По отношение на словореда на приглаголните клитики българският език представя изключително интересни данни, тъй като съчетава ареални особености като балкански език и типологически като славянски език. Поради големия интерес словоредът на българските клитики е обект на много изследвания (Цихун 1962, 1968, Минчева 1981, Ницолова 1986, Асенова 1989, Тилков 1983, Августинова 1997, Илиева 1999, Тишева 2001, Велчева 2003, Банова 2005, 2014, 2018 и др.). Той привлича вниманието на специалистите, от една страна, с големия брой клитики, които се „натрупват“ около глагола, образувайки синтагматични единства, в резултат от което се създава единен акцентен комплекс, в който „се акумулират основните типове балкански прилики“ (Цивян 1981), и, от друга – със запазване подвижността на глаголните клитики, явление, характерно за славянските езици. Няма да бъде пресилено, ако се каже, че тази специфична особеност на българския език е истинско предизвикателство пред изучаващите българския език като чужд. Словоредните особености на приглаголните клитики не само затрудняват езикоусвояването, но и допусканите грешки са неизменна характеристика на междинния български език в процеса на неговото усвояване. Вниманието тук е насочено именно към този тип грешки.
Обект на настоящата статия е описанието и анализа на словоредните вариации в речта на неносители на българския език при акцентното оформяне на синтагматичните единства, образувани от пълнозначна дума (глагол) и клитики.
1. Параметри
Преди представяне класификацията на езиковия материал да си припомним словоредните правилата в българския език в глаголната група, в резултат от което се образува единен акцентен комплекс.
Подвижните клитики, (обектните местоимения, формите на глагола съм в сегашно време и възвратните частици) имат строго фиксиран словоред, който не се променя от позицията им спрямо глагола. Изключение се наблюдава в словореда на глагола съм, който сменя позицията си при третоличните сингуларни форми на перфекта.
Подвижните клитики са задължително проклитики, когато VP e след акцентогенна дума или когато са след приглаголна проклитика, като мястото на подвижните клитики е винаги втора позиция след постоянните клитики (проклитиките ще, да, не). Двете обектни клитики, ако са употребени едновременно, имат следния ред: дателна форма – винителна третолична форма (Василев 1969).
Редът в глаголната фраза следва конфигурациитe, представени по-долу:
1) проклитична конфигурация в рамките на VP
акцентогенна дума/проклитика – подвижна клитика (подвижни клитики) / глагол
Особеност: частицата не може да бъде втора позиция, когато е в група с да: да-не-подвижни клитики
Подвижните клитики са задължително енклитики, когато, първо, глаголът е в начална изреченска позиция, второ, в интерогативните изказвания след енклитиката ли при определени глаголни времена и трето, в групата на деепричастието и сегашното деятелно причастие.
2) енклитична конфигурация в рамките на VP
глагол – подвижна клитика (подвижни клитики).
В интерогативните изказвания се реализира или само енклиза, или проклиза и енклиза едновременно:
3) клитична конфигурация в рамките на VP в интерогативните изказвания
глагол – енклитика – подвижна клитика (подвижни клитики)
проклитика-подвижна клитика(подвижни клитики)-глагол-енклитика
2. Вариации в речта на неносители на езика
Данните, които са обект на описание и анализ в настоящата статия, са ексцерпирани от речевата продукция (писмена и устна) от над 50 души чуждестранни студенти и курсисти, изучаващи български език като чужд, с различни изходни езици – английски, арабски, арменски, виетнамски, гръцки, испански, кирунди, китайски, корейски, монголски, немски, турски, унгарски, френски, японски. Корпусът наброява над 10000 примера. Данните са събирани от контролни работи, тестове, писмени отговори на въпроси и есета в продължение на четири години. По-голямата част от поставените задачи са репродуктивни. Поради тази причина примерите са доста еднообразни по отношение на тематиката.
