Тази година честваме 130 години от основаването на първия български университет – Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“. По този повод Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии на СУ ,,Св. Климент Охридски“ организира Международна конференция ,,Българистични езиковедски четения“. Конференцията се проведе на 19 и 20 ноември 2018г. и се осъществи с подкрепата на Фонд ,,Научни изследвания“ на МОН и СУ ,,Св. Климент Охридски“. В научния форум взеха участие над 100 български и чуждестранни учени от повече от 10 държави.
Конференцията бе открита с приветствените слова на проф. д-р Йовка Тишева, ръководител на Катедрата по български език и проф. д-р Петя Осенова, заместник-декан на Факултета по славянски филологии. Последва представяне на пленарните доклади на проф. Хана Гладкова от Карловия университет, Прага, която представи чешката следа в развитието на българската стандартология и възгледите на А. Теодоров-Балан, и Габор Балаж от Сегедския университет, Унгария, който обърна внимание на решаващите тенденции в историята на българската морфологична система.
Големият интерес към конференцията предопредели обособяването на шест тематични направления: 1. Съвременни методи и подходи във фонетиката и фонологията; 2. Динамиката на лексикалната система и на нейните елементи; 3. Съвременни морфологични и синтактични подходи; 4. Актуални въпроси в прагматиката и стилистиката; 5. Вариантността, нормативността и кодификацията днес; 6. Лингвистични аспекти на превода.
Докладите от първо направление ,,Съвременни методи и подходи във фонетиката и фонологията“ бяха представени през първия ден от конференцията. Своите научни наблюдения представиха Димитър Попов от ШУ ,,Епископ Константин Преславски“ (,,Лингвистична персонология и антрополингвистика: теоретични, методологични и приложни аспекти“), проф. Владимир Жобов от СУ ,,Св. Климент Охридски“ (,,Аудитивна близост и аудитивен контраст“) и Мирена Пацева от СУ ,,Св. Климент Охридски“ (,,Прозодични характеристики на някои афикси и регулярни акцентни тенденции“).
Интересът към второ направление ,,Динамиката на лексикалната система и на нейните елементи“ наложи докладите да бъдат представени в рамките на двата дни. През първия ден Велка Попова от ШУ ,,Епископ Константин Преславски“ обърна внимание на лексикалните средства за концептуализация на времето в онтогенезата на българския език. Хетил Ро Хауге от Университета в Осло акцентира върху глаголите за движение и транспорт като спомагателни глаголи в балканските и скандинавските езици. Докладът на Ангел Ангелов от СУ ,,Св. Климент Охридски“ бе посветен на иронията и парадокса като фактори за семантичната деривация.
След почивката, работата продължи с доклада на Марияна Парзулова от Университет ,,Проф. д-р Асен Златаров“, която сподели наблюденията си върху новите фразеологични единици в езика на медии. Мария Кошкова от Славистичен институт ,,Ян Станислав“, Словакия и Надежда Костова от ИБЕ ,,Проф. Л. Андрейчин“ представиха съвместната си работа върху семантичния развой на лексикалната единица, като бяха направени българско-словашки паралели. Съвместен доклад представиха и Яна Сивилова и Жана Желязкова от СУ ,,Св. Климент Охридски“ (,,Етимология и фразеология“). Последният доклад за деня в това направление, бе представен от Надежда Данчева от ИБЕ ,,Проф. Л. Андрейчин“ (,,Динамика и устойчивост на хидронимите по течението на р. Струма“).
През първия ден доклади бяха представени и от трето направление ,,Съвременни морфологични и синтактични подходи“. В сутрешното заседание Руселина Ницолова от СУ ,,Св. Климент Охридски“ обърна внимание на ролята на говорещия и слушателя при детерминацията в българския език. Иван Куцаров от ПУ ,,П. Хилендарски“ представи своите наблюдения върху категорията таксис и интерпретирането ѝ като функционално-семантично поле. В следобедното заседание своите доклади представиха Елена Руневска от СУ ,,Св. Климент Охридски“ (,,Морфологичната категория ,,определеност“ в обучението по български език като чужд“) и Йорданка Велкова от СУ ,,Св. Климент Охридски“ (,,За представките като маркери на детерминация при една особена група глаголи в българския език“). Обща разработка върху съотношението граматичен род и естествен род в българския и сръбския език представиха Петер Хил от Австралийския национален университет и Красимира Колева от ШУ ,,Епископ Константин Преславски“. Марина Джонова от СУ ,,Св. Климент Охридски“ акцентира върху конкуренцията между възвратнострадателни и причастнострадателни форми в съвременния български език. Красимира Алексова от СУ ,,Св. Климент Охридски“ обърна внимание на взаимовръзката между дубитатива и категориите лице и число в съвременния български език.
