Иновативни лингвистични проекти в областта на българистиката

През[1] последните години особено се засили влиянието на проектната работа върху лингвистичната и не само върху лингвистичната наука. Финансирането на идеи от различни национални и европейски източници дава възможност да бъдат реализирани мащабно някои творчески идеи и подпомага сериозно процеса на отпечатването на научни трудове, които развиват в строго теоретичен, но и в чисто практически план важни за всяка наука направления. Проектите разработват проблеми, които маркират фундаменталност, но и проблеми, които в своите детайли са останали встрани от изследователското мнение и имат практическо значение за обществото. В настоящия текст ще представим три иновативни лингвистични проекта, които с изпълнението на своите цели и задачи развиват и обогатяват лингвистичната наука. Представянето им не е просто технологичен процес, а е с акцент върху сложността на лингвистичната проблематика и значимостта и за науката и обществото, разгърнати убедително и в трите проекта.

Проектът „Властта на езика и медийният дискурс. Мониторинг“ е разработен от научен екип експерти от Секцията по етнолингвистика към Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин“ на БАН и със сигурност може да бъде представен като мащабно научно изследване, което си поставя нелеката задача да анализира и да типологизира най-важните особености (отклонения от книжовноезиковия нормативен комплекс) в журналистическата реч. Ръководител на проекта е проф. д.ф.н. Мариана Георгиева. Темата е не само актуална, но е и важна за всяко общество, което има претенциите, че развива понятието „свобода на словото“, а за една научна институция като Института за български език е фундаментална, защото обобщава ключови развойни тенденции в медийната реч, които задават важни модели в развоя и динамиката му през двадесет и първи век.

Заглавието на проекта – „Властта на езика и медийният дискурс. Мониторинг“, не само метафорично задава тона на проблематиката, но и от самото начало подсказва, че избраният обект на изследването е от изключително важна обществена значимост. И тази значимост подлежи на задълбочен коментар и на анализ от институциите, които наблюдават динамиката на езиковите процеси в публичната реч. Неслучайно екипът се е насочил към проблематика, която отразява най-гъвкавите промени в езика и много вярно посочва промените, които настъпват под влиянието на най-различни фактори. Медийната реч в своето разнообразие – жанрово и съдържателно, предполага обобщение на различни езикови процеси, дава повод да бъдат направени статистики, които днес са повод за лингвистичната ни общност да говори за разколебаване на книжовноезиковата норма; за утвърждаване на езикови модели, които смесват различни регистри, за да постигнат своя ефект; за въвеждането на нова стилистика (например чрез експресията на вестникарските заглавия), а всичко това е повод за разколебаване на езиковото съзнание, което под влияние на редица масови употреби започва по аналогия да ги употребява като коректни. При това в много случаи с обяснението, че така се употребява в публичната реч.

Проектът е разработен под формата на четири големи тематични цялости, всяка от които задава свои научни приноси към изследването и които притежават потенциал сами да бъдат разгърнати като проекти.. Много сериозно е замислена концепцията, в която тематично са разпределяни отговорностите за наблюдение. Авторките на отделните части – Мария Китанова, Неда Павлова, Калина Мичева – Пейчева и Мариана Георгиева (ръководител на проекта), балансирано са намерили проблематичните зони и са ги обобщили в своите анализи.

Един от фокусите на проекта е свързан с наблюдения върху грешките при употребата на запетая (Пунктуационни грешки в медиите и пунктуационни правила в учебниците). Тази тема отдавна чака своите изследователи и е много хубаво, че в проекта е намерила място, защото пишещите имат нужда от подобни наблюдения и от анализ на примери, при които са допускали грешки. Иновативно и приносно е съпоставянето на допуснатите грешки през обяснението на пунктуационните правила в учебниците по български език. Лингвистите дължат на българското общество и на младите хора дълбок анализ на учебниците не само в частта, свързана с пунктуацията, но и изобщо със стила, подбора на задачите, спецификата на дефинициите. Приемам, че това е смела крачка в тази посока. Важни са изводите, които авторката на този раздел, е направила в края на своето изследване. Специално трябва да се подчертаят и смелостта в обобщенията, но и категоричността на предложените решения. Използвам повода да обобщя в рецензията си, че наскоро беше обсъждан друг проект на проф. М. Георгиева (Метаезик и пунктуация), в който водеща е темата за пунктуацията, и в този проект се развиват важни и нови моменти, свързани с мисленето върху пунктуационните правила, а не с механичното им прилагане. Струва ми се, че авторката трябва да разшири наблюденията си и да коментира учебниците след 2000-та година, защото тези от 2017 (обект на анализа) предстои да оформят следващото пунктуационно некомпетентно поколение журналисти.

