За основно свойство на термина, квалифициращо го като по-особена (специфична) езикова единица, се сочи системността, т.е. неговата принадлежност към понятийната система на дадена научна, техническа или професионална област. В терминознанието се наблюдават две равнища при изучаването на обектите и техните свойства – „елементен анализ“ и „анализ на съвкупностите“ (Марусенко 1983: 1, цит. по Попова 2012: 517). Елементният анализ дава възможност да се получат необходимите знания за термина като езиков знак, притежаващ наред с всички характерни черти на номинационните единици в естествения език и някои специфични особености на комуникативните знаци. Анализът на съвкупностите, или системният анализ на термините, трябва да обхване и разработи по-общите понятийни и езикови закономерности в терминологията. Изучаването на системността на терминологията има освен теоретична и приложна стойност, защото методите на системния анализ допринасят практически при стандартизирането, унифицирането и нормализирането на терминологията (Попова 2012: 517).
I. Същност и проблеми на терминологичната системност
Въпреки редицата изследвания на системността на термините, разнопосочността и хаотичността в процедурите по нейния анализ водят до това, че все още системността в терминологията не е изградена (а не се знае и дали изобщо е възможно да се изгради) върху единна основа – разискваните въпроси се движат в твърде широк диапазон между теорията на лексикалната семантика и методиката на тезаурусното описание на частните терминосистеми, а много често изследванията описват терминологичната системност на семантично равнище, от една страна, и на формално равнище, от друга, но поотделно, като впоследствие само сравняват получените данни. Важно обаче е терминографите да търсят общи и системни операционализационни решения в практически и теоретичен аспект, тъй като терминологичните системи сами по себе си са съставени въз основа на взаимоизключващи се и на пръв поглед противоположни изисквания, например предметна ограниченост (затвореност) и същевременно с това функционална отвореност, което води до противопоставяне между вътрешната системност на терминосистемата (т.e. в границите на съответната предметна област) и външната системност (т.е. връзката между предметните области и с общоупотребимата лексика).
Общата теория на системите (Уемов 1978) разчленява системата на субстрат и структура. М. Попова приема, че терминологичната система се състои от термини като неин субстрат, а отношенията между тези термини са нейната структура. Субстратът и структурата са двете съставящи на терминологичната система и отразяват двете ѝ страни – субстанциална и релационна. Субстратът е специфичен за всяка предметна област, докато структурата на терминосистемата е универсална и се състои от едни и същи отношения, взети в тяхната абстракция (т.е. отделени от конкретния субстрат).
Под терминологична система ще разбираме ‘организирана съвкупност от термини в техните взаимоотношения, която се подчинява на определена концепция и се определя и организира по зададени от изследователя принципи’. Такива принципи могат да бъдат:
- тематични – по такъв принцип се организира първият етап от изучаването на всяка предметна област;
- логически – така се организират например родово-видовите групи термини;
- езикови – така се съставят вариантните групи, когато при общност на формата варира значението (многозначност, омонимия, ембисемия и еврисемия в терминологията) или когато при едно значение варира формата (синонимия в терминологията) (Попова 2012: 518–520).
На базата на експериментално систематизиране на произволна конфигурация схема М. Попова заключава, че структурата на терминологичната система представлява единство от няколко вида отношения:
1. Позиционни отношения:
- йерархични позиционни отношения – вертикално разположение на термините един спрямо друг, вървящи отгоре надолу;
- съподчинени позиционни отношения – хоризонтално разположение на термините един спрямо друг, когато термините произтичат от един по-горе стоящ (родов) термин и имат общ признак за деление;
- опозитивни отношения – могат да се разглеждат като частен случай на съподчинените отношения, при тях признакът за деление се реализира в неговите опозиционни варианти;
- повтарящи се позиционни отношения (евентуално пресичащи се) – даден термин се включва в успоредно разположените вертикални линии на два или повече термина.
2. Понятийно-семантични отношения:
- импликационни (партитивни и асоциативни) отношения;
- класификационни отношения (Попова 2012: 562–564).
