Ти си добър!
В едно африканско племе, когато някой прави нещо вредно, го завеждат до центъра на селото, където цялото племе идва и го заобикаля. В продължение на два дни племето казва на човека всички добри неща, които е направил. Племето вярва, че всяко човешко същество идва в света като добро, че всеки желае сигурност, любов, мир и щастие.
Агресията в условията на съвременната цивилизация
Агресията, вербална и/или невербална, е насочена към другите или към себе си явна или скрита враждебност, нападателна проява, нападателно поведение (РБЕ). Тя представлява нарушаване на правилата и нормите на поведение, които определят отношенията на хората един към друг и към обществото. При нея водещо е чувството на силно отрицателно отношение, непоносимост към някого или към нещо. Ненавистта и неприязънта доминират в отношението към дадена личност или събитие.
В условията на съвременната цивилизация благодарение на интернет потребителите имат възможност да коментират личности, събития и публикации онлайн и това се възприема като изконно право в контекста на свободата на словото. Границите на ценностната система обаче са пряко свързани с начина, по който хората говорят, по който подбират думите, чрез които достигат до другите хора. Не са изолирани случаите, когато добрият тон се нарушава, за да бъде изтласкан от речта на омразата.
„Реч на омразата“ е съвременен термин, който обхваща всички изразни форми, разпространяващи, подбуждащи към омраза, улесняващи или оправдаващи расовата ненавист, ксенофобията и антисемитизма или други форми на ненавист, основани на нетолерантност, вкл. нетолерантност, афиширана като агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност срещу малцинства, преселници и хора с имигрантски произход (Асоциация на европейските журналисти 2014).
Въпросът за регулацията на публичната реч в интернет е изключително актуален в последните години и е предмет на изследвания, анализи, препоръки, регулативни практики, кодекс на поведение за речта на омразата в интернет (Сталянова Крейчова, 2017а: 188–189, 191 и мн. др.).
Емотивна функция на езика
Изследователският интерес тук се ръководи от разбирането, че добрата новина е лошата новина, доколкото тя категорично провокира читателския интерес, а недобронамерените коментари в онлайн медиите под всяка лоша новина само допринасят за експоненциалната прогресия на агресията и могат да провокират насилие, разпространение на омраза или обществена заплаха извън виртуалния свят.
Анализът е съсредоточен върху коментарите на потребители под една единствена новина, отразена от повечето национални медии, само някои от които допускат техните потребители да изразяват мнението си[1]. Наблюденията върху езиковия материал имат за отправна точка основните езикови функции, изведени и назовани от Роман Якобсон (Jakobson 1960), като се обръща специално внимание на емотивната функция. Това е функция, която е свързана с изразяването на определени чувства, настроения и лични позиции от страна на отправителя и предизвикването на определени емоционални и интелектуални нагласи у получателя на посланието. Емотивната функция е изразена чрез словесното действие изявление, благодарение на което се разкрива лична позиция по даден въпрос, споделят се лични разсъждения и чувства. Приема се, че изявлението е успешно словесно действие, когато споделеното, отговаря на истината или се приема като истина.
Събитието
Участници в ситуацията са директор, заместник-директор, учител, две съученички и бащата на едната ученичка. Мястото на действието е директорският кабинет. Историята е следната: две петокласнички излизат от училището през голямото междучасие, за да си купят закуски. И се изгубват. От страх не се обаждат на родителите си. Малко по-късно бащата на едното от момичетата отива в училището и си изкарва яда върху съученичката на дъщеря си, защото не са си вдигнали телефоните. Възрастният смята за виновна приятелката на своята дъщеря и ѝ казва, че ще избие цялото ѝ семейство, като посяга и скубе момичето. Случаят стига до директора на училището, който вика децата в кабинета си, за да изясни случая в присъствието на свои колеги. В този момент влиза бащата и се насочва към приятелката на своята дъщеря. Не изглежда агресивен. Но изведнъж се навежда към нея и я удря с глава в главата. Пострадалото дете е от ромски произход и е с хематом (Столица.бг 2019).
Коментарите
Колкото потресаваща е новината за случилото се в едно българско училище, не по-малко ненавистни, груби, вулгарни, подигравателни, расистки и гневни са коментарите под публикациите, които я отразяват. Не е „пощаден“ нито един от основните участници в събитието.
Бащата насилник е в центъра на вниманието, като е „диагностициран“ предимно чрез медицински термини от хора неспециалисти[2]. Използвана е пейоративна и дерогативна лексика, чрез която не е коментирано самото деяние, а е коментиран човекът – той е индивид с нарушена психическа стабилност, антисоциален, с тежка интелектуална недостатъчност, с тежък физически недостатък, с извратен морал. Някои от изразите, репрезентиращи омразата, са: психопат, идиот, малоумник, олигофрен, изрод, плоска глава и др. Подбрани са само някои от коментарите, като са запазени оригиналният правопис, граматика и пунктуация:
Този е психопат ,но би трябвало да си понесе заслуженото . Насилието над децата е осъдително трябва да бъде изправен пред съда и да отговаря за деянията си .Във европейските държави се изправя пред съда и затвор смятат постъпката за опасна за обществото .А тук?как се процедира?Да бъде наказана този идиот !
Поредния олигофрен мислещ се за единствен и недосегаем! Лошото е, че това можеше да породи и по-лошо, а именно да получи ответна реакция на проявената агресия!
Изрод...
Е каде е закрила на детето???защо не се задеистват институциите и въпросния господин вече трябваше да е осъден и въдворен при себеподобните си.
„т,ъп предмет“ – глава... уау! ами явно главата на тоя е била плоска...
Защо такива изобщо дишат.Представям си какво прави собственото си дете щом посяга на чужди.