Анализирането на грешките/отклоненията чрез сравняване със структурата в езика цел се разглежда като вид естествен експеримент, който позволява да се експлицират някои вътрешни процеси в междинния български език. За всеки специалист тези грешки са „естествена“ характеристика на речта на изучаващите даден чужд език (вж. също Вишоградска 2017), те са не само неизбежни, но са и показател за протичащите процеси при овладяването на чуждия, в нашия случай – на българския език.
2.1. Класификация[1]
Класификацията се базира на трансформационния модел преместване, с който се описват неправилно генерираните словоредни варианти в междинния език поради нарушаване на посочените по-горе правила в езика цел (българския) (вж. по-подробно Банова 2018).
А. Препозиция
Данните от корпуса показват, че препозиция на клитиките се наблюдава обикновено, когато в акцентогенната група има само една от подвижните клитики. Такива са: местоименните клитики, възвратните частици и презентните форми на глагола съм. Явлението е характерно за началния етап на усвояване на българския език (А1), като в по-напреднал етап намаляват (А2).
(1) *Се казвам Джон.
(Казвам се Джон.)
(2) *Го виждам.
(Виждам го.)
(3) *Му дава една химикалка.
(Дава му една химикалка.)
(4) *Е дошла да провери дали имаше втора дата за изпита.
(Дошла е да провери дали има втора дата за изпита.)
Анализираният тип грешки в речта на изследваните лица/ респондентите показва, че не е спазено правилото, според което в книжовния български език изречението не може да се започне с клитика (по-точно с подвижна клитика).
Обикновено, когато се допускат грешки и отклонения в началния етап на обучение, приемаме, че главният „виновник“ за тяхното допускане е родноезиковият пренос. Пъстрата палитра от езици обаче не предпоставя еднозначно решение по отношение на определяне на психолингвистичния процес: при някои езици вероятно е резултат от родноезиков пренос, при други обаче трябва да се търси друго обяснение на това явление (вж. също Стоянова 2014). Така например, контрастивният анализ между български и гръцки език дава основание да се приеме, че коментираните грешки са предпоставени от родноезиков пренос. И двата езика принадлежат към групата на pro-drop езиците, но за разлика от български в гръцки език местоименните приглаголни клитики са постоянни проклитики и словоредът не се променя при изпускането на подлога Εγώ τον βλέπω ‘Аз го виждам’; Τον βλέπω *Го виждам/ ‘Виждам го’. Именно тази разлика предпоставя коментираният тип грешки в речта на гръцкоезични лица.
Съвсем различна е причината в английски език, например, където употребата на подлога е задължителна. Появяването на изказвания от типа Се казвам Джим, Го видях в речта на англофони най-вероятно също е в резултат от незадължителната употреба на подлога в българския език. Тук обаче се наблюдава свръхгенерализирано правило на дадения етап от междинния им български език, че е достатъчно да се изпусне подлогът, като източникът на интерференцията е вътрешноезиков – в резултат от по-рано придобитите знания (напр. Аз пия кафе= Пия кафе).
Поставянето на формите на глагола съм в началноизреченска позиция се среща и в речта на носители на българския език, но тази употреба е маркирана като силно разговорна и има специфичен стилистичен оттенък на шега, закачка, оригиналничене, напр. Е ли вярно това? Подобна употреба се посочва и полски език (вж. Савицка, Бояджиев 1988: 118). В изследването се отчитат като отклонения, защото не се препоръчва в българския книжовен език.
Отклоняващите се употреби показват, че междинното правило за препозиция в началноизреченска позиция на приглаголните клитиките не може да се диагностицира еднозначно. В едни случаи вероятно са предпоставени от родноезиковата интерференция (например при балканските и романските езици), в други случаи (при носители на езици, в които няма изоморфни съответствия с български) – от вътрешноезикова интерференция, следствие от предходни знания, че употребата на подлога (личното местоимение) не е задължителна, и от неусвоеното словоредно правило за позицията на мобилните клитики. Генерализираното правило гласи: приглаголните клитики са проклитики.
