Йован Стерия Попович срещу псевдонауката

Тенденциите в културното развитие на формиращата се сръбска нация през 40-те и 50-те години на XIX в. по специфичен начин се отразяват върху хода и резултатите от обществените дебати, посветени на проблемите на езика, образованието и науката.

В това отношение (и на фона на известните спорове на Вук Караджич с изявените представители на войводинския интелектуален елит – Милован Видакович и Йован Хаджич относно принципите на формиране на сръбския книжовен език и култура) специално внимание заслужават полемичните изяви на една от най-ярките фигури от славяносръбската епоха – Йован Стерия Попович (1806–1856). Известни са неговите приноси в сферата на литературата (историческата драма, комедиографията, прозата и поезията), за изграждането на културните институции на новата сръбска държава (Дружеството за сръбска словесност, Народния музей в Белград, любителския Театар на Ђумруку), както и за организирането на образователната система като министър на просветата и автор на учебници.

Напоследък се пристъпва към преосмисляне и на филологическите идеи на Стерия (вж. Павлович 2015, Пипер 2007). В по-голямата си част предложените от него инициативи в тази област не са били осъществени поради несъответствието им с езиковата и културната програма на Вук Караджич. Сред разнообразните полемични текстове на Йован Стерия Попович се откроява една творба, свързана със споровете, провокирани от езика и съдържанието на учебника Земљеописаније целог свјета (1845), чийто автор е сръбският обществен деец Милован Спасич (Гарич-Петрович 2018). Освен включването в дебата със свои публикации в печата през 1847 г., в които чрез пародиране и перифразиране на определени цитати оспорва и осмива алогизмите и грешките в учебника, Стерия по своеобразен начин продължава въпросната дискусия в комедията Съдбата на един разум (Судбина једног разума), публикувана посмъртно за първи път от Й. Скерлич едва през 1909 г.[1] Героите в комедията са Докторът и по-точно – учебникът му Земљеописаније целог свјета (1845), неговите опоненти: учениците-слуги – Исайло и Манойло, които му слугуват срещу възможността да се образоват, за да се доберат до престижна и добре платена служба, както и двамата експлицитни изразители на авторовата сатирично-иронична оценка за личността и творението на Доктора – Пътникът (който е обиколил много от местата по света, описани в учебника) и Шегаджията (вж. подробно у Анджелкович 2003: 133, 227–230, 230–234)[2]. Част от съдържанието на текста е свързано с коментирането на цитати от учебника на Доктора по време на урока по география, който той преподава на Манойло, както и в разговора му с Пътника.

1. Методологически уточнения

Настоящата работа се фокусира върху един специфичен концептуален компонент в комедията на Йован Стерия Попович, свързан с разбирането на автора за псевдонауката като социален феномен.

1.1. Принадлежността на Судбина једног разума към комедийния жанр предпоставя абстрахирането на имплицитните научнотеоретични и лингвистични представи на автора да бъде съобразено с начина на структуриране на хумористичния дискурс в текста. В случая би била релевантна Кантовата концепция, получила нов тласък през 60- и 70-те години на XX в., според която същността на хумора се свързва с наличието на отношение на несъответствие и неговото разрешаване по неочакван начин (вж. Проданович-Станкич 2016). В този контекст приемаме като релевантно лингвокогнитивното направление в изследванията на хумора и по-конкретно – теорията на Фоконие и Търнър за т.нар. концептуално сливане (theory of blending, conceptual blending), която дава възможност определени специфики на елементите на хумористичния дискурс (неочакваност и създаване на ново значение) да бъдат анализирани чрез проследяване на основните процеси на формиране на блендови конструкции[3].

1.2. Уникалността на пиесата Съдбата на един разум е свързана и с факта, че ефектът на убедително оборване на псевдонаучните представи на Доктора (и съответно на М. Спасич), изразени в цитатите от неговия учебник, не се създава в рамките на научния полемичен дискурс, нито чрез директно привеждане на научни аргументи, а индиректно – в художествена форма. Реализирането на подобна възможност е свързано със замяната на критериите, характерни за научното мислене с критериите на т.нар. здрав разум при осмислянето на учебното съдържание от страна на Докторовите опоненти. Основанията за въпросната замяна биха могли да бъдат обяснени на базата на възгледите на Дж. Дюи за наличието на частични сходства между всекидневното мислене на здравия разум и научното мислене, които ученият определя като единен научен метод[4].

