Публичната комуникация като компетентност на колективния субект на публичния дискурс трябва да е образец за нормативно езиково съзнание. Това е аналог на национална речева култура и национален риторичен идеал. Авторитетът на медийния дискурс изгражда стандарти в демократичното общество, един от които е високата култура на общуване. Индексът на тази култура е езикът, разбира се. Изисква се обаче, освен култура на езика, и култура на мисленето, за да се владее изкуството на разбирането[1].
Медийният дискурс като форма на модерна риторика изразява в най-голяма степен властта на езика, защото съучаства във формирането на публичното езиково съзнание през и чрез езиковото съзнание на всяка езикова личност – читател, слушател и зрител на медиен продукт въобще. Важно е обаче да се подчертае, че езиковото съзнание и езиковата личност са категории, които не изместват книжовноезиковата норма, нито пък от своя страна могат да я променят, когато става въпрос за основни норми по отношение на системата и структурата на езика. Това уточнение има смисъл, тъй като заради честотността, или заради недоразбрания в същината му авторитет на медийния дискурс се смята, че нормата е претенция в тежест на езиковата личност. Това не е вярно.
Властта на езика и езикът на медията проявяват смисъла на „четвъртата власт“, нейната философия от социална гледна точка. Това е публичната езикова среда, която възпитава в култура на говорене и на писане (вж. Радева 1981). Акустиката на публичната реч и книжовнонормативната писмена форма на езика на медиите и медийния дискурс като цяло заедно с рецепцията на езиковата личност доказват в сблъсъка си тази власт. Изучаването на езика на средствата за масова комуникация изисква и налага прилагането на интердисциплинарния подход, където се пресичат както лингвистични, така и психолингвистични, когнитивноинформативни, социолингвистични, културологични, риторически и херменевтични аспекти на анализа. Според З. С. Хабекирова специално внимание заслужава когнитивната съставяща на езика на средствата за масова комуникация (Хабекирова 2016: 80–81).
Публичната риторика сама трябва да е образец за нормативно езиково съзнание (и в устна форма), да образова редом с учебниците и училището. Когато публичната риторика е своеобразен комуникативен самоучител, представително колективно езиково съзнание, с други думи да я наречем, тогава езиковата личност на гражданина ще е миниатюра на национална идентичност, национално достойнство, национална сигурност и суверенитет. Грижата за езиковото ни съзнание е национална доктрина. Езикът е феномен, но той има своята непрестанна експликация – езиковото съзнание на езиковата личност с езикова култура и съответна грамотност, функционална, разбира се.
Езиковата личност на медийния дискурс е ангажирана пред законите на езика и съзнава своята отговорност да ги спазва, да приучава към спазването им и да изисква от другите това. Само че на практика тук като че ли принципът на солидарността е непостоянна величина. Тези наблюдения са с два вектора едновременно. От една страна, това поставя задачата пред нас, учените, които изследваме езика и неговите характеристики, особености и употреби, да се ангажираме с експертизата - като актуалност, като последователност и като приложимост. От друга страна, това налага партньорството с журналистите, защото публичната комуникация е, така да се каже, тяхна компетентност най-напред и преди всичко. Партньорството би било в полза на езика и на културата на езиковата личност като споделена продуктивност при моделиране и модериране на съвременната национална идентичност в условията на цивилизационен обмен в глобалното информационно пространство. Това не е кабинетна теза или максима. Това е отговорност пред културата на обществото като колективно езиково съзнание и мисия в името на бъдещето на българския език.
Публичната комуникация като компетентност на журналисти, политици, елит въобще преди всички като колективен субект на публичния дискурс е лабораторията на езиковия развой, най-общо казано. Езиковият портрет на публичната личност е миниатюра на политическата риторика (Сталянова, Миланов 2012). Експертизата на този дискурс, която науката чрез модерната методологическа атака следва да прилага неотклонно, е средството да се постигне модерно и стабилно езиково съзнание с култура на речта на личността като представителна миниатюра на националната идентичност.
Властта на езика е категорична и на равнището на правописа в рмките само на лексемата без граматичните ѝ характеристики.
