Езиковата интуиция като психолингвистичен инструмент за оценка на отклоненията от нормата в медийната реч

Езиковата интуиция като психолигвистичен инструмент

Езиковата интуиция се разглежда в два аспекта от генеративната граматика (Хироши 1988). Първият я свързва с граматическото описание, което е адекватно само когато представя коректно граматически правилните според езиковата интуиция на говорещите езика като роден езикови факти (вж. Чомски 1964: 28). Другият аспект я отнася към езиковите елементи от една т.нар. чакаща реабилитация „граматика“. Адекватността на тези езикови средства по отношение на стандарта може да се провери чрез езиковата интуиция, която включва умението да се разграничат граматически от неграматически явления, да се анализират синтактични отношения, да се възприемат синонимни варианти на речта, да се осъзнава двусмислеността в изразяването. Езиковата интуиция е свързана не само с речевата продукция, но и със способността на говорещия да оценява изказвания, много от които никога не е чувал или конструирал. Съществено при оценката е смесването на критериите „правилно“ и „приемливо“. Според Ст. Пинкър „Начинът да се определи дали една конструкция е „граматична“, е да се намерят хора, които говорят езика и да бъдат попитани“ (Пинкър 2007: 441). Езиковите факти се оценяват по първия критерий според граматическата норма, а по втория – според прагматичната уместност на употребените езикови средства. Затова „Когато лингвистът запита своя информатор за някоя форма в неговата реч (например дали казва вървим или вървиме), често бива засечен с искрения контравъпрос „Мани, какво има да гадая сега, кажи кое е правилното!“ (Пинкър 2007: 441), защото и двете форми са приемливи и нормативни за някакви ситуации, но винаги само едната е граматически правилна по отношение на кодифицираната норма. Ще се възползвам от образното заключение на Ст. Пинкър: „Така че няма противоречие, ако се каже, че всеки нормален човек може да говори граматично (т.е. систематично) и неграматично (с оглед на прескриптивните правила), също както няма противоречие, ако кажем, че това такси се подчинява на законите на физиката, но нарушава законите на щата Масачузетс“ (Пинкър 2007: 442). В езиковата интуиция участват както оценките за правилност, така и за приемливост, тъй като те зависят от нормите, които познава и на които се подчинява говорещият.

Процесът на конкретизация на съществителните имена с абстрактно-събитийно значение в медийната реч

В статията се представят резултатите от анкета, която проверява езиковата интуиция на говорещите български език като роден за дефективните форми за множествено число на съществителните имена с абстрактно-събитийно и събирателно значение и за уместната им употреба. За дефективността на граматическата категория „число“ на тези съществителни имена писах по-подробно в друга статия (Ефтимова 2015). Сред класовете съществителни имена, които имат форма само за единствено число, Ст. Буров поставя класа „събирателни съществителни (с форма само за единствено число) – те отразяват концептуализацията на многото като цяло“, класа „наименования за маси (веществени и абстрактни) (с форма само за единствено или само за множествено число) – те отразяват концептуализацията на нецялото като нецяло (континуум)“ (Буров 2004: 101). Според В. В. Виноградов „категорията на събирателността намира граматическо отражение в отсъствието на форми за множествено число“ (Виноградов 1972: 132). Абстрактно-събитийните имена пък нямат множествено число, защото не допускат характеризиране според множествеността на субектите или обектите на действията или на носителите на признака (напр. строежите на сградите срещу строежът на сградите, продажби на перални машини срещу продажба на перални машини; вежливостите на колегите ми срещу вежливостта на колегите ми, популярностите на двамата артисти срещу популярността на двамата артисти) (Буров 2004: 239). Образуването на форми за множествено число на тези съществителни води до изменение на отвлечената семантика в посока към конкретизация на отвлеченото значение и към открояване на семантичния признак `интензивност`. Процесът е описан от Ст. Буров като семантична транспозиция на формата за множествено число (пак там, 248). Изостреният интерес на психолингвистите към отношението между когнитивни, семантични и формални категории се отразява не само върху изследванията върху овладяването на езика (Стоянова 2006: 26), но и върху осмислянето на промените, настъпващи в морфологичната категория число при съществителните имена. Зачестилата употреба на формите за множествено число на съществителните имена с абстрактно-събитийно и събирателно значение в медийната реч поражда поредица от въпроси: дали езиковата интуиция на говорещите за (не)правилна и (не)уместна употреба на тези форми вече не е променена, дали измененията в парадигмата на този клас думи са необратими и засягат ли вече всички елементи от класа.

