Настоящият текст[1] има за цел да предложи аргументация в подкрепа на етимологично-словообразувателната информация в едно двуезично лексикографско съчинение („Чешко-български речник на междуметията и междуметните изрази“ – Речника), което по същността си има пилотен характер както за българската, така и за чешката езикова среда. Т.е. към момента липсват традиция и опит, на които като автори бихме могли да се опрем. Този факт носи, разбира се, определен комфорт при избора на обема от речникови данни, но и тежестта на риска да бъде създаден лексикографски модел, излишно претоварен с информация. Още повече, че стремежът ни беше да илюстрираме конкретната употреба на определена единица в достатъчно широк контекст, а това неминуемо разсейва вниманието на читателя. Така се изправихме пред необходимостта от внимателно прецизиране на отделните видове информация – граматична, стилистична, семантична и т.н., които да бъдат включени в речниковата статия.
След анализ на познатите ни и достъпни речници на звукоподражания и междуметия[2] се оказа, че в едноезичните речници присъства разгърната словообразувателна информация, докато в двуезичните – акцентът логично е поставен върху преводната еквивалентност. Например в подготвяния фоносемантичен речник на руския език в речниковата проектостатия БАХ само към първия омоним могат да бъдат открити шест словообразувателни рефлексии:
- БАХ I звукоподр. акуст. БАХАТЬ, БАХНУТЬ, БАХНУТЬСЯ, БАХОЛДА, БАХОРЬ, БАХТУРИТЬ (Шляхова 2009: 606).
В руско-английския речник на Д. Квеселевич и В. Сасина (2001 г.) подобна информация изобщо липсва. Идеята за речник на македонския език, макар и едноезичен, предлага най-оптимален подход към проблематиката, опирайки се не само на лексикографския опит в това отношение, но и на разработваната над десетилетие теоретична концептуална база в рускоезичната лингвистика. Словообразувателните връзки тук са представени двупосочно: мотивиращи и производни – както глаголи, така и други части на речта (Боронникова, Верижникова 2013: 7). Например:
- ГРА ономатоп. имитация на звуци, характерни за врана (гарван); → грака нсв, гракање с; грак м
- АПРИЛИЛИЛИ, АПРИЛИ-ЛИЛИ, АПРИЛИ-ЛИ-ЛИ сигнал към събеседника, че казаното е първоаприлска шега или че шегата на събеседника е разкрита; ← април м; ср. АПРИЛЕ РИЛЕ.
Приложеният в Речника ни подход по отношение на коментираната проблематика е най-близо до принципа на работа в проекта за речник на македонския език. Разликата се състои основно в обединяването в една рубрика на етимологичните и словообразувателните аспекти.
Спряхме се целенасочено на тази диахронно-синхронна комбинация от подходи и методи на две отделни изследователски области на езикознанието. Етимологията ни разкрива произхода на единицата, докато словообразуването позволява да проследим нейните „прераждания“ в езика. Подкрепа на идеята си открихме и в един текст на Л. Селимски, който на базата на конкретни примери доказва колко важна е връзката между етимология и словообразуване от методическа гледна точка особено в съпоставителен план. Етимологичният анализ на думата може да се окаже погрешен, ако не е съобразен с нейния словообразувателен и семантичен строеж. Ако бъдат пренебрегнати, от друга страна, данните за чуждия произход на една лексема, словообразувателният ѝ анализ може да претърпи провал (Селимски 2016: www).
Етимологичният аспект е от съществено значение главно при вторичните междуметия и заемките.