Например вмятането на „т“ във форми за множ. ч. на прилагателни имена може просто да си остане неправилен правопис, който не променя комуникативната стойност на изречението с тази употреба:
Стига вече с тези словестни фойерверки по различни теми (БЛИЦ, 01.06.2018),
но може да доведе до промяна в смисъла и до друга комуникативна информативност:
…да си прави барбекю със скъпи местни деликатеси… (БЛИЦ, 9 август 2018).
Незнанието за граматическите категории и граматическите значения оставя езиковата личност във властта на инертната аналогия, която отвежда текста встрани от информативната задача и го разполага в риска на паронимията.
Местни отпраща рецепцията към локализацията като семантика, докато, разбира се, месни е квалификация по произход на деликатесите – от месо, защото може и да се млечни например. Във всеки случай деликатесите предполагат квалификативна характеристика като обогатена семантика, а не по място на производство или потребление, логически. Това е когнитивният код естествено. Затова затрудненият правопис посяга на информативната стойност почти до обезсмисляне. Липсата на култура на езиковото съзнание като модел, който е функционалност на овладяната норма, дава територията на колебанието и хиперстаранието, които всъщност са параметри на грешката: ОБЛАС ВРАЦА, ОБЛАС ПЛЕВЕН ОБЛАС РУСЕ ОБЛАС ТЪРГОВИЩЕ ОБЛАС ПЛОВДИВ – КАРТА НА БЪЛГАРИЯ в материал за резултати от местни избори 2019 и надписи с тези грешки (Нова телевизия, субтитри при представяне на изборни резултати).
Това е скандално категорично доказателство за властта на езика през нормата, нарушението на която превръща грешката в причина за отнета власт на медията. Тя не е четвърта власт в този конкретен дискурс. Тя не разполага със силата на словото и не формира обществено съзнание. Във всички случаи на рецепция, на адресати информативността е отстъпила на пораженията от властта на езика като норма, която унищожава при неприлагането ѝ.
Тук може да се прибавят и следните случаи на езикови грешки:
НСО се обезкървява. За съжаление при такова … По паметливи споделят… (ПИК, 28.04.2020 г.);
…за да се подтисне общественото напрежение. … хората да не разбират, как …(FROGNEWS, 21.04.2020 г.);
Вчера беше голям хаус. (Блиц, 26.02.2020 г.);
Това ли е нашето верою?! (FROGNEWS, 07.05.2020);
На пръв поглед „досадната“ взискателност на правописната култура е условие за информативната коректност на текста.
Ивайло Калфи алармира… (FROGNEWS, 26 януари 2020).
Видно, може да се предположи в по-голяма степен, че става въпрос за печатна грешка, а не за правописна, но този пропуск променя фамилно име и оттам би могло да снеме персонализацията като авторство и следователно като истинност на информационнот съдържание. Тук на помощ е публичният авторитет на политика Ивайло Калфин, но ако този ресурс не е налице и става въпрос за експертиза на авторитет с лимитирана в определена сфера публичност, информативността е снижена до минимална степен и това не предлага власт на словото.
Подобен елементарен случай обаче потвърждава отговорността на медийния дискурс пред нормите на езика и неговата власт да неутрализира авторски замисъл, медийна политика и въобще информативна стойност с една-единствена правописна грешка, в този случай – може би печатна грешка.
За това свидетелства примерът с писане на ѝ вместо и:
… охранява НОЙ Бургас… (БЛИЦ , 7 агуст 2018).
