Изследването на преводната художествена литература показва, че понякога преводачите подценяват силата на интерференцията и надценяват усета си към родния език, заради което преводът започва да звучи неестествено и буквално. Съпоставителният анализ на семантичните и функционалните характеристики на отделните думи и на словосъчетанията от всяка двойка славянски езици успоредно с анализа на грешките от преводите показва широкия диапазон на т.нар. „псевдоприятели на преводача“. Перфектното владеене на чуждия език или дори билингвизмът не са гаранция за блестящо изразяване и писане на родния език и не бива да стават повод за неглижирането му.
Стремежът на всеки преводач е да положи всички усилия и да обърне цялото си внимание върху носителите на културната идентичност – реалиите. Той отчита влиянието им върху цялостния текст, старае се да ги разбере и да ги предаде на читателите на преводния текст по възможно най-правилния начин. Понякога откриването на най-подходящия превод, на най-добрия израз или дума коства доста търсене, ровене в най-различни справочници и онлайн източници, както и задълбочено обмисляне. Очевидно по-концентрираният мисловен и творчески процес е насочен главно към трудните места от оригинала. Но за находчивостта на преводача при декодирането на трудните езикови елементи и начините за преодоляване на непреводими думи и изрази, за сложните, сполучливи или несполучливи, решения при превод на реалии и игри на думи, за преводните трансформации, които служат за максималното приближаване на езика на оригинала към езика на превода, е говорено и писано много.
Върху другата част от текста, по-лесната на пръв поглед, се обръща по-малко внимание, тя е като почивка от напрегнатото търсене на възможности и решения в областта на непреводимото. Често се подценяват знанията и уменията в употребата на майчиния език за сметка на чуждия. Перфектното владеене на чуждия език или дори билингвизмът не са гаранция за блестящо изразяване и писане на родния език. Известен е коментарът на руския класик Н. А. Некрасов „С близкого по духу языка переводить еще труднее, может быть оттого, что ближе, нагляднее чувствуется недостижение подлинника“ (Некрасов 1954: 443).
Другата тема, която върви винаги успоредно с преводите и интереференцията в тях, е чуждоезиковото обучение и мястото на обучението по превод в двете посоки, от чуждия език на български и обратното; основните грешки, които допускат студентите, трябва да се имат предвид при създаването на специализирани упражнения.
Още една тема, която следва от предишните, е необходимостта от отлично познаване не само на чуждия език, но и на българския; без уменията и опита в използването на богатството на родния език не може да се мисли за преводна дейност. Българският език е труден не само за чужденците, но и за самите нас.
И не на последно място е същественото значение на редактирането на собствени и чужди текстове, както и редактирането на преводни текстове. Тук за съжаление е редно да се посочи незначителното място, което заема редактирането в обучението по роден и по чужд език.
В настоящото изложение обект на внимание ще бъде интерференцията в някои преводи на български от полски, чешки, словашки и руски художествени текстове. Хипотетичното наличие на интерференция може да бъде ориентир за преподавателите по практически език – къде се среща най-често, как да се избегне, защо се проявява не само в студентски работи, но и в преводната дейност на дипломирани филолози. Интерференцията оказва влияние върху всички езикови равнища.
Най-лесно разпознаваема е интерференцията на словоредно ниво. Въпреки че славянските езици имат относително свободен словоред, никога не е без значение кой от възможните варианти ще избере преводачът. Всяка промяна в словореда дори на простото изречение води до маркираност, семантична окраска или по-специална експресивност. Словоредните трансформации в славяно-славянския превод много ясно показва колко силна може да бъде междуезиковата интерференция при всяка двойка езици. Например: В собствения си вестник „Злин“ Ян Антонин Бата оповестява идеята, с която се е събудил – да се пренесе Чехословакия в Южна Америка (вм. Чехословакия да се пренесе в Южна Америка) (МШ 2013: 36).
Една от често срещаните грешки при превод от полски, руски или друг славянски език на български е поставянето на прякото допълнение преди предиката вместо след него: Любимец на народа бил станал през пролетта. (вм. През пролетта бил станал любимец на народа) (МШ 2013: 120); Вода кипвах (вм. кипвах вода) (АВ 2008: 257); Бързо вдигнали армейска щабна палата, маси сложили (вм. сложили маси) (АВ 2008: 209); И ето че се наканил – само че неподходящо време избрал (вм. избрал неподходящо време) (АВ 2008: 202).
Мястото на непрякото допълнение в началото на фразата в чуждия език също оказва влияние върху обективната преценка на преводачите. Изреченията се превръщат в словоредно маркирани, без да е търсен подобен ефект от автора на оригиналния текст: Щроугал купил на Вондрачкова кожух, а когато жена му разбрала, с бутилка от шампанско избила на Хелена всички зъби. (вм. избила всички зъби на Хелена с бутилка от шампанско) (МШ, 2013, 159); На зайците вече не обръщаше внимание (вм. Вече не обръщаше внимание на зайците) (АВ 2008: 160); На мокро куче мирише (вм. Мирише на мокро куче) (АВ 2008: 257).
Според актуалното членение немаркираното изречение следва словоредът в който след предиката се подреждат първо прякото допълнение, а след това – непрякото: Върнал се, за да стане в социалистическа Чехословакия теоретик на всичко (вм. теоретик по всичко в социалистическа Чехословакия) (МШ 2013: 87).
