Излезлият през 2017 г. монографичен труд на Албена Стаменова е посветен на проучването в източнославянски контекст на взаимодействието между най-стария славянски книжовен език – старобългарския – с исторически засвидетелствания и съвременен украински книжовен език, като за съпоставка е привлечен съвременния руски книжовен език. Това е диахронно лексикологично изследване, привличащо принципите на синхронната лингвистика за изясняване спецификата на функционирането на старобългарските лексикални компоненти в различни етапи от развитието на източнославянските езикови системи. Той се състи от увод, четири глави, заключение, три приложения, описание и анализ на приложенията и библиография.
Приложенията представляват същностна и неразделна част от труда и основа за теоретичните и практическите изводи, съдържащи се в него.
Приложение № 1 представя цялостния състав на заетата старобългарска лексика от периода Х–ХІ в. в староизточнославянския език (ХІ–XIV в.) и проследява еволюцията ѝ през следващите етапи от развитието на украинския език – староукраински (XIV– XVІІ в.) и съвременния украински (ХІХ–ХХ в.), както и в съвременния руски книжовен език. Анализираният лексикален материал е извлечен от над 80 исторически и съвременни текста на старобългарски, староизточнославянски и украински език, както и от около 50 исторически и съвременни речници, отнасящи се до старобългарския, староизточнославянския и староукраинския език, от съвременни речници на украинския и руския език и преводни украинско-руски и руско-украински речници.
Приложение № 2 представя цялостния състав на старобългарските думи от периода Х–ХІ в., засвидетелствани в СУКЕ, с техните съвременни украински съответствия.
Приложение № 3 съдържа 6 подборки от Приложение № 1, създадени според различни критерии за наличието или отсъствието на изследваните старобългарски лексеми в определени периоди и в определени езици. То позволява детайлно да се проследи и илюстрира пространствено-времевата динамика на изследваната лексика на източнославянска почва. Данните от приложение № 1 и Приложение № 3 са обработени със специално създадена компютърна програма, което осигурява точността и надеждността им в количествено отношение.
В първата глава е уточнен понятийно-терминологичнният апарат на изследването. В нея са изяснени понятията „старобългарски език“, „редакции на старобългарския език“ и „църковнославянски език“, характеризирана е спецификата на лексикалната система на старобългарския език и се дефинира понятието „старобългаризъм“, както и критериите за идентифицирането им в лексикалната система на СУКЕ. Формулираните критерии, приложени в един комплексно-интеграционен подход, гарантират точност и достоверност на подбора на изследвания лексикален материал. Идентифицираните и изследвани старобългарски думи се съдържат в Приложение № 1, като общият им брой възлиза на 3638.
Ще обърнем внимание върху проследяването на различните названия през вековете на украинската народност и език, извършено в началото на тази глава. Подчертава се, че етнонимите „Русь“, „руський“, „русский“, „русинский“ са стари и органични за украинците, а за обозначаване на съвременния украински език и предшестващите го говори като синоними в литературата се използват „русски“, „малорусски“, „украински“. Като се изхожда от тази историческа реалност и се отчитат както традиционните, така и най-новите научни концепции, съвкупността от източнославянски диалекти до края на XIV–XV в. в тяхното инвариантно единство с известно обобщение се възприема като относително единен в същността си език, по отношене на който се употребява терминът „староизточнославянски“. Това определение е приложено по отношение на езиковите явления и процеси на източнославянските територии в периода ХІ–ХІІІ в., а за описването на политическите и културните явления, свързани с държавното обединение, условно наричано в историографията „Киевска (Древна) Рус“ или „Древноруска държава“, се употребява определението „древноруски“ (стр. 28–29).
Във втората глава на работата старобългарските лексикални заемки са разгледани в светлината на културно-историческата и езикована ситуация на Древна Рус, Украйна и Русия. Тази глава е построена с инструментариума на социолингвистичната теория, приложен ретроспективно към изследването на украинския книжовен език (УКЕ) върху анализа на езиковата ситуация на последователни етпи от развитието му. А. Стаменова определя езиковата ситуация в Древна Рус като социално обусловен билингвизъм с диглосия. Отделните езикови типове, възникнали в резултат от взаимодействието и употребата в книжовната сфера на двете близкородствени, но различни езикови системи – старобългарската и староизточнославянската – определя и назовава в зависимост от сферите им на функциониране.
