Nomina actoris в Речника на българския език на Найден Геров

Nomina actoris (деятелни имена) семантично са най-близко до категорията nomina agentis (агентивни съществителни) и означават вършителя на действието при неексплицитно изразено деятелно отношение (неизразена предикация). Образуват се от съществителни имена и означават субстанция, назована въз основа на активното ѝ деятелно отношение към друга субстанция (Радева 1991: 96). Деятелните съществителни имена най-често се разглеждат като названия за лица и редица изследователи ги поставят в една група с агентивните съществителни (nomina agentis). Характерът на мотивационното отношение между думите в словообразувателната двойка отразява спецификата на връзката между ономасиологичната база и ономасиологичния признак. Деятелната връзка не е експлицирана и при някои от образуваните съществителни възниква омонимия или многозначност (Радева 1991: 96, 97).

Материалът, който анализираме в настоящата статия, е ексцерпиран от фототипното издание на Речника на българския език с тълкуване речити на български и на руски на Н. Геров (Пловдив, I–V 1895–1904, VI 1908).

Общият брой деривати nomina actoris в нашия материал е 467.

Словообазувателен тип със суфикс -АР (-ЯР)

Образуването на деятелни имена с този суфикс е старо и много продуктивно. Този суфикс е от неславянски произход (лат. -arius) и в славянските езици прониква през старовисоконемския -ari (Вондрак 1906: 431). Н. Геров е смятал съгласните ч, ж, ш за меки и след тях се наблюдава варианта -яр. Дериватите са образувани от съществителни имена с конкретно значение, но суфиксът -ар може да се присъединява и към имена от чужд произход, напр. камилар, керемидар, кромидар, сапунар, щампар.

При образуване на деятелни имена от съществителни от ж.р. се премахва суфикса -ка: гъдулка : гъдулар (макар и не винаги – кокошка : кокошкар), отстранява се окончанието -а: бъчва : бъчвар. Когато деятелното съществително се образува от съществителни от ж.р. на -ца, -ница и при образуване от съществителни от м.р. на -ец, ц се редува в ч: краставица : краставичар, мекица : мекичар, катанец : катаничар, а от такива от м.р. на -к или -х се наблюдава к : ч лешник : лешничар, орех : орешар. Когато деятелното съществително е образувано от съществително от ср. р. на -о или -е, то окончанието се премахва: брашнар, въжар.

При деятелни имена, образувани от названия на животни, произвеждащата основа обикновено е във форма за мн. ч. (Радева 1991:98) – волове : воловар.

В материала открихме деривати, при които суфиксът -ар се проявява със своите разширени варианти: -к -ар: женкар, зулумкар; -щ -ар: магарещар; -д -ар: тефтердар; -г - ар: шилегар; -ичар: шиповичар.

При работар и коледар може да се говори за съществуването на паралелна мотивация – работар : работя : работа, коледар : Коледа : коледувам. Тясна близост с имената носители на признак се наблюдава при дериватите болничар („който работи в болница“ и „който се грижи за болния“) и домашар („който добре се грижи за дома“ и „който добре извършва домашната работа“).

Десубстантивните съществителни имена със суфикс -ар се характеризират чрез деятелно отношение към субстанция, което е свързано с упражняване на занятие или професия. В тази връзка може да се отбележат няколко групи десубстантивирани деятелни имена:

• названия на лица според предметите, които произвеждат: брадвар, ботушар, бъчвар, винар, въжар;
• названия на лица според стоката, която продават: брашнар, вретенар, железар, керемидар, копринар;
• названия на лица, според растенията, към които се отнася дейността им: ябълкар, буренар, вишняр, гроздар, житар, лукар;
• названия на лица според животните, които ловят, отглеждат и под.: биволар, говедар, гълъбар, гъскар, коняр, козар, лисичар;
• названия на лица според мястото, където работят: корабар, воденичар, тепавичар;
• названия на лица според материала, с който работят: златар, каменар, козинар, сребрар;
• названия на лица според превозното средство, което притежават или с което работят: варкар, колар, теленгар;
• названия на лица според това, което ядат с удоволствие: гроздар, млекар, погачар, тиквар;
• названия на лица според музикалния инструмент, на който свирят: гайдар, гуслар, лаутар, цигулар;
• названия на лица според названието на обредите и народните обичаи или според названието на предмета, с който участват в тях: торбар, коледар, божичяр, хоругвичяр, момар, прегозбар;
• названия на лица според професията (функцията): главар, градинар, отключар, кръчмар, лихвар, рудар, тефтердар, тъмничар;
• названия на лица, които имат наклонност към извършване на нещо, което се назовава с мотивиращото съществително (тези имена стоят много близо до nomina attributivа): зулумкар, клюкар, коматар.

