1. Думата фокус ‘в цирковото изкуство ловка игра с предмети, която е основана на хитрост и бързина в движенията...’ е пояснена в Българския етимологичен речник (т. 8, с. 813) като заемка от рус. фокус, където е от нем. Hokuspokus разг. ‘фокусничество’. Преди нея в същия речник е лематизиран регистрираният у С. Доброплодни диалектизъм фокня ‘нагрявка’, възведен съгласно Речника за редки, остарели и диалектни думи към рум. foc ‘огън, пожар; огнище’ и интерпретиран от Л. Селимски като образувание с наставка -ня по отглаголни имена като сръдня, препирня. Абстрахираме ли се от въпроса доколко румънско съществително е могло да послужи за образуване на българско отглаголно име, и то употребено тъкмо в идиолекта на С. Доброплодни, трябва да се отбележи липсата на доуточняващо етимологично пояснение към рум. foc като унаследено от латинизма focus ‘домашно огнище; жертвеник’, поел в народния латински значението на ignis ‘огън’. Впрочем в етимологичния речник е пропуснато също анализирането му и като заемка от международната културна лексика – фокус ‘средоточие; пресечна точка на сноп лъчи’, а тя, освен че в руски навярно е повлияла началословието на съществителното фокус ‘трик, номер’, превръщайки го в омоним на фокус ‘средоточие’, лежи в основата на поредица от производни, намерили отчасти достъп и в български. Изхождайки от преносното значение ‘пресечна точка на сноп лъчи’ на лат. focus, през Средновековието било образувано прилагателно focalis ‘отнасящ се до фокуса’, от което с представка bi- ‘дву-’ е оформен новолатинският оптически термин bifocalis ‘двуфокусен’, адаптиран на български с бифокален, срв. словосъчетанието бифокални лещи ‘двусъставни лещи, служещи за далечно и близко гледане’.
Друго прилагателно към изходното значение на латинизма е focarius ‘отнасящ се до огнището’. В субстантивиран вид на френска почва то се е видоизменило на foyer, първоначално като означение за отоплявано помещение, впоследствие помещение, предназначено за преобличане и пребиваване на артистите, накрая помещение в театър или друго обществено заведение, където посетителите почиват или се разхождат през антрактите, с което се използва бълг. фоайе. Къснолатинско производно от focus e focacia ‘пита’, унаследено в итал. focaccia за наименуване на регионално различаващи се печива с формата на пита. То се смята за източник на нашата дума погàча ‘пита, приготвена без квас’. Думата е проникнала във всички балкански езици, в унгарски и дори в австрийския немски: Pogatsche ‘вид палачинка с пръжки’. За изходна точка както на бълг. погача и сръб. pogača, така и на австризма се сочи унг. pogácsa. Не е редно обаче да се игнорира обстоятелството, че субституцията /f/ > /p/ e характерна за ранните етапи на славянските езици, така че окачествяването ѝ от Г. Майер и Б. Цонев, цитирано в Българския етимологичен речник (т. 5, с. 422), за славянизъм и в частност за българизъм в унгарски не е за пренебрегване. В най-ново време италианската дума е заета у нас в автентичен вид фокача (мн.ч. фокачи). Приведени в Гугъл рецепти от вида на 5 страхотни рецепти за фокача я дефинират като традиционен италиански плосък хляб с добавени към него лук, маслини, подправки и други съставки, респ. като питки със зеленчуков пълнеж.
В Речник на българския език (т. 2, с. 77) употребената от Иван Вазав, Йордан Йовков и други автори дума веер ‘ветрило’ е квалифицирана като остаряла, книжовна заемка от руски. На пръв поглед русизмът веер изглежда производно от веять ‘вея’, но този глагол само е дал възможност заемката с немски прототип Fächer ‘ветрило’ да се осмисли и чрез вторична мотивация да стане по-разбираема в рамките на руския, та дори и на българския език. В немския език Fächer, инструментално производно от глагола fachen ‘раздухвам, разпалвам’ (ранна заемка от средновековнолатинския foco focare ‘разпалвам’ с произвеждаща основа във focus ‘огнище’) първоначално било означение за духало, а от ХVІІ в., когато в Германия проникнал френският моден артикул ветрило, думата Fächer станала негово наименование.
Освен рум. foc наследници на лат. focus ‘огнище’ с вторичното му значение ‘огън’ (метонимия от типа totum pro parte) са френ. feu, итал. fuoco (с просторечен вариант foco), порт. fogo, исп. fuego. Последното се съдържа в наименованието на архипелага Tierra del Fuego, разположен в крайния Юг на Аржентина. В романските езици френски, италиански, португалски, румънски то е адаптирано съответно с Terre de Feu, Terra del Fuoco, Terra do Fogo, Țara de Foc, в английски се използва испанското име Tierra del Fuego, а на други езици това „говорещо име“ е преведено буквално: нем. Feuerland, тур. Ateş Toprakları, унг. Tűzföld, фин. Tulimaa, рус. Огненная Земля, по образец на което на българска почва е оформено адекватното съчетание Огнена земя.
