За да отговорим на този въпрос, ви предлагам да обърнем внимание на един много сериозен проблем – политиците не се стараят да говорят правилно. През последните години сме свидетели на безпомощността на политиците да аргументират тезите си, използвайки богатството на българския език. Слушайки речите им от трибуната на Народното събрание, все по-често чуваме клишета, вербални атаки към опонентите им, настойчиво налагане на определена гледна точка. И ако любимото им клише е „конкретика“, то в изказванията им все по-рядко я откриваме.
Ролята на медиите е да информират, да бъдат медиатор между политиците и обществото. Какво се случва, ако политиците не владеят правоговора и не познават богатството на езика?
Ако това при политиците може да бъде определено като безпомощност, липса на обща култура и знания, то при журналистите можем да кажем, че е валидно и обратното – прави се целенасочено. Всички сме чували, гледали и чели медии, които наричаме „бухалки“. Там биват използвани опростени изречения, сива дезинформация (подбирането на истинни факти и избрани лъжи), „жълтото“ или „щекотливо“ заглавие, ШОК, БОМБА ИЗВЪНРЕДНО и т.н., подбрани думи, често в негативен смисъл, за да бъде уязвен някой или определена група хора. Ще се спра на някои основни примера за езикова агресия в медиите.
Използването на лексика с оценъчна семантика е средство за речева агресия в медиите. Например: „той е лош политик“, „тя е много глупав министър“, „той е тотално сбъркан депутат“.
Езикова агресия в медиите наблюдаваме също така, когато журналистите използват думи, характерни за друга епоха. Например: „той е голям бей“, „те са група чорбаджии“, „феодали“ и т.н. За да бъда конкретен, ще посоча два примера от журналистическата практика. Един от епизодите на предаването „ДИКОФФ“, което се излъчва по телевизия Евроком, е озаглавено: „Феодалите в Сандански: Лидерът на РЗС с разказ за грозните злоупотреби в община Сандански“, или в описанието на предаването „Паралакс“ на телевизия СКАТ четем: „Всяка сряда от 20:30 и всяка събота от 17:45 може да видите интервюта със самозабравили се местни феодали, безчинсващи в цели региони от България под чадъра на властимащи политици“.
За езикова агресия, според мен, може да говорим и тогава, когато наблюдаваме образуването на нови думи от имена на политици или общественици. Всички сме чували „соросоид“, „живковист“, „костовист“, „сталинист“. Често тези думи биват използвани пренебрежително и оценъчно за някого. Например: „Соросоиди пренаписват историята“ (Агенция ПИК), „Любен Дилов – син: ГЕРБ са БКП – живковисти“ (Агенция ПИК).
Езикова агресия е и използването на някои неологизми като: „мръсни пари“, „тъмни сделки“, „задкулисни игри“. Пример: „Tрансперънси интернешънъл показва как мръсните пари купуват престиж във Великобритания“, „Китай обвинен в задкулисни игри и умишлено разпространение на невярна информация“ (ФАКТИ.бг).
Това е една малка част от примерите и проявите на езикова агресия. Онова, което трябва да знаем, е, че този проблем ще става все по-голям и по-актуален, защото медиите са много, различни са, а платформите стават все повече.
