Езиковата агресия в училище и „навсякъде“

Езиковата агресия в училищата в България нараства постоянно и държи все по-високи нива. Учениците между 10- и 18-годишна възраст разпознават все по-често и доста по-точно назовават езиковата агресия, която е около тях в училище и дори в класните стаи. Голям процент от анкетираните младежи анонимно посочват и друга тревожна тенденция, а именно, че езиковата агресия е „навсякъде“ около тях.

Това са част от изводите от анонимна анкета, проведена в рамките на оперативна работа по проект № ДН 10/7 „Езикова агресия и общество“ с ръководител доц. д-р Надежда Сталянова.

Изследваната извадка е част от големия масив анкетирани хиляди ученици. В тази извадка се проследяват отговорите на 508 ученици от четири големи града в България: София, Сливен, Русе и Карнобат.

За целите на тази статия са изследвани отговорите на само един въпрос от анкетата: „Срещали ли сте агресивно поведение? Ако да, къде (в интернет, на улицата, телевизионни предавания, транспортно средство, спортни събития, други)?“

Целта на статията е чрез специфичните отговори на този въпрос да се проследят няколко тенденции, а именно:

• успяват ли учениците да определят самостоятелно какво е това „агресивно поведение“;
• могат ли да назоват къде го срещат най-често.

Във въпроса се съдържат ориентировъчни маркери в скоби, които да подскажат на учениците какви биха били възможните отговори. В това изследване обаче е по-важно какви са отговорите, които учениците – участници в анкетата – самостоятелно са посочили, възползвайки се от възможността „други“.

След обработени 508 анкети впечатление правят два от посочените отговори от голям процент от участниците – в училище/класната стая и навсякъде, което е достатъчно тревожно като тенденция.

Участниците, от 10- до 18-годишни, са разделени така, както е показано на Графика 1:

Част от анкетираните ученици отговарят отрицателно на въпроса „Срещали ли сте агресивно поведение? Ако да, къде (в интернет, на улицата, в телевизионни предавания, транспортно средство, спортни събития, други)?“. За отрицателен отговор смятаме оставено празно поле, или отговори, като: „Не, не съм (срещал агресивно поведение)“, „Никога (не съм срещал агресивно поведение)“.

По мнение на автора на статията тези отговори не отразяват реално ситуацията, защото не съществува човек, който да не е срещал агресия в живота си под каквато и да е форма. По-скоро тези участници в анкетата не могат да посочат примери или да сегментират агресията в своето съзнание само като физическа или вербална. Не мислят за нея като цялостно явление, като например езикова агресия, или пък просто не желаят да отговорят.

Графика 2 показва отговорилите спрямо неотговорилите ученици по градове.

Прави впечатление, че в София най-малко от учениците са отговорили отрицателно или са пропуснали отговор – 14% от всички анкетирани, докато в градове, като Сливен и Карнобат, процентното съотношение е доста по-високо, съответно 35% и 36% от всички запитани. Вижте Графика 3:

Графика 4 дава още по-детайлен поглед в проценти и по градове. От нея се вижда, че само 8% от запитаните в София не са дали положителен отговор, спрямо цели 31% в Сливен и 32% в Карнобат.

От всичко това може да се направи заключение, че в по-малките градове учениците или трудно разпознават агресията, което е по-слабо вероятно, или не желаят да вземат отношение спрямо нея дори и анонимно. Тези резултати показват също, че в София 92% от анкетираните имат отговор, тоест са срещали агресивно поведение и могат да го разпознаят.

Несъмнено по-интересно обаче е да се проследят отговорите на тези участници в анкетата, които са отговорили утвърдително на въпроса: „Срещали ли сте агресивно поведение? Ако да, къде (в интернет, на улицата, в телевизионни предавания, транспортно средство, спортни събития, други)?“.

Ще разделим отговорите на две групи:

В първата група попадат предварително подсказаните отговори, които да служат за коректив на анкетираните. Номерирани са в реда, в който са разглеждани после графично:

Във втората група влизат отговорите, посочени и определени самостоятелно от анкетираните ученици, които за нас изглеждат любопитни и същевременно тревожни:

Местата, на които анкетираните посочват, че са срещали агресивно поведение от първа група, са експлицитни за всички, включително и за учениците. Естествено е, че на места, като например интернет, където всеки може да използва анонимността, се употребяват доста агресивен език и поведение, което формира агресия като цяло.