Анализът на този парадокс да се преиначи семантиката на абревиатурата на националната институция – за социално осигуряване, до почти алюзионна препратка на езиковата рецепция към библейски герой, само че и там имаме отстъп от истинността пак заради правописна, разбирай езикова култура, защото имената се изписват само с начална главна буква, е своеобразно натрупване на равнища на култура във властта на езика при проява на дефицитите в авторската ѝ референция. Най-напред това е сблъсък на незнанието на значението на абревиатурата. Правописът на абревиатурата „услужливо“ е обслужен при автора на текста от неговата езикова култура, че в единствено число се пише в края на думата „ѝ“, без да държи сметка за характеристиката на абревиатурата, за когнитивната ѝ характеристика. Нека да добавим и небрежността на езиковото съзнание по отношение на употребата на главни букви (в случая би го подсетила). Този на пръв поглед безобиден като езикова грешка пример е силно доказателство за отговорността на журналиста и социалната функционалност на медията, и двете ведно – по правило – функция от езика и неговите норми. Концентрацията на норми, които не са овладяни в минималната степен, която изисква и налага езикът, доказва, че сме заставени да признаем неговата „власт“ и не е по силите на толерантността ни да я преодолеем. Оттук може да се направи извод за необходимостта да държим сметка за силата на нормата и да осъзнаем, че грешките ни заставят да приложим научна експертиза не да ги валидираме, а да ги направим невъзможни като реалност в писмената форма на експликацията на езика.
Съвременният комуникативен паспорт на информирания гражданин в отвореното общество превръща езика и в модулатор на вербалното пространство. Това е аналог на национална речева култура и национален риторичен идеал. Затова авторитетът на медийния дискурс поставя журналистите в елита – ценностен и рефлексивен, който изгражда стандарти в демократичното общество, един от които е високата култура на общуване. Индексът на тази култура е езикът, разбира се. Високата култура на общуване обаче изисква, освен култура на езика, и култура на мисленето, за да се владее изкуството на разбирането.
Грешките при употребата на вариативните морфеми за членуване на имената от м.р., ед. ч. се дължат в немалка част от случаите и на позицията на името в изреченската структура, в конструкцията. Класическото съполагане субект – предикат (подлог – сказуемо) като позиция е по аналогия метаезиковост, която поставя езиковото съзнание в режим на аналогия или инерционност, а това подвежда като формалност, по формален критерий и се стига до грешка при членуването. Този факт доказва тезата ни за синтактичния когнитивен код, в който се съполагат позицията, контактът и дистанцията като негови компоненти. Този оперативен механизъм на когнитивния синтаксис е технологично поправдоподобен за формиране на езиково съзнание с висока култура на комуникативната компетентност.
Не е случайно, че категорията словоред има две значения – прав и обратен. Важно е да се отбележи, че и двете значения се отнасят за разполагането на главните части – подлог и сказуемо (субект и предикат). Трябва да се обърне внимание, че разместването, инверсирането на субекта и предиката не води до промяна в контакта, защото това произтича в структурата на изречението, където частите са главни, а зависимостта на едната от тях от другата в дефинирането им е по отношение на граматикализацията на контакта съгласуване по лице, число (понякога и род):
Преди броени минути лифта тръгна отново, предаде БНТ. (Блиц, 5 август 2018);
От тогава се издирваше и сина му. (Блиц, 28 януари 2019);
Искрен Веселинов: Не мисля, че се прави опит да бъде сплашен президента. (Faktor.bg, 29.01.2020);
Тези примери илюстрират незнанието на същността на категорията определеност и проблематичността, когато трябва да се спази книжовната норма за членуването на имената. Невладеенето на езиковата норма и разколебаното по тази причина езиково съзнание варират по формални критерии по различен начин в едни и същи позиции например. Няма обяснение защо е „мъжът“, но е „лифта“, след като него го обвиняват, пък той тръгна, като позиционирането им е съответно на правия словоред. Обаче:
Акад. Светлин Русев: Ужасът, който сътвори съвременният свят, го дължим на великите сили. (Epicenter.bg, 26.05.2018),
но
„Изпита ще може да започне на 21.05.2018 10.00“, пише на страницата на МОН (Дир. Бг, 23.05.2018, 01:19);
Няма го корабът, който трябва да върне боклуците от Варна в Италия (FROGNEWS, 11.02.2020 г.);
Вижте надписът колко е пророчески, земен, обикновен… (Epicenter.bg, 26.05.2018).
Илюстративните употреби по категоричен начин потвърждават тезата ни за неовладяната от езиковото съзнание норма, заради което езиковата личност няма култура да членува имената в съответствие с нормата. Този сблъсък между формалните показатели – позиция, след предлог, кратка местоименна форма (удвоявяне на допълнение), и когнитивния модус има за резултат абсолютната вариативност и безпринципност на употребите на практика до границата на смисловия дефицит, който може да стигне и до когнитивния абсурд.