В разсъжденията си за езиковия инстинкт Стивън Пинкър защитава всекидневната реч като перфектен механизъм, като технология, която работи толкова добре, че не си заслужава да се обсъждат вредни митове като този – „че някога граматическата изрядност се е култивирала в училищата, но западащите образователни стандарти и простотиите на масовата култура са довели до застрашителен упадък на способностите на средностатистическия гражданин да конструира граматични изречения“ (Пинкър 2007: 14). В крайността на тази защита се пропуска фактът, че средствата за масова комуникация наистина стават бърз медиатор на езикови изменения (понякога следствие от езикова некомпетентност и ниска култура), които водят до промяна на езиковата интуиция на говорещите един език. А промени ли се тя, промяната на книжовноезиковата норма е необратима и следва да се обмисли сериозно нейното кодифициране. Защото „Книжовният език на съвремието и обществото все по-малко ще търпят разтварянето на ножицата между кодификация и действителна масова практика, т.е. реална книжовноезикова норма“ (Вълчев 2009: 248).

За да се отговори на въпросите дали медиите са успели да наложат семантичните транспозиции на множественото число при абстракно-събитийните и събирателните съществителни и дали е настъпило времето кодификацията да опише тези форми, направих анкета, в която се изследва езиковата интуиция на говорещите за споменатия феномен – оценката на правилността и приемливостта на формите за множествено число на съществителните с абстрактно-събитийно значение.

Цел и замисъл на проведената анкета

Целта на анкетата е да се провери кои от вариантите се оценяват според езиковата интуиция на анкетираните лица като граматично нормативни („правилни“) и като прагматично приемливи. Резултатите позволяват да се направи заключение дали вследствие на многократното повторение на формите за множествено число на съществителните абстрактни и събирателни имена те се схващат като правилни и единствено възможни употреби и дали граматичната парадигма на този клас думи се намира в процес на промяна по посока на налагането на граматично дефективните форми в множествено число по аналогия с броимите съществителни. Тези резултати показват релативната природа на езиковата интуиция като интрумент за оценка на граматичната и прагматичната нормативност на речевите прояви, зависещ от речевата практика и степента на проявление и повторителност на определени речеви явления в нея. С други думи казано, езиковата интуиция е в динамично неравновесие под влияние на обществените речеви практики и най-вече на медийната реч, като оценката за правилно-неправилно и приемливо-неприемливо по отношение на редица граматични и прагматични феномени се влияе от повторението и разпространението на т.нар. масови отклонения от нормата.

Методика на съставянето и провеждането на анкетата

В анкетата се представят варианти на единадесет изречения, в които се употребяват съществителни имена с абстрактно-събитийно и събирателно значение в единствено и в множествено число. Формите в множествено число са регистрирани в медиите с висока честота на употреба, а формите в единствено число отразяват нормативно възприетите в граматиките на книжовния български език събирателни, абстрактни и др. неброими съществителни имена, които имат само форми за единствено число (singularia tantum)[1] (ГСБКЕ 1993: 111; Куцаров 2007: 63). Примерите с дефективните форми в множествено число са реално употребени в медийната среда, докато останалите примери са конструирани с формите в единствено число на съответните съществителни имена и налагащите се от това промени в съгласуването на изреченията така, че те да не изглеждат напълно аграматични. Целенасочено в анкетата местата на съществителните в единствено и множествено число са разменени, за да се избегне възможността анкетираните лица да отговарят според автоматизъм, без да прочетат внимателно изреченията, и по аналогия на съседни примери.

Сред избраните абстрактни и събирателни съществителни имена са отглаголните купуване, продаване, затваряне, както и престъпление, терминология, физика, джакпот, алкохол, имунитет, ефир, имидж, суша, които означават съвкупност на предмети по общ качествен признак или абстрактно-събитийни понятия, немислими като множества.

Купуването и продаването на гласове е престъпление.
Купуванията и продаванията на гласове са престъпление.
Купуванията и продаванията на гласове са престъпления.
Купуването и продаването на гласове са престъпление.
Купуването и продаването на гласове са престъпления.

Към момента няма да има затваряния на нови отделения.
Към момента няма да има затваряне на нови отделения.

Прокуратурата поиска имунитета на шестима депутати.
Прокуратурата поиска имунитетите на шестима депутати.

Да оставим изборджийската терминология.
Да оставим изборджийските терминологии.

Хора с едни такива огромни физики се появиха изневиделица.
Хора с една такава огромна физика се появиха изневиделица.

Как след тези ефири се прибираш вкъщи?
Как след този ефир се прибираш вкъщи?

Към днешна дата джакпот се натрупва още в игрите „Тото 2 – 6 от 42“, „Тото 2 – Рожден ден“, „Тото Джокер“.
Към днешна дата джакпоти се натрупват още в игрите „Тото 2 – 6 от 42“, „Тото 2 – Рожден ден“, „Тото Джокер“.