Термините разгръщат предимно вътрешносистемни отношения помежду си, т.е. в една дадена система, но понякога влизат и във външносистемни отношения, т.е. пораждат връзки и с термини, които имат определеност в друга система. Системообразуващи са както признаци от значението (респ. в дефиницията), така и съдържанието (респ. в описанието) на термина. Системообразуващите признаци могат да присъстват, но могат и да не присъстват в значението на термина (респ. в дефиницията му), тъй като те имат смисъл не толкова за структурирането на отделната единица, колкото за организирането на съвкупността в единно цяло, наречено терминологична система. Те са необходими от гледна точка на плана на терминосистемата и нейната организация, а изучаването им е важно за терминологичната теория и за приложните дейности (Попова 2012: 564).
След като според теорията на системите те се състоят от субстрат и структура, именно в субстанциалната и в релационната им страна можем да открием неточности при конструирането на спортните терминологични подсистеми. Необходимо е обаче да уточним, че на практика и субстанциалните, и релационните проблеми при систематизирането на терминологии можем да откриваме само в писмено групирани системи, т.е. в публикувани печатни издания – речници, енциклопедии и т.н. За целта на настоящата статия, ще спрем вниманието си върху единственото през XXI век у нас подобно издание – Спортен терминологичен речник (СТР 2010) с автори Н. Хаджиев, Л. Димитров и П. Бонов, който съдържа внушителните 523 страници и обхваща терминологичните системи на 52 спорта.
II. Субстанциални проблеми при систематизирането на спортна терминология
Непълнотата на терминосистемата е основният проблем на една подобна лексикално-понятийна съвкупност, което ясно проличава при терминографското представяне на дадена специализирана лексика. По подобие на противопоставянето на понятията „идеален термин“ и „реален термин“ ще приемем схващането, че „оптимално пълна терминологична система“ на практика няма. Това се дължи на факта, че науката и предметните области са в процес на непрекъснато развитие, следователно постоянен развой търпят и техните терминологии. Например видеотехнологиите, които навлязоха в спортове като тениса, крикета, бадминтона, волейбола и др. от 2002 г. насам, създадоха нови специализирани лексикални единици за назоваване на модерната апаратура, използвана като помощно средство при съдийските отсъждания. Английското название на подобна компютърна система с камери е hawk-eye и то е калкирано в редица езици – нем. Falkenauge, исп. ojo de halcón/ ojo de águila, порт. olhos de falcão, рус. ястребиный глаз, слш. jastrabie oko, тур. şahin gözü, в българския език терминът постепенно е възприет като ястребово око, а за краткост и вариативност на речта в журналистическия и тенис професиолект се използва и фонетично адаптираният вариант ‘хоук ай’, но на практика все още не е кодифицирано в терминологично речниково издание поради относително скорошното си официално въвеждане в практиката и тенис турнирите.
Напълно закономерно нестандартизирани са и названията на въведените през настоящото десетилетие нови технологии и допълнени правила във футбола. Започвайки с няколкото видеосистеми за сигнализиране дали топката е преминала голлинията на вратата – Cairos GLT system, Goalminder, GoalRef, GoalControl, и стигайки до използването от 2016 г. на допълнителен помощник съдия – video assistant referee (видео асистент рефер), чиято функция е да подпомага или коригира решенията на главния съдия посредством преглед на видеоповторения в специално обособено за целта помещение на стадиона или извън него. Това терминологично словосъчетание се налага все повече сред спортните привърженици и практици със съкратената си форма VAR, която в български е директно заета чрез абревиатурата ВАР.
