения. Най-много празни полета за отговор са оставени при притежателните местоимения, чиято граматическа съчетаемост се явява трудност за чужденците. Диаграмата сочи, че верните отговори преобладават над грешните.
Преводите като езикова задача от друг тип също илюстрират добро владеене на лексико-граматичния клас с някои отклонения от нормата, които са обясними с формалното разнообразие на местоименията и правилата за тяхната граматическа употреба.
Типологичният анализ на допуснатите грешки позволява една част от тях да бъдат определени като резултат от междуезикова интерференция (interlingual errors), а друга като вътрешноезикови грешки (intralingual errors), които отразяват хода на процеса овладяване на чужд език.
Участниците в изследването съставят хетерогенна група по признака първи (майчин) език и интерферентните грешки могат да се проследят по-трудно, но прави впечатление, че отговорите на носителите на руски език включват множество пропуски в членуването на притежателните местоимения и възвратно-притежателното местоимение във функция на съгласувано определение. Това съвпада с извода на Хаджиева: „Основните трудности при усвояването на българските притежателни местоимения се свеждат до употребата на определените форми, аналогични на членуваните форми на прилагателните имена.“ (Хаджиева 2013б: 91).
Повечето допуснати грешки са системни, или вътрешноезикови, и могат да се обобщят според типологията, приложена от Залевская (Залевская 2009), като:
- Резултат от свръхгенерализация (overgeneralization) или „вътрешноезикова интерференция“ (Richards 1984 по Куртева 2016) – като такъв тип грешка може да се определи използването на една форма който/ които, някой/някои, чий/чии и под. за м.р. ед.ч. и мн.ч. поради фонетична близост на формите.
- Резултат от игнориране на ограниченията при използване на правило (ignorance of rule destrictions) – такива са грешките при съгласуване по род на местоименията, както и при употребата на падежните форми на местоименията за лица в м.р. (кой, никой, някой, всеки, който).
- Резултат от непълно прилагане на правилото (incomplete applicaton of rules) – като такива могат да бъдат посочени грешките в словореда на винителните и дателни клитики.
- Резултат от формиране на грешни хипотези за изучаване на езиковите явления (false concepts hypothesized) – такива са всички грешки, породени от непознаване на семантиката на местоименията; опитите за употреба на форма за имен. падеж в различни синтактични позиции.
Тези грешки илюстрират етап в овладяването на българския език като чужд от респондентите и могат да бъдат определни като „грешки на генезиса“ (Имедадзе 1979 по Куртева 2016). Според въведената от Кордер (Corder 1967) терминология това са errors (а не mistakes) – систематични грешки в процеса на усвояването на езика, резултат от определен етап на овладяване на чуждия език.
Овладяването на местоименията предполага задълбочено усвояване на основни особености на българския език в морфологичен план – наличие на три рода при съществителните, прилагателните и някои местоимения, наличие на категорията определеност, тричленна падежна система за някои видове местоимения. В този смисъл трудностите в усвояването на този клас думи могат да бъдат преодолени чрез граматически упражнения и ситуативни модели за продуциране на реч. Преодоляването на грешките изисква езикови тренинги с различен формат. Като полезни методически решения могат да се посочат:
- Упражнения от типа въпрос – отговор за усъвършенстване на употребата на личните местоимения в пълни и кратки форми.
- Изучаване на притежателните и показателните местоимения в паралел с прилагателните имена и техните форми; прилагане на правилата за съгласуване в целенасочени упражнения.
- Изпълнение на задачи за редактиране, които изискват компаративистичен похват и ангажират паметта.
- Решаване на тестови задачи с избираем отговор за затвърждаване на разликата „грешна форма“ – „вярна форма“.
- Упражнения с празни места за попълване на форма спрямо семантичния и граматическия контекст на изречението с даден избор на възможни местоименни форми и без такива.
- Упражнение за предаване на текст с поставена дидактическа задача – смяна на глаголното лице за упражнение върху формите на личните и притежателните местоимения, на възваратно-притежателното.
- Упражнения за ексцерпиране на номинативна верига към конкретен референт от текст и за създаване на номинативна верига към конкретен референт.
