Факт[1] е, че в говорите на българоезичното мюсюлманско население в Родопите се откриват интересни архаични названия, останали от старобългарския период на българския език. Част от названията са свързани с християнското минало на местното изконно българско население. Така например в говорите на някои южнородопски български села в Ксантийско е запазено название гергьòскийа за месец ноември, което е свързано със стара традиция да се чества изграждането и освещаването на християнски храм на св. Георги в Константинопол на 26 ноември, а също с освещаване на храм на светеца в палестинския град Лида, където са пренесени мощите му, на 3 ноември (Митринов 2010: 131–132).
Интерес представлява запазеното название коледа на ледена висулка в източнородопски и южнородопски български говори. В говора на с. Аврен, Крумовградско се употребява название кọлèда със значение ‘ледена висулка’ (Стойчев 1970: 189), като в други писмени източници названието е отбелязано в облик кòледа (Стойчев 1968: 32). По данни от Диалектния архив на Секцията за българска диалектология и лингвистична география към Института за български език, в говорите на селата Малък Девесил и Егрек, Крумовградско се употребява название кулèдạ, а в говора на с. Девесилица, Крумовградско е в употреба фонетичен вариант кул’èда. Облик кулèда е засвидетелстван и в говора на с. Гердима (грц. Кардамос), Гюмюрджинско (Антонова-Василева 2011). В Архива на идеографския диалектен речник на българския език, съхраняван в СУ „Св. Климент Охридски“, се открива фонетичен вариант колèда, засвидетелстван в говора на с. Аврен, Крумовградско (ИДРБЕ 2012).
Налице е разнообразие при употребата на производни на названието в говора на с. Аврен, Крумовградско. Освен посочените по-горе акцентни варианти кòледа и колèда, в Родопски речник на Т. Стойчев, Второ допълнение, е отбелязан облик кукулèда (Стойчев 1983: 315). При скоро проведени теренни проучвания, в говора на селото бе засвидетелстван и облик сакулèда. Появата на облици кукулèда и сакулèда, образувани с префикси куи са-, може да се обясни с опит да се преосмисли и промени значението на названието, като се свърже то съответно с названия кукуль ‘купчинка във форма на конус’ (БЕР 1986) и сакғль ‘торба’ – от грц. σακούλι ‘чантичка, торбичка; кесия’ (ГБР 2004). Трябва да се отбележи, че конфесионалната картина в с. Аврен днес е променена. В това старо българско село със засвидетелствано християнско население от средата на XVI в. (ТДИМ 2008: 470), до втората половина на ХХ в. съжителстват две конфесионални групи българи: християни и мюсюлмани. Впоследствие християните се изселват и днес в селото живеят само мюсюлмани. От друга страна, тъй като Аврен е средищно село, в него през втората половина на ХХ в. се преселва население от околните българоезични мюсюлмански села Девесилово, Девесилица, Голям Девесил, Малък Девесил, Лимец, Егрек, чиито диалекти имат свои отлики от диалекта на с. Аврен. За съжаление, не може да се уточни доколко употребата на название коледа и на неговите производни кукулèда и сакулèда за ‘ледена висулка᾽ е била характерна за речта на християните и на мюсюлманите в селото или някои от названията са били характерни за отделна конфесионална група местно българско население. А може би са привнесени от преселници от околните българоезични села. Все пак трябва да се отбележи, че различията в употребата на лексика в говора на с. Аврен, Крумовградско на конфесионално ниво, доколкото ги е имало, като цяло не са били свързани с основния речников фонд на говора и с по-стари названия, а с такива на реалии, навлезли в по-ново време в бита на местното население (Mitrinov 2007: 149–159).
В говора на с. Проглед, Асеновградско название кукулèда се употребява със значение ‘качулка; горна вълнена овчарска дреха с качулка᾽ (Стойчев 1965: 194). За произхода му се предполага, че е преминало в българския език чрез тур. kukulete от итал. cocoletta, cuculetta мн.ч. cocolette, cuculette, умал. от cocolla остар. kukulla ‘качулка, дреха с качулка᾽; с д вм. т вероятно на турска почва. По-малко вероятен е гръцки произход на названието, от нгрц. κουκούλ(λ)α ‘качулка; всичко, което прилича на качулка᾽ от лат. kukulla (БЕР 1986).