Следващият период от развитието на УКЕ е староукраинският – XIV– XVІІ в. В него е терминологично уточнено названието на отделните езикови типове, отчетено и усложняването на езиковата ситуация с навлизането на полски, латински и други езици. Разгледано е състояниеето на църковнославянския език в условията на силно полско влияние и възникването и развитието на езиковия феномен „проста мова“. Отбелязано е разрушаването на ситуацията на диглосия на староукраинския спрямо църковнославянския език.
По отношение на УКЕ през XVІІІ в. са отбелязани важни явления в развитието му: упадъкът на староукраинския книжовен език в двете му разновидности, промяната на диалектната му основа от югозападна на източна и формирането на новия украински книжовен език на народна основа. Тези факти са поставени в културно-исторически контекст.
Развитието на украинския език през ХІХ в. е разгледано с оглед на силната русификация и културна маргинализация на носителите му в пределите на Руската империя и възникването на украинско-руска диглосия. Обърнато е внимание на езиковия феномен „езичие“ в Западна Украйна.
Резултатите от обработката на Приложение № 1 и Приложение № 3 еднозначно свидетелстват, че украинският език губи определени количества от старобългарското си лексикално наследство на два етапа. Първият е периодът XIV–XVІІ в., когато УКЕ губи известно количество заети старобългарски думи (1192), с малко надвишаващо загубите от руския книжовен език (РКЕ) на този лексикален праст до ХХ в. Вторият е периодът ХVIII–ХIХ в., когато УКЕ стремително се освобождава от наследената старобългарска лексика, за да достигне в днешно време количеството ѝ 975 единици. Това представлява едва около 1/4 от общия брой проникнали на източнославянска почва старобългаризми (3638) едва около 1/3 от състава ѝ в РКЕ (2653). Причините за това, освен в естествения вътрешноезиков развой, А. Стаменова открива основно в действието на екстралингвистични фактори. За XVI–XVIІ в. такива фактори са разрушаването на украинско-църковнославянската диглосия и възхода на „проста мова“, а за ХVIII–ХIХ в. – формирането на новия украински книжовен език на народна основа и възникването на украинско-руска диглосия. Особено съществено е наблюдението, че през втория период причините за бързото намаляване на старобългарската лексика се коренят в езиковата и културната ситуация в украинските земи, където старобългаризмите започват да се осъзнават като част от господстващия в империята руски език и съответно употребата им да се избягва.
Третата глава от монографията разглежда мястото на старобългаризмите в лексикалната система на съвременния украински книжовен език. Процесът на заемане на старобългарската лексика е разгледан в светлината на теорията на езиковите контакти на всеки от резглежданите периоди. С оглед на критерии като общоупотребимост, системни връзки с други единици, функционална активност в речта и др. са обособени три стадия на заемане: цитиране, проникване и интегриране. От нея става ясно, че съществува пряка връзка между степента на първоначално проникване в лексикалната система и тенденциите за задържане в нея: засвидетелстваните през първоначалния период на етапа цитиране думи най-масово отпадат от системата на украинския език а относително най-дълго се зъдържа лексикалният пласт, засвидетелстван на етап интегриране. Изводите, направени в тази глава, са осигурени от Приложение № 1, където степента на навлизане на старобългарската дума е обозначена съответно с латинските букви А за цитиране, В за проникване и С за интегриране.
Тук е разгледана и адаптацията на заетите старобългарски думи на фонетично и словообразувателно ниво в съответствие с историческия развой на украинския език.
Четвъртата глава е посветена на изследването на семантичните промени и стилистичното разслоение, настъпили със заетите старобългарски лексеми в украинския език. Проследени са стесняването и разширяването на значенията им, възникване на полисемия и енантиосемия, разпределянето на тези думи в слоевете на неутралната, книжната, експресивната лексика, както и други вътрешносистемни процеси.
В заключение ще изтъкнем, че трудът на Албена Стаменова „История лексических древнеболгаризмов в украинском литературном языке“ представлява оригинално и комплексно изследване на заетата старобългарска лексика на източнославянска почва, съчетаващо диахронен, синхронен и социолингвистичен подход. То е новаторско както с представянето на огромно количество събран материал, така и с теоретичните и практически изводи относно историята на украинския книжовен език, направени въз основа на обработката му. Приносни са не само моментите, свързани с приемането, развитието и съвременното състояние на този лексикален пласт в УКЕ, но и тези, произтичащи от съпоставката със състоянието му в РКЕ и очертаващи разликите във формирането на тези два книжовни езика. Работата позволява съдбата на старобългарското словно богатство да бъде видяна и от страната на езика-източник, и от страната на заемащия език/заемащите езици, което дава възможност да се очертае една панорамна картина на процесите и резултатите от функционирането на старобългарската книжовна лексика в източнославянска езикова и културна среда.