Акцентът в „Речта в електронните медии – „мода“, незнание, масови грешки или тенденция“, разработена от проф. Мария Китанова, е върху най-честите отклонения от нормативния комплекс, допускани в телевизионни формати. Изключително прецизно и всеобхватно в същото време са наблюдавани речевите изяви на водещи от най-популярните български телевизии. Явленията, които са коментирани в студията, са обяснени лингвистично задълбочено – от една страна, в логиката на своето историческо развитие, а от друга страна, в контекста на динамиката на съвременното им състояние. Тази част от проекта поставя акцент върху устната форма в речта на телевизионните журналисти и това я прави още по-стабилна като компонент на проекта, защото разумно е балансирано отношението между устна и писмена реч. Тук ми се иска да отбележа, че би било да се диференцират наблюденията върху отделните телевизии с оглед на спецификата на предаванията, тематичната им насоченост, аудиторията им, защото това са фактори, които влияят върху езиковия образ на водещите и на предаванията.

Важна и навременна е темата за обидата и за агресията в българските медии и в българското публично говорене изобщо. Задълбочено тя е застъпена в проекта (Обидата като речева агресия и налагане на власт чрез езика, разработена от доц. Неда Павлова), като разгръща широк теоретичен фон, на който поставя и анализира езиковата агресия в различни медийни формати. Примерите сполучливо подкрепят теоретичната рамка и задават нов модел, подходящ за обобщение на българските специфики в езиковата агресия. Разработването на тази проблематика и в другия представян проект „Езикова агресия и общество“ всъщност поставя въпроса за необходимостта от въвеждането на законови санкции при нанасянето на обида, които (за разлика от сега действащите законови постановки) да покажат по-твърдо, че никой няма право чрез обидни и нецензурни думи да накърнява човешкото достойнство, да наранява ценностната система, да унижава човека в професионлната му дейност и в личностната му житейска уникалност.

В разработката на ръководителката на проекта (проф. М. Георгиева) „Властта на езика и езикът на „четвъртата власт“ е обобщена цялата философия на проекта като силна позиция, зад която стои научният авторитет на екипа и силата на научната идея, която защитава. Тук на високо научно равнище се водят спорове с утвърдени вече схващания на езиковеди като М. Виденов, Ст. Буров, А. Ефтимова и други, но категорично е отстояна позицията за устойчивостта на книжовноезиковата норма, подплатена с много сериозни и задълбочени изследвания на български и чуждестранни учени, като е подчинена на идеята за връзката между езиковото съзнание и езиковата личност, обвързани с проблема за идентичността. Тази част сама по себе си е проект и заявка за отстояване на институционална и национална позиция по темата за книжовноезиковата нормативност и за границите в разбиранията на понятието масова грешка.

В същото време тази част задава сериозни теоретични рамки, подплатени с много конкретни примери от речевата практика, които са в помощ на съвременната кодификация (най-вече в частта за дублетността). В тази част няма криворазбрани увлечения в полза на криворазбраната езикова демократизация в концепциите на някои български езиковеди. Тук има убедителна аргументация в полза на нормативността и тя е обвързана не само с институционалната позиция на авторката, а е в противовес на произвола и отклоненията в официалните публични употреби. Често в професионалните спорове между езиковедите се достига до крайности. И до още по-големи крайности, граничещи понякога с абсурди. Повечето от радетелите за масовизирането и официонализирането на така наречената грещка (според мене не особено сполучлива в случая, тъй като семантиката ѝ се обвързва с лексемата грях, а в нашия контекст става дума по-скоро за отклонения от нормативия комплекс на езика) не са се занимавали с кодификация и ако се занимаваха, вероятно нямаше с такава ярост да настояват „еластичната пропускливост“ на нормата непрекъснато да бъде разкъсвана. В повечето случай през разбирането, че се кодифицират наложени вече в узуса езикови единици.