Разделянето на фразата или изречението с вметнати части се смята за интересен авторски похват, но какъвто и да е изборът на преводача, той не бива да затормозява възприемането на информацията, напр. На Бата му се ражда син Томаш (вм. Бата има син Томаш), наричан, за да се отличава от баща си, Томик (вм. наричан Томик, за да се различава от баща си/за да не го бъркат с баща му) (МШ 2013: 14); За публикуване на снимки, на които се вижда по-късият му крак, заплашвала смърт. (МШ 2013: 57).
Интересни са словоредните трансформации при превода на фразеологизми като показват колко силна може да бъде междуезиковата интерференция в превода от руски на български: Очи да не сваляш от него (вм. да не сваляш очи от него), на четири да си ги отваряш! (вм. да ги отваряш на четири) (АВ 2008: 61); По дяволите да върви! (вм. Да върви по дяволите!) (АВ 2008: 112); На прах ще те стрия! (вм. ще те стрия на прах) (АВ 2008: 222).
Мястото на енклитиките в отрицателни изречения също е точно определено като отрицателната частица не не може да се движи свободно между останалите части на фразата: Тук, в чужбина, той се чувства не в свои води (вм. не се чувства в свои води) (АВ 2008: 249). Интерференцията оказва влияние върху всички езикови равнища. Интересно е разколебаването на усещането за постоянност и устойчивост на словосъчетанието, което е едно от характерните качества на фразеологизмите, само заради неточния словоред при превод. Във фразеологичните словосъчетания не е възможно да се вмъкват други лексикални единици, да се променя числото, членуването, да се добавят или изпускат служебни думи, да се заместват със синоними и т.н.
Граматична интерференция в превода се среща и при общи за отделните славянски езици предлози. Примери за неточно подбрани предлози в превода могат да се открият в следващите изречения: В предградията виждат през (вм. на) един прозорец семейство, което се кара (МШ 2013: 202) и На света (вм. По света) живеят два милиарда души – повтаря той. За една година на цялото земно кълбо се правят само деветдесет милиона чифта (чифта обувки) (МШ 2013: 14). Употребата на предлозите в българския език невинаги е логична и може би за това създава толкова трудности при овладяването им. Използването на даден предлог в един славянски език с определена рекция не е гаранция, че ще е валидно и в другия език, независимо, че е активен и има същото или подобно значение като това в съответния близкородствен славянски език. Посочените примери показват колко трудни за усвояване и употреба са предлозите и в българския, и в останалите славянски езици, заради разнообразието в употребите. Устойчивите изрази също създават затруднения и за изучаващите езика като чужд и за носителите на езика. Например: След като Елза и Ян допиха третата чаша с вино (вм. чаша вино), поставиха помежду им плато със сирена (ЯБ 2015: 74); После седна в колата и отпраши по посока на (вм. към) Виена (ЯБ 2015: 81).
В художествения превод фразеологизмите също създават морфологични затруднения. В някои преводи те присъстват с изпуснати или неправилно подбрани предлози. Например фразеологизмът смъквам по три кожи от някого в превод от руски е използвт без предлога по: Но такъв артист ще ни смъкне три кожи (вм. по три кожи) (ИП 1979: 152). В друг пример се среща обратното – употребен е предлог по, вместо по-подходящия в съответния израз: Но момченцето ви е за чудо и приказ – по мерак (вм. с мерак правено) (ИП 1979: 204). Експресивността в чудесно намерения еквивалентен фразеологизъм – за чудо и приказ – леко отслабва заради неточния предлог в израза – по мерак, по аналогия с израза по мярка правен, вм. с мерак. Често се среща и добавяне на предлог в устойчиво безпредложно словосъчетание: Времето е спряло, по цели години (вм. години наред) радиоприемниците са настроени на една и съща станция. (АВ 2008: 206). Примери за неточно подбрани предлози в превода могат да се открият и в следващите изречения: Там лудите се разхождаха на двойки (вм. по двойки) (ИП 1979: 30); Това е някъде на Урал (вм. в Урал, рус. на Урале) (ИП 1979: 34)
Близостта между славянските езици създава предпоставки и за още един вид морфологично влияние. Употребата на неточни и съответно неправилни морфеми е много силен показател за интерференция на чуждия език спрямо родния. Такова влияние се среща предимно при превод между близкородствени езици, като еднаквите или близки по звучене и значение префикси и суфикси често играят ролята на „лъжливи приятели на преводача“. Например в преводи от словашки: В три сутринта ме разбуди (вм. събуди), разтърсвайки ме. (ЯБ 2015: 48); Заплатих на шофьора (вм. платих). (МХ 2013: 96); Лицето ти се измени (вм. промени) и ти престана да ядеш. (ЯБ 2015: 66); Хей, ти, отведи (вм. заведи, откарай) ни на кораба! (МХ 2013: 23).
Разликата, предизвикваща префиксална интерференция често изглежда незабележима и незначителна, но може да бъде доста подвеждаща, особено при преводи от руски на български език: И изведнъж някъде към 7 ноември Молокович неочаквано възниква (вм. изниква) от небитието. И не просто възниква. (ИП 1979: 99); Но моля ви се, танците отдавна са изживени! (вм. преживени) – Какво? Нима наистина напълно сте ги изживели? (вм. преживели, надживели) (ИП 1979: 235); Пепелникът е прикован (вм. закован) (ИП 1979: 30); Странни бяха тези мебели! Те не само че не принасяха (вм. не допринасяха, не носеха) на човека полза, но ... (ИП 1979: 158); Завесата леко се привдига (вм. повдига, приповдига) (ИП 1979: 215).