Анализ на имиджа на Барак Обама и Доналд Тръмп
Анализ на имиджите на Барак Обама и Доналд Тръмп

Не обичам такива показности.
Не обичам такава показност.

Кафе с различни видове алкохол.
Кафе с различни видове алкохоли.

Неподготвени да се справят с тежки суши.
Неподготвени да се справят с тежка суша.

Примерите са предложени на 21 анкетирани лица, които са студенти в първи курс от различни специалности в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет. Инструкцията съдържа две части. Първата се отнася до оценяване на правилността на формите, а втората – до приемливостта им в съответния тесен изреченски контекст. Предпоставка за оценката на правилността на формите е езиковата интуиция на говорещия за съответствие с граматично и семантично правилните форми (независимо дали те са познати на говорещия, или не са познати). Приемливостта на формите се оценява на базата на редица условия: според усещането на говорещия за степента на нарушаване на смисъла на изречението (ако смисълът се запазва, формите изглеждат приемливи), според индивидуалното му съприкосновение с различните форми и авторитетността на източниците, които ги използват (ако е срещал по-често една от формите, и то от авторитети в медиите, вероятността тя да му се струва по-приемлива и по-правилна е по-висока) и пр. Следователно езиковата интуиция може да се гради както върху (не)познаването на описанието на граматическите норми в българските граматики, така и върху комуникативния опит на говорещите.

Инструкциите към анкетираните лица позволяваха повече от един отговор и по двата критерия.

Резултати от анкетата

В таблица 1 са представени пет варианта на едно популярно в медиите изречение, което се репродуцира в предизборните кампании от няколко години. Изречението е широко коментирано в българското общество и езиковата интуиция на общуващите очертава тези пет варианта, в които се редуват формите в единствено и множествено число на отглаголните съществителни купуване/ купувания, продаване/продавания, както и на родовото съществителното престъпление/ престъпления. Въпреки масовото усещане за неправилност на изречението, вариантът, който се разпространява от медиите, е смятан за най-правилен – Купуването и продаването на гласове е престъпление. В него подлогът се осъзнава като един, съставен от еднородни части. Вариантът, в който съгласуването показва, че купуването и продаването се осъзнават като два подлога, на които се приписва признака броимост и се обозначават като престъпления, е вторият по правилност в таблицата. В същото време 8 от анкетираните лица са посочили като приемлив вариантът, в който купуването и продаването са означени с родовото понятие `престъпление`, което очевидно се схваща като събирателно съществително на различни видове дейност, характеризираща се като престъпна. Множествените форми на отглаголните съществителни получават по-високи оценки по приемливост и слаби резултати по правилност.

Таблица 1. Оценяване на формите купуване/купувания, продаване/ продавания, престъпление/престъпления

Изводът е, че високата честота на повторение в медиите е изменила езиковата интуиция на общуващите, които категорично определят като правилно изречението, третиращо подлога като един и използващо формите на всички съществителни в единствено число. Този избор на анкетираните лица противоречи на тенденцията да се избират и използват формите за множествено число на съществителните, чието отвлечено значение се конкретизира и превръща в броима същност.

В таблица 2 отново са предложени две форми на отглаголно съществително име. Оценката на анкетираните лица по критерия правилност е висока за единственото число на съществителното затваряне. Въпреки това не могат да се пренебрегнат отговорите, които приемат за правилна и приемлива употребата на съществителното в множествено число.

Таблица 2. Оценяване на формите затваряне/затваряния

Очевидно съществува, както и в първото изречение, малък брой хора, чиято езикова интуиция подсказва тези форми като възможни в този контекст.

В таблица 3 резултатите са твърде любопитни. Съществителното имунитет в единствено число съдържа в значението си идеята за комплексна защита и недосегаемост и е оценено от 14 души като правилно и от 2 като приемливо за употреба. Голям е обаче и броят на анкетираните лица, които приемат като правилно и приемливо употребена формата в множествено число (общо 11 души). Тук най-ясно проличава тенденцията към промяна на парадигмата и към утвърждаването на дефективните множествени форми като предпочитани и нормативни.

Таблица 3. Оценяване на формите имунитет/имунитети

Събирателното съществително терминология е оценено от 18 души като правилно употребено в единствено число. Въпреки всичко и при него протича конкретизация на значението и 8 души оценяват множествената му форма терминологии като възможна за употреба. Може обаче в конкретния случай да става дума и за интерпретация на множественото число като употреба със стилистична цел (например ирония).

Таблица 4. Оценяване на формите терминология/терминологии

Съществителното име физика в значението му на събирателно наименование за физическите качества на човека няма множествено число. Това се потвърждава от отговорите, от които 18 посочват единственото число като граматически правилно. Въпреки всичко петима души приемат, че е възможна и нормална и употребата на множествено число на съществителното (вж. таблица 5), което означава, че е започнал процес на конкретизиране на семантиката му и превръщането му в броимо съществително.

