Истинско предизвикателство е създаването на източници на информация, които да функционират извън интернет пространството. С още по-голяма сила важи тази констатация, когато става въпрос за справочна литература. Необозримите, но и в голяма степен неконтролируеми информационни ресурси и услуги в глобалната електронна мрежа са атрактивни и лесно достъпни за все повече хора по света. Само с няколко движения върху телефона си можем да станем част от глобалния свят и да се информираме както за раждането на поредната рожба на славен български футболист и неговата поредна любима плеймейтка, така и да проследим апокалиптичните картини след поредица от природни бедствия в далечна Австралия, или пък да направим справка какво означава импийчмънт покрай новината за процеса по отстраняване от длъжност на американския президент Доналд Тръмп.
В едно пространство са еднакво достъпни реалии от сферата на интимно-битовото, на обществено-значимото, на културно-интелектуалното в човешкото съществуване. Те не просто са еднакво достъпни, но нещо повече – равнопоставени са по значимост, статут и не на последно място по достоверност, истинност. Проблемът е как в необятното виртуално пространство на анонимните източници на информация и на анонимните потребители на информация да се „отсее зърното от плявата“, да се определи коя информация към коя сфера на човешкото битие принадлежи, и най-важното да се овладее умението за адекватно търсене и интерпретиране на информация. Именно това умение представлява съществен компонент на понятието за функционална грамотност и базисен критерий за оценяване на грамотността на учениците в съвременната образователна система.
Речник на лингвистичните термини за студенти слависти с автори Надежда Сталянова и Елена Крейчова стреля право в целта. Той е на първо място функционален, защото много адекватно изпълнява своята функция по целесъобразност. Това е лексикографско издание с ясно очертана тематична насоченост и конкретно заявена аудитория, което „без да претендира за изчерпателност“ (с. 5) осигурява един необходим не-анонимен, достоверен и обоснован в своя академичен статут на дидактично четиво източник на информация.
Справочната литература е трудно занимание, както за нейните създатели, така и за нейните ползватели. Двете авторки на Речник на лингвистичните термини вече имат натрупан опит в лексикографската практика самостоятелно и в авторски тандем. В богатата им биография на абсолвенти на най-старото висше учебно заведение в страната с няколко специалности – българска, полска, чешка, английска филология, на лингвисти с няколко монографии, многобройни публикации в областта на сравнителното славянско езикознание, семантиката, съвременните тенденции и явления в славянските езици и в частност на българския език с особено внимание към политическата и журналистическата реч, присъстват вече няколко речника. Един от тях е и единственият по рода си Тематичен многоезичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език.
Несъмнено в процеса на съставяне на терминологичен речник, предназначен за студентите слависти, е оказала своя плодотворен принос и активната практика на Надежда Сталянова и Елена Крейчова като университетски преподаватели, съответно в Катедрата по български език на СУ „Св. Климент Охридски“ и на Катедрата по славистика на Масариковия университет в Бърно. В Речник на лингвистичните термини са прецизно селектирани основни термини от областта на общото езикознание, сравнителното славянско езикознание, описателната граматика на отделните славянски езици, които безспорно формират основите на филологическата култура на студентите от специалностите „Българска“ и „Славянска филология“ още при първите им стъпки в процеса на обучението им на академично ниво.
Речникът представя лингвистичната терминология на три езика – български, полски и чешки език. За изходен език е възприет българският и терминологичните единици са подредени по азбучен ред съобразно българския език. Като основна специфика на Речника на Надежда Сталянова и Елена Крейчова може да се изтъкне фактът, че речниковите статии на полски и чешки език не са преводни еквиваленти на българските. Този подход на авторите по отношение на систематизирането и представянето на информацията в словника представлява едно от големите достойнства на разглеждания лексикографски труд. Той запознава с тълкуванието на всеки езиковедски термин, което е възприето в съответната славянска лингвистична традиция. Това позволява да се съпоставят дефинициите на един и същ термин в българското, чешкото и полското езикознание и да се отбележат сходствата, но и различията по същество между тях.
Още сред първите речникови единици се забелязва пример за различно терминологично значение на една и съща дума в съпоставяните три славянски езика. В описанието на български и чешки език терминът абревиатура се дефинира по един и същ начин и се отнася до „съкращение на сложни названия, образувани от началните букви на съставящите ги думи или от началните им срички“ (с.11), но в полската езикова среда с термина abrewiatura се отбелязва „система от съкращения, използвана в текстове от Античността и Средновековието или в нотния запис“ (пак там). Разбира се, в лексикографското издание могат да се открият редица примери за съществени концептуални различия в тълкуванието на езиковедски термини между българските, чешките и полските им дефиниции – напр. в съпоставката на речниковите статии на термините дискурс (бълг. език) – diskurz (чеш. език ) – dyskurs (пол. език); дума (бълг. език) – slovo (чеш. език) – wyraz (пол. език); модус (бълг. език) – slovesný způsob (чеш. език) – tryb (пол. език) и др.
Така избраният начин на съставяне на словника и триезично описание на езиковедската терминология предполага известна асиметрия в съпоставката на терминологичните единици в три различни славянски езика, а в някои случаи се стига и до невъзможност за директната им съпоставка, но това не е предизвикателство, което непременно трябва да бъде преодолявано между кориците на речника, тъй като функционалността му е съсредоточена в друга насока. Напълно в съзвучие с принципите на добрата лексикографска практика той представлява справочна литература с дидактична цел, където по лаконичен и съвсем целесъобразен начин се описва терминологична лексика в определена тематична област, в дадения случай пряко засягаща обучението на студентите филолози. Чрез речника те могат не само да направят справка за лингвистичен термин в конкретен славянски език, но и да придобият представа за неговото значение в по-широк контекст и да го интерпретират в мащабите на славистиката.
Речник на лингвистичните термини за студенти слависти предлага един многоаспектен поглед върху сложната лингвистична терминология. Той няма претенцията да отговори на всички въпроси и да изчерпи в цялост проблематиката на съвременното езикознание. За тесните специалисти може би той не е достатъчно изчерпателен източник на информация, но не това е целта на речника. Той е лексикографско издание с категорична практическа насоченост и мотивираност като помагало в процеса на преодоляване на трудностите от страна на студентите филолози в овладяването на богатия терминологичен апарат, с който си служи лингвистичната наука.
Разбира се, очакваме и втора част на речника.