Като вторични граматиката определя междуметията, които първоначално са изпълнявали други функции в езика. Обикновено те са резултат от конверсационен (транспозиционен) преход от омонимен тип на една част на речта към друга. Концептуалното значение при конкретна форма на една пълнозначна дума избледнява, тя се петрифицира, отделя се и преминава в класа на междуметията. Най-много вторични междуметия са образувани от съществителни имена (звателни форми) и от глаголи (повелителни форми). Особено активни са лексемата бог и собствените имена на светци Иисус, Христос, Мария, Йосиф и т.н. В Речника тази активност личи ясно от множеството фонетични, правописни и словообразувателни варианти:
▼[3] bože [ach bože¹’²’³, ach bože rozbože, bože přebože, bože můj, můj ty bože, bože na nebesích, bože na nebi, dobrý Bože, pane Bože, panebože, přemilý Bože, ó Bože ];
▼ jezus [jézus, jezusku, jezuskote, jezusmankote, jezusmariá, jezusmarjá, ježíš, ježíšmarijá, ježíškote, ježíškonte, ježíšku, jéžíška, Ježíši Kriste, ježíšmarjajozef, ježíšmarjajosef, šmankote, šmarjá, šmarjájozef], (=jémine)
Следва да отбележим, че подобни единици принадлежат към емоционално-експресивните междуметия, като при това колкото по-дълго са съществували като междуметия, толкова по-многоизразни са. Т.е. в този аспект е налице почти пълно функционално-прагматично изравняване между първообразни и вторични междуметия.
Вторият пример (jezus) е показателен и по отношение на заетата лексика. Естествено най-старите заемки са от сферата на вероизповеданието и богослужението.
В резултат на семантични предпоставки и прагматична мотивираност част от навлязлата латинска лексика в чешкия език се трансформира и започва да функционира в речта обикновено като многоизразни емоционално-експресивни междуметия.
▼ kruci [krucifix, krucinál, krucaj, krucajda, krucifagot, krucinálfagot, krucihiml, krucilaudon, kricimilión, krucinágl, krucityrkn, krucisakra, kricipísek, krutibrko]
от лат. krucifix – разпятие, кръст;
▼ sakra [sákra, sakryš, sákrýš, safra, sakva, safriš, safraholt, safraholte, saframent, saframente, safraport, safraporte, sakvaholte, sakvamente, sakvalente, cakra, cákra, cakryš, cákrýš, sakraholt, sakraholte, sakrament, sakramente, cakraholt, cakraholte, cakrament, cakramente, k sakru, ksakru, u v všech sakrů, kakara, kakraholt, kakraholte, kakarahelt, kakrahelte, kakraport, kakraporte, kakrahnáte, stakra, stakramente, stakredente, stakrahelte, stakraholte, stakulente, stakva, stakvalente] грубо, ругатня;
от лат. sakramentum, първ. Свето тайнство или звателен падеж – (Ваше) Светейшество;
Социо- и психолингвистичен интерес представлява фактът, че междуметният израз боже (мой) на език, различен от чешкия, от една страна, се използва като евфемизирано проклятие (по дяволите! дявол да го вземе!), но от друга, вероятно в резултат на многовековното християнско табу „Не споменавай напразно името Господне“ се подлага допълнително на различни звукови промени. Напр. morbleu (morblé), parbleu (parblé), mordi(j)e, mordyjé от фр. mon Dieu (Боже мой) – бълг. По дяволите! Дявол да го вземе!; hergot от нем. Herr Gott (Боже Господи) – бълг. По дяволите! и табуирани форми heršvec, hernajs. Към същата функционално-семантична група се включва и междуметието от унгарски произход herdek (ördok – дявол), уподобено на hergot. Голяма част от тези единици в чешкия език се отличават с висока степен на хибридност в етимологично-словообразувателен план. Напр. mord(set)sakra от нем. Mord – убийство (нем.+чеш.+лат.).
От словобразувателната проблематика на междуметията в Речника вниманието ни е фокусирано върху деинтерективацията, т.е. върху процеса на неутрализиране на междуметията и превръщането им в мотивираща основа за появата на други думи. Налага се да въведем и уточнението, че между производност и мотивация съществуват определени различия. Производността се отнася главно към формата на знака, а мотивацията – към неговото значение. В прагматичен план отношението производност – мотивация представя отношението между гледните точки на говорещия и възприемащия.