В раздел Авто-мото обаче съставителите на СТР практически са пропуснали цялата подсистема от най-популярния автомобилен спорт в света – Формула 1. Специфична лексика като тази от Формула 1 е необходимо да бъде анализирана най-малкото заради изчистването на терминообразувателни неточности при адаптирането на английските заети думи или съкращения – бокс, питлейн, кокпит, слик, дифузьор, ХАНС (HANS – Head and Neck Support), КЕРС (KERS – Kinetic Energy Recovery System). Също така би било подходящо да се добавят и названията на основните серии и шампионати в автомобилния и мотоциклетния спорт – Формула 1, Формула 2, Джи Пи 2, Индикар, НАСКАР, Мото Джи Пи, Мото 2, Мото 3, Супербайк, като в дефинициите им да бъдат разяснени спецификите и разликите помежду им. Най-пунктуално от терминографска гледна точка би било обособяването на раздели Автомобилизъм и Мотоциклетизъм. Важно е и възможно най-прецизно да се постави границата между общата техническа терминология и лексиката, която действително се използва в професионалната комуникация на пилоти, инженери и механици от авто-мото спорта.
В раздел Баскетбол на СТР пуристичният стремеж за изчистване на представената в речника баскетболна терминологична подсистема от излишни англицизми води до пропускането на важни названия на игрови постове като гард, център (включено е терминологичното словосъчетание централен нападател).
Изключително кратък, с едва 11 термина, е раздел Водна топка. Това са съответно 4 еднословни лексеми – надхват, подхват, тайм-аут, трамбовка, както и още 7 словосъчетания – водене на топката, водна топка, двоен хват, игрище за водна топка, игрови кроул, мъртво време, продължение на играта. Липсват названия на съоръжения, екипировки, части от игралното поле, игрови постове, видове съдии, плувни техники и способи на водене на топката.
Сериозен пропуск е липсата на основни дисциплини в отделни видове спорт при систематизирането на съответните спортни терминологични подсистеми. В раздел Гребане имаме словосъчетанията ‘разпашно гребане’ и ‘скулово гребане’, но не и всички 9 вида лодки при тези два вида академично гребане, които се явяват и названията на деветте дисциплини в този воден спорт (СТР 2010: 134–135). От деветте са поместени само термините скиф като ‘едноместна академична лодка с чифт гребла (скулови)’ и еднословното съкратено название осморка като ‘гребна лодка с осем гребци и кърмчия’ (по-уместна е формата осморка разпашно с рулеви). Останалите седем терминологични словосъчетания обаче не са включени в речника: двойка разпашно с рулеви, двойка разпашно без рулеви, двойка скул, четворка разпашно с рулеви, четворка разпашно без рулеви, четворка скул, четворка скул с рулеви [http://bg.wikipedia.org/wiki/Академично_гребане]. Наред с това липсват дисциплините в двете основни разновидности на кану-каяка – едноименната дисциплина кану-каяк и воден слалом, наричан по-често слалом в бързи води, които имат и утвърдени съкращения: едноместен каяк – К1, двуместен каяк – K2 и четириместен каяк – K4, едноместно кану – С1, двуместно кану – С2. Трябва да подчертаем, че споменатият раздел Гребане в СТР се състои от едва 27 речникови статии, което е твърде малко за разнообразен спорт с множество популярни дисциплини: академично гребане, воден слалом, водна работа, възглавница, въздушна фаза, гребане, гребен канал, гребен цикъл, гребла, кану, кану-каяк, каяк, клекачка, крачно устройство, осморка, пристан за спортни съдове, разпашно гребане, регата, ритъм, рул, рулеви, скиф, слайд, спортно гребане, скулово гребане, стабилизатор, темп.
Липсващи названия на дисциплини има също в раздел Ски алпийски дисциплини в СТР. При това говорим за стандартизирани и нормализирани в системата на книжовния български език терминологични единици и словосъчетания, които в голяма степен ориентират именно към системата на ски алпийските дисциплини: слалом, гигантски слалом, супергигантски слалом (супер джи), спускане, комбинация, суперкомбинация. Парадоксално в случая е, че първоизточникът на Спортен терминологичен речник – Терминологичен речник по физическа култура и спорт (ТРФКС 1983), е обхванал в словника си названията слалом, гигантски слалом и комбинация, макар при последното да има промяна в дефиницията на базата на измененията в правилата за провеждане на състезания на Международната федерация по ски (ФИС).