Не се притеснявам да не падне кабинета. (ПИК,12 юни 2018);
По думите на очевидецът кола е излетяла от пътя до село Осиковица. На място има полиция и линейка. (БЛИЦ, 8 юли 2018);
… – бащата му е бил партиен секретар на… (ПИК, 16 септември 2019)
И понеже няма как да го изцапат с мръсните си ръце три години се занимаваха със съпруга му… (FROGNEWS, 29.01.2020);
Осъдиха съпруга на Слободан Милошевич на 1 година затвор (Faktor.bg, 27 юни 2018).
Последните два примера са извън когнитивната компетентност и анулират смисъла на изречението, което е нулева информативност. Т.е. налице е медийна аномалия, силогизъм. В тях става въпрос за нечленуване на име от женски род – съпруга – което през омонимията с членуваната с кратък член форма на името от м.р. съпруг-а води до недопустимото и алогично съпруг на Слободан Милошевич и той да има съпруг, например (като когнитивен анонс). Ето това е медийната аномалия или просто информативна некомпетентност.
Този парадокс на информативната некомпетентност, който създава медийната аномалия и унищожава когнитивния код и когнитивната интеграция, се проявява и в следните примери:
Херо Мустафа цитира „Родната реч“ на Иван Вазов по повод 170 години от рождението на твореца … Тя изрецитира… (epicenter.bg, 12.04.2020 г.),
където членуването на поставено в кавички заглавие на творба е културен дефицит, ако не и по-силна квалификация на когнитивния недостиг, следствие точно от силата на езиковата норма, проявена спрямо некомпетентната за нея езикова личност. Тези случаи потвърждават по непреодолимо категоричен начин властта на езика да изисква спазването на нормата – в този случай езикова компетентност за категорията определеност на имената и – заедно с това – за отношението ѝ към заглавия на литературни творби. Неспазването на нормата на езика снема авторитета на езиковата личност на автора и отнема от информативната стойност на дискурса. Дефицитът на концептуалната конвертируемост на текста унищожава в някаква степен риториката. Не е възможно, когато става въпрос за езикови норми, чиято приложимост се разполага в структурирането на езика като модел на осигуряване на функционалността на мисълта и на съзнанието, да се стигне до вариативност или до толерантност, която времето и честотата на употреба да валидират в норма.
Когнитивната компетентност също е феноменът, който солидарно осигурява авторитета на съзнанието и не може да прави компромис със смисъла като функция на когнитивния модус и нормата ведно:
Кирил Ананиев и Даниел Вълчев обявяват как ще работят детските градини, те ще бъдат обявени от здравният министър Кирил Ананиев и министърът на образованието Красимир Вълчев по време на пресконференция днес (FROGNEWS, 19.05.2020 г.);
Руска делегация се срещна с групата за приятелство с Русия в парламента – снимка на министър Красимир Вълчев с текст под нея „Съпредседателят на групата за приятелство България – Русия в Народното събрание Красимир Вълчев“ и това е и първото изречение от текста … /ГЕРБ/ ….(24 часа, 04.03.2020 г., 13:05).
„ПЕКИНСКАТА ПАТИЦА“ КАРАЯНЧЕВА ПАК СЕ ОСРА! ПРОСТОТИЯ ДО ШИЯ! БРЕКЗИД (Afera. bg, 21.12.2019 г./19:10);
Примерът с наслагване на равнища на ефекта от езикова грешка в концентриран като власт дискурс – медийна презентация на политическо слово в писмена форма – обаче веднага проявява проблема за агресията като езиков тероризъм. За нас този негативен феномен на поражението на езиковото съзнание в проективността на парадигмата от персонализации е реактивността като защита от страна на когнитивния код на евристичната потенция и проекцията ѝ в мисленето с неговата езикова експликация.