Няма ли баща потърпешвата да вкара в интензивното тази ... ?
На такъв малоумник с кеф да му откъснеш главата :( .....и да му я завреш в г‘за !
Бащата на битото дете да ходи да му сплеска главата на тоя ***, пък после ония да лежи където иска!
Ако аз съм баща на битото дете – намирам този субект и го пребивам като куче
Жертвата е момиче от ромски произход, което според мненията е виновно до доказване на противното. Отношението към нея е расистко, агресивно, неприязнено, гневно и вулгарно. Езиковата агресия е представена чрез оценъчните думи циганка, наркоманка и наркопласьорка, „труженичка“, престъпничка:
Хубава работа, ама ...циганска!
Другото момиче е калпазанка. Дрога, секс алкохол и то още на тия години. Бащата и се кара, забранява и да излиза с това дете защото вижда че я проваля, води я по лош път.Обаче другата е нагла, и не и дреме и продължава да примамва доброто момиче да го вкарва от рано в мастийскитe игри. Ей това също е вариант и е много вероятен.
Напълно е възможно да е разбрал как онази битата е продавала амфетамини и е прещракал човека при идеята че детето му ще стане наркоман..
Истината е, че просто за някои деца нуждата от тву е фрапираща. А тву-тата некадърните политици ги закриха...
Бий детето да стане човек ! (10 харесвания)
Работата ми намирисва на две друсалки ходили да шмъркат, иначе никаква логика за неагресивен *** да шамари дете.
От статията не става ясно дали двете са били девствени.
Отношението на коментиращите към събитието варира от снизходително и иронично до тежко агресивно. То представя част от обществените нагласи към проблеми, които се отнасят пряко или косвено до всички членове на социума. Сред причините за езиковата агресия са безпомощността пред проблемите, психическото натоварване, вкл. от негативни новини, нарушената комуникация както в семейството, така и между личностите извън него, неспособността да бъде изразено аргументирано мнение по даден въпрос и много други фактори, които довеждат до т. нар. негативна проекция върху другия. В резюме коментарите се обединяват около следното:
Какво събитие с общонародна значимост! Нямаше да преживея деня, ако не ни бяха уведомили. Деца избягали до пазара, родители ги търсили и накрая! – цицина! Ужас! Как така цицина? Къде по точно? – На челото? Отляво? Отдясно? Пишете, че няма да можем да заспим! Моля ви!
Според мен тук има намесени наркотици или нещо друго, което се премълчава. Аз не съм агресивен човек, но определено бих смазал от бой дете, което продава дрога в училище или склонява моето дете да употребява. После ще се бия и с баща му, баба му и всеки, който дойде да го защитава. (42 харесвания)
В днешно време децата са пълни ***. МИслят се за недосегаеми и единствено побой може да ги вкара в релси. Кой знае тази невинната какви ги е свършила и сега се прави на жертва. (14 харесвания)
Това новина ли е ? Голяма работа, нищо му няма на момичето. Така...така.......Со кротце.....со благо........и со малко кьотек...... Я за закуски я на СИП по сексология.
Verborum prohibitorum
Емотивната езикова функция в онлайн коментарите има водещо значение и не е за подценяване от гледна точка на обществения ефект, който предизвиква. Социалните мрежи, в това число и пространството за коментари на потребители на онлайн медиите представляват своеобразен виртуален кръг, в който се генерират послания, свързани с лична позиция, чувства и настроения. Посланията са общодостъпни и на свой ред предизвикват емоционални и мисловни нагласи у тези, които ги получават. Затова ненавистни, груби, вулгарни, подигравателни, расистки и гневни изявления не са успешни словесни действия, доколкото не отговарят на кодекса за речта на омразата в интернет (в-к „Капитал“ 2016). Те могат да бъдат възприети като истинни и да доведат до враждебност, която да надхвърли границите на езиковата агресия, и могат да бъдат използвани за подстрекаване на насилие, разпространение на омраза и застрашаване на обществото.
Поради липса на автоцензура в коментарите на някои потребители вероятно проблемът с езика на агресията в българското онлайн пространство ще търси своето решение по модела на Index Librorum Prohibitorum (Списък на забранените книги), който да бъде модифициран във Verborum prohibitorum (Списък на забранените думи) и за неговото прилагане в интернет ще бъде създаден алгоритъм.
БИБЛИОГРАФИЯ
Сталянова, Крейчова 2017а: Сталянова, Надежда, Елена Крейчова. Човекът, виртуалната среда и свободата на словото. // Българска реч, № 2, 14–19.
Сталянова, Крейчова 2017б: Stalyanova, Nadezhda, Elena Kreychova. The Power of Public Speech. Sofia: Paradigma.
Якобсон 1960: Jakobson, R. Closing Statement: Linguistics and Poetics. // Style in Language. Thomas Sebeok, T. A. (ed.).
ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ
17.10.2019 [http://new.aej-bulgaria.org/българия-се-нуждае-от-политика-на-нуле/]
07.07.2014 [http://www.aej-bulgaria.org/]
30.01.2017 [https://www.bnt.bg/bg/a/zakon-za-sahranenie-chistotata-pri-upotreba-i-rezvitie-na-balgarskiya-ezik]
29.03.2016 [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2016/03/29/2731741/]
[https://www.cem.bg/infobg/57]
4.02.2019 [https://www.dnevnik.bg/evropa/2019/02/04/3385137_socialnite_mreji_premahvat_72_ot_sudurjanieto/]
01.06.2017 [https://www.dnevnik.bg/sviat/2017/06/01/2981887_socialnite_mreji_premahvat_rech_na_omrazata_dvoino/]
[https://www.obekti.bg/chovek/]