Проектът „Медиите, образованието и политиката – национални и европейски измерения на езиковата култура в публичната реч“ е разработен с финансовата помощ на ФНИ към МОН по договор №КП 06 ОПР 05/4 от 2018 година. Ръководител на прокта е доц. Владислав Миланов от Катедрата по български език на СУ „Свети Климент Охридски“ В екипа му влизат специалисти от СУ „Св. Климент Охридски“, Института за български език и от ШУ „Епископ Константин Преславски“. Привлечени са и млади изследователи – студенти бакалаври и докторанти от СУ „Свети Климент Охридски“. Този проект е от първите проекти, разработени по новия формат на ФНИ – Обществени предизвикателства, обявен в конкурсната сесия от 2018 година. Спецификата на изследването позволява да се съчетаят едновременно теоретичните обобщения в българската и в световната наука, а от друга страна, практически да се наложат полезни модели за взаимодействие с българските медии.

Основната идея на първия етап от проекта е да бъдат разработени езикови бележки от млади изследователи, които да бъдат представени в различни национални медии. Целта е да бъдат представени актуални процеси от динамиката на съвременния български книжовен език, различните фактори, които му оказват влияние, както и да бъдат направени опити за прогноза за бъдещето на едно езиково явление, които се позовават на историческия му развой и на състоянието му в съвременността. В резултат от изследователската работа са разработени повече от 100 езикови бележки, които предстои да бъдат представени в публичния ефир, а в самостоятелно книжно тяло се предвижда издаването на специализиран том, който обобщава развитието на този най-прагматичен жанр – езиковата бележка – в самостоятелен том. Изданието „Езиковата бележка – от Балан до днес“ включва три големи раздела, в които са поместени езикови бележки на езиковеди като Ал. Теодоров –Балан, Б. Цонев, Ст. Младенов, Ст. Брезински, Вл.Мурдаров, М. Томов, М. Георгиева, В. Радева, Б. Георгиев, К. Вачкова, Н. Николова, Л. Кирова, Хр. Холиолчев, Г. Падарева и др., както и на по-млади изследователи – докторанти и студенти. Темите на езиковите бележки са разнообразни и правят опит да обхванат различни речеви прояви, регистрирани като отклонения от книжовноезиковата норма в съвременната действителност.

Във втория етап от реализацията на проекта се предвижда да бъдат обобщени в самостоятелно научно изследване концепциите върху политическата реч в широк контекст, подготвени от езиковеди от различни европейски страни. Смело може да се обобщи, че това е първото научно изследване, което си поставя за цел да направи съпоставителен анализ на публичното говорене в европейските държави, в което се включва широко обобщение и сравнение между разликите и приликите в политическата реч: клишета, езикова агресия, преекспониране на аза, свръхидеология на всичко, за което се говори, отклонения от книжовноезиковите норми в официална ситуация и др.

Двата анализирани проекта без съмнение са в диалог помежду си и със сигурност имат много голямо значение както в теоретичен, така и в практически план. Те са израз на отдавна осъзнатата необходимост за контакт между лингвистичната наука и част от съвременните ѝ субекти, а именно публично говорещите хора.