2. В българския Гугъл сред рецептите за приготвяне на напитки се срещат текстове от рода на Боле е френска нискоалкохолна напитка, която се приготвя от сезонни плодове, цитруси и бяло вино; Ароматно боле със сезонни плодове. Сладкият и ароматен ликьор идва от Франция, но не е никак труден за приготвяне ...; Болето всъщност е френски коктейл от бяло сухо вино, шампанско и плодове, а в Испания го правят без шампанско и го наричат бяла сангрия. Става въпрос за наименованието на напитката, която както речниците на чуждите думи, така и Речникът на българския език лематизират с гласеж болè и я дефинират като приготвяна от подсладено бяло вино или шампанско с нарязани в него парченца ябълки или портокали.
Утвърдената окситонеза в тази чужда дума свидетелства за асоциирането ѝ с френ. диал. bolée ‘съдържанието на една купа’, което подвежда и лексикографите да я обявяват неизменно за галицизъм. В действителност, с изключение на акцентуването, заемката отразява формално и семантично носещото началословно ударение немско съществително Bowle [‚bo:lǝ]. През ХVІІІ в. то било заето (както и френ. bol ‘купа, купичка’, изходна база за оформяне на посочения дериват bolée) от англ. bowl ‘купа, чаша’ (първоначално ‘издут съд’), морфологически адаптирано в немския език като женскородово съществително. Там възприетото наименование на издутия съд било превърнато в означение и за плодово-алкохолната напитка, приготвяна в него. Този преглед позволява да се заключи, че към приведената в енциклопедията на Братя Данчови остаряла английска заемка бол, семантично пояснена, от една страна, като ‘полусферическа ваза’, механично е била направена, от друга страна, добавката ‘специално питие, приготвено с бяло вино, шампанско и ликьор, понякога и с нарязани плодове (банани, портокали и др.)’, тоест вторичното значение на немския англицизъм Bowle. За акцентното „пофренчване“ на немската дума в български може да са допусне както отъждествяването ѝ от владеещи френския език българи с bolée ‘чаша (вино), купа (бульон)’, така и подвеждането ѝ по модела на френски заемки като буклè, волè, желè, мелè, релè, ролè, филè, срв. спорадичното произношение волвò вместо коректното вòлво за шведската автомобилна марка Volvo (с база латинската първолична глаголна форма volvo ‘търкалям’, първоначално означение за серия сачмени лагери) или дилемата относно ударението на сако (вж. по-долу).
3. Възможно е коментарът към англицизма bowl ‘купа, чаша’ да породи у читателя въпроса дали той няма нещо общо с означението за играта bowling. Тази американска игра с десет кегли, позната и у нас под името боулинг, се предхожда от европейската игра на кегли с някогашно немско означение кегелбан (нем. Kegelbahn) – по съоръжението от дървена писта, по която чрез търкаляне на голяма дървена или пластмасова топка се събарят наредени в края ѝ кегли. Справката с английски етимологични справочници показва, че англ. bowling е отглаголно име към to bowl ‘търкалям топка’, отименен глагол с база bowl ‘дървена топка’. Този омоним на bowl ‘купа, чаша’ е възприет чрез (ст)френ. boule ‘топка; кълбо’ от латинизма bulla ‘воден мехур; копче; топче’ (букв. ‘нещо издуто’), при което домашната английска дума и латинската заемка въпреки сходната форма и семантика се оказват етимологично несродни, понеже водят началото си от два различни индоевропейски корена: *bhel- ‘надувам, издувам се’ и *beu- ‘голям; много’.
През Средновековието bulla наричали оловната капсула с печат, поставяна на папските послания за гарантиране на тяхната автентичност. Чрез пренасяне името от частта върху цялото (т.нар. стилистична фигура pars pro toto) с bulla започнали да означават не само капсулата, но и самото папско послание, откъдето иде известният и в български книжовен термин (папска) була ‘папски декрет, издаден във връзка с определен църковен въпрос’. Впрочем от bulla ‘воден мехур’ e образуван латинският глагол bullio bullire ‘бълбукам’, чийто френски наследник bouillir ‘вря; варя’, е дал – съгласно изложеното в Лексикологични етюди 8 – началото както на галицизма бульон, така и – след проникването на глагола в английски – на англицизма бойлер в български.