Название сакғль със значение ‘малка платнена торбичка’ е с разпространение в Ксантийско, Златоградско, Рудоземско. Със значение ‘голяма вълнена торба’ то се среща в родопски говори от Асеновградско и Пловдивско (Стойчев 1965: 262). Фонетичен вариант съкғль със значение ‘малка платнена торбичка’ е бил характерен за говора на с. Съчанли, Гюмюрджинско. С подобни значения названието е засвидетелствано в говори в Странджа, в Гоцеделчевско и Драмско. Негови форми в ж.р. сакғля, съкғльъ са с разпространение в Софийско, Трънско, Пернишко, Ботевградско, Монтанско, Ломско, Благоевградско, Разложко, Пловдивско, Бургаско. Това важи и за отделни родопски говори в Смолянско, Велинградско, Асеновградско, Гоцеделчевско (БЕР 2002). Ако названията кукулèда и сакулèда в говора на с. Аврен, Крумовградско са били характерни само за речта на местните българи, изповядващи мюсюлманска религия, вероятно тяхната поява е била опит да се измести название куледа, свързано с християнската религия, като се създадат нови думи с друго значение. Прави впечатление, че в говора на с. Аврен се открива и друго название за ледената висулка: крғндел (Стойчев 1983: 314), крғндел᾽ (Собств. набл.). Негови фонетични варианти са засвидетелствани в други български говори: крòндиль (Етрополе), крондùль (Корово, Велинградско; Торбалъкьой, Дедеагачко). Произходът им се свързва с название крондùр със същото значение и е обяснен като следствие от разподобяване р – л < р – р, от нгрц. κροντήρι; κρυωτήριον ‘стомна; кана за вино᾽, букв. ‘това, което изстудява водата᾽ (БЕР 1986).
Название колѧда ж. ‘Коледа, коледуване’ е засвидетелствано в старобългарски писмени паметници като Синайския евхологий (СР 1999). В Супрасълски сборник се среща плурална форма коландꙑ, -ъ ж. със значение ‘Календи, първият ден от всеки месец у старите римляни’. Както е посочено в речниковата статия на Старобългарския речник, в случая става въпрос за книжовна заемка от гръцки език (СР 1999).
Останки от християнската традиция, свързана с големия християнски празник Рождество Христово, известен и като Коледа, са запазени в народната памет на родопските българи. В речниковата статия за Коледа в Българския етимологичен речник е отбелязано название Колада за месец декември в Средните Родопи (БЕР 1979). Следи се откриват се в названието на месец декември. Все пак преобладава название, свързано с друг голям християнски празник, отбелязван в началото на месец декември, Никулден. В Среднородопието е засвидетелствана употреба на название никӱлцкя за месец декември (Шишков 1888: 56). То е разпространено и в българските християнски села в Западна Тракия, например в с. Доган Хисар, Дедеагачко (Шишков 1907: 89). В своето проучване „Родопски народен календар“ Ст. Райчевски отбелязва, че названието на месец декември е никулският или никулцке месец, но споменава че се назовава и Коледския месец, по празника Коледа, както и Стария месец, тъй като св. Никола бил изобразяван от иконописците винаги като старец с дълга снежнобяла брада (Райчевски 1998: 84). В говора на с. Голям Дервент, Софлийско месец декември се е назовавал кòладски, а месец ноември – никýлски (Шишков 1909: 157). Но пък в говора на с. Доган Хисар, Дедеагачко месец ноември е назоваван кòлеацкеа (Шишков 1907: 89). В случая, ако не е допусната някаква грешка, не става ясна мотивацията за такова назоваване на месец ноември.
Название Коледа е запазено у родопските българи, изповядващи мюсюлманска религия. В своето изследване за българомохамеданските селища в Южните Родопи (Ксантийско и Гюмюрджинско) патриарх Кирил отбелязва, че название Кòлада за християнския празник Рождество Христово е било запазено през 40-те години на ХХ в. в селата Отманери (с. 18), Синиково (с. 32), Демерджик (с. 74) и в махалите от планинския район Караолан в Ксантийско (с. 21) (Кирил 1960: 18, 21, 32, 74). Но запазеното старо название на месец декември се свързва с големия християнски празник Никулден, като се откриват варианти никӱлица (с. Шахин, Ксантийско), никӱлският мясец (с. Демерджик, Ксантийско), никулица в махалите от планинския район Караолан (Кирил 1960: 24, 58, 73). Дори в говора на с. Шахин била запазена пословица: Никӱлица – вòрловица, да имаш на килà брашнà, на вòстреби дарвà (с. 57), а в с. Демерджик изследователят е записал израз Никӱлица – възварица (с. 73) с негово пояснение че толкова било студено, та студът възвирал.