1.3. Жанровата пренадлежност на разглеждания текст обуславя при анализа да бъдат взети предвид и лингвопрагматичните му особености, свързани с неговата диалогична оформеност, които са използвани не само като средство за активиране на елементи на полемичния дискурс като такъв, но и за пораждане на специфични форми на комизъм. В това отношение би било от значение да се установи начинът на изграждане на речевите актове, както и на реализацията на максимите на Грайс, отнасящи се до принципа на кооперативност, доколкото в редица случаи тяхното нарушаване влияе върху логическата обоснованост на Докторовите твърдения, предизвиквайки хумористичен ефект на базата на неразбиране от страна на събеседника (Грайс 1975).

2. Псевдонауката като мисловен конструкт

Логическите противоречия в дефинирането и класифицирането на съответните географски понятия, непознаването на емпиричните факти, а също така невъзможността формулираните в учебника тези да бъдат приложени за контролиране на нови проблемни ситуации, се установяват според критериите на здравия разум (в онази тяхна част, която е свързана с единния научен метод според терминологията на Дюи). Основни изразители на здравия разум в текста са Докторовите ученици-слуги, чрез които научните слабости в съдържанието едновременно се оспорват и се осмиват, без да се прилага строго научен подход.

Срв. например епизода, в който Докторът преподава на Манойло темата за посоките на света по привидно разбираем, но всъщност алогичен начин: Д: Знаш ли гди је сјевер, восток, запад и југ? М: Знам. Д: Дакле, вид је наше Земље на подобије ђулета, које је на сјеверу и југу нешто мало угнуто. То је сасвим јасно. М: Јесте, само молим, гди је на ђулету север и југ? Д: Отоич си казао да знаш. М: Знам по сунцу, али на ђулету не знам 374.

Ученикът заявява, че може да определя посоките на света според движението на Слънцето в съответствие със знанията, базирани на първичния житейски опит (свързани с представата за плоската форма на Земята). Докторът желае да въведе новите научни географски знания в това отношение, които се основават на представата за северния и южния полюс на глобуса. За тази цел той сравнява Земята с познат за ученика обект от предметния свят – гюле, но добавя една негова особеност, която въпросният предмет не притежава. Така на ученика се представя една формулировка с псевдонаучно значение – Земята прилича на гюле, което обаче на север и на юг е малко вгънато. Въвеждането на ново свойство на въпросния предмет от изходния домейн в направеното сравнение противоречи както на опита на здравия разум, така и на стеретметричните представи – гюлето е вид кълбо, т.е. всички точки са еднакво отдалечени от центъра. От твърдението на Доктора обаче следва, че две от тях, обособени на произволен принцип, са на по-малко разстояние спрямо центъра.

Псевдонаучният характер на въпросното твърдение се допълва и от факта, че учителят въобще не дефинира понятията, свързани с посоките на света (което е една от целите на урока), а ги употребява като саморазбиращи се, след което очаква от ученика да е разбрал научното им значение. В резултат, чрез структурирането на псевдонаучния блендов сценарий, съдържащ една иреална и съответно – смешна представа за Земята, Манойло не придобива адекватни географски знания.

В текста на комедията специално е изтъкната и ролята на езика за формулиране на псевдонаучни тези. Установяват се множество примери за лексикална омонимия и паронимия, игра на думи, структуриране на неологизми с терминологично значение, които по своята семантична структура не съответстват на означаваните от тях понятия и са в противоречие със словообразувателните модели на сръбския език. Наблюдава се изобилие от езикови грешки и неточности в представянето на чужди географски названия чрез тяхното транслитериране, а също така ред други особености, които, доколкото са в противоречие с езиковата компетентност на опонентите, пораждат неразбиране на предаваната информация, на базата на което въпросните езикови особености се оспорват и осмиват.

Срв. например обговарянето на темата за климатичните пояси: Д: Предјел назива се и поднебије. Ово може бити врућо, а може бити и ладно. Може бити сувоврућо, влажноврућо и меко. М: (смеши се кроз зубе) Уху! Не смем да говорим, а казао би нешто. Д: У врућом пределу ветар је усијан. М: Ту треба ватре, док се ветар усија. Д: И через то је опастан М: Зар и кад се усија постаје мастан? Д: Опастан, шкодљив. М: А, опасан (Врти главом) Ја сам реко да не знам добро српски. Молим г. докторе, како бива ветар? 376.