Б. Постпозиция
Една подвижна клитика в акцентогенната група
Данните с една подвижна приглаголна клитика в акцентогенната група, които са ексцерпирани от корпуса, са от началния период на усвояване на българския език до периода „средно напреднали“. Макар че намаляват в периода „средно напреднали“ в сравнение с началния период, не може да се твърди, че употребата е усвоена: тези грешки са характерна особеност на междинния български език в по-дълъг период[2]. Ексцерпцията включва акцентогенни групи на глагол с възвратна частица и глагол с местоименна клитика.
(5) *Аз казвам се Джим.
(Аз се казвам Джим.)
(6) *Ани и Мари четоха цял ден и много умориха се.
(Ани и Мари четоха цял ден и много се умориха.)
(7) *Ако Вие обичате ме, Вие ще дойдете /.../ неделя.
(Ако Вие ме обичате, ще дойдете в неделя.)
(8) – Какво ще пожелаете на приятелката си за рожденния ѝ ден?
–*Аз ще ѝ казва, че аз желая Ви всичко най-хубаво: здрав, любов, успех живот, ...
(Аз ще ѝ кажа, че ѝ желая всичко най-хубаво: здраве, любов, успех в живота...)
Този тип грешки се срещат при носителите на всички езици, включително и при носителите на езици, при които има проклиза на приглаголните клитики ( напр. гръцки, романските). Както е известно, според закона на Вакернагел, клитиките заемат втора позиция след пълнозначната дума. Може да се допусне, че употребата на приглаголните клитики в енклитична позиция подкрепя тезата, според която моделът пълнозначна дума + клитика, в нашия случай Г + К, е по-слабо маркиран от универсална гледна точка и следователно е по-близо до естествения модел. По този начин може да се обясни и фактът, че няма положителен родноезиков пренос от основния словореден модел в романските и балканските езици. Тези данни са интересни, защото подкрепят становището, че междинните езици като по-слабо маркирани от родния и чуждия език, минават през етап, в който стоят по-близо до универсалния модел, който е най-естествен (вж. също Данчев 2001: 97).
Свръхгенерализираното правило гласи: обектните и възвратните клитики, а също и презентните форми на глагола съм, са винаги след глагола, т.е те са енклитики.
Нарушаване на словореда в клитичната група – енклиза на подвижните клитики
Данните за неправилен словоред в акцентогенната група показват, че когато постоянните и мобилните клитики са употребени едновременно, се наблюдава промяна в словореда на клитичната група и тя не представлява фиксирана единица, която се поставя пред или след глагола в зависимост от изреченската му позиция, а се разкъсва от глагола. В препозиция са проклитиките, а подвижните клитики са в постпозиция, т.е. са енклитики. Това е една специфична особеност на междинния български език, която го характеризира от периода на изучаване на бъдеще време и съставните сказуеми до равнище средно напреднали.
Примерите по-долу показват картината в междинния български език, когато са едновременно употребени постоянните клитики (проклитиките ще, да, не и енклитиката ли) и подвижните клитики.
(9) *Аз ще почакам Ви там.
(Аз ще Ви почакам там.)
(10) *Ще измие си зъбите
(Ще си измие зъбите)
(11) *Юлия трябва да взема ги.
(Юлия трябва да ги взема/вземе.)
(12) *Лидия го моли, като види Елена, да предаде ѝ да отиде у тях.
(Лидия го моли, като види Елена, да ѝ предаде да отиде у тях.)
(13) *Не виждам го.
(Не го виждам.)
(14) *Дадох ги му.
Дадох му ги.)
Отклоняващите се реализации при посочения по-горе словоред са в резултат от неспазване на правилото, че приглаголните клитики образуват клитична група, която има строго фиксиран ред и, когато има постоянни проклитики, позицията ѝ е пред глагола. При словоредните грешки, свързани с едновременната употреба на дативната и акузативната местоименна клитика, също се наблюдава нарушаване на фиксирания ред.
