В периода 26–28 април 2018 г. във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя четиринадесетото издание на Международните славистични четения – форум, който се организира на всеки две години от 1992 г. насам. Тазгодишното събитие беше посветено на темата за стереотипите в славянските езици, литератури и култури.
За провеждането на конференцията се погрижи програмният комитет, състоящ се от преподаватели, докторанти и студенти начело с доц. д-р Цветанка Аврамова. За авторитета на форума допринесе организационният комитет, който включва утвърдени учени от различни европейски страни: проф. дфн Панайот Карагьозов (България), проф. дфн Звонко Ковач (Хърватско), проф. дфн Джузепе дел Агата (Италия), проф. дфн Бошко Сувайджич (Сърбия), проф. дфн Луциан Суханек (Полша), проф. д-р Людмила Ухлиржова (Чехия), доц. дфн Маргарита Младенова (България).
Участниците имаха възможността да се насладят на над 150 доклада, изготвени както от доказани и опитни, така и от амбициозни млади специалисти от 14 страни: България, Беларус, Босна и Херцеговина, Германия, Италия, Македония, Полша, Русия, Словакия, Сърбия, Украйна, Хърватско, Чехия и Япония.
Докладите бяха групирани в две основни направления: „Езикознание“ и „Литературознание. Култорология. Антропология. Фолклористика“, със следните подразделения: Етно- и социолингвистика; Лексикална семантика, лексикография и стереотипи; Фразеология, ономастика и стереотипи; История на езика и стереотипи; Граматика и стереотипи; Чуждоезиково обучение и стереотипи; Културни и литературни стереотипи; Социолитературни и етнокултурни стереотипи; Модели и концепции на текстовостта от ХХ–ХХI век; Стереотипите и фолклорът; Литература на преломите; Исторически стереотипи в литературната среда; Стереотипи в обучението; Стереотипи на патриархалния свят и тяхното разрушаване; Инварианти на традиционното; Носталгия и минало.
В настоящата хроника имате възможността да се запознаете по-подробно с програмата, участниците и изнесените от тях доклади в рамките на направление Езикознание.
Официалната церемония по откриването на Четиринадесетите славистични четения се състоя на 26 април 2018 г. Начало на конференцията с приветствените си слова дадоха заместник-ректорът на СУ проф. дфн Ренета Божанкова и деканът на Факултета по славянски филологии доц. д-р Бойко Пенчев. Последва пленарно заседание, което ни запозна със следните доклади: Различитост истог: формуле jужнословенскоj усменоj епици от проф. дфн. Бошко Сувайджич от Белградския университет; Для кого и зачем писались антилатинские сочетания в Древней Руси от проф. дин Игор Данилевски от Националния изследователски университет „Висше икономическо училище в Москва“; Превръщане на екзистенциалните употреби на глагола имам в стереотип в историята на българския език от доц. дфн Маргарита Младенова от СУ „Св. Климент Охридски“; Динамичният стереотип на самоунищоването: (Само)разрушените паметници при славяните от проф. дфн Панайот Карагьозов от СУ „Св. Климент Охридски“.
Още първият ден в направление Езикознание беше наситен, включвайки 4 секции, в чиито рамки бяха проведени общо 8 заседания.
Секция Етно- и социолингвистика, лингвокултурология и стереотипи предложи следните 8 доклада: Диана Благоева от БАН и нейните колеги от Полската академия на науките Войчех Сосновски и Роман Тимошук Неофразеологизацията в българския, полския и украинския език; Ана Савич-Груич от Института за сръбски език, САНУ, Белград Stereotypes about human beauty of the speeches of the Svrljig area; Слободан Новокмет от Института за сръбски език, САНУ, Белград Стереотипи о животињама у српскоj култури (На примеру семантичке и лингвокултурошке анализе зоонима у српском jезику);, Ирина Манова от СУ „Св. Климент Охридски“ Стереотипное представление об огурце в языковом сознании русских и болгар. Освен това участие взеха Илияна Генев-Пухалева от Варшавския университет на тема Полският и българският езиков стереотип на солидарността; Витка Делева от Софийския университет с За политическата коректност, стереотипите, езиковата картина на света; Максим Стаменов СУ „Св. Климент Охридски“ с Място и функции на стереотипа в речевото поведение по време на социализма, Сена Ариф от Университета в Скопие „Св. Св. Кирил и Методий“ на тема Стереотипите во Турката и Македонската култура – jазична и културолошка интерференциjа.