При анализа на двата проекта възникват и някои въпроси:

1. Предвижда ли се анализ на връзката между медийната и политическата реч с оглед на езиковите средства и формулирането на политическите идеи и послания до гражданите?
2. Обсъжда ли се идеята ексцерпираният материал да бъде включен в някой от вече съществуващите електронни корпуси на българския език или да бъде обособен самостоятелен електронен корпус?
3. Предвиждат ли се мерки за публичност, за да бъдат предоставени наблюденията от проучването пред българските медии и пред българските политици?
4. Възможно ли е да се детайлизират изследванията в бъдеще с оглед на спецификата на различните медии – печатни, онлайн, радио и телевизия?
5. Възможно ли е изработването на постоянен бюлетин и на постоянна рубрика с езикови бележки, които да ориентират журналистите в коректността/некоректността при употребата на езиковите средства? Може ли да бъде изградена електронна платформа с жива връзка, в която журналистите да търсят контакт по специфични теми и въпроси от практиката си? Не става дума за дублиране на „Езикови справки“, а за различен дискусионен форум, в който да се обсъждат различни въпроси – от правописа през пунктуацията до стила.
6. Езиковите модели в медиите и в политическата реч и езиковите модели в социалните мрежи ще бъдат ли обект на съпоставителен анализ с оглед на езиковите тенденции в бъдещо проучване?
7. Как изследванията по публична реч ще подпомогнат работата на останалите специалисти езиковеди, например на лексиколозите и лексикографите и на специалистите по съвременен български език?

Анализът на двата проекта води несъмнено и до някои важни обобщения.

• Да се мисли за институционализирането на идеята и за създаване на постоянен гъвкав екип от специалисти от различни секции на Института за български език и от лингвистичните катедри във филологическите факултети, които да осъществяват непрекъснато наблюдение над публичната реч. Изводите от обобщенията ще бъдат важни, защото именно тази реч в своята публичност често постига по-голяма близост с езиковите носители, отколкото например влиянието на езиковите бележки, езиковите консултации и езиковите справки.
• Да се привлекат млади изследователи (например по проектите за студентските практики), които под наблюдението на учени от Института и от университетите ни да събират материал и да изготвят месечен бюлетин, който да достига до своите субекти на анализ;
• Да се развият докторантски работи по темата за медийната и политическата реч. Проектите задават много убедителна и подходяща рамка, в която младите изследователи могат да насочат своите наблюдения;

Проектът „Езикова агресия и общество“, финансиран от ФНИ на МОН по договор ДН 10/7 от 2016 г., има за обект на изследване вербалната агресия и нейните прояви в съвременното общество. Ръководител на проекта е доц. д-р Надежда Сталянова от Катедрата по български език на СУ „Свети Климент Охридски“. Проектът няма за цел да изследва т.нар. „език на омразата“, който е строго дефиниран както в различни нормативни документи на ЕС, така и в лингвистичната наука.

Работата на членовете на проекта е съсредоточена върху следните области и прояви на публичната реч: политическа реч (с концентрация върху реториката на националистическите партии), журналистическа реч (спонтанна реч, предавания наживо), агресивно езиково поведение във виртуална среда (социални мрежи, блогове, форуми, дискусии) и проследяване на специфични прояви, известни като изказвания на тролове, хейтъри и под.

Фундаменталната цел на проекта се изразява в идеята да се опишат, анализират и типологизират езиковите прояви на агресията в обществото: в средното училище, в университетите, в медиите, в политическата реч. Целта му е не просто да опише материала и да го систематизира, а да изгради механизми, чрез които се постигат идентификация и последвала превенция на прояви на вербална агресия и техните последствия.

Основна научна цел е създаването на модел и обобщението на типология на вербалната агресия в различните сфери на публичната реч.

Практическият резултат от обобщенията беше изразен в организираната работна група, която продължава да осъществява дейност в няколко насоки:

1. Организиране на регулярни срещи с представители на медиите под формата на брифинг с цел информирането им относно тенденциите, отнасящи се до вербалната агресия в българската публична реч. С предимство ще бъдат коментирани наблюденията, свързани с езикови прояви на агресията в полето на етническата непоносимост; дискриминацията на хора с различни убеждения, начин на живот, религиозна и партийна принадлежност.
2. Иницииране на редовни срещи с ключови български институции (Комисия за защита от дискриминация, Съвет за електронни медии, Комисия за защита на потребителя и др.) с основна задача предоставяне на информация за регистрирани случаи и прояви на езикова агресия в изследваните сфери, подложени на мониторинг.
3. Срещи на работната група с млади хора в гимназиална възраст. Цел на срещите: изграждане у младите хора на сетивност и обучение за идентификация на прояви на езикова агресия: в училището, на улицата, в интернет.
4. Срещи с учители с цел запознаването им с типологията на вербалната агресия и постигане на ясна разпознаваемост на това явление.
5. Изграждане на интернет платформа, в която, от една страна, ще стават достъпни обобщенията и изследванията на работната група, от друга – в нея всеки гражданин ще има възможност да съобщи за случай на вербална агресия: в личната му практика или в публичната реч. Чрез организираните срещи с институциите работната група ще информира в обобщен вид за подадените сигнали.