4. Като означение за спортна, пътна, плажна, пазарска чанта в нашия език се наложи заемката сак. В народните говори и езиковата практика тя се среща и с други значения, приведени в Българския етимологичен речник: ‘дълга мрежеста торба за ловене на риба’, ‘къса вълнена женска дреха без ръкави’ и др. С тези си значения думата показва общност с рум. sac ‘чанта; рибарска мрежа с торбеста форма’, рус. сак ‘вид риболовна мрежа’, френ. sac ‘торба, чувал, (пазарска, плажна) чанта’, нем. Sack ‘торба, чувал’, англ. sack сщ. Чрез лат. saccus ‘чувал’ и гръц. σάκκος ‘груба материя от козина; дреха или торба от такава материя’ тя се възвежда към семитски първоизточник, застъпен в евр. saq и асир. šakku ‘чувал; власеница’. Пряка заемка от гръцки е нашият богослужебен термин сакос ‘горна архиерейска одежда за свещенодействие’. От средновековния немски с посредничеството на унг. zsák, сръб. џак и рум. jacă ‘чувал, торба’ са проникнали диалектизмите джак/ джака ‘торба, чувал’ (в Н. Геровия Речник на българския език с дефиниция ‘длъгнеста торба за носене в нея на седло зоб за кон’).
През ХІХ в. по образец на вторичното значение ‘широко мъжко палто’ на американизма sack ‘чувал’ и на базата на итал. sacco ‘чувал’ (унаследено от лат. saccus) германски модисти италианизирали нем. Sack в Sakko cъс значение ‘модно, невталено мъжко палто с форма на чувал’. С ударение на коренната гласна то очевидно е източник на диалектните облици сàко/ сàку като означения за различни видове късо палто. Ако в по-ново време същата дума не е била подведена акцентно по тематично сходните френски заемки палтò, мантò, модният термин сакò може да се разглежда като австризъм, доколкото в Австрия ударението в нем. Sakkо пада върху крайната сричка, а звукът /s/ във всички позиции се произнася беззвучно.
В гръцки от σάκκος ‘торба’ с помощта на префиксоида δισ- ‘дву-’ е оформено умалителното δισάκκι ‘две скачени в горния си край торби за път, които се носят преметнати през рамо или на кон’. То е прототип на семантично адекватната заемка дисàги, която при проникването си в български е била подложена на морфологично преосмисляне и се е установила като множествена форма. Към унаследения от лат. saccus френски облик sac ‘торба, чувал; чанта, сак’ също е образувано умалително – sachet ‘торбичка, пликче, пакетче’, залегнало в една от най-новите френски заемки в български сашè ‘хартиена или полиестерна опаковка за медикаменти и козметични материали’.
5. Речникът на българския език дефинира книжовната дума носталгия като тъга, болка по родина, роден край или дом. Това е първоначалното значение на новолатинската композиция nostalgia, изкована в края на XVII в. от швейцарския медик Йоханес Хофер. Отбелязал я е още в заглавието на своята дисертация Dissertatio medica de Nostalgia, oder Heimwehe (Basel 1688) като медицинско съответствие на немската Heimweh ‘болка по родния дом или край’, характеризираща по онова време болестното състояние на живеещите в чужбина швейцарци. Следвайки структурата на нем. Heimweh (Heim ‘дом’ + Weh ‘болка’), Й. Хофер използвал за образуване на термина nostalgia основите на гърцизмите νόστος ‘завръщане у дома’ и ἄλγος ‘болка’, -αλγής ‘боледуващ, страдащ’. В унисон с използването му в английски днес в различните езици, в това число и на носталгия в български, той се употребява в емоционално разширен смисъл ‘копнеж по запазили се в паметта минали преживявания’. В медицината словообразувателният му модел се е запазил, както например в невралгия ‘остри болки, обикновено по сетивен нерв без установени анатомични изменения’, със съответни прилагателни носталгичен, невралгичен (второто фигуративно също в смисъл на ‘място, характеризиращо се с високо напрежение или натоварване’).
В медицината и фармацевтиката с помощта на гръцката представка за отрицание α(ν)- (наричана alpha privativum, тоест ‘лишаваща или отнемаща алфа’, прасродна и равнозначна на латинската in-, на английската и немската un-, на българската и руската не-) и основата на гръц. ἄλγος ‘болка’ са оформени термините аналгезия ‘намалена чувствителност за болка’ и аналгетик, мн.ч. аналгетици ‘лекарствени препарати, успокояващи болката’. В частност един такъв потискащ болката медикамент е общоизвестният аналгин (новолат. Analgin). Любопитно е, че името му по странен начин е послужило като изходна база за назоваването на друго медицинско средство срещу главоболие, мигрена, плексити и неврити, съдържащо витамин В1, а именно беналгин (новолат. Benalgin). За да се изтъкне наличието на витамин В1 в медикамента, при наименуването му съдържащата се в ан-алгин представка ан- фактически е била разложена на а-н- с последвало преосмисляне на а- като буквено означение, подменено с бе- в конструкцията бе + н + алгин.