Последният специфичен ситематизационен детайл, който се открива при анализа на разделите в СТР, е от частта Хокей на трева. В нея са поместени словосъчетанията Арбитражна комисия и Дисциплинарна комисия, които сами по себе си представляват спортни термини, защото са звена от основната национална организация по даден вид спорт, в случая от Българската федерация по хокей на трева (БФХТ). В случая, за да бъде пълно систематизирането на подсистемата на хокея на трева, закономерно би било да се приведат и останалите комисии на БФХТ, ако има такива. В Българския футболен съюз например има още Спортно-техническа комисия, Съдийска комисия, Апелативна комисия, Лицензионна комисия, Правна комисия, Комисия за етика и феърплей, Медийна комисия, Комисия за женски футбол, Комисия за футзал, Комисия за плажен футбол, Спортно-медицинска комисия, Комисия за детско-юношески футбол, Апелативна комисия по лицензиране, Комисия за лицензиране и за дейността на агентите на играчи, Комисия за работа с ветераните, Комисия за Grassroots. Именно поради широката структура на подобни организации, бихме изказали мнение, че съставителите на терминографски издания е по-удачно да се ограничат до поместването най-вече на световните и континенталните административни ръководни органи в конкретния вид спорт и евентуално след тях може да се включи и националната организация, но без нейните комисии и отдели. Като част от съдийските колективи на турнири и състезания в определени спортове е желателно да се добавят и названията апелационно жури (налично в раздел Вдигане на тежести) или френската фонетично адаптирана форма жури д’апел (Модерен петобой).
III. Релационни проблеми при систематизирането на спортна терминология
Разчленението, което М. Попова приема за терминосистемите, дефинира отношенията между термините в една терминологична система като нейна структура, т.е. нейна релационна страна, с уточнението, че става въпрос за връзки, определени от концепта на системата, защото отношенията между термините могат да се подвеждат под различни типове, да се подчиняват на различни цели и следователно да се отнасят към различни концепции за системност (Попова 2000, цит. по Попова 2012: 520). Начинът за изразяване на отношенията между термините е определен като вътрешно свойство, а функцията на терминологичната система при осигуряването на комуникацията като външно, защото е привнесено отвън.
Ние ще приемем за основна концепция за системност на спортната терминология най-вече логическата взаимосвързаност между термините в нейните подсистеми, при която отношенията им отразяват общи закономерности на класифициращото мислене. Липсата на идентичност и пресичане, както и наличието на контрадикторност в семантиката или в езиковата форма на терминологичните единици на дадена система ще обозначаваме като неин релационен проблем, т.е. като проблем в нейната структура.
Раздел Ветроходство в СТР съдържа 78 термина, като едва 22 от тях имат относително нормализирана форма в книжовния български език и макар повечето от тях да са заети думи, тези 22 лексеми имат по-скоро правилно ориентираща форма за семантиката, която обхващат в езиковата си форма: борд, водолиния, гонка, диаметрална плоскост, измерване на спортните съдове, катамаран, кърма, мачта, морска миля, набор на яхта, навигация, нос, обхождане на знака, остър курс, палуба, подветрена яхта, право на път, пълен курс, регата, рул, рулеви, такелаж, яхта. Останалите 55 са малко популярни в ежедневната реч думи. Проблемната им систематизация произлиза от факта, че тези лексеми са заети от поне 5 чужди езика – нидерландски, немски, английски, френски и руски, като част от тях са продукт на вторично адаптиране от руския, който преди това ги е заел в своя лексикален състав. Например названията на маневри, пресичащи вятъра – поворот оверщаг и поворот фордевинд, представляват графични адаптации от руски език (съчетанието ‘шт’ в български преминава в ‘щ’), в които имаме двуезични компоненти – руската лексема ‘поворот’ и нидерландските ‘оverstag gaan’ и ‘voor de wind’. Тези две словосъчетания са подтипове на видовете курсове на плавателния съд спрямо посоката на вятъра: бейдевинд (остър курс) (нид. bij de wind), халфвинд (нид. halve wind), бакщаг (нид. bakstag), фордевинд (нид. voor de wind). Последният вид курс обаче е зает от френски език левентик (фр. le vent). От статията щаг в раздел Ветроходство става ясно, че терминът означава ‘въже, което укрепва мачтата надлъжно’. Статията на български в Уикипедия уточнява, че думата е с нидерландски произход, но е заета от немски (Stag), а също така в нея са посочени още непоместените в СТР лексеми фокщаг, форстенщаг, форбрамщаг, стакселщаг, кливерщаг, ахтерщаг [https://bg.wikipedia.org/wiki/Курс_(ветроходство)].