Значително по-малко са случаите на суфиксална интерференция, въпреки че има данни за такива, отново най-често в преводите от руски език, напр.: дебели металически (вм. метални, рус. металические) тръби (ИП 1979: 159); трагически (вм. трагично, рус. трагически) изрева (АВ 2008: 73); Възхищавам се от литературоведческия (вм. литературоведския) ви труд (АВ 2008: 45); бюфетчик (вм. бюфетчия, рус. бюфетчик) (АВ 2008: 223).
Смята се, и то не без основание, че членуването е една от най-трудните особености на българския. В последно време прави впечатление, главно в преводната литература, че детерминираността може да бъде подценявана особеност и съответно проблем и за носителите на българския език. Често се наблюдава изпускане на членувана форма в българския превод, заради отсъствието на такава в изходния език. Ето един пример, който насочва към по-дълбок размисъл относно използването детерминация: Как могат да се карат хора, които имат своя маса, свой под, свой таван и свой език? Човек все пак е идиот (МШ 2013: 202). Обобщението Човек все пак е идиот може да звучи и членувано или дори обобщено в множествено число: Човекът си е идиот / Хората все пак са идиоти. Тук неминуемо се намесва субективния избор на преводача. Естествено всеки преводач има право на своя избор от необятното понякога множество от варианти и възможности за превод. Ще приведем още няколко примера, които също могат да предизвикат колебания и дискусия относно избора на детерминираност: От Чехословакия бягат дори деца или ... дори децата (МШ 2013: 202); Пише, че най-сетне е успял да намери папката с надпис „Самоубийство на художника Швец“ или Самоубийството на художника Швец (МШ 2013: 105); Готвел обяд или Готвел обяда, когато с крайчеца на окото си видял, че от прозореца на банята на горния етаж пред къщата пада голяма хавлия. (МШ 2013: 71). В последния пример е спорно и доколко словоредно добре са подредени няколкото допълнения преди предикативната двойка (пада голяма хавлия): от прозореца на банята на горния етаж пред къщата.
Разбира се, не са изключение и примери за удвоено и съответно грешно членуване, допуснато най-вероятно при редактирането на текста, например при добавяне на определение, което трябва да поеме членуваната форма и недоглеждане на целия израз, при който съществителното трябва да остане нечленувано: Следователите намерили посочения нотариуса (МШ 2013: 106).
Неправилно или неточно поставени членувани форми се срещат и в иначе еквивалентно преведени фразеологизми: Дяволът да ви вземе! (вм. Дявол да ви вземе! Дявол ви взел! Дяволите да ви вземат!) (АВ 2008: 58); Такива упражнения са много полезни, но хората, които ги съчиняват, не могат да бъдат обичани, сърцето не ти дава (вм. сърце не ти дава, рус. сердце не дает) (ИП 1979: 209).
В горните примери се наблюдава добавяне на членувана форма, която не присъства в устойчивото словосъчетание. Често се среща и обратното – изпускане на членувана форма заради отсъствието на такава в изходния език: Таткото гневно си мърмореше нещо под нос (вм. мърморя нещо под носа си, рус. под нос) (ИП 1979: 137).
Един от основните показатели за аналитизма в българския език са морфемите за определеност. В останалите славянски езици подобни морфеми няма, поради което категорията определеност в повечето случаи се изразява с помощта на показателни местоимения. Това обаче не дава основание на преводача да превежда буквално, без да се замисли, че в българския по-естествено е да се използват членувани форми: Това не бяха тези същите родители, които ми позволяваха всичко (слов. Toto už neboli tí istí rodičia, čo mi všetko dovolili) (MX 2012: 29); Никой няма да си купи тази ваша книга (вм. вашата книга). За това гарантирам (вм. Гарантирам ви го) (ЯБ 2015: 22); Този сутрешен въздух (вм. сутрешният въздух), сутрешното слънце и сутрешният коняк ми въздействаха много добре. (ЯБ 2015: 65); А какво прави тази твоя дъщеря (вм. твоята дъщеря) в Лондон? – Това, което правя и аз тук. Друса се. (ЯБ 2015: 73); Това е такава история (вм. Това е история; Това е една история), при която малко се говори и много се тъгува. (ЯБ 2015: 65).
Наред с неправилното членуване се забелязват и примери с прекалено честа употреба на показателни местоимения. Факт е, че в западнославянските езици те имат засилена фреквентност, която се оправдава с функцията им на детерминатор. Това обаче не е оправдание да ги използваме също толкова често и на български. Например: -Това беше най-ужасното нещо в живота ми, тази ликвидация (вм. ликвидацията), макар че след това съм също имах трудни задачи. Но няма смисъл да се връщаме към това – казва (МШ 2013: 99) или Не искам да звуча като словашки националист, но щом като никой не ви е обърнал внимание на това, това е показателно за отношенията между чехи и словаци (МШ 2013: 262) В ексцерпираните фрази има прекалено честа и ненужна употреба на показателни местоимения, което говори за нередактиран текст. За това свидетелства и алогичният израз: макар че след това съм също имах трудни задачи, който най-вероятно е бил в някаква фаза на редактиране, но е останал в работен вариант, може би е бил подготвян за промяна като: макар че после също съм имал трудни задачи или друг вариант. Още един пример докъде може да ни доведе един нередактиран текст е изречението: От този момент повечето от това, което знаем за Барова, би трябвало да бъде придружено от първото изречение на Кланица номер 5 от Курт Вонегът (МШ 2013: 54). Тук читателят се сблъсква с няколко вида интерференция: по отношение на показателните местоимения; по отношение на условното наклонение, много по-фреквентно в западнославянските езици и накрая, по отношение на собственото име на американския писател Кърт Бонегът, изписван и произнасян на полски като Курт Вонегът.