Някои от дериватите имат широка семантика и едновременно можем да ги причислим към няколко семантични групи. Напр.: свинар („който пасе свине“, „който продава свине“, „който играе свиня в игра“), плашичяр („който обича да яде рибата плашица“ и „който лови този вид риба“), катанчяр („който изработва ключове“, „който продава ключове“ и „комуто са поверени ключовете“).

Конкуренцията на други суфикси е много ограничена: наблюдават се словообразувателни синоними със суфикси -ник: коледар : коледник; -ач: лозар : лозач; -джия, -чия: сапунар : сапунджия, корабар : корабчия.

Словообразувателен тип със суфикс -НИК

Според чешкия лингвист М. Докулил въпросът за произхода на този суфикс по-точно е изяснен от авторите на историческата граматика на полския език, според които формантът -ник е бил отделен от съществителни, които пред собствения формант -ик са имали адективно окончание -н (вж. Докулил 1967: 65).

В българската лингвистика се е установило мнението, че деятелните съществителни имена със суфикс -ник са характерни за съвременния български език, докато в по-стара епоха с този суфикс са се образували агентивни съществителни (Димитрова 1962: 194, Граматика 1983: 51, Тетовска – Троева 1992: 90). Това мнение се потвърждава и от нашия анализ на агентивните съществителни в Речника на българския език на Н. Геров – 117 деривата срещу 24 деривата на деятелни имена.

При дериватите телосник, друмник, тримерник може да се наблюдава хибриден тип образуване: телос (от гръцки), друм (от гръцки), тримеро (от гръцки). Има примери за това как даден дериват може да се причисли към nomina attributivа, напр. къщник, грижовник. Дериватите грижовник, къщовник, лъжовник, черковник може да се интерпретират като мотивирани от прилагателно: грижовен, къщовен, лъжовен, черковен с помощта на суфикс -ик; в случай, че ги интерпретираме като образувани от съществително: грижа, къща, лъжа, черква, то тогава можем да отделим разширен вариант на суфикса -ник: -овник.

От приведените примери става ясно, че при този словообразувателен тип се стига до размиване на границите между отделните категории: дериватите често може да бъдат причислени към агентивните съществителни, деятелните имена или към имената, носители на признак. Най-добре това се илюстрира от лъжовник („който лъже“, „който казва лъжа“, „който е лъжлив“).

За словообразувателни синоними при този словообразувателен тип трудно може да се говори. Наблюдаваме само няколко примера на конкуренция на суфиксите -ар, -як: вратник : вратар, коледник : коледар, работник : работар, конник : коняк.

Според семантиката при този словообразувателен тип можем да отделим няколко групи. Централно място заема групата деятелни съществителни названия на лица според обредите и народните обичаи, в които участват: думалник, годежник, дворник, засевник, тримерник, приносник, черковник. Наблюдават се също така названия на лица според предмета, с който е свързана професията им: вратник, олтарник, телосник; названия на лица според любим предмет или според предмет, свързан с повтаряща се или временна дейност: данник, заредник, законник, поразеник.

Словообразувателен тип със суфикс -ДЖИЯ, -ЧИЯ

Този суфикс прониква в български език с голям брой турски думи и както е било обичайно при заемките от турски език, завършващи на -i и този суфикс е бил разширен с -я-. Побългареният суфикс -джи-я (и вариантът му -чи -я) събира в себе си всички варианти на съответния турски суфикс, които възникват в турския език вследствие на действието на закона за вокална хармония (Кювлиева 1980: 90). Според Вл. Георгиев (1958: 444) на турския суфикс -джи съответства старобългарския -чи(и), зает от прабългарски. Турският произход на суфикса -джи отбелязва и В. Вондрак (1906: 473), а М. Докулил (1956: 74) застъпва мнението, че при този суфикс би могло да се говори за по-късна контаминация между домашния -чия (вариант на -чии) и турския -джи.

В българската лингвистика е възприето мнението за турския произход на суфикса.

Повечето деривати със суфикс -джия, -чия в нашия материал принадлежат към думи, които са били заети от турски език и са запазили същото значение, което имат в него – назовават лица според професията или черти на характера. С течение на времето в българския език този суфикс придобива самостоятелна словообразувателна функция – пристъпва към съществителни, а по-рядко и към глаголи. Така възникват хибридни деривати, които можем да открием в литературата от последните десетилетия на 19 век. Суфиксът -джия проявява способност да се присъединява и към заети думи от западноевропейски езици: пощаджия болтаджия. При ловджия и пророкчия може да се говори за паралелна мотивация: съществителното лов или глаголът ловя; респ. пророк или пророкувам.