Поредицата от названия с компонент ‘щаг’ в случая обаче ще ни покаже как подценяването на системността и взаимовръзката между термините може да доведе до неточности в терминологичните системи или до недоразумения в специализираната комуникация. На базата на логическото единство и взаимосвързаност между термините, неспециалист по ветроходство, но ползвател на нидерландския език би причислил към групата от видове въжета и термина бакщаг, който според дефиницията му в СТР означава ‘курс на яхтата по вятъра’. При по-задълбочен междуезиков анализ обаче ще открием, че транслитерираната в руски език лексема bakstag, която е адаптирана с езиковата форма бакштаг, всъщност е заета с две значения в източнославянския език: 1. ‘курс относительно ветра’ и 2. ‘снасть стоячего такелажа’ (http://ru.wikipedia.org/wiki/Бакштаг_(стоячий_такелаж). Тоест руският език още при заемането на чуждата дума bakstag е създал вътрешносистемна омонимия в подсистемата на руската ветроходна терминология, дефинирайки формата бакштаг, от една страна, като ‘курс по вятъра’ и, от друга, като ‘чифт симетрични въжета от двете страни на кърмата’. Идентично с двойна семантика е адаптирана формата baksztag в полски език [http://pl.wikipedia.org/wiki/Baksztag]. Основното значение – ‘въже, част от неподвижния такелаж’, при изследването на еквивалентни термини в Уикипедия, откриваме в немското название Backstag, в шведското Backstag и във френското Bastaque. От своя страна българската ветроходна терминологична подсистема адаптира термина бакштаг от руски език, но заема това понятие само със значението ‘курс на яхтата по вятъра’. Тази адаптация обаче не само създава междуезикова омонимия между българския термин бакщаг и еквивалентите му в немски, френски и шведски език, но и частична омонимия с руски и полски език, а в крайна сметка обособява и латентно звено в терминологичната система на ветроходството у нас. Защото при съподчинените позиционни отношения от по-горе стоящия родов термин ‘курс’ и според признака за деление ‘посока на движение на яхтата спрямо вятъра’ произтичат вече изброените хоризонтално разположени един спрямо друг видови термини:
левентик (А) (фр. le vent) – „положение, при което яхтата е точно срещу вятъра“
бейдевинд (В) (нид. bij de wind) – „курс на яхтата във вятъра“
халфвинд (С) (нид. halve wind) – „курс на яхтата през вятъра“
бакщаг (D) (нид. bakstag) – „курс на яхтата по вятъра“
фордевинд (E) (нид. voor de wind) – „курс на яхтата пред вятъра“ (СТР 2012: 113–115)
Фигура 1 – Видове посоки на движение на яхтата спрямо вятъра (черната стрелка сочи посоката на вятъра)
Фигура 2 – Видове посоки на движение на яхтата спрямо вятъра – термини в руския език
Дори звуково езиковата форма ‘бакщаг’ нарушава системността в групата видови термини, защото за разлика от останалите три нидерландски словосъчетания, включили в състава си лексемата ‘винд’, терминът бакщаг е образуван от думите ‘бак’ и ‘щаг’. Тук е ролята на теоретико-терминологичната подготовка на терминографите, в случая специалистите по спорт, да осъзнаят необходимостта от словообразувателна намеса при адаптирането на езиковата форма на съответното понятие за ‘курс на яхтата по вятъра’, което не само да избегне междуезиковата омонимия, но и да запази логическите взаимовръзки между членовете на конкретния хоризонтален ред от виртуалната схема, представляваща структурата на терминологичната система – в конкретния случай системната организация на субстрата (терминологичните единици). Намесата би се изразила в краесловното добавяне на компонента ‘винд’ към лексемата ‘бакщаг’, при което ще се получи правилноориентиращият и системно по-точен термин бакщагвинд. Така двата термина, означаващи различните курсове на яхтата пред вятъра – бакщаг и фордевинд, биха създали еквивалентна инвариантност при отношение бакщагвинд – фордевинд, където ‘фор’ индикира позицията на лодката спрямо вятъра чрез значението ‘пред, отпред’, а ‘бак’ указва посоката, от която духа вятърът чрез семантичната си форма ‘отзад, в гърба’. Именно езиковата форма bakstagwind се среща като синонимен вариант на основния термин ruime wind [http://nl.wikipedia.org/wiki/Ruime_wind].