Словоредът може да се опише по следния начин: проклитиките са пред глагола, а мобилните клитики са енклитики и позицията им е след глагола.
В. Словоредни особености на енклитиката ли
Образуването на общите въпроси най-често с въпросителната частица ли е особеност на българския език, с която изучаващите го чужденци се запознават в самото начало на обучението си. Данните показват затрудненията, които изучаващите българския език като чужд срещат при усвояването на позицията на енклитиката ли.
(15) *В апартамента има телефон ... ли?
(В апартамента има ли телефон?)
(16) *Не познаваш го ли?
(Не го ли познаваш?)
(17) *Те са ли архитекти?
(Те архитекти са ли?)
(18) *Разхождихте се ли?
(Разхождихте ли се?)
Картината на словоредната употреба на въпросителната частица ли е пъстра. В някои примери ли е в енклитична позиция, но е нарушено правилото, че мястото ѝ е след ударената дума, а не след клитики (Даваш го ли?). В други примери ли е проклитика – позицията ѝ е след клитика и пред акцентогенна дума (Те са ли архитекти?). Във въпросителните изречения в примерите от типа *В апартамента има телефон ... ли? въпросителната частица е поставена в абсолютния край на изречението. Много често пред оператора ли има пауза. В този случай е запазен словоредът на съответното съобщително изречение, т.е. наблюдава се използване на непермутирани конструкции, към които се добавя въпросителната частица ли. Коментираните погрешни изказвания показват, че изучаващият български език като чужд има знания, че с частица ли се задава общ въпрос въпрос, но все още не научил словоредните правила.
Общото, което обединява различните погрешни употреби, е неспазване на правилата, че ли е енклитика, трябва да бъде след глагола във интерогативните изречения и след ударената клитика в отрицателните интерогативни изречения.
Г. Словоредът в перфекта
Усвояването на словореда на българския перфект е истинско предизвикателство пред изучаващите българския език като чужд. От една страна, затруднява ги движението на клитичната презентна форма на глагола съм, която се премества в трето лице единствено число. От друга, картината се усложнява допълнително, когато глаголната фраза включва и други клитики – винителното и дателното местоимение, енклитиката ли, възвратно-местоименните частици. Както знаем, приглаголните клитики имат строго определен словоред: глаголът съм – дателната форма – винителната форма на местоименните клитики. Изключение прави третоличната сингуларна форма, при която словоредът е: дателна форма – е – винителна форма. Фиксираната клитична единица не променя своя словоред при своето движение около лексикалния глагол (миналото деятелно причастие). В интерогативните изказвания позицията на енклитиката ли е непосредствено след глагола и тя не нарушава словореда на клитичната единица. В негативните интерогативни изказвания първата клитика след отрицателната частица не получава ударение и по този начин се образуват две акцентогенни групи в глаголната фраза ( вж. по-подробно Тилков 1983). Например, Не сѝ ли //му го дал?; Не мỳ ли // го е дал.
1) клитична конфигурация в перфекта без 3/Sg
съм – дателна местоименна форма – винителна местоименна форма
(аз съм му го дал/ дал съм му го);
съм – рефлексивна местоименна частица
(аз съм се разходил/ разходил съм се).
2) клитична конфигурация с 3/Sg
дателна форма – винителна форма – е
(той му го е дал/ дал му го е);
рефлексивна местоименна частица – е
(той се е разходил/ разходил се е)
Данните от корпуса показват следните словоредни особености:
(19) *Силвия изпратила е ли телеграмата?
(Силвия изпратила ли е телеграмата?)
(20) Филип измил ли се е? – *Не още не е се измил.
(Филип измил ли се е? – Не, още не се е измил)
(21) Янко съблякъл ли се е? – *Не съблякъл се е.
*Не съблякъл е се.
(Янко съблякъл ли се е? – Не, не се е съблякъл.)
(22) Дал ли си тетрадката на Иван? – *Дал му я съм.
(Дал ли си тетрадката на Иван? – Дал съм му я.)