В някои западнославянски езици като чешкия и словашкия е възможно да се натрупват по няколко наречия едно до друго, които често нямат смислова роля в изречението. Този тип наративност обаче не е характерен за българския, и ако не е предопределен от авторовия стил или специфичен жанр, е по-добре да се избягва. За някои от лексемите може да се приложи преводната трансформация „изпускане“ (когато не носят самостоятелна информация или стилистичен ефект и без да се загуби смисълът на оригиналния текст) или да се редактира изречението с помощта на словоредна трансформация: Суанг обяви, че за приготовляването на вечерята вече (вм. вече) остава само един час и отведе екипа си. (МХ 2013: 132); От кацането на машината вече (вм. вече) бяха изминали петдесет минути. (МХ 2013: 28); Умното животно познаваше добре терена и само щом (вм. щом, веднага щом) почувства натиска на бедрата, се разбяга в галоп. (МХ 2013: 194–5).
Натрупването на наречия и прилагателни за време в българския синтаксис се дължи най-често на недоизчистени редакторски корекции. Тяхното излишество се откроява особено, когато са оставени едно до друго и тогава читателят ясно забелязва, че едното е в повече, че има ненужно повторение на смисъла: На 19 октомври 1937 година писал: „Тази сезонна държава трябва да изчезне!“, а известно време по-късно – че при първите слани отишли с Лида в гората да хранят сърните. (МШ 2013: 61). Достатъчно е да остане само след известно време или само по-късно. Същото се забелязва и в следващото начало: После, вече след всичко, някой от хората в интернет ще си спомни... (МШ 2013: 232). После и след всичко са синонимни в дадения контекст, а вече изобщо няма място дори като пояснение или авторски похват. Полският език допуска събиране на няколко наречия едно до друго, но българският – не, преводачът трябва да се съобразява с тази особеност и да използва преводната трансформация изпускане, без да се притеснява, че ще бъде обвинен в пропускане на смислова част от текста.
Типична интерференция се открива и в словосъчетания, които са логически невъзможни в българския език от типа (още + никога), те очевидно са преведени буквално от изходния език (напр. чеш. ještě nikdy): Още никога (вм. никога досега) не бе държал в ръце чуждо дете. (МХ 2013: 329).
Не е добре съставено словосъчетание като почти напълно еднакво, което формално погледнато може да е възможно, но при по-задълбочен анализ на смисъла на всяка от съставните му части се открива взаимното им изключване по отношение на семантиката: Двата ваканционни месеца, от 1 юли до 31 август, протичаха почти напълно еднакво. (МХ 2013: 183).
Особено фреквентни в чешкия и словашкия са и словосъчетанията, образувани от две или повече неопределителните, отрицателните и други местоимения с дублиращо значение или отхвърлящи се взаимно: В другата стая нямаше изобщо нищо, нито мебели, нито матрак, само една електрическа крушка. (МХ 2013: 325); Отби се в една дрогерия, където облечената в коледен костюм продавачка се отнесе към него толкова любезно, колкото никога някой друг досега (вм. колкото никой друг досега). (МХ 2013: 330); Това знам съвсем точно. Плаването на кораба „Адалия“, на който някога отдавна имах честта да бъда първи офицер. Но би трябвало да стигнеш съвсем до целта (вм. до целта/до самата цел), за да разбереш. (МХ 2013: 315).
В превода между славянските езици съществува асиметрия и в различната честота на употребата на служебни думи. В западнославянските езици е естествено натрупването на няколко служебни думи, имащи по-скоро наративна, отколкото смислова роля в изречението. Следващата илюстрация с преводни примери от словашки език показват, че на български излишното претрупване на уточняващи думи само натоварва цялото изказване: Страната, чиято национална валута лавинообразно се обезценяваше, вече се крепеше май че само благодарение на собствената си слабост, поради това, че хората нямаха сили да се борят. (МХ 2013: 184); Май че от всичко това вече малко му идваше до гуша (вм. Май от всичко това му идваше до гуша). (МХ 2013: 262).
Метафоричността и ярката емоционалност на фразеологичните единици ги правят едно от най-интересните средства за предаване на експресивност и индивидуална стилистика. В съвременната действителност все повече автори избират дадена фразеологична единица, но трансформират част от нея и увеличават експресивния ефект с нов и оригинален фразеологизъм, като така обогатяват художествения текст, но не облекчават работата на преводачите.
