Проблемът за онтогенезата на сложни изречения е актуален и като част от общото езиково развитие на детето, и като обект на интерес за логопедията, психологията на развитието, педагогиката и други социални науки. Наличието на повече данни по темата би улеснило работата с деца в доучилищния период от гледна точка на формулирането на образователни потребности, изолирането на отклонения от относителните норми на развитие, за констатиране и улавяне на комуникативни проблеми при децата над 3;0 години, които могат да доведат до отклонения в психофизиологичното развитие в по-късна възраст. Развитието на умение за боравене със сложни конструкции до определена възраст може да бъде критерий за адекватната социализация и интеграция на детето в семейството и по-широката социална среда. Ранното включване на чужд език в образователните програми още в дописмения период също се нуждае от допълнителна теоретична база и обосновка, от адекватна методика на обучението, към която една по-изчерпателна теория за онтогенезата на българското сложно изречение може да допринесе.
Основите на синтактичното познание, което децата трябва да овладеят, включват развитие на умения да разпознаят и продуцират синтактичните единици; да осмислят скритата схема на изречението, в която отделните конституенти изграждат йерархична структура и постепенно да се научат да пренасят думи и морфеми върху нея; да осъзнаят базовото различие между функционалните категории, които имат граматическа роля (на самостойните и несамостойните думи); да усвоят основния словоред на своя език; да овладеят правилата и ограниченията в езиковите операции (Бавин 2009). Синтактичното развитие на детската реч преминава през няколко етапа – еднословен стадий (холофрази), двусловни изказвания с различен принцип на свързване; трисловни изказвания – увеличаване на средната дължина на изказването и „добавена сложност“ (Кларк 2005), т.е. не само комбинация на повече единици, а изразяване на по-прецизни и сложни значения. В този етап се добавят маркерите за въпросителност и негация. Стоянова (2005, 2009б, 2010) разработва подробно стадия от развитието на детската реч, наречен „телеграфен стил“, характерен с изпускането на служебни думи и някои морфеми. Най-ранната форма на координация в детската реч представляват поредица от части, които съдържат няколко NP, представени последователно, на принципа „мултипликация“ на изказването, като координативните конструкции се появяват от знанията на децата за дискурса. (Стоянова 2009б, 2011а).
Появата в спонтанната реч на децата на изречение, в което присъстват две и повече предикативни ядра, се възприема като значителна крачка в когнитивното и езиковото им развитие. „Един от най-интересните и важни аспекти на усвояването на езика е развитието у децата на умението да създават и разбират сложни изречения от различни типове“. (Лимбер 1973). След усвояването на сложни конструкции езикът на децата търпи само усъвършенстване и е много близък до признатите употреби от възрастните. В този смисъл изследването на синтактичния профил в развитие на деца във възраст до 6;0 години може да доведе до наблюдения, валидни както за онтогенезата, така за овладяването на втори (чужд) език.
Според изследванията се приема, че до края на третата година от когнитивното и лингвистично развитие на детето в неговата спонтанна реч започват да се появяват с все по-голяма честота изречения с по-голяма средна дължина и усложнена структура. Без съмнение, тяхната употреба дава възможност за ефективно участие в потока на речта съвместно с възрастните и по-цялостно изразяване на собствените наблюдения, желания и мисли. За да достигнат до изразяването чрез сложни изречения, децата трябва да се научат как да говорят за причинно-следствените и темпорални отношения, които свързват събитията. Още по-важно е да успеят да структурират информацията и да решат каква част от нея принадлежи към главното и съответно към подчиненото изречение, както и кое трябва да бъде казано на първо място и кое след това. (Кларк 2000: 245–270).
Изследване
За представяне появата на сложните конструкции в речта на български деца на изследване е подложена спонтанната и стимулираната реч на деца от 1;6 до 6;6 годишна възраст. Изводите са направени на базата над 350 детски изказвания като част от естествен експеримент (лонгитюдно наблюдение) със 7 деца и целенасочен експеримент за стимулирана продукция с 10 деца. Данните за всяко дете са транскрибирани от записи и оформени в индивидуален синтактичен профил на респондентите, който типологизира ексцерпираните конструкции.
