В ПУ „Паисий Хилендарски“ от 8 до 10 ноември 2018 г. се проведоха традиционните Паисиеви четения. Внушителният научен форум тази година бе особено вълнуващ и тържествен, тъй като протече под знака на няколко годишнини. Преди 45 години започва изучаването на филологически специалности (първоначално само две – Българска филология и Руска филология) в най-голямото висше учебно заведение в Южна България. Днес Филологическият факултет предоставя възможност за избор сред 60 бакалавърски и 28 магистърски програми, които с успешно намерения баланс между класическа основа и модерна визия успяват да отговорят на изискванията на новото време.
Заслужава да се отбележи и емблемата на Юбилейната научна конференция с международно участие на плакатите и корицата на програмата. Илюстрацията на Ясен Гюзелев препраща към Алиса в страната на чудесата, като подсказва, че филологическото познание може да бъде приказен свят и за малки, и за големи.
Гостите и участниците в събитието бяха официално приветствани от ректора на Пловдивския университет проф. д-р Запрян Козлуджов и декана на Филологическия факултет проф. д.ф.н. Вера Маровска. В Словото си проф. д.ф.н. В. Маровска очерта мисията на филолозите като учители на бъдещето поколение и създатели на мост между старите и новите представи за мястото и ролята на езика, литературата и културата.
На специална церемония бяха отличени и наградени с почетен плакет лично от Ректора проф. д-р Иван Чобанов (катедра „Общо езикознание и история на българския език“), доц. д-р Владимир Янев (катедра „Българска литература и теория на литературата“) и доц. д-р Йордан Костурков (катедра „Английска филология“) за изключителния им дългогодишен принос към развитието на Филологическия факултет.
С фотоизложбата „Черно-бели следи от един многоцветен живот“ бе отбелязан още един юбилей – 100 години от рождението на Петър Увалиев. На откриването на изложбата, което се състоя във фоайето на партерния етаж на Ректората, присъстваха съпругата на видния интелектуалец – Соня Рув, и доц. д-р Огнян Ковачев (ФСФ на СУ „Св. Климент Охридски“). Те представиха интересни факти от творческия път на П. Увалиев.
По традиция бяха представени сборниците „Научни трудове. Филология. Паисиеви четения 2017“ с докладите от миналогодишната конференция. За първи път в рамките на научния форум бе организирана открита академична книжарница, в която пловдивските учени предложиха най-новата си изследователска продукция.
В работната програма, разпределена в девет секции, взеха участие 232 учени от 14 държави (България, Чехия, Полша, Хърватия, Турция, Гърция, Унгария, Босна и Херцеговина, Сърбия, Франция, Белгия, Испания, Русия и Беларус) и 39 висши учебни заведения и научни институции. Докладите отразяват актуалните научно-изследователски търсения на родните и чуждите филолози.
Внимание заслужава още една годишнина във Филологическия факултет. Настоящият ръководител на катедра Славистика доц. д.ф.н. Жоржета Чолакова откри официално секцията 40 години славистика в Пловдивския университет, като поздрави на родния му език всекиго от високите гости. Освен ректора на ПУ и декана на ФФ, присъстваха Нейно Превъзходителство г-жа Лерка Алайбег – извънреден и пълномощен посланик на Република Хърватия в България, г-жа Йелица Крищо – заместник посланик на Република Хърватия, г-жа Дагмар Остршанска – директор на Чешкия културен център в София, и г-н Ярослав Годун – директор на Полския културен институт в София, които поднесоха поздравления и оцениха високо усилията за запазване и развитие на славистичните специалности и програми в ПУ „Паисий Хилендарски“. Поздравителни адреси от изтъкнатите учени в областта на българистиката и славистиката – проф. д-р Венче Попова и проф. д.ф.н. Калина Бахнева, бяха поднесени чрез доц. д.ф.н. Ж. Чолакова.
Славистичната секция се отличи с най-значимо международно присъствие и с най-голям брой доклади, което наложи провеждането на седем заседания. Тематиката беше изключително разнообразна и многоспектърна. Почти непосилна задача е концептуалното ѝ обощаване в рамките на няколко изречения. Текстовете на Ярослав Отченашек (Česká slaistická folkloristika 19681989. Problémy ztráty nové směry), Марцел Черни (Mezi slavistikou a muzikologii. Odchovanec plovdivské univerzity Georgi Nikolov Bakardžiev Jantarski a jeho přinos pro studium česko-bulharsých kulturních a hudebních vztahů), Павел Крейчи (Изучаване на южнославянските езици в чужбина – проблеми и специфики), Рафал Димчик (Bulgarian philology on AMU and its alumni), Желка Челич и Татяна Фудерер (20 godina ukrajinistike u Zagrebu u usporedbi s akademiskim i društvenim položajem ruskoga jezika u Republici Hrvatskoj), Елена Крейчова (Преподаването на български език като чужд в славянски контекст – проблеми специфики) бяха посветени на проблеми в историческия развой и актуалното състояние на славистиката като академична специалност и научна област. Нела Мълсова (Literární italská cesta jako prostředek formování identity samostatného československého státu), Саша Шмуля (О 1968. години у српској књижевности), Мечислав Баловски (Język czeskich wydarzeń roku 1968), Якуб Микулецки (Připoutaný balón a Andílek aneb panna z Bambergu. Filmová tvorba Binky Željazkovové a Marrana Gosova v československé recepci na pozadí pražského jara 1968), Светозар Игов (1968 година) представиха в докладите си различни ракурси на творческия избор половин век след бунтовната 1968 г. Литературоведските изследвания бяха почерпили проблематиката си от творчеството и рецепцията на К. Х. Маха (Владимир Кршиванек, Paradoxes of the Mácha Tradition; Вероника Шпачкова, Paradigma modernismu máchovské recepci) и Иво Андрич (Нина Говедар, Иво Андрић и егзистенцијализам; Мира Душкова, Гледната точка в разказа на Иво Андрич „Унесът и страданието на Тома Галус“; Евдокия Борисова, „Унесът и страданието“ на Иво Андрич и „Солнечный удар“ на Иван Бунин“), К. Я. Ербен (Таня Янкова, Митологични мотиви в българските приказки от сборниците на К. Я. Ербен), К. Шиктанц (Мартина Салхиова, Karel Šiktanc‘s Fairy Tales before and after 1989). Не липсваха и доклади със социолингвистична насоченост – Йежи Боровчик и Кшищов Скибски (Wzburzony nurt – Europejczyka przygody z wolnością według Jakuba Kornhausera), Алена Захова (Reception of Gender Stereotypes in Czech Literature), Адриана Ковачева (Homotextuality in Translation: A Case Study of Polish-Bulgarian Literary Contacts Under Communist Regime), Михал Цуржин (Minorities in contemporary Czech literature) и др.
За пореден път в програмата на конференцията бе включена Кръгла маса по ономастика, посветена на 110-годишнина от рождението на акад. Владимир Георгиев. Активната изследователска работа на пловдивските лингвисти (Иван Чобанов, Борян Янев, Гинка Бакърджиева и др.) и редовното предоставяне на отделна секция по ономастика в рамките на Паисиевите четения утвърждават ПУ „Паисий Хилендарски“ като значим ономастичен център.
В дух на колегиалност и добронамерен научен интерес протекоха и обсъжданията на отделните доклади, създавайки благодатна почва за по-нататъшни изследователски търсения.