В говора на с. Гердима, Гюмюрджинско пък открива название Божук за Рождество Христово (Кирил 1960: 92). Видно е, че в говора на това село са налице следи от две названия за големия християнски празник Рождество Христово – Коледа и Божик, като второто е от домашен, български произход. Косвени сведения за употребата на название Коледа се срещат в моминските коледни обреди в селата около гр. Рудозем, Смолянско, които са назовавани коладòсване (Попов 1994: 90), каладосване, каладисване (Марева 2008: 65). Свързани са с гадателни обичаи с любовно-женитбен характер. Що се отнася до традицията да се назовава месец декември с название коледа, тя се открива и в отделни славянски езици: колèдар в сръбския език (РСХКНJ 1975); kolęde, kolḝdnjak в полабски език (БЕР 1979).
Ареалът на разпространение на название кòледа с фонетични варианти за ‘ледена висулка’ обхваща села в Крумовградско и в Гюмюрджинско, разположени от двете страни на днешната гръцко-българска граница. Важно е да се отбележи, че три от петте села, в говорите на които то е засвидетелствано (Аврен, Егрек, Крумовградско; Гердима, Гюмюрджинско), са стари. Засвидетелствани са в османски данъчни документи от 60-те години на XVI в. (ТДИМ 2008: 466–467, 469, 470). Докато в данъчните документи за първите две села е описано християнско население, в третото тогава вече има само мюсюлманско население. Въпреки това и днес горната махала на селото – Горна Гердима (грц. Ано Кардамос) – е българоезична, но долната (грц. Като Кардамос) вече е турскоезична. В говора на българоезичната махала е запазено название кулèди на ледените висулки, т.е. оцелели са следи от християнска терминология от времето, когато местното изконно българско население е изповядвало християнска религия.
Запазеното название на ледена висулка кулèда в Източните и Южните Родопи е единствено в българската езикова територия, което е показателно за архаичния и самобитен характер на местните родопски български говори. Това особено важи за речта на българоезичното мюсюлманско население, запазило следи от предишната си обвързаност с християнската религия, до завладяването на Балканите от османските турци и последвалото разпространение на мюсюлманската религия сред местното християнско население. Несъмнено семантиката на названието е свързана освен с големия християнски празник Рождество Христово с широко разпространено народно название Коледа, който се отбелязва тогава, и с друг признак, какъвто са климатичните особености през зимния месец декември, когато вали сняг и е студено, та по краищата на покривите (стрехите) на къщите се образуват ледени висулки.
Няма данни засега да са засвидетелствани подобни названия в диалекти на други славянски езици, но е възможно такива да бъдат открити. В етимологичния речник на руския език, дело на немския славист М. Фасмер, се среща название коледӱха с посочено съответствие гололедица, т.е. заледена повърхност. Но етимологията му е изведена от ко (см. кто) и лед (Фасмер 1986: 288), което няма връзка с название Коляда ‘Рождество Христово᾽.
В Карта № 1.20 на Европейския лингвистичен атлас, включваща данни за названия на ледена висулка, не е засвидетелствано название, свързано с големия християнски празник Коледа, сред представените в изследването европейски езици (АLE 1986; Гаравалова 2019: 188–192)[2]. Това не изключва възможността да има такива названия в диалектите на някои от езиците, тъй като картата на лингвистичния атлас включва названия с по-широка употреба в тях.
Макар до днес да са оцелели твърде малко езикови свидетелства за християнското минало на българоезичното мюсюлманско население в Родопите, особено в районите, попаднали в границите на Гърция след Първата световна война, те са факт, въпреки влиянието на книжовния български език в българска територия и въпреки провежданата дебългаризация от страна на гръцките власти и от местните проводници на турско влияние чрез мюсюлманските религиозни институции в гръцка територия. Може да се предполага, че бъдещи теренни проучвания ще извадят на бял свят и други данни за това християнско минало.