Улицата, спортните събития, транспортните средства, са най-честите места, които анкетираните посещават по време на своя ученически живот. Съответно публичността предлага отново удобна среда за агресия.

Доста по-малка част от подрастващите гледа телевизия, но не липсват отговори и в тази насока.

За тази статия по-важни са резултатите във втората група, а именно местата: в училище/класната стая, навсякъде, обществени места и сред приятели.

Те са посочвани масово и независимо от градовете и възрастовата група на учениците, т.е. те са ясно разграничени от всички други варианти. Докато обществени места и сред приятели са обичайни места, които предполагат да се срещне някакъв вид агресивно поведение, то училището не е място за агресия, а отговорът „навсякъде“ плаши със своята откровеност и категоричност.

И така, първо да онагледим отговорите на анкетираните от първата група спрямо градовете. На Графика 5.1 са показани резултатите в първа група с точен брой:

На Графика 5.2 може да се проследят резултатите и процентното съотношение.

Това, което виждаме е ясно и може да се изведе като извод, че независимо къде се намират учениците, факторът интернет (социални мрежи и др.) е постоянно разпознаваем и посочван като място за срещане на агресивно поведение. Между 30% и 40% от анкетираните го посочват.

Факторът на улицата е по-нисък в София спрямо останалите по-малки градове, което също не е изненадващо. В по-малките градове социалният кръг е изявяван предимно навън, докато в София – като голям град с много възможности, се търсят други полета за социално обкръжение.

Очаквано най-нисък е процентът за ТВ предавания, тъй като подрастващите гледат все по-малко телевизия. Факторът транспортни средства е висок отново в София, тъй като столицата е с най-тежко уреден транспорт и агресията е вероятно се среща по-често, отколкото в останалите разглеждани от нас градове: Русе, Карнобат и Сливен. Вариантът Спорни събития също не бележи особен интерес и привлича твърде малко отговори.

Не така обаче стоят нещата във втора група, където попадат местата, които ни интересуват като отговори на анкетираните: в училище/класната стая, навсякъде, обществени места и сред приятели.

Графика 6.1 разглежда резултатите във втора група с точен брой:

А в Графика 6.2 ще видите резултатите и процентното съотношение:

Графиките показват категорично, че в София се наблюдават най-много анкетирани, посочили, че агресията е предимно в училище/класната стая и навсякъде, а това са стряскащи резултати, които да дадат основание на столичните учители, инспекторат, министерство, родители и всички, които работят в тази сфера, да допуснат този проблем като възможен и да започнат специализирани изследвания, както и да вземат конкретни мерки.

Двойно по-малко са анкетираните, посочили тези отговори в своята анонимна анкетна карта, в градовете Русе, Карнобат и Сливен. При тях отговор навсякъде присъства твърде спорадично, най-много в Карнобат – 53% (след София). Но все пак този отговор присъства и в анкетираните от останалите три града.

В следващите таблици са представени отделните отговори за всеки от градовете:

КАРНОБАТ, 114 анкети:

СЛИВЕН, 112 анкети в следните училища:
ППМГ „Д. Чинтулов“
ПГПЗЯ „З. Стоянов“
ПГПЗЯ „К. Костантинов“
СУ „П. Яворов“

РУСЕ, 104 анкети в АЕГ „Г. Милев“

СОФИЯ, 178 анкети в следните училища:
1 СУ „Пенчо Славейков“
159 ОУ „Васил Левски“
119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“
9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“

Изводите, които можем да направим от анонимната анкета, проведена сред 508 ученици в четири града, показват, че голяма част от анкетираните са срещали агресивно поведение – 410 от тях, срещу 98, които посочват, че не са.

Голяма част от тези анкетирани, срещали агресивно поведение, посочват за места с такова поведение: училището (116 души), и навсякъде (82 души). Това означава, че от 410 анкетирани ученици 198 отговарят, че срещат агресивно поведение предимно в училище или навсякъде.

С други думи близо половината от анкетираните смятат, че агресивното поведение е или в училище – конкретно посочено място, където те прекарват средно по 8 часа на ден, или навсякъде около тях – което също очертава неприятна тенденция.