Резултатите от изследванията на различните типове прояви на езикова агресия в зависимост от сферата – политическа реч, ученическа реч, академична комуникация, журналистическо поведение, интернет общуване, са представени на много научни форуми в България и в чужбина. По проекта са отпечатани две монографии и дванадесет публикации (половината от които в Web of Science и Scopus) от членовете на екипа.

В заключение ще си позволя да отбележа, че представените тематични проекти са изключително постижение за българската лингвистична общност, което няма да бъде подминато от нито един изследовател, който ще работи върху проблемите на публичната реч. Покритието на темите показва не само работа в екип, а възможност за най-високи научни обобщения, които имат приложимост и в практиката. Свидетелство е за диалог по важните за езикознанието теми, които проследяват динамиката на езиковите процеси. Дискусиите, които в рамките на научните идеи представят дълбок и смислен разговор за нормата и за масовата грешка, за езиковата агресия, за клишетата, само показват, че българският лингвист може да представя СОБСТВЕНИ хипотези; да ги развива в широк контекст и да ги разполага в разногласието от мнения, поставяни през годините по въпросите на езика. Убедително подкрепям отношението на коректност към нормите на книжовния език, застъпено в проекта на проф. Мариана Георгиева. То логично е изказано от изследователи от Института за български език, но намира все по-широка подкрепа и сред преподавателската общност, чиято основна задача е да възпитава младите хора, които се обучават в университетите, в духа на мисленето за грамотността като част от успешната реализация във всяка професионална сфера. Да следиш динамиката на езиковите процеси, е едно и е много важно. Но като потребител няма как да не спазваш представителността на нормата в официална и престижна ситуация. Това е важно да научим и своите студенти. Не да заучават правилата и нормите, а да следят развоя им; да прилагат тези норми в зависимост от контекста, темата и събеседниците. Да използват цялото богатство на общонародния език, ако това прави общуването успешно, информативно, реторически въздействащо върху събеседника и най-вече – съобразено с контекста на говоренето – тема, събеседници, обкръжение, ситуация и прочее.

Не мога да не подчертая категоричността и обективността, подплатена с множество примери, с които се отстояват научните изводи в проектите. На някои изследователи от съвременната ни действителност то е далечно и чуждо. Иска смелост. Иска да създадеш собствена теория. Иска приноси в лингвистиката, а не пресъздаване на модели и преразказ на постановки, които и студентите българисти в първи курс могат да пресъздадат.

В научно отношение могат да бъдат откроени няколко големи групи приноси и на трите проекта, най-важни от които са следните:

1. Самостоятелна теоретична рамка, която с уважение проследява концепциите на български и световни лингвисти по темите, но изгражда своя собствена доктрина по проблема и тя категорично стои зад авторитета на книжовноезиковата нормативност. Теорията на авторите балансирано проправя път на идеята, че масовата грешка не бива да става част от нормата. Че обществото очаква повече категоричност от езиковедите в отстояването на правилата, а идеята за употреби от типа „може и едната, и другата форма“ срещат все повече противници. Че принципът на еластичната нормативност не може да бъде прилаган еднакво демократично в общества с уважение към ценностите и към езика и към общества, в които се търси непрекъснато улесняване при общуването – писмено и устно.
2. Научно и научно-практическо отношение към темата за медийната реч. Коментарите върху обидата като модел в публичната реч са повече от основа за съпоставителни проучвания – между различни формати в публичната реч, но и между обидата като негативно явление, постигано чрез изразните средства, в балканските и в славянските страни.
3. Научните хипотези трябва да бъдат отстоявани на базата на преки наблюдения върху различни групи говорещи и пищещи потребители и по-малко да се доверяват на статистическите проучвания, които с еднаква лекота обслужват политическите избори, политическите нагласи на гражданите, но и езиковите им нагласи. Науката има повече потенциал и затова статистиката може в случая да изпълнява само помощни функции.
4. Акцентите върху пунктуационните грешки, допускани в текстовете на някои медии, са направени с дълбочина и в контекста на правилата в учебниците по български език. Това е изцяло иновативно явление, което ще постави на фокус и голямата тема за сполучливите и несполучливите учебници по български език и ролята им при изграждането на комуникатовно компетентни специалисти.
5. Участието на млади изследователи и в трите формата само показва загрижеността на научните ръководители да приобщават в сложния път на лингвистичната наука младите изследователи още от студентската скамейка.

Проектите са безспорно съвременни и необходими идеи за развитието на лингвистиката, а това задава мащабен и сериозен модел за проучване на публичната реч. Представянето на езиковите съвременни проблеми от студенти в медиите е крачка в популяризирането на сложната българистична проблематика.

Проектите в дълбочина поставят темите за агресията и за книжовноезиковата нормативност като съществен проблем пред българската лингвистична научна общност, но за първи път задават категоричен тон в спазването на нормативния комплекс, като осмислят в много дълбок и в много разширен контекст понятието норма и понятието масова грешка. Като чисто практическа реализация на научна идея може да бъде отчетена идеята за криминализирането на езиковата агресия и създаване на специализирани законови норми, които да я санкционират.

Проектите доразвиват идеята за непрекъснатото наблюдение върху публичната реч, като изработват специализиран бюлетин и специализиран корпус, което според мене е изключително постижение, което практически онагледява най-важни тенденции, задаващи промяна в различни нормативни полета; Идеята за бюлетина трябва да бъде разширена и да намери по-силно практическо приложение чрез представяне пред медиите и провокиране на непрекъснат диалог с тях по темата за българския език и за грамотността. На практика този бюлетин не просто намалява дистанцията между науката и журналистиката, а и подава ръка за един безценен и може би безкраен диалог по динамиката на езиковите процеси. Обръщам внимание, че в този вид бюлетинът ще привлече много повече вниманието на журналистите и на политиците, отколкото един електронен архив например.

Още нещо важно. Темата за журналистическата реч, застъпена в наблюденията и анализите и на трите проекта, е особено важна и за друго. Тя поставя големия въпрос за трансформирането и прегрупирането на медийните формати; за намаляването на влиянието на традиционни медии като вестниците и телевизиите и все по-засилващото се влияние на социалните мрежи, които бързо, лесно и достъпно осигуряват желаната информация – особено на младите хора. Езиковите тенденции в социалните мрежи трябва да бъдат подложени на специално езиковедско наблюдение, защото често от неофицилните формати, в които се реализират, пренасят автоматизирано грешни правописни практики в официални писмени текстове. Задават грешни кодове в правописното съзнание на учениците. И са лесен повод за оправдание.

И не на последно място. Изводите от проектите са важни за обществото – от учениците до публично говорещите хора. Крайно време е хуманитарните проекти да защитят своята практическа полза за обществото, за да престанат определени кръгове да използват думата проект само като средство за материално облагодетелстване. Подобен аналог днес се прави с учебникарската дейност, в която и учители, и родители остро критикуват качеството на учебниците по български език.

За да не допускаме подобно отношение, трябва непрекъснато да убеждаваме обществото и институциите, че нашите проекти са необходими за всяко модерно комуникативно общество. И да мислим, че всеки похарчен лев трябва да отстоява лингвистична кауза и да води до практически ползи, защото в противен случай на нашата съвест ще лежат неоправданите разходи и пропиляното време.

Анализираните проекти са една убедителна крачка в посока на смислените послания на езиковедите към обществото и на осъществяването на значими лингвистични идеи в името на успешната комуникация днес.