Понякога граматичната интерференция засяга фразеологични единици, отделните елементи на които във всеки от езиците са в различно число, с различно управление на глагола и т.н. Типичен пример за такова объркване и по отношение на деятеля на действието, и по отношение на числото се забелязва в следващия пример: Елза се обля в гореща вълна (вм. Елза я обляха горещи вълни) под погледа на сините му очи. (ЯБ 2015: 29). На български деятелят не се облива сам в гореща вълна (горещи вълни), както би се облял с горещ/студен душ; „горещите вълни“ идват неочаквано и в болшинството от случаите са причинени от външен фактор.
В художествения превод неправилно подбраните предлози също могат да са знак за граматична интерференция, особено между близкородствени езици. Например употребата на наум и на ум (и то с колебание в изписването) в следващите две изречения не е в смисъл на „изказване на дадена мисъл на ум, а не на глас“. И наум няма да му дойде (вм. и през ум няма да му мине), че ще се прости с живота си, защото ще е станал жертва на самия себе си. (МШ 2013: 11) и Ако не бях попаднал там, и на ум (вм. и през ум) нямаше да ми дойде да пея. (МШ 2013: 231). И в двата случая на български се използва устойчивият израз и през ум, който отговаря на смисъла на оригиналния текст. В друго изречение (След всичко това сяда на тревата и плаче на глас, МШ 2013: 95) преводачът е използвал и антонимният израз на на ум – на глас, вм. по-подходящия – с глас. За превода на фразеологизми ключов фактор е фразеологичната компетентност, и то еднакво сериозно по отношение на чуждия език и по отношение на родния. При превод на отделни лексикални единици преводачът трябва да избере най-точното от съществуващите речникови значения на дадената дума. В превода на фразеологизми неговата задача се усложнява и често фразеологизмите са предадени в преводния език нефразеологично, описателно (Крейчова 2016).
Един от начините за обогатяване на лексиката във всеки език са и сравненията. Голяма част от тях имат своите еквиваленти в другите езици, но има и много устойчиви сравнения, които нямат пълни еквиваленти дори и в близкородствените езици. Частичните еквиваленти на сравненията не бива да се пренебрегват и преводачите трябва да умеят да ги разпознават. Използването на необичайно сравнение може да е „патент“ на автора, но може и да е езикова реалия, която няма да бъде разбрана от читателите на превода, ако е преведена буквално: Дяволът да ви вземе, ако се напиете като камили! (АВ 2008: 58); Като поглеждаше ту неспокойния Присягин, ту кръглото като глобус шкембе на Девочкин, секретарят предупреди... (ИП 1979: 27); На кръглия като чиния (вм. като тепсия/тава) площад в покрайнините на града двойката очеркисти направи справка при милиционера накъде да вървят. (ИП 1979: 27); Нас, мисля, няма кой да ни унищожи – казвам – тогава ще ни оглозгат, както мравките мърша някаква (вм. хиени или лешояди ще ни оглозгат кокалите) (АВ 2008: 56). Последният пример създава впечатлението, че мравките са хищници, които оглозгват до кокал своите жертви. В българската фразеология са познати съвсем друг тип котонации, от които е изграден напълно различен образ на мравката (напр. трудолюбив като мравка или и на мравката път прави).
Неправилно подбрани фразеологизми се срещат и по отношение на контекста. Сред ексцерпираните изрази се наблюдават фразеологизми, които присъстват в българската реч, но са използвани в неподходящ контекст. Това също създава известно объркване за читателя, който очаква друго развитие на сюжета или ситуацията при употребата на дадения израз: От утре преминавам на нови релси (вм. сменям ритъма, стягам се, преминавам на нов ритъм). Стига съм изоставал от темповете. (ИП 1979: 39); Такива работи написах – отговори Кошкин, – че пръстите си да оближеш. (ИП 1979: 25). Използваният фразеологизъм в превода всъщност предполага друга ситуация: ‘толкова е вкусно, че може да си оближеш пръстите’.
Често в тези примери неточно и неправилно е употребена само една от съставните думи във фразеологизма: На прах ще те стрия! (вм. Ще те направя на кайма!) (АВ 2008: 222); Не схваща онова, което ти е скъпо. А сам цени някоя щуротия, която и добра дума не струва (вм. пукната пара не струва/не чини) (АВ 2008: 151); Ще свършиш без цент в джоба (вм. без пукната пара в джоба) (ИП 1979: 212). Показателно по отношение на силата на интерференцията е, че в последните два примера двама различни преводачи не са се сетили за възможностите, с които разполага българският език, със словосъчетанието пукната пара.
Всеки език разполага със съответния лексикален запас от свободни и устойчиви словосъчетания. При устойчивите словосъчетания проличават колебанията за превод с една, две или повече лексеми. Съмненията от страна на преводача спомагат за по-дълбоко вникване в същността на синонимните отношения, от стилистична гледна точка се създава по-богата образност, но и затруднения за преводача. Независимо от разликите между езиците, едно от основните изисквания на съвременната лингвистика към адекватния превод е получаването на идентична информация при възприемане на съобщението от езика на оригинала в езика на превода. Цел на оптималното преводаческо решение е постигането не само на смислова, а и на „комуникативна еквивалентност“ между текста на оригинала и текста на превода (Комисаров 1980: 67). Механизмът за установяване на еднозначни съответствия е една от основните причини за отклоненията от езиковата норма. Има случаи, когато и при близкородствени езици се пренасят някои структурни и семантични модели от езика на оригинала в езика на превода, особено при наличието на фактора „формално сходство“ на разноезичните единици. Съпоставителният анализ на семантичните и функционалните характеристики на отделните думи, но и на словосъчетанията и фразеологизмите от всяка двойка славянски езици, успоредно с анализа на грешките от преводите, показва широкия диапазон на т.нар. „лъжливи или псевдоприятели на преводача“ (Комисаров 2002: 98).
