Докладът е базиран на материал от 189 анонимни анкети за Езиковата агресия, по проект № ДН 10/7 с ръководител доц. д-р Надежда Сталянова, проведени през месец октомври, 2019 г. в 4 училища в Сливен: СУ „К. Константинов“, СУ „Пейо Яворов“, ПГПЗЕ „Захари Стоянов“ и ППМГ „Добри Чинтулов“, а учениците са на възраст от 12 до 18 години. Анонимността позволява на участниците да отговарят до голяма степен откровено и да споделят мислите си по седем въпроса, като тук ще се фокусираме само на три от тях: Какви езикови средства (думи, изрази) бихте употребили, за да обидите приятел; Какви езикови средства (думи, изрази) бихте употребили, за да заплашите някого; Дайте примери за думи, които ви обиждат. 22 от анкетираните отговарят, че не обиждат, не заплашват и самите не се обиждат; 9 нямат думи за заплахи и обиди, а 2 не посочват никакъв отговор. Повечето от останалите 156, отговорите на които ще бъдат обект на анализ, също отговарят отрицателно поне на един от трите въпроса, но за друг/ите посочват свои варианти на обиди и заплахи.
Що се отнася до първия въпрос, не всички анкетирани си дават сметка, че става дума конкретно за обида на приятел. Онези, които са разчели правилно въпроса, в повечето случаи отговарят, че не биха обидили приятел (52), а ако го правят, то е „на шега“[1] (3) или посочват кротки забележки, като: „Ти не си направил добро решение“; „Просто ще му кажа, че не ме[2] е приятен и няма да обиждам. Ще говоря с него така, че да не го обидя“; „Ако нещо ме дразни в тях казвам какво, а те като искат да го разберат“; „Бих употребил/а изрази, свързани с характера на приятели“; „Ако наистина целя да обидя някой ще изтъкна недостатъците му“; „Нещо, с което бих го засегнала“ (3). Един настоява, че няма да обиди приятел, но изброява няколко обидни квалификации за неприятели. Всъщност често пъти скритата под скромност, любезност и добро възпитание агресия може да е по-опасна.
Няколко от анкетираните осъзнават разликата между обида и корекция: „Не бих обидил никой, а бих направил забележка на човека, който прави нещо нередно“. Единици споменават саркастични коментари, иронични обръщения и т.нар. от 4 от запитаните – „иронични комплименти“. Двама твърдят, че използват прилагателни и съществителни за обиди, а няколко други, че не употребяват езикови средства. Единици посочват като отговор, че няма да контактуват, а ще накажат с мълчание. Следният отговор се откроява сред останалите: „В днешно време не се използват обиди, а се създават интриги“, вероятно под влияние на телевизионни формати от типа на Биг брадър; турски и др. сериали, в които в основата на взаимоотношенията лежат именно интригите. На този отговор заслужава да се обърне по-сериозно внимание от психолозите.
Почти половината от анкетираните (77) обаче разчитат въпроса за обидата по принцип и споделят обидни квалификации в доста широк регистър – от по-неутрални, като „много си зелен“, „тъп“ с производните „тъпчо“, „тъпанар“ (в няколко от случаите изписан като „тапанар“); „прост“, „шматка“, „смотаняк“, „задръстен“, „смешен“, „жалък“, „пръдка – пръдла“ до доста груби и нецензурни думи и вулгаризми (4 пъти се появява псувня на майка – пряко или непряко назована, 2 от които в един отговор на въпроса)[3]. Откриват се обиди на полов признак – момчета се обиждат с „жена“, в три от отговорите се изброени „гей“, „педал“; „педераст“ (масово изписван с „педерас“), „Т*А*АК“; на расов признак – „мангал“; „куче на исляма“; обиди от флората и фауната – „кестен“, „крокодил“, „чакал“, „куче ментеливо“ (от менте, фалшиво); „тъпа крава“, „овца“, „свиня“, на социален: „селянин“. Вероятно под влияние на английския се оформя словоредът на: „ти добре ли си?“; „малоумен ли си?“ и се налага като обида. Изброени са и други обиди: кюфте, пача, бастун, сандал, парцал, кавал, боклук, (провален) аборт, лайно, грозен, идиот, бавен, бавноразвиващ, слабоумен, келеш, неандерталец, урунгел, пача, пишлеме. Откриват се и остроумни попадения, като „да ти изсъхне всичко освен прането“; „миришеш като прасето на баба ми“; „Ей гледам те една изпита; ща опуля с бича“ и др. в отговорите на първия въпрос.
