Придобиването на знания за граматическите особености на езика, обогатяването на лексикалния запас, култивирането на способността за извличане на информация от текст, формирането на умения за пълноценна комуникация в разнообразни сфери и ситуации на общуване са важни компоненти от цялостната подготовка при изучаването на чужд език.
В книгата „Български език като чужд. Типове грешки при създаване и превод на текст“ се предлага задълбочено изследване на българската реч на чуждестранни студенти и специализанти от СУ „Св. Климент Охридски“, като се представят най-фреквентните грешки, регистрирани в междинния език.
Анализът на грешките е ценен източник на информация за структурата на обучителния процес, така че той да бъде организиран по най-полезния за изучаващите езика начин. Важно е да се отчита, че допусканите грешки не са единствено нежелателни прояви, които следва да се избягват, а свидетелство за езиковото развитие на обучаваните в процеса на усъвършенстването на комуникативната компетентност.
Основен принос на изследването е, че на базата на проведеното сред чужденците проучване се очертава нова класификация на грешките в речевите им изяви. Проучването включва:
- Провеждането на анкети;
- Разработването на ситуации и диалози от студентите, при които обучителят е единствено модератор, наблюдаващ и оценяващ речевите изяви;
- Устен и писмен превод на текст от майчиния език на български;
- Създаването на писмен наративен текст.
(с. 12)
Книгата се състои от три части, изводи, нова класификация на грешките и богата библиография по изследваната тематика.
В първата част „Грешката като проява в междинния език на изучаващите чужд език. Типове класификации“ (с. 11–47) са описани и анализирани детайлно различните класификации на грешките според концепциите на авторитетни англоезични и руски изследователи. Особено важни са критериите, изведени от авторите, за оценка на грешките: лингвистични (нарушаване на правилата, обхват на правилата, честота), разбиране на контекста (понятност – разбиране на основното значение, на пропозиционалното съдържание на изказването, комуникативност – прагматична сила, импликатури, конотации), забележимост на грешките.
Втората част „Грешки в процеса на обучението по български език като чужд“ (с. 47–217) представлява прецизно и подробно разгръщане на емпиричните данни от проведените анкети. Изводите са подкрепени с множество примери, ексцерпирани от автентични текстове на чуждестранни студенти, и придружени с таблици/диаграми за онагледяване на резултатите и процентите. Това е ядрото на книгата и показва умението на Е. Хаджиева и нейния екип за прилагането на задълбочен изследователски подход, характерен за всичките им учебни книги и монографии в областта на приложната лингвистика.
Авторите на книгата представят модели за преодоляването на грешките. Подчертават, че от особено значение при изучаването на чужд език и при преподаването на текстове е снабдяването на студентите с необходимия набор от знания, които включват:обща информация и информация за задачата, eзикови единици (може да се предложат части от изречения, думи, конструкции и т.н.), идеи, образци и схеми и др. (с. 106).
Третата част „Езици в контакт – партньорство и равнопоставеност“ (с. 217–227) съдържа типови упражнения и модели, които са ценен помощник и ориентир за чужденците, желаeщи да подобрят комуникативното си представяне и да се превърнат в пълноценни участници в българския диалог.
Изведената нова класификация обхваща регистрираните в продукцията на чужденците грешки, а именно: рецептивни грешки; морфологични грешки – членуване (липса на членуване или излишно членуване), глаголни форми (време и наклонение), грешно употребени предлози, грешки при формите за множествено число (бройна форма), неправилно съгласуване; синтактични–грешен словоред; лексикални и стилистични грешки; правописни и пунктуационни грешки; фразеологични грешки (неразбиране на значението на фразеологизмите в българския език); грешки при употреба на етикетните единици; грешки при писмен и при устен превод; интерферентни грешки; текстови (грешки при създаване на писмен текст) (с. 228).
В книгата са очертани измеренията на комуникативната и социокултурната компетентност на чужденците, а получените резултати свидетелстват доколко студентите са се приобщили към новата културна среда. Диалогът с чуждата култура означава успешно разбиране и интерпретиране на редица словесни артефакти, иманентни на изучавания език, като фразеологизмите и етикетните формули. Това са езикови единици, с помощта на които се осъществява пълноценна комуникация, изявява се отношение, оценка, емоция, подсилва се експресивният характер на изказването и в същото време е един от приносите на разглежданото изследване.
Друг съществен принос на книгата е представянето на трудностите, които се срещат в процеса на усвояване на новите фразеологични единици от чужденци. Освен това са изведени предложения относно оптимизацията на моделите за преподаване и усвояване на фразеологичния материал. Подчертана е способността на отделния език да акумулира културни и архетипни значения и по този начин да съгражда уникална картина на света.
Прилаганите дидактически процедури в чуждоезиковото обучение целят придобиването на знания и способности за общуване на новия език чрез разработването на автентични комуникативни ситуации. Принципите, на чиято основа се гради европейската езикова политика, са: многоезичие, формулата майчин език плюс още два, важността на междукултурното общуване, приемането на езиковата компетентност като основно умение за обществото на знанието, равнопоставеността на езиците, принципът за учене през целия живот.
Сред учебната литература по приложна лингвистика отдавна имаше необходимост от подобно изследване, което разглеждайки грешките, допускани в разговорната практика на чужд език, същевременно те спомагат за усъвършенстването на комуникативната компетентност, т. е. осъзнатите грешки са в ролята на коректив на правилната българска реч от страна на чужденците.
Концепцията на книгата „Български език като чужд. Типове грешки при създаване и превод на текст“ е в сихрон с модерните европейски образователни практики и е изключително ценна, както за изследователите в полето на приложната лингвистика, така и за чужденците, които искат да получат ориентир и познания как да преодолеят грешките си и да говорят свободно като българи.