Междуметията, подобно на всички лексеми, притежават способността да създават нови лексикални единици по утвърдените в езика модели. В Речника е представен основно най-активният от тях (модел I → V) – деривационният, при който от междуметието (I) се образува глагол (V). При него чрез суфиксация от междуметия се образуват глаголи най-често със значение произвеждам звука, изразен с междуметието. Различните процеси на словообразуване водят до специфични изменения в съотношението между производна и произвеждаща основа. Традиционно познатият тип се разрушава и съотношението между произвеждащата и производната основа в семантичен и структурен план се променя и варира в различни граници. Това позволява да се определят както семантически, така и структурно произвеждащи основи (Земска 1965: 110). За разлика от структурно произвеждащата дума значението на семантически произвеждащата изцяло влиза в значението на мотивиращата дума (Улуханов 1977: 84). При разглеждания словообразувателен модел структурно произвеждащата основа (т.е. междуметието) е и семантически мотивираща за глаголната лексема (Халачева 2004: 10). В. Радева определя глаголите, мотивирани от междуметия, като репродуктивни (възпроизвеждащи) структури (Радева 1991: 206). Затова тези глаголи запазват ярката експресивност, емоционалността и стилистичната оцветеност на междуметията.
Бихме искали да отбележим и словообразувателния модел с мотивираща основа вторично междуметие, вкл. фразеологично словосъчетание с междуметен характер. За чешкия език е характерна наставката -ova(t): běda – bědovat, bože – božekovat, hoře mi – hořekovat, hrome – hromovat, sakra – sakrovat, ježíšmarja – ježíšmarjovat, krucifix – krucifixovat, cukroušku! – cukrouškovat и др. По-рядко е образуването на глаголи с наставка –it: basama, basamateremtete – basamtit, basantit, basamaremtetit, remtetit.
Словообразувателният потенциал в чешкия и българския език на отделните видове междуметия е различен.
Най-непродуктивни са първообразните емоционално-експресивни междуметия. Заслужава внимание фактът, че в чешкия език тези единици не са мотивираща словообразувателна основа. Изключение представляват лексемите achikat, achkat, achichat, achichovat, които многотомният речник на книжовния чешки език маркира като авторови неологизми, които явно не са се конвенциализирали. Контактните междуметия се отличават с по-различна формообразувателна и словообразувателна характеристика. От тях изключително рядко се образуват други думи (бис – бисирам, hejsa – hejsat, hej – hejkat, bjú – bjúkat), но затова пък са подложени на специфични формообразувателни процеси. Освен особеността на една част от контактните междуметия да получават окончание за 2 л., мн. ч., която Фр. Копечни нарича „обяснимо вербализиране“ (Копечни 1958: 295) – nate, hečte, pocemte, dipryčte, следва да отбележим, че някои чешки междуметия образуват форми с наставки -y, -ky, -ity, -sa, по-рядко с -ajdy и -s : ahoj – ahojky, cup – cupy, cupky, cupity, dup – dupy, dupky, dupity, klap – klapy, klep – klepy, cink – cinky, hup – hupky, hupity, ťap – ťapity, šup – šupy, šupajdy, šups, hej – hejsa, hejsasa, hop – hopsa, hopsasa. В българския език тези процеси са силно ограничени – хайде – хайдете, чао – чаоче.
Имитативността, която е в семиотичната същност на тези частично мотивирани езикови единици, и липсата на възклицателна функция създават условия за предикативно изразяване на процесуалност. Това обяснява активната им функция на междуметно сказуемо и обуславя широките им словообразувателни връзки.