Добавянето и изпускането са едни от преводните трансформации, които често се използват в практиката с цел по-ясно изразяване на оригиналния текст и всеки преводач сам преценява къде е границата между необходимото за смисъла добавяне и свободното творчество. Следват няколко илюстрации на неоправдани пояснения в преводния текст. Наличието на подобни добавки е необяснимо в текст без реалии или друг колорит: Беше загърнала стройната си фигура в палто цвят бордо, чиято бяла яка подсилваше впечатлението от изрязаното ѝ, изпито лице. (слов. Vzpriamenú postavu si zahalila do hrubého bordového kabáta, na ktorom biely golier podčiarkoval ostro rezanú, chudú tvár.) (MX, 2012, 68); Преживял съм какво ли не и къде ли не с клиентки, но това списание беше пъхнато в пластмасова торбичка, а от двете ѝ страни стърчаха твърдите опаковки на тоалетни кремове. (слов. Zažil som od klientok už naozaj kadečo, no ten časák bol zabalený v igelite a z oboch strán trčali tvrdé obaly krémov.) (MX, 2012, 176); Всяка капка сякаш ме удряше в мозъка. (слов. Každá kvapka akoby mi narážala priamo do mozgu.) (MX, 2012, 67); Жулиет седеше в луксозно кресло като на трон. (слов. Juliette trόnila len dva metre predo mnou v luxusnej kόji.) (МХ 2012: 66).
Интересен е стремежът на преводачите да добавят текст като пояснение, без това да е необходимо: Vodič zamieril na dlhočiznú cestu domov. = Водачът се отправи отново по много километровия си път до дома. (МХ 2012: 224); Vymenili sme byt, sídlisko za sídlisko. = Заменихме една панелка за друга панелка, бетонен комплекс за също такъв бетонен комплекс. (МХ 2012: 67); Vypadli z rolí. = Просто престанаха да играят роли. (MX 2012: 29).
Както съществуват речници на „лъжливите приятели на преводача“, които включват думи от два езика, сходни по звуков или буквен състав, предизвикващи лъжливи асоциации, погрешно възприемане на информацията и съществени изменения в съдържанието, така е добре да се съставят и справочници на асиметричните номинационни единици между отделните езици. Подобни речници или справочници ще бъдат полезни не само за преводачи или езиковеди, но и за чуждоезиковото обучение, което отдавна се е отърсило от механичното натрупване на лексика на принципа ‘дума – еднословен еквивалент’. Ако условно наречем тези справочници „речници на асиметричната съчетаемост“, те биха подпомогнали и лексикографите в изучаването на продуктивността и непродуктивността на отделните словообразувателни модели.
Практиката показва, че най-много неточности и грешки при превод се откриват, когато в приемащия език има граматични или лексикални елементи, които формално съответстват на елементи от изходния език, но те се различават от тях по своята функция и честота. За скритото граматично, лексикално, текстово и друго влияние на оригинала спрямо превода пише и А. Данчев, като ясно разграничава, че „става въпрос не за нарушения на системата на езика, на който се превежда, а за отклонения от възприетата употреба, т.е. от нормата“ (Данчев 2001: 103). Ето и няколко примера от прктиката: Наоколо – степ. През зимата тя е покрита тук-там със сух бодлив сняг (вм. пронизващ сняг) (АВ 2008: 103). На български лексемата бодлив се съчетава с думи като тел или храст (бодлива тел, бодлив храст), но не и със сняг (бодлив сняг). Децата кресливо играят (вм. играят шумно) волейбол (ИП 1979: 219). Подобно разминаване на съчетаемостта се наблюдава при глаголите сръбна и наливам в следващите примери: По-добре чайче да сръбнем (вм. да пийнем чайче) (АВ 2008: 60); Чай в тях се налива (вм. сипва, рус. наливать) на самото дънце. (АВ 2008: 256).
Друга характерна особеност е различното изразяване на разположението на предметите в пространството и в зависимост от тяхното състояние или форма във всеки от славянските езици: Толкова ме болят коленете, че не мога да положа върху тях дори най-слабата жена. Нито дете. Нищо. Не мога да положа (вм. да сложа, да оставя) на коленете си и дебела книга. (ЯБ 2015: 65); Бързо ме положи обратно на земята (вм. ме остави, сложи, слов. rýchlo ma položil späť na zem); Преди да положите слушалката на телефона (вм. да затворите, рус. положить трубку) (ИП 1979: 44). Буквално преведените глаголи за разполагане на лица и предмети в пространството звучат неестествено или с особена маркираност, а тя обикновено не е търсена в езика на оригинала. Например: Паметникът стои почти осем години, чак до 1962. (МШ 2013: 91); В ъгъла стоял (вм. имаше, рус. стоял) концертен роял (АВ 2008: 149); След като Елза и Ян допиха третата чаша с вино, поставиха (вм. сложиха) помежду им плато със сирена (ЯБ 2015: 74); Имам усещането, че са ме събудили през нощта, измъкнали са ме от килията и са ме поставили (вм. оставили, сложили) да гледам порнофилм. (ЯБ 2015: 83).