При дефинирането на понятието за горещ вятър учителят употребява израза усијан ветар, в който формата на страдателното причастие на глагола усијати е употребена като качествено прилагателно. Според езиковата си компетентност относно семантиката на въпросния глагол и на базата на страдателното значение на формата усијан Манойло активира съответния фрейм от практическите си знания за една конкретна типова ситуация, в която дадена субстанция се нажежава (т.е. загрява се до висока температура) под действието на огън. Това на свой ред води до създаване на блендово ментално пространство, съдържащо моментно структуриран иреален сценарий, който противоречи на практическите знания за горещия вятър, а същевременно не съответства и на научните представи в това отношение.

По-нататък Докторът оценява горещия вятър като опасно природно явление, употребявайки погрешната форма опастан на прилагателното опасан, образувана по аналогия на отличаващите се с висока фреквентност прилагателни, чиято именна основа завършва на –т и се свързва с наставката – ан (напр. радостан, болестан и под.). Манойло тълкува въпросната форма в качеството си на носител на сръбския говорим език. Нейната погрешност е изтъкната чрез коментара на ученика, че не я разбира. На това основание той активира механизма на народната етимология, т.е. ученикът се фокусира върху установяване на известната му най-близка по звуков състав лексема, чието значение пренася върху неразбираемата форма. По този начин се въвежда паронимното название мастан (мазен), чрез което окончателно се структурира новият блендов сценарий, свързан с абсурдната представа за горещия вятър като субстанция, която се загрява от огъня и в същото време е мазна (разтопима). Неслучайно, след като поправя погрешните форми, Манойло иронично отбелязва за себе си, че не знае добре сръбски език.

Примери, подобни на приведените, изпълват целия текст на комедията, потвърждавайки таланта на Йован Серия Попович със средствата на хумористичния дискурс да опровергае тезите на псевдоучения на базата на определени критерии на здравия разум, както и на ясно разбиране за езикова правилност, без експлицитно да прибягва до принципите на научния анализ.

3. Поведението на псевдоучения

Нещо повече, в период, когато науката и нейното паралелно съответствие – псевдонауката са все още във фаза на формиране, Йован Стерия Попович достига до типологизация на поведението и психиката на псевдоучения, изобразявайки реакциите му в случаите на потвърдена неистинност на неговите тези. Представите в това отношение са абстрахирани на базата на начините на изграждане на речевите актове в текста.

3.1. Принципи на водене на полемика

Както беше изтъкнато, значителен брой от диалогичните микроструктури завършват с оборване и осмиване на Докторовите твърдения (представящи цитати от неговия учебник), с което се потвърждава, че съответният диалог не постига целите си. Именно моментът, в който Докторът реагира на този повтарящ се резултат, е релевантен за характеризиране на неговото поведение и психика. Във всички посочени случаи Докторът не привежда допълнителни аргументи (пренебрегвайки правилата за водене на полемика), а променя фокуса на разговора. Тази стратегия се реализира в текста чрез няколко типови реакции на персонажа.

а) Прекъсването на диалога се осъществява чрез мълчание (липса на отговор), което функционира като специфичен тип речев акт. По този начин например Докторът подминава изтъкнатата от Манойло алогичност на дефиницията на гражданската география 376, възраженията на Пътника относно твърдението, че земеделието в Англия е неразвито 385, установеното от Шегаджията използване на остаряла статистическа информация за броя на жителите на Сърбия 386 и под. В разглеждания тип комуникативна ситуация Докторът (псевдоученият) изразява пренебрежение към събеседниците, прикриващо некомпетентност.

б) Най-често отрицателното отношение към опонента се реализира чрез реплики, съдържащи елементи на речта на обидата и омразата, адресирани към учениците-слуги, както и към Пътника и Шегаджията. Без формално да излиза от структурата на полемичния дискурс, Докторът пренасочва фокуса към личността на опонента, формулирайки негативна оценка за персоналните му качества с помощта на разнообразен регистър от пейоративно маркирани езикови особености, сред които и лексеми и изрази, заимствани от полемичните текстове на М. Спасич срещу Йован Стерия Попович.