Двата изследователски метода са приложени върху различни информатори, но резултатите от тях взаимно се допълват и изясняват. Изводите водят до възможност за обобщение на някои основни закономерности в онтогенезата на сложни конструкции. Изследваниса перцепцията и продукцията на координативни, субординативни и смесени конструкции. При работата върху продукцията на сложни конструкции главен акцент е поставен върху типизацията на детските изреченски структури, като е направен опит за хронологично представяне на появата в речта на всеки тип и неговите подтипове. Предвид „индивидуалните вариации“ в езиковото развитие на децата хронологията винаги е относителна, но все пак дава обща представа за логиката и особеностите в процеса на продукцията. Изведени са и междуизреченските връзки, използвани от децата, описана е хронологията на тяхното включване в речта, взаимната им замяна или оказионална употреба.
Резултати. Модел на сложното изречение
Въз основа на резултатите от двата експеримента е изготвен модел на онтогенезата на сложно изречение в българския език. Той онагледява развитието на видовете сложни изречения в перцепцията и продукцията на българските деца. Моделът отчита последователността на поява на основните типове сложни изречения: сложни съчинени, сложни съставни и сложни смесени. Представени са петте вида сложни съставни изречения, регистрирани в изследвания български материал: с подчинени допълнителни, обстоятелствени (за време, причина, условие) и определителни, като към всеки от видовете изречения са отразени и съюзните връзки, овладени от децата при перцепция и продукция.
Формалното представяне на сложните съчинени изречения отразява тенденцията децата да продуцират безсъюзно (само чрез прозодично маркиране) свързани координативни конструкции, както и горната граница в дължината на детските изречения – три съчинително свързани прости изречения. Моделът умишлено не включва показателя „възраст“, защото при всяко дете се наблюдава разлика от два до шест месеца за появата на определени структури спрямо момента на този процес за други деца. Началото на процеса на спонтанна продукция на сложни изречения може да се отнесе условно към възрастта след 1;7 години за ранните говорители и след 2;0 години за късните[1]. Относителна овладяност на перцепцията и продукцията на основните типове сложни изречения, характерни за речта на възрастните говорители, българските деца постигат във възрастта след 2;8 – 3;0 години при ранните и след 4;0 години при късните говорители.
Предложеният модел е валиден съобразно наличните данни, като не може и не цели да има универсален характер на предписание или скàла за синтактично развитие. Моделът няма претенции да има и характера на стандарт, но има стойност на примерен вариант за обичайно езиково развитие в синтактичен план. Със сигурност някои от изводите в него би било полезно бъдат потвърдени от изследване на по-големи групи български деца, защото намират съвпадение в малкото налични изследвания за български език. Моделът е онагледен чрез графично представяне на данните във Фигура 1.
Модел на овладяване на сложно изречение в българския език
Съставни (субординативни) изречения Съчинени (координативни) изречения
Общите изводи, които представя моделът са, че във възрастта преди навършване на 2;0 години повечето деца започват да включват в своята реч някои варианти на сложни конструкции. Интензивността на този процес зависи от входните езикови данни на възрастните, отглеждащи детето, и неминуемо от индивидуалния стил на овладяване на речта, и от спецификата на овладяваната езикова система. Въпреки индивидуалните особености на стила на синтактично развитие на всяко дете, могат да се откроят някои общи тенденции:
- За всички сложни конструкции е валидно това, че тяхната перцепция е овладяна преди продукцията им.
- Етап на неструктурирани предикати. Откроява се етап от синтактичното развитие, в който, без да бъдат експлицирани междуизреченски връзки, предикативни ядра се поставят едно до друго в потока на речта. Това свидетелства за увеличаване на средната дължина на изказването и за намерение да бъде изразена по-цялостна мисъл. Отношенията между простите изречения стават ясни от контекста на изказването, като теоретично между тях може да се очаква появата както на координативна, така и на субординативна връзка. Обикновено включват повече от две ядра.