- Упражнения в превод от родния език на български като обобщение на всички получени знания за видовете местоимения.
- Стимулиране на продукция на собствени изказвания като част от диалог и своевременна редакция от страна на преподавателя.
Системните грешки при изучаването на местоименията и при овладяването на морфологичната система като цяло могат да се преодолеят чрез упражнения за затвърждаване на граматическата форма на думата в комбинация с нейната семантика и правилата за лексикаланата и граматическата ѝ съчетаемост. Така постепенно се преодолява „междинният език“ като континиум, по който последователно се придвижва овладяващият втори (чужд) език до постигане на лингвистична компетентност.
БИБЛИОГРАФИЯ
Блумфилд 1968: Блумфилд, Л. Язык. Москва.
Влахова 2013: Влахова, Радка. Практическа граматика на българския език. Лесният начин да научим граматиката. София: Клет.
ГСБКЕ 1983: (Колектив.) Граматика на съвременния български книжовен език. София, 1983–1993.
Залевская 2009a: Залевская, А. А. Динамика акцентов в зарубежных теориях овладения вторым языком и культурой: обзор. // Вестник ТвГУ. Серия: Филология, 1, 135–157.
Залевская 2009б: Залевская, А. А. Вопросы классификации языковых и речевых ошибок. В: Перевод и сопоставителъная лингвистика. Вып. 6. Екатерининбург: Уралъский гуманитарний институт.
Куртева 2016: Куртева, Г. Някои наблюдения върху типологията на грешки в именната система на българския език като чужд (Теоретично описание в светлината на анализа на грешките). // Годишник на Нов български университет (Департамент „Романистика и германистика“), 2.
Ницолова 1986: Ницолова, Руселина. Българските местоимения. София: Наука и изкуство.
Пашов 1978: Пашов, Петър. За „падежите“ на местоименията в съвременния български език. В: Помагало по българска морфология. Имена. София: Наука и изкуство.
Пашов 2015: Пашов, Петър. Българска граматика. София: Хермес.
Стоянова 2014: Стоянова, Юлиана. Овладяване на втори език: проблеми на теорията и практиката. В: Littera et Lingua, Series Dissertationes, 6.
Хаджиева 2004: Хаджиева, Елена. Синтактична интерференция между сродни езици. София: Сема РШ.
Хаджиева 2013а: Хаджиева, Елена. Интерференцията между сродни езици в психолингвистичен аспект. София: Изд. къща „Гутенберг“.
Хаджиева 2013б: Хаджиева, Елена и др. Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение. София: Изд. къща „Гутенберг“.
Хаджиева 2014: Хаджиева, Е., Р. Влахова, Й. Велкова, В. Шушлина, А. Асенова. Лесното в трудния български език. Общ курс по български език за чужденци (с диск). София: Изд. къща „Гутенберг“.
Хаджиева 2016: Хаджиева, Е. и др. Нова практическа граматика на българския език за чужденци. София: Изд. „Гутенберг“.
Хаджиева 2016: Хаджиева, Е., Р. Влахова, В. Шушлина, В. Байчева, Р. Манова. Здравейте, докторе! Български език като чужд за студенти медици. София: Изд. къща „Гутенберг“.
Харис 1962: Хэррис, Э. С. Совместная встречаемость и трансформация в языковой структуре. В: Новое в лингвистике. Т. II. Москва: Изд. иностранной литературы.
Шопов 2013: Шопов, Т. Педагогика на езика. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
Шопов 2014: Шопов, Т. Изследвания в обучението по съвременни езици. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
Corder 1967: Corder, P. The significance of learners errors. // International Review of Applied Linguistics, 5, 161–170.
Gass, Selinker 1994: Gass, S. M., L. Selinker. Second language acquisition: An introductory course. Hillsdale, NJ. Etc.: Lawrence Erlbaum.
Harweg 1968: Harweg, R. Pronomina und Textkonstitution. München.
Selinker 1972: Selinker, L. Interlanguage. // International Review of Applied Linguistics, 10, 209–231.