Като пример в това отношение може да се посочи един от често употребяваните елементи с посочената конотация – прилагателното от причастен произход ачећи, което се образува от глагола ачити се – говоря неестествено, забавяйки и развличайки думите (РМС 1967: 114). В репликите на Доктора въпросната форма най-често се съчетава със славяносръбската лексема оштроумије. Така образуваната синтагма ачеће оштроумије в семантично отношение е противоречива (оштроуман означава: който е с остър, ясен ум, който схваща бързо, досетлив, духовит – РМС 1971: 296). С други думи, изразът не може да осъществи пейоративната си функция, а представя вербализация на един иреален ментален конструкт, генериращ хумористичен ефект, доколкото неговият сценарий не отразява по адекватен начин съотношението между определен тип мисловна дейност и същностните параметри на нейния вербален израз: Д: Ачећа оштроумија немају места код човека жељног за науке 375; Твоје ачеће оштроумије биће узрок, те нећеш ништа чути о Бести, о атмосвери и о Боспорусу 375.

Чрез примери от посочения тип, които в комедията се възпроизвеждат в различни контексти с полемична насоченост, имплицитно се утвърждава, че когнитивните изкривявания, породени от липса на знания и от езикова некомпетентност, не са характерни само за учебника по география на Доктора, а са принципно и иманентно присъщи на менталността на псевдоучения.

в) Тъй като книгата на Доктора е и учебник, в комичен план са изобразени определени неприемливи и неефикасни педагогически подходи във функцията им на транслатори на псевдонаучна информация. В по-широкия контекст на развитието на образованието през разглежданата епоха, когато се конкурират два дидактични модела – традиционният, основаващ се на наизустяване и модерният, при който учебното съдържание се усвоява чрез разбиране – Докторът е изобразен като привърженик на първия модел (в противоречие с претенцията му да утвърждава новите научни знания).

В ситуации, когато учителят възнамерява да избегне по-нанатъшен коментар на установените от ученика противоречия в учебното съдържание, той налага тезата си авторитарно, като неподлежаща на оспорване, чрез изискването за механично въпроизвеждане и наизустяване.

Вербален израз на този анахроничен дидактичен подход представя поредицата от директивни речеви актове, съдържащи императивни форми, включително на глаголи, означаващи действието повтаряне (повторити/повторавати), последвано от записване (уписивати), употребата на маркери, изразяващи интенция за обобщаване като дакле, да закључимо (с недопускане на допълнително обговаряне) и под.: Д: Ја морам одлазити, зато да повторим, што сам до сада говорио, па да закључимо: Дакле: Човек је човеком через разумну душу. Јеси ли упамтио? 368); Д (Манојлу) Повторавај често и уписуј у књигама мудрост коју сам ти рашчленио, па ћеш доћи до 24 предјела неба (отиде) 369.

Некооперативността на героя в рамките на педагогическия диалогичен дискурс например се проявява при въвеждането на термините за часови пояс, които Манойло възприема като неясни. Докторът определя непрецизните и неразбираемите си формулировки като знание, което е прекалено сложно за ученика: Д: Видим да за тебе није ово; зато чу прећи на благпе ствари 375. Също така при преподаването на въпроса за посоките на света Докторът излиза от неудобната ситуация, авторитарно представяйки собственото си (изцяло алогично) обяснение като ясно, а след това в императивен и заплашителен тон утвърждава, че именно подобен тип „ясни“ твърдения трябва да бъдат възприемани от ученика като знание: Д: Кад ти се јасно протолкуе, немој казати не знам, јер ћеш бити оскудан на мудрости 374.

3.2. Психология на псевдоучения

Освен разгледаните дотук стратегии за прекъсване на диалога от страна на Доктора, в комедията са изобразени и други негови поведенчески прояви, детайлизиращи психологическия профил на псевдоучения.

В редица реплики главният герой изразява мнение, че именно собственият му учебник (т.е. създаденият от него псевдонаучен конструкт) е първичен източник за информация при опознаването на физическия и социалния опит в процеса на човешкия живот. Нещо повече, ако емпиричните представи за дадено явление или обект се различават от съответните представи в учебника, то верни са вторите.

Въпросната концепция е разкрита чрез повторението на изрази като: пише у књиги, у књиги стоји в контексти, в които според правилата на полемичния дискурс би трябвало да се приведат допълнителни аргументи в защита на поддържаната теза. По този начин самоцитирането става средство за абсолютизиране на съдържанието на собствената теза като единствен източник на познание за света.

