Авторът на представяната монография, Стилиян Стойчев, е известен в научните среди като блестящ преподавател по практически и теоретичен чешки език; като учен, познаващ в детайли предходните постижения по темите, които го интересуват; като сериозен изследовател с нови и оригинални идеи, които биват изпипани докрай, преди да бъдат публикувани.
Научните интереси на Стилиян Стойчев не се изчерпват с преподаването на чешкия език в Катедрата по славянско езикознание на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и със съпоставителните изследвания в областта на съвременния български и съвременния чешки език. Той е автор на множество публикации, на „Учебник по чешки език за начинаещи“ и е съавтор на двутомния „Чешко-български речник“. Известен е сред колегите си като перфекционист, който довежда до съвършенство разработването на всяка тема, предизвикала интереса му. Настоящата монография не е изключение, а поредното доказателство на предходното твърдение.
Вдъхновен от своя учител Светомир Иванчев и неговата книга „Българският език – класически и екзотичен“, станалата настолна за всеки българист и славист, Стилиян Стойчев е изучил в дълбочина всички аспекти на функционално-семантичното и формално богатство на българския глагол, на глаголните морфологични категории и техните грамеми преди да започне писането.
Като всеки научен труд монографията съдържа задължителните за жанра въведение, изложение, заключение и библиография. Обект на монографията са морфологичният неренаративен индикативен резултатив в съвременния български език и неговите преводни функционални еквиваленти в съвременния чешки език.
Темата е актуална от гледна точка на съвременното теоретично езикознание, на теорията и практиката на превода, както и на чуждоезиковото обучение. Избраните методи и цялостният подход на монографията върху изследването на функционалните еквиваленти на българския морфологичен резултатив предполагат възможност за подобна съпоставка и с други славянски езици, което пък отново насочва към чуждоезиковото обучение и в частност съвременното обучение по славянски езици.
В глава първа („Изходни теоретични постановки, основни понятия и термини“) авторът представя теоретичната база, върху която изгражда своето изследване, а именно структурализма и структурната лингвистика; пражкия функционален структурализъм; теорията за морфологичните категории; теорията за граматикализацията; функционалната граматика и теорията за функционално-семантичното поле; контрастивната лингвистика; транслатологията; типологията и в частност типологията на резултативните конструкции. Прави впечатление много широката и задълбочена подготовка на автора с теоретичните трудове по темата, почерпани от българската и от чешката лингвистика. За това свидетелства пълният преглед, започващ с първите български граматики още от ХІХ в., както и библиографията в края на труда, включваща над 200 заглавия на български, чешки, руски, полски, английски и френски език.
След като предлага систематизиран обзор на проучванията по темата, авторът излага своята гледна точка и самостоятелна концепция. Той се опира на разбирането и модела на И. Куцаров по отношение на морфологията като го допълва и обогатява по свой оригинален начин.
В глава втора („Морфологичният неренаративен активен индикативен резултатив в съвременния български език“) Ст. Стойчев представя виждането си по въпроса за същността на българския морфологичен резултатив като маркирана грамема „резултатив“ на глаголната морфологична категория „вид на действието“. За първи път в историята на българското езикознание е направено цялостно описание на морфологичната категория „вид на действието“ (неговата семантика, грамеми, семантика на маркираното значение, анализ на словоформите, формални показатели и т.н.). Той дефинира и мястото му в граматичната система на съвременния български език в синтагматичен и в парадигматичен план. Освен това определя и мястото му във функционално-семантичното микрополе на резултативността в съвременния български език. Много ценни и приносни са анализите на отношенията на резултатива с различните глаголни видове, с пасива, таксиса и др.
След като прави изчерпателен преглед на разбирането за резултатива в чешката научна литература, Ст. Стойчев предлага модел на функционално-семантичното микрополе на резултативността в съвременния чешки език като го съпоставя със съответния български модел. Това също е първото цялостно описание в българската научна литература на функционално-семантично поле с морфологично ядро категорията „вид на действието“, с което авторът допълва и доразвива изобщо теорията за функционално-семантичните полета като обогатява инвентара на модификаторите.
Глава трета („Функционални еквиваленти на българския морфологичен неренаративен активен индикативен резултатив в съвременния чешки език“) е посветена на различните чешки функционални еквиваленти на съответните български резултативни грамеми. Чрез метода за установяване на преводна еквивалентност авторът предлага „ветрила на функционалните еквиваленти“, както и класификация и систематизация на функционалните еквиваленти на българския морфологичен неренаративен активен и пасивен индикативен резултатив в съвременния чешки език.
Впечатляващи са т.нар. ветрила на функционалните еквиваленти на българския морфологичен резултатив в съвременния чешки език, които доразвиват идеята на А. Данчев за тях. Приносен характер има и опитът за моделиране на функционално-семантично микрополе на резултативността в съвременния чешки език. Тази глава съдържа изключително прецизно изработени таблици със словоформи и ветрила от функционални еквиваленти, както и анализи със собствено мнение за чешкия морфологичен и морфосинтактичен резултатив. Езиковата асиметрия между българския и чешкия тук е силно изразена и анализът на автора позволява да се покажат в пълнота възможностите на българския резултатив. В това отношение трудът на Ст. Стойчев е първи по рода си не само за българската, но и за чешката лингвистика.
Приложеният езиков материал в монографията е ексцерпиран основно от паралелните езикови корпуси InterCorp на Чешкия национален корпус (най-вече от паралелния българо-чешки корпус, intercorp_bg и паралелния чешко-български корпус, intercоrp_cs), както и корпус SYN2010. За някои от по-специфичните словоформи са използвани примери и от Интернет и от живата речева практика на българския и на чешкия. Използването на езиковите корпуси само по себе си е похвално и стимулиращо, тъй като са малко бохемистите у нас, които да работят свободно с тях. Чешкият национален корпус и паралелните българо-чешки и чешко-български корпуси са най-голямата онлайн база данни за чешкия език, което прави почерпаната информация абсолютно автентична и съвременна.
Монографията предизвиква адмирации у читателя с изключително прецизната структура и техническо и графично оформление. Ст. Стойчев познава в детайли научната литература по темата и умее максимално изчерпателно да се позовава на предходните изследвания, както и въз основа на тях да направи подробен анализ на изучаваните словоформи.
Разглеждането на проблема, свързан с междуезиковата асиметрия при предаването на резултативност в славянските езици и по-конкретно между българския и чешкия е значимо не само за бохемисти и българисти, но и за всички слависти.
Езиковата асиметрия между славянските езици е тема на много лингвистични изследвания. Асиметрията по отношение на резултативността между българския и чешкия език представлява сериозна трудност както в овладяването на единия или другия език, така и при превода, кога и в какъв контекст при превод от чешки на български да се преведе резултативна или нерезултативна глаголна форма. Още по-голяма трудност представлява и преводът на българския резултатив на чешки.
В резултат на своето изследване Ст. Стойчев установява различни видове функционално-семантична еквивалентност при изразяването на резултативност в двата съпоставяни езика, с което той има огромна заслуга за теорията и практиката на превода от български на чешки и от чешки на български. Несъмнено приложение на изследвания материал ще има и в теорията и практиката на чуждоезиковото обучение и по-специално в преподаването на български език за чехи и на чешки език за българи.
Работата на Ст. Стойчев е ценен принос за чуждоезиковото обучение и теорията и практиката на превода, но и по отношение на изцяло новия материал за изследване на резултатива в българския език сам по себе си, както и по отношение на съпоставителното езикознание. Зад всички тези достойнства се крият високата ерудиция, лингвистичната компетентност и преподавателския опит на автора.