- Протосубординация. Първите прости изречения, структурирани като части от сложни конструкции, се появяват като естествена съставка от диалога между възрастен и дете – могат да бъдат отговори на поставени въпроси или довършване на репликата на възрастния.
- Преди да започнат да използват цялостни сложни съставни изречения, децата продуцират само подчиненото изречение, чиято главна част се съдържа в репликата на възрастния.
- Протокоординация. Интересен вариант на сложни конструкции са предикативните ядра, неструктурирани синтактично, но представящи последователности от действия.
- Употребата на неструктурирани предикати, които предполагат по-скоро координативна връзка, и на подчинени части от субординативни конструкции се развиват като два стила в генезиса на сложните изречения.
- Експлицирана субординация. Първите цялостно формулирани сложни конструкции са субординативни.
- Експлицирана координация. Координативно свързаните прости изречения се появяват след субординативните, въпреки че координацията в рамките на словосъчетанието се появява относително рано.
- В детската реч е налице безсъюзно свързване между прости изречения в координативна връзка, маркирано прозодично, както в речта на възрастните.
- Най-сложни за децата се явяват конструкциите от смесен тип, което предопределя тяхната най-късна поява в продуцираната реч. Причина за това е логичната необходимост двата типа организация на сложни конструкции да бъдат овладени поотделно, за да се премине към тяхното съчетаване.
- Междуизреченските връзки, маркиращи паратактичното и хипотатктичното свързване в конструкциите, се развиват последователно, като сред първите овладени са съюзите „и“, „да“, „че“, следвани от „защото“, „ама“, „който“, „когато“, „за да“.
Във възрастта след 3;6 години овладяването на основните типове синтактично свързване в рамките на сложното изречение е приключило, но предстои дълго усъвършенстване на употребите, което при доста деца продължава до възрастта след 6;0 години. Не е възможно да се претендира за изчерпателност и всеобхватност на представените данни по темата. По-красноречиви и точни данни могат да се се получат от отделно изследване на типовете сложни конструкции. Вероятно това е причината такова комплексно изследване на синтактичното развитие в рамките на българската психолингвистика на развитието или по данни от български език да не е правено.
Моделът демонстрира опит за частично осмисляне на българския детски синтаксис в търсене на универсални принципи на развитието му с цялата им условност. Изследването на други явления в сферата на синтактичното конструиране на детската реч би било значително обогатяване на българската психолингвистика на развитието, която се развива основно в аспектите на морфологията и фонологията. Планирането на експерименти, осъществявани от екип за събиране на целенасочени резултати в по-тесни проблемни рамки, би бил най-добрият начин за обогатяване на корпуса от детски изказвания и за съществено развитие в тази научна област. Изследването на детската реч има значение и с оглед на това, че „структурите на продуциране на реч подчертано са инвариантни в развитието“ (Wijnen 1989, 655). и направените заключения могат да имат значимост и по отношение на теоретизацията и методическото моделиране на овладяването на втори език.
БИБЛИОГРАФИЯ
Бавин 2009: Bavin, Edith, L. The Cambridge Nandbook of child language, Cambridge University press, 2009.
Вийнен 1989: Wijnen Frank, The development of sentence planning, in Child language, 17, 1990, 651–675.
Кларк 2005: Clark, E.V. First language acquisition, (4 th printing) Cambridge: Cambridge Univ. Press, 2005.
Лимбер 1973: Limber John, The genesis of complex sentences, Cognitive development and the Acquisition of language, Academic Press, New York, 1973.
Стоянова 2005б: Стоянова, Ю. Детската креативност и овладяването на българския език. – Език и литература, 2005, 1–2, 247–267.
Стоянова 2009б: Стоянова, Ю. Фразова и изреченска координация в онтогенезата. Българска реч, 2009, 1–2, 21–33.
Стоянова 2010: Стоянова, Ю. Нов поглед към „телеграфната“ реч в ранната онтогенеза: прозодични ограничения. Съпоставително езикознание, 2010, 1, 43–59.
Стоянова 2011а: Stoyanova, J., Precursors of Coordinate Constructions: Polish – Bulgarian Parallels, Psychology of language and Communication, 2011, N2 151–174.