Само при някои деривати може да се наблюдават словообразувателни синоними: гайдаджия : гайдар, корабчия : корабар, писаджия : писар : писец, падарджия : падар, сапунджия : сапунар, ловджия : ловач : ловец, свирджия : свирач : свирец.

Според семантиката на дериватите може да се отделят следните групи:

• названия на лица според предмета, който изработват или продават: абаджия, барутчия, басмаджия, бозаджия, гайтанджия;
• названия на лица според професията или функцията, която е свързана с администрацията в Османската империя: аманетчия, бекликчия, боклукчия;
• названия на лица според превозното средство, с което работят или притежават: гемиджия, салджия, талигаджия;
• названия на лица според материала, с който работят: калайджия, тенекеджия, бакърджия;
• названия на лица според музикалния инструмент, на който свирят: гайдаджия, зурнаджия, кавалджия;
• названия на лица според мястото, където се извършва дейност: бостанджия, харманджия;
• названия на лица според предмети, които са свързани с повтаряща се или временна дейност: гурбетчия, ямаджия, керванджия, пазарджия.

Може да се каже, че словообразувателният тип деятелни имена със суфикс -джия, -чия и словообразувателният тип деятелни имена със суфикс -ар образуват ядрото на категорията nomina actoris в нашия материал. Повечето деривати имат еднопосочна мотивация и мотивиращото съществително насочва към професията (занаята) на лицата.

Словообразувателен тип със суфикс -ИН

Съществителните, към които пристъпва този суфикс в нашия материал са от турски или гръцки произход: аргат(ин), бакал(ин), везир(ин), гаваз(ин), душман(ин), хамал(ин). С помощта на този суфикс се осъществява побългаряването (адаптирането) на някои заети думи: бербер(ин) от итал. вarbiere. От тази негова функция произтича схващането, че за суфикса -ин не може да се говори само като за чисто словообразувателен суфикс – поради това М. Димитрова (1962: 194) го нарича „паразитен“. Суфиксът -ин може да пристъпва и към славянски по произход съществителни след друг суфикс – най-често след -ар или -ач. По този начин се постига засилване на значението: воискар(ин), копач(ин), кръчмар(ин), овчар(ин), сватбар(ин), стражар(ин), цигулар(ин), черешар(ин), шилегар(ин).

Семантично можем да отделим няколко групи:

• названия на лица според професията: бакал(ин), дюлгер(ин), касап(ин), налбант(ин);
• названия на лица според изпълняваната функция в административния апарат на Османската империя: везир(ин), векил(ин), каймакам(ин), сеймен(ин);
• названия на лица според дейността, която придава негативен признак: калпазан(ин);
• названия на лица според дейност, която не е свързана с професията им: байрактар(ин), сватбар(ин), чергар(ин).

През Възраждането този словообразувателен тип деятелни имена е бил много разпространен в тогавашната художествена литература. Н. Геров включва в своя Речник форми със суфикс -ин и такива без този суфикс.

БИБЛИОГРАФИЯ

Вондрак 1906: Vondrák, W. Vergleichende Slawische Grammatik. I, II. Gottingen.

Георгиев 1958: Георгиев, Вл. Старобългарският произход на името Камчия. // Български език, VIII, 1958, 443–444.

Граматика 1983: Граматика на съвремения български книжовен език. Том 2. Морфология. София, 1983.

Димитрова 1962: Димитрова, М. Nomina agentis в книжовния български език. В: Известия на Института за български език при БАН, IX, 1962, 141–210.

Докулил 1956: Dokulil, M. Některé typy názvů osob podle činnosti v českém jazyce. B: NŘ č. 3, 1956, 59–75.

Докулил 1967: Dokulil, M. a kol. Tvoření slov v češtině. Odvozování podstatných jmen. Praha.

Кювлиева 1980: Кювлиева, В. Морфологична адаптация и асимилация на турските заемки – съществителни и прилагателни – в българския език. В: Известия на Института за български език при БАН, XXIV, 1980, 78–136.

Радева 1991: Радева, В. Словообразуването в българския книжовен език. София.

Тетовска-Троева 1992: Тетовска – Троева, М. Десубстантивни деятелни имена в българските говори. Nomina actoris. София, 1992.