Проф. дфн. Юлияна Стоянова е сред изтъкнатите съвременни лингвисти със собствен научен почерк и индивидуално творческо присъствие. Пътят ѝ в науката е дълъг и изключително плодотворен, изследващ в дълбочина разнообразни езикови явления и посветен на актуални езиковедски търсения.
Юлияна Иванова Стоянова завършва специалността „Българска филология“ в СУ„Св. Климент Охридски“ през 1974 г. През 1979 г. получава научната степен „доктор по филология“, а през 2009 г. става „доктор на филологическите науки“. От 1984 г. преподава в СУ„Св. Климент Охридски“ – като асистент, доцент (от 1992 г.) и професор (от 2012 г.). Води лекционни курсове по съвременен български език на студенти от различни специалности, както и лекции по психолингвистика и психолингвистика на развитието на студенти от специалността „Логопедия“. До 2018 г. е ръководител на магистърската програма „Трансгранична българистика“, където чете авторски курс „Теоретични проблеми при овладяването на втори/ чужд език“. Участва също с авторски курсове („Текст и контекст“ и „Семиотика на страха“) в магистърските програми „Литературата – творческо писане“ и „Интерпретативна антропология“. Автор е на над 150 публикации, от които 5 самостоятелни и 5 колективни монографии, студии и статии в научни списания и сборници у нас и в чужбина, публикувани рецензии, предговори, съставителство и др. Изследванията ѝ обхващат широк кръг проблеми на съвременния български език, често в съпоставка с други езици, въпроси на лингвистичната прагматика, анализи на литературни творби от гледна точка на изразената в тях психологическа перспектива, дълбиннопсихологически тълкувания на фолклорни и авторски текстове, овладяване и учене на втори език. Участва и в редица проекти с национално и международно значение.
Най-голям дял заемат публикациите, посветени на овладяването на българския език в ранна възраст. Значима част от тях са самостоятелните монографии „Вашето дете говори. Речеви актове в ранната детска възраст“ (1992), „Психолингвистични изследвания“ (2006), „Индивидуални вариации във вербалното развитие“ (2009), „Ранно езиково развитие (От първите звукови комплекси до многословни изказвания) (2011). В съавторство издава монографии с научен и практико-приложен принос като „Диагностика и превенция на езика 3–4“ (2010), „Развитие и учене в ранното детство (възрастова валидизация на стандартите за развитие и учене от раждането до три години“ (2015).
В повече от 15 студии и близо 100 статии в списания и сборници Юлияна Стоянова разглежда разнообразен кръг от въпроси, посветени на различни важни феномени в процеса на овладяване на първи и втори език, прави езикови паралели с оглед на овладяването на език (между български и полски, български и немски език). В работите си в тази насока разглежда явления от фонологично, морфологично, лексико-семантично и синтактично естество, с което запълва множество празни полета в българската лингвистична литература в тази област, поставя релевантни отправни точки за бъдещи търсения. По същество е единственият български лингвист, изследвал онтогенезата на езика в такава всеобхватност на отделните явления с необходимата дълбочина на разбирането и научна аргументация. Присъствието ѝ в научното поле на психолингвистиката на развитието чрез изследователски наблюдения върху аспектите на вербалното развитие е ярко и знаково. Значим е приносът ѝ за теорията на овладяване на втори език, която тепърва ще търпи своето развитие в българската наука – „Овладяване на втори език: проблеми на теорията и практиката“ (2014).
Широкия обсег на интересите на изследователката отразява и монографията „Eрос и Агапе. Литературни превъплъщения“ (2018), предшествана от повече от десет психолингвистични и лингвокултурни прочита на класически български произведения.
Юлияна Стоянова публикува освен на български, на руски, немски и английски език, прави преводи на научни текстове. Автор е на над 20 рецензии и предговора, съставител е на 9 престижни научни сборника с текстове от национални и международни конференции. Библиографията ѝ включва около 50 доклада, изнесени на международни и национални научни форуми. Като активен участник в академичния живот е редактор и научен рецензент на редица авторски монографии на утвърдени учени, както и автор на множество рецензии и становища по процедури за избор на академични длъжности, ръководител и участник в национални научни проекти.
Мащабната продукция и научните изяви на Юлияна Стоянова трудно могат да бъдат обобщени с няколко думи. Това, което впечатлява в научния ѝ подход, независимо от конкретната тема, са изключителното внимание към детайла в текстовете ѝ, съвременната методика на научните изследвания, стойностният коментар на получените резултати. Работейки целенасочено в широко научно поле, тя следва високи наднационални критерии за актуалност и значимост в науката, водена от ерудицията и несъмнената си професионална компетентност.
Професор Стоянова, Вашето научно наследство е подадена ръка към бъдещето на българската лингвистика. Бъдете здрава и се радвайте на живота на идеите си в трудовете на новите поколения лингвисти. Нека творческото вдъхновение не Ви напуска!