Стремежът ни в Речника да посочим граматична и лексикално-семантична информация към глаголите, мотивирани от междуметие, е обусловен от желанието не само да демонстрираме словообразувателния потенциал на речниковите единици. Целта ни е да дадем материал за сравнение относно начините, по които двата езика отразяват един и същи акустичен или акустионо-артикулационен денотат. С други думи, как чехите/българите чуват света и фиксират това в езика си. Напр. гракам, грача – 1. издавам глас на креслива птица (основно враноподобни) 2. викам срещу някого, нахвърлям се с викове, ругатни, обвинения (БТР 1994: 142–143). В чешкия език най-близкият в семантично и във фонетично отношение глагол е krákat – 1. грача (за врана, гарга, гарван) 2. кудкудякам, крякам, врякам (за кокошка) 3. дрънкам, плямпам, меля, дърдоря, бръщолевя (ЧБР 2002: 429). Срв. също глагола krákorat – 1. третол. кудкудяка, кряка (за кокошка); грачи (за гарван, врана и под.) 2. грубо грача, пея лошо 3. грубо бърборя, бъбря, бръщолевя, дрънкам, плещя, плямпам (ЧБР 2002: 429). „Българската“ кокошка кудкудяка, вряка или кряка, но едва ли грачи. Видно е, че и преносните значения на тези глаголи в двата езика са тръгнали в различна посока.
Интерес представляват и случаите, при които е налице лексикална асиметрия в двата езика. Например гласът на пуяка в чешкия език звучи hudry-hudry. От това междуметие е образуван глаголът hudrovat – 1. кряскам, крещя (за пуяк, мисир) 2. експр. ръмжа, мърморя, пеня се; ругая (ЧБР 2002: 286). За сравнение гласът на „българския“ пуяк много рядко може да бъде открит в писмен текст – клю-клю, кулю-кулю, гул-гул, гулю-гулю, а глагол в книжовния български език изобщо липсва. Например:
► Прибра се у дома учителят Макаринчев, усамоти се, купи си две мисирки, храни си ги, пои си ги и мълчи, мълчи, мълчи. Ни със съседи говори, ни с приятели, ни с животни. Поиска ли му се някога да развие дейност, ще иде до курника при мисирките, ще свие устни и ще свирне: „Фюуууут!“ Те не чакат да свирне даже, а веднага му се обаждат бързо и отсечено: „Клю-клю-клю-клю“... (Чудомир – „Фюуууут!“)
► На двора, с две-три пуйки, се показва пуякът. Той чувствува, че е станало нещо, но не разбира какво е. При все това той не може да търпи, щото вниманието да е насочено върху другиго, смята се засегнат в своята си чест и захваща да се надува. Надуе се, надуе, спусне крила по земята и пукне. След туй на най-малкия звук, отгдето и да иде, отговаря: „Гул-гул-гул!“ И пак се надува. (Йордан Йовков „Сутрин при изгрев слънце“)
Словообразувателната информация в Речника изпълнява и чисто практическа функция. Тя ни послужи като критерий за разграничаване на омонимни и полисемни единици. С оглед на семантичната аморфност на повечето междуметия следва да отбележим, че става дума за омонимия от функционален тип. Като функционални омоними в Речника са представени единици от различен тип (●[4]pf¹ ▼ pf²) и единици от един тип – емоционално-експресивни междуметия, чието тълкуване обаче е свързано с различни вокални жестове[5] (▼ ha¹ VG сумтене ▼ ha² VG „стряскане“ ▼ ha³ VG смях). Ако междуметията могат да бъдат отнесени към един и същи глагол, става дума за многозначна дума, ако липсва подобна връзка, налице са омоними, макар и резултат обикновено от разкъсване на вътрешните семантични отношения в рамките на полисемантична лексема. Например
● hu¹ [hú]
1. Изобразява протяжен монотонен звук от силен вятър: фюю, фюу, фиу, фуу, ууу.
Začínala zima, od severu se přihnal vítr, větřisko. Hú, hú, hú!
Настъпваше зима. От север нахлу вятър, силен вятър. Фюю, фюю.
2. Изобразява протяжен монотонен звук от сигнализиращи устройства: ууу.