Секция Лексикална семантика, лексикография и стереотипи включваше други интересни трудове: Мария Китанова от БАН с доклада си Семантични модели за евфемизация в българския език; Елена Раденкова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с Трансформацията на клишето като начин за създаване на заглавие в руската преса; Алица Тернова от Университета „Константин Философ“ в Нитра, която поднесе темата Ali so mednarodni izrazi res razumljivi med narodi?(O mednarodnih izrazih kot medjezikovih homonimih na primerih iz slovaščine in slovenščine) и Красимира Фучеджиева от Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ с Експресивни глаголи със значение ‘ям‘ и ‘пия‘ в българския език.
Още шестима учени представиха своите работи в тази сфера: Елена Лукашенац от Минския държавен университет чете на тема Жаргонные онлайн-словари: русско-болгарские параллели; Силвия Петкова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на тема За комуникативната ценност на субстандарта: младежкият жаргон в руските медийни текстове. Ирина Михайлова от Московския градски педагогически университет с Радиксоиды русского языка как сохранение смыслов, узнавание традиций и разрушение стереотипов; Надежна Костова от БАН бе подготвила доклад за Метафорите за спомени; Цветелина Георгиева, също от БАН, говори за Разчупване на стереотипа при лексикографското представяне на някои роднински название в българския език и Цветанка Аврамова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на тема Тълковни речници и стереотипи (българско-чешки паралели).
Денят продължи със секция История на езика и стереотипи. Първото заседание включваше следните трудове: Един исторически извор като книжовноезиков пометник (Слово за св. Власий Аморийски) от Елка Мирчева от БАН; Езикови стереотипи в реконструкцията на софийските мъченичества от XVI в.: примерът на Георги най-Нови от Марияна Цибранска-Костова, също представителка на БАН; Стереотипи у српским средњовековним медицинским списима от Надежда Йович от Университета в Ниш и Стереотипни представи за болестите в произведенията на Патриарх Евтимий от друг учен от БАН – Ваня Мичева. След почивката секцията бе допълнена от нови пет доклада: За един неизследван превод от сръбски език от първата половина на XIX век от Диана Иванова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“; Лексиката в Redizakon zadarskih dominikanki: Глотометричен анализ от Симеон Стефанов от БАН; Фитоними и зооними у Речнику жаргонизама jужне пруге от Татяна Трайкович от Университета в Ниш; Развоjот на темните вокали во Трескавечкиот еухологиум, Слоештичкиот патерик и Ваташкиот минеj от Соня Новотни и Михайло Марковик от Университета в Тетово, както и Постническите поучения на св. Василий Велики в славянската традиция от Петко Петков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Последната секция за деня в направление Езикознание бе Граматика и стереотипи.
Елена Иванова от Санктпетербургския държавен университет представи Презумптивные формы в русско-болгарском параллельном корпусе; Мариана Георгиева от БАН с Граматика на Аз-а и Стилиян Стойчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на тема Българският релативен презенс и неговите чешки функционални еквиваленти. След традиционната дискусия и почивка останалите четири научни работи сложиха край на академичния маратон. Те засегнаха следните теми: Стереотипные представления в контекстве тавтологических формул вида Х (си) е Х на Виктория Лазарева от Университета Салерно; Stereotipna slika prostora izražena glagolskoprijedložnim konstrukcijama ‘ići u‘ i ‘ići na‘ u hrvatskome, slovenskome i ruskome на Ивана Матас Иванкович и Горанка Благус Бартолец от Иститута за хърватски език и езикознание в Загреб; Субективните евиденциали в българския език на Красимира Алексова, представителка на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Classification and agreement of common gender nouns in Russian на Асука Мацуи от Университета за чуждестранни езици в Япония.
Петъчният ден предложи още по-пъстра и наситена програма в езиковедското направление. Начало даде секция Етно- и социолингвистика, лингвокултурология и стереотипи. Там с докладите си участваха: Диана Иванова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със Стереотипите в българските и словашките обяви за работа; Диляна Денчева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с „Баба знае най-добре“. Стереотипът в рекламните стратегии, а Олена Сирук и Иван Держански от БАН представиха Вуйко Ведмiдь и Баба Меца: український та болгарський стереотипи.
След паузата дойде ред на нови пет труда. Зденко Добрик от Университета „Матей Бел“ в Банска Бистрица говори на тема Jazykový obraz Rómov s dôrazom na stereotypy; Миряна Коич от Университета в Нови Сад изнесе доклада Приказ стереотипа у српском jезику – поглед из лингвокултурологиjе; Моника Лашкевич от Университета „Мария Склодовска-Кюри“ в Люблин ни запозна с труда си Stereotyp Kozaka oraz jego profile w polszczyżnie potocznej i w polskiej kulturze ludowej; Дария Якимович-Чапран от Лвовския национален университет „Иван Франко“ представи Лiнгвокультурнi конотацїi українського етнонiма ꞌциганиꞌ (на матерiалi фразем i паремiй), а Олена Сирук и Иван Держански от БАН закриха заседанието с темата си Зайо Байо versus Зайчик-Побiгайчик: вiдмiнностi мiж українським i болгарським стереотипами.