Срв. напр. например Докторовите отговори на аргументите на Пътника против неправилното название Прага (което в сръбския език се идентифицира със съответния полски топоним) вм. Праг – Д: Јесте ли били у Праги? П: Јесам, ја сам обишо целу Пољску. Д: Ја говорим о златној Праги. П: Молим, то се не зове Прага, него Праг. Д: Прага, Прага треба да буде, тако пише у књиги 382.

В текста на комедията е изтъкната и тясната обвързаност на псевдонаучното мислене с маниакалното себелюбие. За тази цел се използва определен регистър от изкази със самохвалебствено съдържание. Принципно в социалната практика изричането на позитивна оценка чрез похвала за даден индивид се осъществява от членовете на общността. В случая репликите на Доктора, представящи речеви актове на самохвалство, се изричат като отговор на подигравателните реакции на неговите събеседници, които често възприемат абсурдните му твърдения и реакции като проява на лудост.

За себеизтъкването си героят активира определени езикови особености на въпросния речев акт, употребявайки глаголни форми за 1 л. ед.ч., нелични конструкции (изразяващи общовалидност на референциалното съдържание). Вместо формулиране на критерии за съответната позитивна оценка, Докторът използва конвенционализирани изрази, характерни за похвалите в посвещенията и предговорите в литературата на класицизма, а именно – квантитативни маркери с хиперболизираща функция, прилагателни, съдържащи сема за позитивна оценка, традиционна абстрактна лексика, инверсия и др. (срв. например: Д:... Срби могу бити само через мене богати у просвети 365 и др.)[5].

Внушението, че именно себелюбието е характерологична същност на псевдоучения, е постигнато по оригинален начин и чрез интервенирането в речевите актове, означаващи начало и край на разговора, които принципно задават ролевите отношения между адресанта и адресата, а също така влияят върху структурирането на цялостния модел на речевата ситуация. Конвенционализираните в социалната практика изкази за установяване или прекъсване на контакт, се подменят от реплики, съпроводени от определени невербални действия, представящи интенцията на героя да наложи на адресата отношение на респект към учебника на базата на имплицитната предпоставка, че адресатът е необразован и неумен. Тук следва да се напомни, че именно събеседниците, които получават книгата вместо поздрав или като акт на сбогуване, всъщност са най-изявените критици на Доктора.

Така например, в началото на първата среща на Шегаджията с Доктора (действие 1 сцена 7), вместо да поздрави непознатия, Докторът му подава своя учебник: Ш: Имам ли чест господина доктора поздравити? Д: (пружа му књигу) Нека чита који је на разуму и на науки оскудан 377. По аналогичен начин, след като е посочил множеството грешки в Географията на основата на своите емпирични и научнопопулярни географски познания, Пътникът също получава екземпляр от учебника, определен от Доктора като единствен източник на знания и просветеност: П (устане): Ја вам благодарим на вашем толковању. Бар јасно имам сада поњатије о Србији. Д: Да би јошт јасније имали, ево вам једно Земљеописаније. Читајте, учите, пак ћете се просветити. .. 387.

Докторовите изкази и невербални действия претендират да поемат илокутивната сила на формулите за поздрав и сбогуване, чиито позиции заемат, за да имплицират задаването на точно определени йерархични отношения между събеседниците, които удовлетворяват неговото себелюбие.

Заключение

В комедията Съдбата на един разум Йован Стерия Попович осъществява своеобразен общотеоретичен научен спор със своя опонент М. Спасич без научни средства, като изобразява своите аргументи в един художествен текст в рамките на хумористичния дискурс. Това определя уникалната жанрова характеристика на творбата, която би могла да се определи като полемична комедия. В Съдбата на един разум е представена възможността да бъдат идентифицирани и оспорени както логическо-семантичните, така и езиковите противоречия във всяка псевдонаучна парадигма, изкривяваща рационалистичния научен модел, който тя имитира.

В текста на комедията спецификата на псевдонауката се свързва с наличието на прекъсване на връзката с първичния опит, натрупан в процеса на човешкия живот; неспособност за осъществяване на сравнение между сетивно познаваеми когнитивни структури и абстрактни репрезентации; пренебрежение към принципите на научното изследване; отказ от верифициране на (псевдо)научните (хипо)тези в практиката, като по този начин (за разлика от науката) псевдонаучният конструкт изгубва способността за динамично развитие. Същевременно са типологизирани психологическите и поведенческите аспекти на личността на псевдоучения, представяйки генезиса на авторитарното отношение към инакомислещия, основаващо се на себелюбие, съчетано с невежество.