Прави впечатление тенденцията при онези, които са употребили по-груб и нецензурен език в отговора на първия въпрос, да преминават към заплахи, свързани с физическа саморазправа при отговорите на въпроса „Какви езикови средства (думи, изрази) бихте употребили, за да заплашите някого?“ Само при отговорите на този въпрос в анкетите се срещат думите „бой“ (4) и производните „бия“ (2), „набия“ (3), „разбия“ (2), „пребия“ (3) и „убия“ (5, веднъж от които изписано с „о“); „Ако кажеш още една дума толкова силно ще те ударя, че ще ти се стори светът тесен“. Други заплахи за физическа саморазправа, употребени от учениците, са: „ще те смачкам“ (8), една от които продължена с: „… като самосвал, ще те превърна като настъпано прясно лайно“; и еднократно появяващите се: „ще строша“; „ща пръсна“, „ща хвана и ще разчекна“, „ще те излежа“; „ща пъхна в казан“; „В час ли си Кънчо, ще те ударя, ти си убит“; „Аз казвам да спре, за да не се изнервя и да се сбием или да се гоним, което не е добре“. Вербалната агресия може да се определи като садистична или мазохистична – в зависимост от посоката на атаката. Но в един конфликт, в който се открива и заплаха (ако ти така, аз така), може да има позитивно постигане на яснота на границите и конструктивност.
От отговорилите подробно на другите 2 въпроса, 57 посочват тук, че не заплашват, надяват се да не им се наложи, не обичат да го правят, няма смисъл от заплахи. Ето и един обобщаващ отговор: „Не бих заплашила някого, ако има проблем. Ще поговоря спокойно с него, за да разрешим проблема.“ Мълчанието и тук се появява като опция, но само веднъж сред анкетираните, също при един – игнорирането („когато някой ме тормози той предпочитам да не обръщам внимание и да си живея живота“); а друг твърди: „Аз предупреждавам, не заплашвам“, трети разчита на силата на думите: „Бих използвала думи, с които да покажа, че съм силен и няма да могат да ме сломят“, четвърти откровено споделя: „не искам да бъда част от агресията“, пети търси мирно разбирателство: „Ще му кажа да спре, защото не е приятно и няма да се забърквам в неприятности“; шести: „Учтиво бих го помолила да се съобразява и да си мери думите“. Няколко посочват, че ще заплашат само в отговор на заплаха.
9 % от всички анкетирани залагат само на предупреждения. При по-малките (11–12 годишни) се среща следният тип заплахи: „Ще те кажа на…“ (госпожата, директорката, родители, полиция); „ще видиш ти“; „Ще видиш какво ще ти се случи, ако продължаваш да ме дразниш“. С нарастването на възрастта се появяват по-сериозни: „Спри да се отваряш, за да не стане лошо“; „лошо ти се пише“; „Само да си го направил, ще си изпатиш“; „ела ми“; „Внимавай да не стана, че страшно става“; „Посмей още веднъж и ще ти стъжня живота“; „Ако още веднъж се опиташ да го направиш светът ще ти се стори малък/тесен“; „Не знаеш какво правиш“; дори няколко посочват само „ще те“, а един обръща внимание на силата на частицата „ще“: „В различни случай сричката „ще“ звучи по-заплашително от каквото и да е.“ Няколко стигат до градация на заплахите: „Ако не спреш, ще те искажа и ако не престанеш, ще те ударя“.
Евфемистично, на моменти дори забавно, звучат следните еднократно появили се заплахи в анкетите: „Не си ритай здравната книжка“; „Ще ти открадна джантите ако се дразниш“; „Ще ти направя зъбите като китайската азбука“ (останалите, употребили „зъби“ в заплахите, звучат твърде цинично: „Ще ти натроша зъбите ве заварени ташаци такива“; „Бе майка ти педерас грозен ща хвана и ще разчекна ще си плюиш зъбите боклук“). Срещат се 5 заплахи, свързани с интернет пространството: „Ще ти намеря IP-то и ще ти спра интернета“; „Ще ти хакна фейсбука“; „Ще ти разпратя голите снимки 😀“ (2); „Eй я бягай, че ей ся такъв щи изшия че Гугал няма да те намери!!!“. В отговор на въпроса за заплахата в единични случаи се появяват кратки обиди от типа на: „гадино“, „бобър“, „бастун“, сандал“, „прасе“, „тъпак грозен“.