Следващия сегмент от секцията откри Ярмила Кредатусова от Прешовския университет с Jazykový a kultúrny obraz Slovákov a Slovenska v ukrajinskej publicistike (výskum v ukrajinskom jazykovom korpuse), участие взеха и Весна Николич от Белгардския университет с Jезички стереотипи код именица коjима се означаваjу занимања у српском jезику; Хенрик Дуда от Католическия университет „Йоан Павел Втори“ в Люблин с Etyczny wymiar badań nad stereotypami. Na przykładzie pracy Josefa Sommerfeldta Die Juden in den Polnischen Sprichwőrtern und Sprichwőrtlichen Redensarten (1943), а също така и Валентина Илич от Университета в Белград с Наjфреквентниjа лексика Српских народних пословица у контексту jезичко-стереотипне слике света.
По време на следващото заседание бяха представени следните трудове: Existencia vžitých srbských jazykových tvarov v prehovoroch Slovákov vo Vojvodine (na základe výskumu lokálních slovenských medií) от Самуел Корунияк от Университета „Константин Философ“ в Нитра; Арнаути у путописноj прози Григориjа Божевића – од стереотипа ка афирмациj от Йована Бойович от Института за сръбски език, САНУ в Белград и Стереотипи „гост“ и „домађин“ у jезичком сазнању призренских Срба от Таня Милосавлйевич от Института за сръбски език, САНУ в Белград.
Състоя се и секция Лексикална семантика, лексикография и стереотипи. В заседанието участие взеха Ана Васунг от Университета в Загреб с темата си O metafori Žena je ptica u hrvatskom i bugarskom jeziku; Биляна Васич от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с доклада Животиње као еталон поређења у творби придева са значењем сличности; Жана Станчева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с Терминология на Европейския съюз – съпоставка на български и полски термини от областта на здравеопазването; Кристина Симеонова от БАН с За някои случаи на синонимия в терминологичните системи на съвременния български и руски език, а секцията закри Георги Митринов от БАН с труда си на тема Нов опит за кодификация на „помашкия език“ в Гърция.
Богато разнообразие предложи и секция Фразеология, ономастика и стереотипи. В рамките на първото заседание с докладите си ни запознаха Михайло Марковик и Соня Новотни от Университета в Тетово – Фразеолошки изрази и лексички специфичности во вратничкиот говор; Мария Матиова от Университета „Константин Философ“ в Нитра с Antropocentrická a kultúrna podmienenosť somatických frazém; Олена Климентова от Киевския национален университет „Тарас Шевченко“ със Стереотипнi уявлення українцiв про органи людського тiла и Павла Хейнова от Карловия университет в Прага на тема Development of idiomatic knowledge in a child.
След дискусията и последвалата почивка се присъединиха Амир Капетанович от Института за хърватски език и езикознание в Загреб на тема Croatian mediaeval names and stereotypes; Божица Кнежевич от Университета в Източно Сараево с Формата на географските обекти в топонимичната картина на Романия; Мария Ковшова от Института по езикознание към Руската академия на науките говори за Личные имена в составе паремий и идиом и их роль в кодировании стереотипных представлений и Бояна Тодич от Института за сръбски език, САНУ, която изнесе доклада Стереотипна перцепциjа части у српском jeзику и култури (на примерима лексема образ, брада и брк).
В третото заседание участие взеха Мая Влахова-Ангелова от БАН с Местните имена като извор за етноботаничните представи на българите; Мая Мачковяк-Кручек от Университета „Адам Мицкевич: в Познан на тема Jезичка слика жене у српскоj и пољскоj фразеологиjи; Дарка Хербез от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с Етнички стереотипи у српскоj и бугарскоj фразеологиjи, а Цветелиана Петкова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ представи работата си Електронното издание на извори за ономастиката.
Проведоха се и заседания, част от секция История на езика и стереотипи. По време на първото от тях бяха представени следните доклади: Etymológia názvoslovia odrôd viniča pestovanýchna Slovensku от Катарина Микулцова от Университета „Константин Философ“ в Нитра; Руските елементи в българския говор в с. Паркани, Молдова от Кента Сугаи от Университета Цукуба, Япония; Значението на една дума и текстът на новгородската грамота на брезова кора №199 от Албена Стаменова от Софийския университет „Св. Климент Охридски и Графичният модел на Петер Дайнко в контекста на словенското книжовноезиково развитие от първата половина на XIX век.
