Книгата „Речта в съвременното българско общество“ е създадена с финансовата подкрепа на Проект ДН 10/7 „Езикова агресия и общество“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, МОН. В изследването е отредено централно място на стремителните процеси, свързани както с промените в значението на познати лексикални единици, така и с навлизането на чужди думи в лексикалната система на съвременния български език и произтичащите от тези промени въпроси. Едновременно с това са засегнати езиковите проблеми, свързани със следването на европейския модел, в който е залегнал стремежът към използването на политически коректна лексика. Постъпателното осъществяване на идеята за неутрална реч влияе върху утвърдена терминология в различни сфери на живота и науката, засяга фолклорното богатство като част от традиционното българско словно богатство, рефлектира върху цялостния стил на комуникация. Както отбелязва авторката, книгата не си поставя за цел да дава категорични отговори на злободневни езикови въпроси, а намерението е да инспирира размисъл и търсене на решения от страна на широк кръг специалисти – психолози, социолози, политолози, университетски преподаватели, учители, духовници и др.
Изследването е разположено в над 150 страници и се състои от увод, пет глави, заключение и библиография, които обобщават част от дългогодишните научни изследвания на авторката в областта на съвременните лексикални тенденции в родния език. В основната част на книгата са поместени и текстове, представени на международни научни форуми в съавторство с Елена Крейчова, също член на екипа на проект „Езикова агресия и общество“. Тези текстове са: „Дяволът в българската фразеология“, „Фразеологизми с компонент „дете“ и „бебе“ в българския и полския език“, „Звездите в политиката и политическия език“, „Ще умре ли циганката, дето ни хвали“.
Първата глава „Езикова агресия и общество“ представя обобщените резултати от анкети, проведени във връзка с опративната работа по едноименния проект в рамките на четири години. Проучването и научният анализ на вербалната агресия в образователните институции и отношението на учещите се към нейните прояви обхващат ученици и студенти в 11 града, във възможно най-разнообразна среда – държавни, частни, специализирани училища, в различни степени на образователната система. Текстът е посветен на наболялата тема за характеристиките на езиковата агресия сред младежите в училищна възраст, особеностите на средата, в която живеят, типовете агресивно поведение в обществото, реакциите спрямо агресивно поведение и др. Авторката подчертава своята признателност към директорите, учителите и училищните психолози на училищата в цяла България, които с любов, грижа и въодушевление са съдействали за проучването на езиковата агресия сред учениците. Категорична е, че без тяхната помощ би било невъзможно да се опишат измеренията на враждебността и на вербалната агресия.
В главата „Нови думи и значения“ са поместени изследванията „Експертиза – документ или професионален опит“, „Нови думи и значения в съвременния публичен език“ и „За новите значения на думата политик“.
В първата научна разработка се обръща внимание на лексемата експертиза, която е разширила своето значение. Тя е със засилена употреба и с положителна конотация, като синоним на професионален опит, знания, достатъчно умения и квалификации. Подчертава се, че тази езикова промяна е повлияна от значението и употребата на думата expertise в английски език.
Обект на изследването, посветено на съвременния публичен език, са добили популярност в публичното говорене лексеми, като проект, задкулисие, дребнотемие. Обръща се внимание върху динамиката в лексикалната система на съвременния български език. Създаването на нови думи и развиването на нови значения на вече утвърдили се думи са типични процеси за речниковия състав на всеки език. Любопитни от научна гледна точка през последните години са лексеми, които се създават или навлизат активно в езика, а също така стават част от ядрото на лексиката в обществения живот. Интерес представлява установяването на семантичния им обем, синтагматичните и семантични отношения, които ще изградят в бъдеще.
Новите значения на думата политик са представени на базата на стандартен лингвистичен експеримент, състоящ се в свободна интерпретация на псевдотавтология, респондентите трябва да отговорят на въпроса: „Ако чуете, че някой казва това, какво, според Вас, има предвид“. Изследването потвърждава, че в рамките на едно десетилетие думата е запазила своите конотативни значения. Преобладаващи негативни конотации за лексемата политик има и в 2008, и в 2019 г.
Въпроси, свързани с речта и политическата коректност, са засегнати в главата „Език, реч и политическа коректност“. Научните наблюдения са разпределени в темите: „Джендър неутрален vs традиционен български език“, „Инвалид“ не може, но „инвалидна количка“ може“ и „Неочаквани проблеми пред преводача, или как се превеждат политически (не)коректни думи“.