(23) Върнал ли е книгите на Борислав? – *Върнал е му ги.
*Върнал му е ги.
*Върнал ги му е.
(Върнал ли е книгите на Борислав? – Върнал му ги е.)
(24) В магазина няма масло. *Продали са ли го?
(В магазина няма масло. Продали ли са го?)
(25) Не сме дали парите на децата. – *Не сте им ги ли дали?
*Не сте ли дали им ги?
*Не сте им ли ги дали?
(Не сме дали парите на децата. – Не сте ли им ги дали?)
(26) Обяснил съм урока на Анета. – *Обяснил си ли му го?
Обяснил съм урока на Анета. – *Обяснил ли си го ѝ?
(Обяснил съм урока на Анета. – Обяснил ли си ѝ го?)
Анализът на погрешните форми при словореда на перфекта показва, че част от срещаните грешки са резултат от опростяване по схемата 1:1, т.е. словоредът на глагола съм във всички лица и числа е един и същ (*Върнал е му ги). Както е известно от литературата (вж. Данчев 2001: 122), този тип опростяване е характерно за първоначалните етап на усвояване на дадената граматическа единица. На по-следващ етап (а понякога и едновременно) изучаващите започват да избягват изоморфната структура и се ориентират към аломорфната в резултат на което се появяват грешки в словореда при употребата на глагола съм в другите лица и числа под влияние на словореда в трето лице единствено число (*Дал му я съм). Тази тактика, известна като „презастраховане“, показва, от една страна, знания за двата вида словоред на формите на глагола съм и, от друга, неусвояване на правилото, че промяната в словореда се отнася само за формите на трето лице единствено число.
Словоредната картината се усложнява, когато в състава на глаголната група се включат дателните и винителните местоимения. Наблюдава се промяна в словореда на двете обектни клитики и на глагола съм:
- среща се употреба на винителната местоименна клитика пред дателната (*Върнал ги му е) (промяна в словореда на двете обектни клитики);
- среща се глаголът съм между двете местоименни клитики (*Дал му е го).
Словоредните вариации на интерогативната енклитика ли, които се наблюдават, са:
- позицията на клитиката ли е между глагола съм и обектното местоимение (*Продали са ли го?,*Обяснил си ли му го?);
- позицията на клитиката ли е между двете обектни местоимения (Не сте им ли ги дали?);
Може да се обобщи, че приглаголните клитики в състава на перфекта са в отношение на свободно вариране, т.е нямат фиксиран словоред. Участието на енклитика ли в интерогативни изречения също предпоставя отклонения в словореда на перфекта.
3. Изводи
Грешките, класифицирани според трансформационното правило преместване/ разместване са разнообразни. Една част от тях са свързани с проклиза на подвижните клитики, когато вербалната фраза е в началноизреченска позиция. Друга част са свързани с енклиза на подвижните клитики, когато пред вербалната фраза има акцентогенна дума или проклитика. Трета част са в резултат от нарушаване целостта на клитичната група. Четвърта е свързана с нарушаване на словореда в клитичната група. Въпреки голямото разнообразие, което се наблюдава, те могат да се опишат чрез следните модели на опростяване.
- Психолингвистичните процеси родноезикова интерференция и свръхгенерализация, предпоставящи словореда в началноизреченска позиция, от една страна, кореспондират с правилото за незадължителната употреба на подлога в българския език и, от друга, показват, че не е спазено правилото, че в българския книжовен език изречението не може да започне с клитика ( по-точно – с подвижна клитика).
- Моделът на опростяване на междинния български език от носители на различни изходни езици, отнасящ се до постпозиционната употреба на подвижните приглаголни клитики, е в резултат от свръхгенерализираното правило, че обектните клитики, възвратните клитики и презентните форми на глагола съм са енклитики. По-горе бе коментирана тезата, че поставянето на клитиките след глагола вероятно е по причина, че този словоред е по-слабо маркиран от универсална гледна точка и следователно е по-близо до естествения модел.