В някои от ексцерпираните примери се откриват неточности, които може би са предизвикани от желанието на преводача да избяга от интерференцията. Например: Накъсо казано (вм. накратко казано/накратко, рус. короче) той беше доктор Джекил и мистър Хайд в едно лице (АВ 2008: 223); Накъсо казано, градът в който съм се появил на бял свят, отдавна вече го няма на света (вм. на тоя свят) (АВ 2008: 21); Мина съвсем кратко време (вм. малко време) (АВ 2008: 222). Тук се пресичат рус. короче и бълг. кратко, но и късо. На пръв поглед кратък и къс не биха затруднили никого. Най-сигурният показател за правилност е лексикалната съчетаемост. Прилагателното къс (къса улица, къса рокля) се използва за пространствени ограничения или материално качество, докато кратък означава темпоралност (кратко време, кратка екскурзия).
Наблюденията върху примерите за интерференция по първо или по следващо значение в езика на оригинала или езика на превода показват, че понякога на преводачите наистина им е трудно да се откъснат от езика на оригинала, за да се посветят на езика на превода, за да усетят дали новоизтъканият текст тече гладко като река или се заплита в неясни думи, изрази и фрази. Почти във всеки превод се срещат някои смислови неточности, останали в текста, заради стремежа на преводача да бъде „точен“ спрямо оригиналния текст. Например: Припадайки от глад, двамата стигат пеша до Хамбург (МШ 2013: 202). Достатъчно би било да добавим почти към припадайки, за да бъде изречението по-смислено и логично.
Освен неточности, в преводите от словашки на български се срещат и лексикалните отклонения в резултат от буквален превод, напр.: Подозирах я, че пак бе взела таблетка (вм. ‘хапче’, слов. podozrieval som ju, či si zasa nedala tabletku). (МХ 2012: 67); Елза изтичва на лоджията (вм. балкона, терасата), грабва една бутилка от коша и се навежда към балкона на съседа. (ЯБ 2015: 6); Тя ще отиде на покупки (вм. на пазар). (ЯБ, 2015, 37–38). Буквализмите в преводите между близкородствени езици се срещат не само при устойчивите словосъчетния и фразеологизми: Всичко в нея започнало да се пропуква, когато станала свидетел на това как самолет, пълен с хора, паднал във воден резервоар (вм. язовир) близо до Братислава. (МШ 2013: 194); Няма идеали, вместо с мозъка си мислят със съдържимото (вм. съдържанието) на джобовете си. (МШ 2013: 202); Веднага изяждам две ябълки с наслаждение (вм. с наслада, рус. с наслаждением) (АВ 2008: 134); От „Тайнствената стая“ хората излизат с мълчание (вм. мълчаливо) и се устремяват към гигантската закусъчна (вм. закусвалня, рус. закусочная) (ИП 1979: 219); Ала неочаквано влакът подрипна, сепна се и спря. Някой бе дръпнал внезапната (вм. аварийната) спирачка (АВ 2008: 42); После действието се пренася на отечествена територия (вм. на родна земя) (ИП 1979: 48)
В преводите под влияние на интерференция от руски към български се наблюдава една типична грешка с буквалното сам аз, сам ти и т.н. вместо самият аз, самият ти. Важно е да се осъзнае семантичната разлика между сам и самият. Самият аз не означава, че съм самотен, а че съм точно аз и не някой друг. Такъв вид неточности има нерядко в преводите от руски и от други славянски езици: Да ви кажа честно, сам аз (вм. аз самият) не съм поклонник на сухите вина (АВ 2008: 217); Сам аз (вм. аз самият/самият аз, рус. сам я) фокуси никога не съм показвал (АВ 2008: 246); Сам ти (вм. ти самият/ самият ти, рус. сам ты) едва не си късаш жилите (вм. сухожилията) в честна борба с чувал лук (АВ 2008: 178); Чай в тях се налива на самото дънце (вм. само на дъното, по малко) (АВ 2008: 256).
Всеки език разполага със съответния лексикален запас от свободни и устойчиви словосъчетания. При устойчивите словосъчетания проличават колебанията за превод с една, две или повече лексеми. Съмненията от страна на преводача спомагат за по-дълбоко вникване в същността на синонимните отношения, от стилистична гледна точка се създава по-богата образност, но и затруднения за преводача. Отсъствието на логичност във фразата също може да е знак за интерференция и буквализъм: Скърцах със зъби, като че съм в ада, лактите си хапех. (ИП 1979: 179); Това той може да научи от кой да е екземпляр на углавния кодекс (вм. наказателния, рус. уголовной кодекс) (ИП 1979: 222). Русизмът уголовной е останал в българския, но в други словосъчетания и с друго значение (напр. углавно престъпление). Други русизми се откриват в следващите примери: запретяващи (вм. забраняващи) параграфи (ИП 1979: 212); Ама вие сте формен (вм. пълен) идиот (ИП 1979: 107); Нашите предприятия не носят загуба (вм. не са на загуба, нямат загуби) (ИП 1979: 152).