БИБЛИОГРАФИЯ
Антонова-Василева 2011: Антонова-Василева, Л., Г. Митринов. Речник на българските говори в Южните Родопи, Драмско и Сярско. София. Издателство на БАН.
БЕР 1979: Български етимологичен речник. Т. 2. И – крепя. София. Издателство на БАН.
БЕР 1986: Български етимологичен речник. Т. 3. крес – минго. София. Издателство на БАН.
БЕР 2002: Български етимологичен речник. Т. 6. пғскам – словàр. София. Издателство на БАН.
Гаравалова 2019: Гаравалова, Ил. Ономасиологични и мотивационни паралели между българските и европейските названия на ледената висулка. – В: Сб. Доклади от международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 14-15 май, 2019 г.). София, 2019. 188–192. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.
ГБР 2004: Гръцко-български речник. Второ преработено издание. „МАГ – 77“ Пловдив, 2004.
ИДРБЕ 2012: Идеографски диалектен речник на българския език. Т. 1, А – Д. София, 2012, „Български бестселър“.
Кирил 1960: Кирил Патриарх. Българомохамедански селища в Южни Родопи. София, 1960.
Марева 2008: Марева, Т. Традиционни календарни празници в Рудоземско. – В: Сб. Рудозем и околностите му – археология, етнография и история. Т. 1. София, 2008. 63–82. Институт по балканистика при БАН, Регионален исторически музей „Стою Шишков“, Смолян.
Митринов 2010: Митринов, Г. Название гергьòскийа за месец ноември в родопските говори. – В: Сб. Филология. История. Изкуствознание. Сборник изследвания в чест на проф. дфн Стефан Смядовски. София. Издателство „Валентин Траянов“.
Попов 1994: Календарни празници и обичаи. – В: Сб. Родопи. Традиционна народна духовна и социалнонормативна култура. София, 82-117. Издателство на БАН.
Райчевски 1998: Райчевски, Ст. Родопски народен календар. София. „Наука и изкуство“.
РСХКНJ 1975: Речник српскохрватског књижевног и народног jезика. Књ. 9, jурчет – колитва. Београд 1975. Институт за српскохрватски jезик.
СР 1999: Старобългарски речник. Т. 1, А – Н. София. Издателство „Валентин Траянов“.
Стойчев 1965: Стойчев, Т. Родопски речник. – Българска диалектология. Проучвания и материали. Кн. 2, 1965. 119–314.
Стойчев 1968: Стойчев, Т. Родопски речник. – Родопи, 1968, № 5, 32.
Стойчев 1970: Стойчев, Т. Родопски речник. – Българска диалектология. Проучвания и материали. Първо допълнение. Кн. 5, 1970. 119–314.
Стойчев 1983: Стойчев, Т. Родопски речник. Второ допълнение. Под редакцията на М. Сл. Младенов. – Родопски сборник, № 5, 1983, 287–353.
ТДИМ 2008: Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Демир Хисар, Йениџе Кара су, Ѓумулџина и Зихна) од 1568 / 69 година. Т. XI, кн. 1. Скопjе, 2008 г. превод, редакциjа и коментар д-р Александар Стоjановски.
Фасмер 1986: Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. Т. 2, Е – муж. Москва. „Прогресс“, 1986.
Шишков 1888: Шишков, Ст. Месяцитя как казват в Ахъ-Челеби. – Родопски старини. 1888, кн. 2, 56.
Шишков 1907: Шишков, Ст. Имената на месяцитя в с. Дован хисар. – Родопски напредък. 1907, № 2, 89.
Шишков 1909: Шишков, Ст. Имената на мясецитя в с. Голям Дервент. – Родопски напредък, 1909, № 5–6, 157.
ALE 1986: Atlas Linguarum Europae. Volume I: deuxième fascicule, cartes et commentaires, Carte 20 (QI – 02). Van Gorcum, Assen / Maastricht, Pays-Bays. 1986.
Mitrinov 2007: Mitrinov, G. Die Mundartensituation in den Rhodopen. – In: The Pomaks in Greece and Bulgaria. A model case for borderland minorities in the Balkans. München. Verlag Otto Sagner. 149–159.