Глобалната тенденция за налагане на политически коректен и джендър неутрален език сблъсква неутрално и традиционно в съвременната българска реч. Промените възникват благодарение на намесата на администрацията в живота на езика. Примери за това са забраната за използване на думите господин и госпожа във формуляри (в част от Германия), както и за въвеждането на наименованията родител 1 и родител 2, заместващи думите майка и баща. Целта е по никакъв начин да не се указва полът на лицето, защото в противен случай някой би се почувствал засегнат и дискриминиран. Тази тенденция за заличаване на биологичния пол в административните документи в настоящия момент е трудноприложима за българския език и би засегнала съдбата на немалко думи в родния език, като осиновявам, синовен, осиновител, дъщерен, изконни български думи и изрази като татковина, бащина къща, бащино огнище, майчин език, майчин инстинкт.
В следващата разработка повод за разсъжденията на авторката става заличаването на думата инвалид от българското законодателство през 2018 г. Аргументът на законотворците е, че лексемата носи негативен заряд, като означава, че някой е извън закона или не се вписва в определени социални критерии, а още по-малко, че е невалиден или представлява непълноценна част от обществото. Авторката отбелязва, че това е неправилно интерпретиране на семантиката на думата. Едновременно с това прави впечатление своеобразен парадокс – думата се възприема като неуместна, неучтива, а употребата ѝ – като проява на дискриминация, а от друга страна – производните ѝ думи функционират както в официални документи, така и в разговорната реч.
Неочакван проблем пред преводача е политически коректното говорене за реалии, част от традиционното българско пространство, какъвто е случаят с превода на английски на десерта „Негърче“.
Главата „Политическа реч“ включва текстовете „Предизборното слово – от патриотизъм до игри на думи“ и „Звездите в политиката и политическия език“. Тук са обобщени дългогодишните научни изследвания на авторката, посветени на политическата реч, като част от разработките са върху предизборния език през последните години. Акцентът е поставен върху езиковите механизми в най-синтезираните и най-концентрирани похвати – предизборните плакати и билбордове. Отчита се спецификата на подобен род послания, които съчетават в себе си информация на различни равнища – образно, символно и езиково. Анализът е съсредоточен върху езика на слоганите – как чрез думи се агитира, убеждава и/или манипулира. Размислите за политическия език са насочени към публичните политически изказвания както на политиците, така и на политически журналисти, коментатори, политолози, социолози, анализатори, членове на предизборни щабове, организатори на кампании и др. В изследването се прилага дискурсният анализ, благодарение на който се извежда като водеща метафората политически небосклон, в рамките на която са обхванати участниците (звезди, комети, супернови, сателити), които се групират в обединения (съзвездия) и осъществяват дейността си в определена пространствена рамка (небе, небосклон, вселена).
Последната част е посветена на семантиката на няколко фразеологични единици, като са представени фразеологизми с различни образи: „Дяволът в българската фразеология“, „Фразеологизми с компонент „дете“ и „бебе“ в българския и полския език“, „Фразеология и политическа коректност“ и „Ще умре ли циганката, дето ни хвали“. Разглеждат се въпросите, свързани с фразеологията през призмата на политическата коректност, като се отчита напрежението, което се поражда заради политически некоректни думи в някои традиционни български фразеологизми, принадлежащи към активната лексика и съдържащи в структурата си лексема, която се осъзнава като неприемлива, съдържаща дискриминационно отношение или език на омразата.
В заключение авторката задава няколко важни въпроса за размисъл – необходимо ли е да пазим езика си, чуждите думи застрашават ли го и нужни ли са мерки, за да бъде защитен българският език. Едновременно с това отбелязва и съвременната тенденция към санкциониране на прекалената употреба на чужди думи и радетелството на закон срещу чуждите думи. Всичко гореизброено не е необходимо, защото е залитане в крайност. Ето как са представени достойнствата на родолюбивия интелигентен човек: да обичаш родния език, означава да умееш адекватно и уместно да водиш свободен разговор; да опазваш родния език, означава да изискваш умения за културен разговор; да милееш за българския език, означава работа върху себе си, без значение каква професия упражняваш; да се гордееш с майчиния си език, не значи да отричаш новонавлизащите думи с риск да станеш дори смешен; да възпитаваш уважение към езика, е отговорност и мисия.