IV. Изводи
Извеждането на системността в най-общ смисъл отговаря на познавателния процес в науката и на номинационния акт в езика, т.е. при изучаването на обектите и явленията от действителността се обобщават понятията за тях, установяват се техните връзки и взаимоотношения, като на следващия етап се създават и съответни езикови названия (Попова 2012: 543). Разгръщането на терминологичната системност има важна приложна стойност в дейността на терминографите, а процесът на подреждане на термините в йерархични равнища помага не само за отразяването на техните логико-понятийни отношения, но и за достигане на оптимална пълнота на терминологичната система. Повтаряемостта (още наричана регулярност от Х. Сейгър) е сред основните признаци на системността в терминологията и спомага при образуването на езиковата форма на терминоединицата, а анализът на вертикалните или хоризонтални отношения между отделните понятия на практика може да насочва изследователя какъв лексикален състав да определи за терминологичното название. Посредством етимологичен анализ на адаптиран термин може да се разрешават систематизационни и словообразувателни проблеми в одомашняването на калкираната или заетата чужда лексема, чрез което съотнасянето му към даден системен йерархичен ред да става максимално прозрачно, а езиковата му форма по отношение на терминологичната системност да ориентира успешно както практици, така и теоретици и неспециалисти.
При изграждането на субстрата на дадена терминологична подсистема, чийто изходен лексикален материал бива зает от език от друга езикова група, е важно основните термини от съответната предметна област да бъдат само фонетично адаптирани в езика-приемник. Това според нашите разбирания е процес на унификация на терминологичната форма, чийто практически резултат е по-лесната интернационална комуникация между специалистите от различни страни.
БИБЛИОГРАФИЯ
Ivanov 2012: Ivanov, V. Medzijazyková homonymia niektorých športových termínov v slovenskom a v bulharskom jazyku. In: Slovo v slovníku. Aspekty lexikálnej sémantiky – gramatika – štylistika (pragmatika). Na počesť Alexandry Jarošovej. Bratislava: VEDA – Jazykovedný ústav Ľudovíta Štúra SAV, 237–244.
Иванов 2016: Иванов, В. Опит за систематизация на термините по американски футбол в българския език. // Български език, № 1, 66–73.
Попова 2012: Попова, М. Теория на терминологията. Велико Търново: ИК Знак’94.
СТР 2010: Спортен терминологичен речник. Ред. Н. Хаджиев, Л. Димитров, П. Бонов. София: НСА Прес.
ТРФКС 1983: Терминологичен речник по физическа култура и спорт. Ред. Г. Кабуров. София: ЕЦНПКФКС – ВИФ „Георги Димитров“.
Уикипедия: Академично гребане. [http://bg.wikipedia.org/wiki/Академично_гребане].
Уикипедия: Бакштаг. [https://ru.wikipedia.org/wiki/Бакштаг_(стоячий_такелаж)].
Уикипедия: Курс (ветроходство). [http://bg.wikipedia.org/wiki/Курс_(ветроходство)].
Уикипедия: Ruime wind. [ http://nl.wikipedia.org/wiki/Ruime_wind].