10 % не са посочили никакъв отговор на третия въпрос, свързан с думите, които ги обиждат, а 15 % заявяват, че не се обиждат или няма определени думи, които ги обиждат. Четирима категорично заявяват, че не желаят да дадат примери. Един твърди: „Не могат, защото аз съм първи“; няколко споделят: „Не се обиждам, над нещата съм“; „Аз не се убиждам, защото знам, че този, който е убидил е под моето ниво“. Двама ги обижда да бъдат лъгани. Най-често срещаните обидни характеристики, са свързани с характера, ума, действията, като някои от запитаните посочват повече от една: „лигла“; „несериозна“; „странен“; „прост/а“ (6), „зубър“ (3); „тъп/а“ (16), „ненормален“, „смотан/а“ (3), „шестка“; „глупак“ (20); „идиот“ (10), веднъж написано като „идийот“, а веднъж – „идьот“); „шматка/о“ (5), „гадна“, „алчна“; „нагла“, „комплексарка“, „филмарка“, „бавен/а (като 6 от отговорите са с варианта „бавняр“); „тапунгер, ж*баняк[4], ретард“; „смешен/ник“ (3); „олигофрен“ (2); „луда“; „лудак“, „нещастник“ (4). Физическата характеристика също дава основания за обиди: „дебел/а“ (8), „грозен/на“ (8); „черен“ (1), „мангал“, „негър“; „расистки убиди“. Често обаче подрастващите не се обиждат на вербална агресия, зад която не се излъчва негативна енергия.
Обидните животински квалификации, посочени в анкетата, са: „свиня“ (2); „бобър“; „мастия“, „кучка“ (3); „кучи син“; „овен“, „овца“, комбинирано с „тъпа“ (2); „(тъпа) патка“ (2); „Всякакви видове животни“ и др. Учениците се обиждат на проклетии „дано да умреш в ада“ (2) и предупреждения: „млъквай ма“ (1) или изобщо говоренето на „ма“; споменават и „ироничните коментари“ като засягащи личността им. Двама посочват конкретно име с пришита обида към него: „Дейзи магарето“, „Денис – Пенис“. Някои ученици се обиждат на твърдения, свързани със сексуалната ориентация и полов признак: „обратен“; „педал“ (5), „педераст“ (8); „гей“ (5), появява се веднъж и модерното „джендър“, както и „жена“ (вер. за момче); „курва“ (8), „путка“, „копеле“, „Т*ш*к“, „хуй“; стига се и до псувни и по-рядко вулгаризми и цинизми, вкл. и на английски „Leissman“[5]. Интересно е да се проследят отговорите при момичетата и момчетата, но анкетите не показват какъв пол са анкетираните, освен ако не си проличава от използваните съгласувания по род.
От направените наблюдения за обидите, заплахите и думите, които обиждат учениците, може да се направи извод, че като цяло те се обиждат на по-неутрална лексика, свързана най-вече с техни душевни и физически качества или животински сравнения. Въпреки че се обиждат и на псувни, сравнително малък процент са посочили това (17 %). Най-силни и обидни думи използват, за да заплашат някого, като често се споменава и физическата саморазправа. Немалка част от учениците разграничават обидно от критично отношение. Но не се вижда масово разбиране сред анкетираните и разграничение между „здрава“ и „болна, садистична и мазохистична“ агресия. Това може лесно да им стане ясно, ако има качествени психолози в училищата. За съжаление, повечето не виждат пряка връзка в това „да обиждам“ и „да ме обиждат“, а в заплашването не разграничават между „мачистката“ и отстояваща периметъра заплаха. Трудно разбират нюансите докъде е отстояването на лично пространство и откъде започва садистичното демонстриране, както и нюансите във възприемането на вербална атака като обида или като конструктивна критика. За по-задълбочен анализ на отговорите на зададените въпроси би следвало да се потърси мнението на психолози и педиатри, които да проследят причините и корените на подобна агресия. Могат да се коментират и връзките към останалите четири въпроса от анкетата, както и да се добавят още въпроси към нея, които да провокират и възпитателно към надграждащ размисъл у учениците.