- Словоредната характеристика на ли показва, че тя е в отношение на свободно вариране, т.е не е усвоен енклитичният ѝ характер.
- Картината, показваща усвояването на словореда на перфекта е доста пъстра. Словоредните особености, които се наблюдават, акумулират различните особености, с които се характеризира усвояването на приглаголните клитики.
ЛИТЕРАТУРА
Августинова 1997: Avgustinova, T. Word order and clitics in Bulgarian. Saarbrücken Dissertations in Computational Linguistics and Language Technology, Volume 5. Universität des Saarlandes / DFKI, 1997.
Асенова П. 1989: П. Асенова. Балканско езикознание. София: Наука и изкуство.
Бановa 2005: S. Banova. Approaching the Word Order of Verbal Clitics. – Балканско езикознание / Linguistique balkanique, XLIV, 1–2: 39–48.
Банова 2014: С. Банова. Словоредът на приглаголните клитики в българския език: славянски и балкански черти. Трети международен конгрес по българистика. Секция „Български език“ (22–26 май 213, София). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014: 207–215.
Бановa 2018: С. Банова. Езиково усвояване: вариации в рараметрите при морфосинтактични реализации в междинния български език. София: Университетско издателство „Св. Климант Охридски“.
Вакернагел 1892: J. Wakernagel.Über ein Gezetz der indogermanischen Wortstellung. – Indogermanische Forschungen, 1 (цит. по Цихун 1962).
Василев 1969: Хр. Василев. Добавка в правилото за енклитиките в български език. – Български език, XIX, 1, 175–176.
Велчева 2003: Б. Велчева. Из езика на Успенския сборник от XII – XIII век. – В: Slаvia Orthodoxa. Сборник в чест на Румяна Павлова. София:Унив. изд.“Св. Климент Охридски“, 2003, 58–69.
Вишоградска – Мейер 2017: Vishogradska-Meyer, I. Marking the Foreign Word – A Case Study of Recent English Loans in Hungarian. In: Universitatis Sapientiae, Philologica, 9, 2 (2017), 53–61.
Данчев 2001: А. Данчев. Съпоставително езикознание (теория и методология). София, 2001.
Иванов 2009: I. Ivanov. Second language acquisition of Bulgarian object clitics: a test case of the interface hypothesis. Dissertation. University of Lowa. Lowa Research online, 2009.
Илиева 1999: К. Илиева. Личните местоимения в балканските езици. София: Марин Дринов, 1999.
Ницолова 1986: Р. Ницолова. Българските местоимения. София: Наука и изкуство.
Минчева 1981: А. Минчева. Структурните черти на балканския езиков съюз с оглед на съвременния български език. – В: Съпоставително езикознание, 3–5, 1981, 136–144.
Савицка, Бояджиев 1988: И. Савицка, Т. Бояджиев. Българско-полска съпоставителна граматика. София, 1988.
Стоянова 2014: Ю. Стоянова. Овладяване на втори език: проблеми на теорията и практиката. – Littera et Lingua – Series, Dissertations. София 2014. http://slav.uni-sofia.bg/naum/liliseries/diss/2014/6.
Тилков 1983: Д. Тилков. Участието на клитиките в изграждането на акцентната единица в българския книжовен език. – В: Изследвания върху българския език. София, 1983, 253–263.
Тишева 2001: Й. Тишева. Свободен или фиксиран е словоредът на клитиките? – В: Българският език през 20 век. София, 2001.
Цивян 1981: Т. В. Цивян. Морфонологический уровень в описании системы балканского языкового союза (БЯС). – В: Славянске и балканское языкознание. Москва, 1981, 321–329.
Цихун 1962: Г. Цихун. Местоименната енклитика и словоредът в българското изречение. – В: Български език, 1962, кн. 4, 283–291.
Цихун 1968: Г. Цыхун. Синтаксис местоименных клитик в южнославянский языках (Балкано-славянская модель). Минск, 1968.