Четвъртото направление ,,Актуални въпроси в прагматиката и стилистиката“ обедини не по-малко интересни разработки. Доклади представиха Ирина Платонова от МГУ ,,М. В. Ломоносов“ (,,Презентация на работната първа част на учебника ,,Болгарский язык“), Максим Стаменов от ИБЕ ,,Проф. Л. Андрейчин“ (,,Значение и употреби на междуметието язък в ,,Записките“ на Захарий Стоянов“), Антония Замбова от СУ ,,Св. Климент Охридски“ (,,Какво се случва с изречението?“), Владислав Миланов от СУ ,,Св. Климент Охридски“ (,,Актуални проблеми и спорни езикови въпроси в публичната реч“), Ласка Ласкова от СУ ,,Св. Климент Охридски“ (,,Превключване между раказвателни системи в исторически текстове“).
През втория ден продължи представянето на докладите от второ направление. Марияна Витанова и Калина Мичева-Пейчева от ИБЕ ,,Проф. Л. Андрейчин“ представиха доклад на тема ,,Глаголи със значение ,,свиря“ в българските диалекти и фразеологията на българския език“. Биляна Тодорова от ЮЗУ ,,Неофит Рилски“ акцентира върху обсега и границите на концепта ,,толерантност“. Диана Иванова от СУ ,,Св. Климент Охридски“ представи своите наблюдения върху процесите и промените в икономическата лексика след 1989 г.
В сутрешното заседание на трето направление, доклади представиха Светла Коева от ИБЕ ,,Проф. Л. Андрейчин“ (,,Йерархия на простите изречения в състава на сложното в български“), Радка Влахова-Руйкова от СУ ,,Св. Климент Охридски“ (,,Координация и конкуренция на съюзни връзки в сложното изречение“), Йовка Тишева от СУ ,,Св. Климент Охридски“ (,,Словоред и информационна структура“), Петя Осенова от СУ ,,Св. Климент Охридски“ (,,Поведението на именните групи за приблизителност от типа ‘над 300 души’ или ‘около15 села’ в позиция на подлог“). Следобедното заседание продължи с докладите на Атанас Атанасов от СУ ,,Св. Климент Охридски“ (,,Въпросът е кой е подлогът“), Владислав Маринов от ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий“ (,,Подчиненото подложно изречение в българския синтаксис“), Елисавета Балабанова от УНИБИТ (,,Реализирани / нереализирани депенденти на предиката – съвременни семантико-синтактични подходи. Критерий за разграничаване между двете групи“).
В пето направление ,,Вариантността, нормативността и кодификацията днес“ Стефанка Абазова обърна внимание на оценката на говорещия като социалнопсихологически инструмент. Магдалена Абаджиева от ИБЕ ,,Проф. Л. Андрейчин“ представи доклад на тема ,,Нормативност и поезия“. Татяна Ангелова от СУ ,,Св. Климент Охридски“ се фокусира върху новите учебни програми и новите учебници за 5.–7. клас.
Шестото направление Лингвистични аспекти на превода обедини интересни разработки на учени от България и чужбина. Елена Тимонина от Московския държавен университет ,,Ломоносов“ обърна внимание на тенденциите, постиженията и проблемите в съвременната българска литература в преводи на руски младежи. Надежда Сталянова от СУ ,,Св. Климент Охридски“ представи доклад на тема ,,Политическа коректност и превод“. Елена Крейчова от Масариковия университет, Бърно запозна аудиторията с проблемите, свързани със създаването на преводния чешко-български юридически речник.
В рамките на конференцията бяха организирани две Кръгли маси: ,,Език и превод“ и ,,Българистиката и езикът на медиите“. Водещ на Кръглата маса ,,Език и превод“ беше проф. д-р Йовка Тишева. Участие взеха изтъкнати преводачи и изследователи, които споделиха своите наблюдения върху актуалните въпроси, свързани с превода.
Водещ на Кръглата маса ,,Българистиката и езикът на медиите“ беше доц. д-р Владислав Миланов, преподавател в Катедрата по български език и директор на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч. Сред гостите, които взеха участие, бяха представители на водещите медии в България.
Докладите, които бяха представени в рамките на конференцията, обхванаха всички сфери на филологическата проблематика. Освен безспорния научен принос на разработките, конференцията се превърна в средище за обмяна на идеи и опит между учени от различни държави.
За своето участие всички участници получиха сертификат. Предстои докладите да бъдат публикувани в електронен формат.