Таблица 5. Оценяване на формите физика/физики

Езиковата интуиция на анкетираните лица показва като правилна употребата на абстрактното съществително ефир в единствено число. Не липсват и отговори, които определят като правилно и приемливо и множественото число на съществителното, но не са значимо количество (вж. таблица 6).

Таблица 6. Оценяване на формите ефир/ефири

Чуждата дума джакпот навлиза в българския език със значение `натрупване на парични суми поради липса на печеливши комбинации сред участниците в играта`. Според семантиката си съществителното е абстрактно-събитийно и не следва да се употребява в множествено число. В телевизионни игри напоследък то се използва обаче предимно в множествено число. Ето защо въпреки езиковата интуиция за правилността на формите в единствено число, под влияние на електронните медии има и отговори, които определят като правилна и приемлива и множествената форма на съществителното име (вж. таблица 7).

Таблица 7. Оценяване на формите джакпот/джакпоти

Съществителното име имидж фигурира в Официалния правописен речник на българския език (2012) и с двете форми – за единствено и множествено число. Решението на кодификатора да признае като нормативни и двете форми е сполучливо, както показват резултатите в таблица 8, тъй като е съобразено с проучване на речевата практика. Резултатите при осъзнаването на формите като допустими и правилни са почти изравнени – 16 (имидж):15 (имиджи).

Таблица 8. Оценяване на формите имидж/имиджи

В таблица 9 е отразен случай, в който отново множественото число може да се интерпретира като стилистична употреба. Вероятно затова са регистрирани 11 души, които определят употребата като правилна и приемлива.

Таблица 9. Оценяване на формите показност/показности

Употребата на съществителното алкохол в единствено число не поражда особени колебания заради несъгласуваното определение в множествено число – видове алкохол. Прилагането на конкретизиращата дума видове е причината формата на съществителното в множествено число алкохоли да се възприема като проява на граматическа тавтология. Би било любопитно дали отговорите за приемливост биха се повишили при словосъчетанието кафе с различни алкохоли, в което липсва поясняващата дума видове.

Таблица 10. Оценяване на формите алкохол/алкохоли

Абстрактното съществително име суша също не провокира езиковата интуиция на анкетираните лица. Като правилна единодушно е определена формата за единствено число (вж. таблица 11).

Таблица 11. Оценяване на формите суша/суши

Резултатите от анкетата показват, че все още няма достатъчно основания да се прогнозира промяна на морфологичната категория число на абстрактните и събирателните съществителни имена. Тези съществителни нямат множествено число и процесът на семантична транспозиция на формите за множествено число все още не е напълно прокаран за всички съществителни от този клас. Ето защо към кодифицирането на формите за множествено число при тези съществителни имена трябва да се подхожда внимателно. В същото време анкетата убедително доказва влиянието на медиите (без да се преувеличава то) върху формирането и развитието на езиковата интуиция за правилността и дефективността на формите за единствено и множествено число на абстрактните и събирателните съществителни имена. Очевиден е стремежът към унификация в класа на съществителните имена и колебанията в употребата на съществителни имена с дефективно множествено число ще се засилват.

БИБЛИОГРАФИЯ

Буров 2004: Буров, Ст. Познанието в езика на българите. Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността. Велико Търново: Фабер.

Виноградов 1972: Виноградов В.В. Русский язык. Грамматическое учение о слове. Моссква: Высшая школа.

Вълчев 2009: Вълчев, Б. От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици. София: Оксиарт.

ГСБКЕ 1993: Граматика на съвременния български книжовен език. Т.2. Морфология, ред. Д. Тилков, С. Стоянов, К. Попов. София: Издателство на БАН.

Ефтимова 2015: Ефтимова, А. Множественото число на абстрактните съществителни имена в съвременните български медии // Дзяло, Х–ХХ в. год. IIІ, 2015, брой 6; ISSN 1314-9067.

Куцаров 2007: Куцаров, И. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. Официален правописен речник на българския език. София: Просвета, 2012.

Пинкър 2007: Пинкър, Ст. Езиковият инстинкт. Как умът създава езика? София: Изток-Запад.

Стоянова 2006: Стоянова, Ю. Психолингвистични изследвания. София: Веда Словена – ЖГ.

Хироши 1988: Hiroshi, N. The Relativity of Linguistic Intuition: The Effect of Repetition on Grammaticality Judgments // Journal of Psycholinguistic Research, January 1988, Volume 17, Issue 1, pp 1–17. Available from: https://link.springer.com/article/10.1007/BF01067178.

Чомски 1964: Chomsky, N. Current issues in linguistic theory. The Hague: Mouton.