Hú, hú, hú, hú... Siréna umístěná nad vchodem do koncentračního tábora Osvětim se zlověstně rozječela.
Ууууу ... Сирената над входа на канцентрационния лагер Освиенцим зави злокобно.
◊ hučet – 1. шумя, буча 2. буботя, тътна 3. мърморя, гъгна 4. натяквам
В заключение бихме отбелязали, че традиционно междуметията са лексикографски „онеправдан“ клас думи, като това определение е обосновано от факта, че обикновено те не намират място в речниците или се представят на случаен принцип, немотивирано и нееднотипно (Кошкова 2013: 89). Осъзнавайки огромното предизвикателство да съставяш подобен справочник, искрено се надяваме, че сме открили онзи крехък баланс между теоретичните изследвания и практическото им прилагане, който да превърне Речника в удобен за ползване и полезен за читателя помощник при работата му с чешкия и българския език. И не на последно място, че поставяме началото на лексикографското „реабилитиране“ на междуметията.
БИБЛИОГРАФИЯ
Банко 2009: Bańko M. Słownik onomatopei, czyli wyrazów dźwięko i duchonaśladowczych. Warszawa: PWN, 2009.
Боронникова, Верижникова 2013: Боронникова, Н., Е. Верижникова, Проблема лексикографического описания междометий. Philological Studies, Vol 11 No 1/2013; достъпно на https://journals.ukim.mk/.
БТР 1994: Попов, Д. и кол. Български тълковен речник. София: „Наука и изкуство“, 1994.
Земска 1965: Земская, Е. Заметки по современному русскому словообразованию. // Вопросы языкознания № 3, 1965, 102–110.
Йовков 1977: Йовков, Й. „Ако можеха да говорят“, том трети. Събрани съчинения в шест тома, София: „Български писател“, 1977.
Квеселевич, Сасина 2001: Квеселевич, Д., В. Сасина, Русско-английский словарь междометий = Russian-English Dictionary of Interjections. Москва: Астрель, ACT, 2001.
Копечни 1958: Kopečný, Fr. Základy české skladby. Praha: SPN, 1958, 292–298.
Радева 1991: Радева, В. Словообразуването в българския книжовен език. София, 1991.
Селимски 2016: Селимски, Л. Етимология и словообразуване. // Sѣлw, е-списание в областта на хуманитаристиката. Х-ХХI в. год. IV, 2016, брой 7; ISSN 1314-9067; достъпно на https://www.abcdar.com/magazine/VII/Selimski_2_1314-9067_VII.pdf.
Улуханов 1977: Улуханов, И. Словообразовательная семантика в русском языке и принципы ее описания. Москва: „Наука“, 1977.
Халачева 2004: Халачева, Св. Глаголи със специфичен субект в българския книжовен език. В. Търново: „Абагар“, 2004.
ЧБР 2002: Бъчваров, Я. и кол.; под ред. на Св. Иванчев. Чешко-български речник в два тома. София: „Труд и Прозорец“, 2002.
Чудомир 1981: Чудомир „Под шарената черга. Избрани разкази и фейлетони“. София: ДИ „Отечество“, 1981.
Шляхова 2004: Шляхова, Св. 2004. Дребезги языка: Словарь русских фоносемантических маргиналий. Пермь: Перм. гос. техн. ун-т. 2004, 226.
Шляхова 2009: „Гул языка“: о проекте русского фоносемантического словаря. Проблемы истории, филологии, культуры. Материалы Международного симпозиума „Русская лексикография и фразеография в контексте славистики: теория и практика“. М. – Магнитогорск – Новосибирск, 2009. № 2 (24). С. 603–609; достъпно на http://elibrary.ru/item.asp?id=16863197.
Шляхова, Шестакова 2011: Шляхова, Св., Шестакова, О. 2011. Немецкая ономатопея, история изучения, проблемы, немецко-русский словарь. Пермь: Изд-во Перм. нац. исслед. политех. ун-та: 2011, 289.