Следващата част от тази секция представи други четири работи. Надка Николова от Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ изнесе доклад на тема Езиковият пуризъм сред славяните – стереотип или нормализационен акт; Емилия Македонска от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на тема Идеалът за книжовен чешки език в епохата на Чешкото национално възраждане; Мая Радичева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с доклада В търсене на „изчезналите“ падежи в българския език и Тамара Лутовац от Университета в Крагуевац с темата си Стереотипне поздравне формуле у документима Портине канцелариje.
Третото заседание включваше следните доклади: Стереотипи, правописни навици и умения на следосвобожденската българска администрация: употреба на ѫ и еровете (по непубликувани архивни материали от 1888/1889 г.) от Маргарет Димитрова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“; Славянское полногласие/неполногласие как фонологический стереотип отражения двуморности (ареальные и генетические данные) от Алексей Белов от Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“; Украинското [h] в търсене на своето българско съответствие в миналото и днес Олга Сорока от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Štúrovské polemiky o spisovnej slovenčine. Obrancovia štúrovskej slovenčiny от Ивана Клабникова от Езиковото училище в Братислава.
След почивката се проведе и последното заседание, в което участие взеха Андрей Бояджиев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с Южнославянската кирилица през XII и XIII век, както и колективът Мария Ангелова, Мария Янкова, Преслава Георгиева и Здравко Ловчалиев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на тема Псалтирът на Димитър. Палеографски и езикови наблюдения.
В петък се състоя и секция Граматика и стереотипи. В нейните рамките присъстващите се запознаха със следните трудове: Непрототипните подлози в българския език от Петя Осенова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“; Lexikálno-gramatické chyby strojového prekladu z angličtiny do slovenčiny jako flektivného typu jazyka (so zameraním na texty návodov na použitie) от Патрик Петраш от Университета „Константин Философ“ в Нитра и Безлични изречения с неизменяеми форми на -но, -то е украинския език, дело на Павлина Мартинова-Иванова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Секция Чуждоезиково обучение и стереотипи, последна в петъчния ден, на свой ред предложи пет научни доклада. Мирена Пацева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ представи Има ли стандарт в овладяването на българската прозодия от чужденци?; Венера Матеева-Байчева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изнесе Трудности при овладяването на българската местоименна система в обучението по български език като чужд; Лилия Желева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ участва с темата си Кога е издаден първият учебник по украински език за българи?; Станка Панова-Варадинова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с Адаптирани художествени текстове от българската литература в обучението по български език като чужд и Катрин Костова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по темата Интерферентни грешки при преводни конструкции от чешки на български език.
Съботната програма на направление Езикознание бе открита от секция Етно- и социолингвистика, лингвокултурология и стереотипи. По време на първото заседание Ева Молинарова от Университета „Матей Бел“ в Банска Бистрица говори на тема Jazykové obrazy migrantov v nemeckom a slovenskom mediálnom diskurze; Яна Лаукова, представителка на същата учебна институция, представи доклада Obrazy migrácie v slovenských a nemeckých diskurzoch; Миодраг Йованович от Университета в Подгорица ни запозна с труда си Jeзичке карактеристике свадбених пjесама у књизи „Обичаи и пҍсни турецкихъ сербовъ“ Ивана Степановича Jастребова, а Яна Кеселова от Прешовския университет говори за The Stereotype and Opposite “I versus you” in Slovak language.
След паузата колективът Лада Бадурина, Николина Палашич, Иво Пранкович от Университетите в Рийека и Загреб представи труда Stereotipi o vicevima; Марцел Олшияк от Университета „Константин Философ“ в Нитра изнесе доклада Komunikačné stereotypy v publicistike; Рената Хлавата, също представителка на висшето учебно заведение в Нитра, участва с доклада Jazyk a štýl v slovenských printových médiách vo Vojvodine (Srbsko); Ненад Кръцич от Белградския университет изнесе доклад на тема Стереотипизациjа као jезичко-стилски поступак; Барбара Репкова от Университета „Константин Философ“ в Нитра говори за Transformations of the stereotzpes in the speech of contemporary young people, а Гинка Бакърджиева от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ сложи край на конференцията в езиковедското направление с представянето на работата си на тема Търговските наименования на хляба.
В заключение не бива да пропускаме да съобщим, че се предвижда издаването на традиционния сборник, включващ всички тези любопитни доклади, които бяха част от тазгодишната конференция.
