Темата, свързана с проучванията на агресията, теориите за нейните източници факторите за проява и развитие, е една от основните теми в психологията, тя е елемент от социалната и поведенческата психология, теориите на личността и др. Обобщената представа за агресивността днес е, че тя е постоянен и повтарящ се модел на поведение, синоним на нападателност, изразяваща войнствения характер на човека. Тя е и качество на личността, което се характеризира с наличие на деструктивни тенденции в областта на субект-субектните, а в някои случаи и на субектобектните отношения.
Понятието „агресия“ има латински корен. „Аggredi“ означава „доближавам, докосвам“ хора или вещи. Агресията подбужда връзка, взаимоотношение. Агресията е поведение, целящо съхраняване на индивида във физически (тяло), психологичен (като постижение в дейност) и/или социален (като форма на контакт и израз на възпитателен модел) смисъл.
Формите на проявление на агресията определят дали тя ще е „добра“, поносима, дори градивна или нежелана, деструктивна. Усвояването на градивното или деструктивното проявление на агресията е резултат от социално заучено поведение. Когато става въпрос за деца и юноши – то е резултат от възпитателните умения на възрастните.
Агресивни прояви в поведението се появяват при различни обстоятелства на несигурност, неувереност, реакция на неуспех, необходимост от разрешаване на конфликти с обкръжението и др. Тези прояви са резултат на изпитването на гняв като силна отрицателна емоция, която се проявява чрез внезапни, неконтролируеми, понякога двигателни, експресивни жестове, и вербални агресивни послания.
През 2019 г. министър Красимир Вълчев признава, че според проучвания на МОН в последно време насилието сред децата нараства. В последните три години са регистрирани с 400 случая на агресия повече от предходните. За учебната 2015/2016 г. те са били 3043, през следващата са нараснали с около 200 повече и са достигнали до 3208. Случаите на физическа агресия през уч. 2017/2018 г. са били 2751, което според статистиката е спад, като 274 юноши са се оплакали от кибертормоз. През уч. 2018/2019 г. са регистрирани рекордните 3616 случая.
Факторите, които влияят за агресията при юношите, са:
- Индивидуални фактори: наследственост; потребности; емоции; темперамент; импулсивност; Аз-концепция (защитно и утвърждаващо поведение); социално-познавателни процеси.
- Социални фактори: влияние на обществени ценности и послания; играта и взаимоотношенията с връстниците; семейството – отношението между самите родители, между родители и деца, между братя и сестри, наказанието и степента на контрол от страна на родителите, влиянието на телевизията, интернет и компютърните игри.
Стратегии за справяне с агресията:
Провеждане на тренинги, ролеви игри, казуси и разговори за управление на гнева. Научаването да се регулират и контролират двигателните и вербалните прояви на гнева е първата стъпка към превенция на агресивните прояви. При юношите емоционалното и нравствено-волевото развитие се осъществяват постъпателно и гневните реакции са естествен процес от него. От правилното възпитание, показване на позитивни модели на поведение и социализацията в благоприятна среда зависи формирането на процесите на задържане и трансформиране на гневните реакции не в агресивно-деструктивни, а в асертивни и конструктивни.
Нарушената комуникация води до агресия. Поради този факт с юношите се провеждат дискусии, тренинги за вербалните техники на общуване и по-конкретно какво представляват Аз-посланието, активното слушане, асертивното поведение.
Друга стратегия за справяне с агресията е идентифицирането и изразяването на негативни емоции и чувства. Емоционалното възпитание на подрастващите е насочено към изграждане на механизми за справяне с тези чувства и трансформирането им в социалноприемливи.
За превенция и справяне с агресивното поведение при юношите, психологът провежда тренинги за справяне с конфликти. В проучване в училището, в което работих като психолог преди 6 години, на базата на анкетна карта и отворени въпроси исках да проследя кои са най-често срещаните стилове за разрешаване на конфликти. Интересното в направените проучвания сред учениците, склонни към агресивни прояви, е, че стиловете на разрешаване на конфликти са съперничеството и отбягването, а едва след това се нареждат другите стилове.
Вместо заключение бих искала да отбележа, че чрез разумния и открит диалог може да се намали напрежението в подрастващите и агресивните им прояви. В основата на всяка подобна проява има нещо неизказано от извършителя, нещо, което го провокира да бъде различен. Агресията е резултат от факта, че младите хора невинаги са разбрани от околните. Умението да общуваме с подрастващите е и средство да внасяме корективи и нови модели в поведението им, да ги предпазваме от конфликти и от взаимното им отчуждение.