В много от посочените примери за читателя, владеещ езика на превода, лексемите от оригиналния текст буквално прозират в преводния, което е знак за неоснователно словотворчество от страна на преводача: Контото (вм. сметката) ми беше на минус, поради което ми бяха блокирали картата и ми обръщаха внимание на това. (слов. Na konte som sa dostal do mínusu, preto mi zablokovali kartu a upozornili ma na to.) (МХ: 2012, 224); Мартин се мяташе в леглото, гушеше се под перината (вм. завивка, одеяло) и всяка минута се будеше. (МХ, 2013: 16).
Неправилното разбиране на оригинала и съответно неправилно предаване на текста в превода също е сред показателите за непрецизен преводачески подход: Чувай, какво криеш под дрехите? (слов. Počuvaj, čo to máš za šaty?) (МХ 2012: 67); Те ще ги пренесат в стъклените сгради, ще ги отрият о килимите с дълги вчесани ресни и в козината на полярната мечка при масата за конференции (слов. konferenčný stolík, бълг. холна масичка) (ЯБ 2015: 54).
Това са само някои от проявите на различна честота и лексикална асиметрия в отделните езици, които задължително трябва да се познават и отчитат от преводачите. През последните години съвременните теории за чуждоезиково обучение акцентират върху комуникацията, интерактивните методи на преподаване с цел по-бързото усвояване на материала и предпазване от интерферентни грешки. В часовете по чужд славянски език не остава много време за практика на художествен превод или доколкото я има, тя се състои в превод на кратки учебни текстове, специално подбрани и адаптирани за целта. За съжаление превод на оригинални художествени или специализирани текстове не се практикува достатъчно. Ако в чуждоезиковото обучение преподавателят може и се старае да предпазва обучаваните от интерференция в посока български – чужд, превеждащите лесно попадат под влияние на чуждия език спрямо българския, т.е. неопитните преводачи не осъзнават, че са подвластни на интерференцията от неродния към родния език. За квалификацията на преводачите са необходими непрекъснати упражнения по писане, превеждане, редактиране на български език, както и непрекъснатото разширяване на общата култура и компетентност в различни жанрове.
Неизбежен в този кратък обзор на преводачески неточности е и въпросът нямат ли редактори отпечатаните преводи на художествена литература? Този проблем отваря нова, много по-голяма тема, която заслужава отделно внимание. Подценяването на редакторската работа не е оправдано нито от страна на издателите, нито от самите преводачи. Редакторът не е съавтор, критик или съперник на преводача. Той е помощник по отношение на майчиния, а често и на чуждия език. Познавайки езика на оригинала и езика на превода, той по-лесно и по-обективно ще открие проявите на интерференция на чуждия език, пропуснати от преводача.
Междуезиковата интерференция при превод отдавна е в полезрението на езиковедите, но като че ли се забравя, че тя е двупосочна. Обикновено се обръща внимание на предизвиканата от родния език интерференция при изразяване или превод на чужд език; по-рядко се говори за обратната интерференция, предизвиканата от чуждия език при превод на родния. Смята се за логично да се допускат грешки в изразяването на чужд език, но не и при използването на родния.
Изложените наблюдения не представляват изчерпателен анализ на съвременните преводи от полски, чешки, словашки и руски художествени текстове на български, а набелезват някои от проблемите, свързани с интерференцията в преводите между близкородствени езици. Въпреки общия произход на славянските езици, развитието на всеки от тях е довело до различия във възприемането на света и оценката спрямо едни или други явления или черти на характера. Посочените тук примери имат за цел да обогатят практиката на превода, както и да подпомогнат преводачите да различават буквалния от адекватния превод, да предизвикат по-задълбочено обмисляне при използването на едно или друго изразно средство. В художествения превод от решаващо значение е и личността на преводача и езиковата му компетентност.
Темата за превода на художествена литература не е от вчера и няма скоро да изчезне в миналото, стремежът към по-съвършен изказ на преводачи и транслатолози ще продължи да бъде стимул за по-красив и по-точен език, за издържан естетически и формално български, който да носи наслада и на читатели, и на изследователи.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
АВ 2008: Волос, А. Азбучник. Книга на съответствията (прев. от руски Д. Кирков). Рива, 2008.
ИП 1979: Петров, И. и Е. Разкази и фейлетони (прев. от руски Л. Минкова, М. Башева). София, Народна култура, 1979.
МХ 2012: Хворецки, М. Компаньонът (прев. от словашки А. Милчев). ИК Нов Златорог, 2012.
МХ 2013: Хворецки, М. Дунав в Америка (прев. от словашки А. Милчев). ИК Нов Златорог, 2013.
МШ 2015: Шинделка, М. Останете с нас. (Разкази, прев. от чешки Кр. Проданов). Изида, 2015.
ЯБ 2015: Беньова, Я. Кафене „Хиена“ (План за изпращанията) (прев. от словашки А. Милчев). София, Гея-Либрис, 2015.
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
Данчев 2001: Данчев, А. Съпоставително езикознание. Теория и методология. [Университетска библиотека № 402, Серия „Университетска класика“.] София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Комисаров 1980: Комиссаров, В.Н. Лингвистика перевода. Москва.
Комисаров 2002: Комиссаров В.Н. Современное переводоведение. Москва: ЭТС.
Железарова 2015: Железарова, Р. Прояви на лексикална асиметрия между българския и чешкия език. София: Стилует.
Крейчова 2016: Крейчова, Е. Славянският Вавилон (за интерференцията между славянските езици). София: Парадигма.