Не е възможно да се брани властта на езика обаче единствено през обидата като метаезик на грешката. Интолерантността на езика е демонстрация на неговото тържество като власт. Отсъствието на когнитивна интеграция за географски понятия превалира в метаезик, при който чрез метафората – още едно равнище на мета-, наслагва агресия и интолерантност. Ескалацията на интолерантността е затрудненият когнитивен код при правописа на чужда дума и непознаването на още семантики на други чужди думи. Тази комбинаторика, условно да я наречем, проявява културата за краесловните съгласни. Т.е. сблъсъкът на езикови експликации – български и английски, сблъсъкът на езикови семантики и сблъсъкът на правопис и правоговор наведнъж не удържат стабилно езиковото съзнание и то изтърпява властта на езика като провокирана с неправилна референция спорна култура на езиковата личност. Когато тя е политически институализирана, обидата и агресията ескалират.
Недопустима е езикова агресия и интолерантност както като модус по принцип, така и като когнитивен модус. Още по-недопустимо е това и като номинация, и като квалификация. Властта на езика обаче може да снижи тази агресия с грешки в езиковите употреби при експликацията на адресанта на нестабилно като езикова референция езиково съзнание:
…Откъде-накъде ще ни поучават и назидават изкукали бабички, сбърканяци и оядени чиновници?… (pik.bg, 3 юли 2019).
Критиката на нечия култура – езикова и когнитивна въобще, сама по себе си може да е свидетелство за дефицити и у самия адресант в определен дискурс. В този порочен кръг от езикови, когнитивни и риторични дори дефицити смисълът е непостижим, а безсилието стига до ирония, или медийна езикова гротеска:
…и опростачи българчетата… (ПИК, 15 февруари 2021 г., Слави Трифонов, който не създаде деца и опростачи българчетата, сега се загрижил за децата …, АВТОР: НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ)
…Сега господарите му го активираха за политиката. Целта е прозрачна – трябва да се обере вота на идиота, на лумпениадата, на декласираните социални елементи, илитератите, инфантилите, озлобените, аутсайдерите, неслучилите се в живота и професията. (ПИК, 18 февруари 2021 г., Слави Трифонов е новата патерица на Доган, АВТОР: НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ)
Между грижата за езиковата и когнитивната култура на подрастващите и наличието в авторски текст на парадигма от лексеми с отрицателна конотация, с които се назовават групи от обществото, има разрушителен за дискурса дисбаланс. Тази концентрация на негация, табу и жаргон ведно руши риторическата сила на текста. Вулгаризацията на езика е отвъд сарказма дори и напуска територията на стила, като руши и жанра. Контрапунктът, който съпоставката проявява, е преди всичко авторазрушителен и не постига нито критиката, нито претенцията, още по-малко грижата като модус на текста. Тези експликации от медийния дискурс са емблематични за властта на езика и за взаимоотношението между език, когниция и риторика. Т.е. властта на езика е толкова силна и първенстваща, че може да отстрани властта в „четвъртата“ ѝ проекция. В такъв случай обаче махалото „си отмъщава“ с разрушен когнитивен код на и от недопустима риторика.
Езикът на „четвъртата власт“ не бива да създава мита за снижаване на книжовната норма, когнитивната компетентност и добрата риторика като функция от тях, защото неориториката на „четвъртата власт“ има немаловажното призвание да придава публичност на политиката като концепт на властта и ценност на демократичното ни общество.
ЦИТИРАНИ МЕДИИ
24 часа (вестник)
БЛИЦ. Бг
Дир. Бг
Нова телевизия
ПИК
Afera.bg
Epicenter.bg
Faktor.bg,
FROGNEWS, 21.04.2020 г.
БИБЛИОГРАФИЯ
Радева 1981: Радева, В. Журналистика и езикова култура. С. Наука и изкуство. 1981.
Сталянова, Миланов 2012: Сталянова, Н., В. Миланов. Езикови портрети на български политици. Част 1. УИ „Климент Охридски“, 2012.
Хабекирова 2016: Хабекирова, З. С. Характерные особенности языка массовой коммуникации. // „Вестник АГУ“. Вып. 2. (177). 2016. 78–82; 80–81.