Тези особености на псевдонауката и нейните носители се проявяват и в развръзката на комедията – единственият начин да бъде „излекувана“ менталната девиация на Доктора (след като нито един аргумент не е дал резултат) е илюзорен, защото се случва в паралелния свят на неговия учебник, с помощта на вълшебната клонка от описаното в Географията дърво, което расте в „Сенегамбия“. Привидността на изцелението е гениално завоалирана от Й. Стерия Попович чрез почти непроследимото преплитане на различните повествувателни перспективи в текста на творбата, където героите „излизат“ и „влизат“ в многобройните истории, с които „обраства“ нейния сюжет. Едва ли е изненада, че на финала окончателно се заличава границата между реално и иреално в прозренията на автора за лутанията на човека между намирането и изгубването на разума по пътя към себепознанието.

БИБЛИОГРАФИЯ

Анджелкович 2003: Анђелковић, С. Стеријиних 80 комичких ликова. Вршац: Књижевна општина Вршац. (ур. П. Крду) Катедра Стеријана, 2003.

Гарич-Петрович 2018: Гарић-Петровић, Г. Аутобиографија др Милована Спасића.// Мешовита грађа. Miscellanea. Нова серија, № 39. 2018, Београд: Историјски институт, 103–140.

Грайс 1975: Grice, P. Logic and Conversation. – In: Syntax and Semantics. Vol. 3 (ed. by P. Cole and J. Morgan), New York: Academic Press, 1975, 41–58.

Грейди, Оукли, Коулзън 1999: Grady, J., Oakley, T., Coulson, S. Blending and Metaphor. – In: Metaphor in cognitive linguistics. (eds.) G. Steen & R. Gibbs. Selected papers from the 5^th International Cognitive Linguistics Conference, Amsterdam, 1997, Philadelphia: John Benjamins, 1999, 101–124. http://cogweb.ucla.edu/CogSci/Grady_99.html.

Дюи 1910: Dewey, J. How We Think. Lexington, Mass: D.C. Heath, 1910, 145-157. https://brocku.ca/MeadProject/Dewey/Dewey_1910a/Dewey_1910.

Павлович 2015: Павловић, Н. Филолошко дело Јована Стерије Поповића. Докторска дисертација. Београд: Универзитет у Београду. Филолошки факултет, 2015. https://fedorabg.bg.ac.rs/fedora/get/o:10565/bdef:Content/get.

Пипер 2007: Пипер, П. Погледи Јована Стерије Поповића на српски језик у свом и у нашем времену – В: Јован Стерија Поповић 1806–1856–2006 (ур. Љубомир Симовић), Београд: САНУ, 2007, 433–450.

Проданович-Станкич 2016: Prodanović-Stankić, D. Verbalni humor u engleskom i srpskom jeziku. Edicija E-disertacija, knjiga 8. Novi Sad: Filozofski fakultet, 2016. https://www.academia.edu/24580946/Verbalni_humor_u_engleskom_i_srpskom_jezik.

РМС 1967: Речник српскохрватског књижевног језика. Књига прва. Нови Сад – Загреб: Матица српска – Матица хрватска, 1967 (Друго фототипско издање, 1990).

РМС 1971: Речник српскохрватског књижевног језика. Књига четврта. Нови Сад: Матица српска, 1971 (Друго фототипско издање, 1990).

Стерия Попович 2006: Стерија Поповић, Ј. Судбина једног разума. – В: Ј. Стерија Поповић. Сабране комедије. Приредио Душан Иванић, Београд: Српска књижевна задруга, Коло XCVIII, књига 646, 2006, 357–404.

Фоконие 2006: Fauconnier G. Compression and Emergent Structure. // Language and Linguistics, vol. 6, No 4, 2006. http://www.ling.sinica.edu.tw/Files/LL/Docments/Journals/6.4/j2005_4_02_9806.pdf.

Фоконие и Търнър 2008: Fauconnier G. and M. Turner, Rethinking Metaphor. – In: Cambridge Handbook of Metaphor and Thought (ed. Gibbs, Ray), Cambridge: Cambridge University Press. 2008, 53-66 (Online publication 2012). http://www.cogsci.ucsd.edu/~faucon/RethinkingMetaphor19f06.pdf.

Харис 2014: Harris, F. Jhon Dewey's Dual Theory of Inquiry and its Value for the Creation of an Alternative Curriculum“. // Journal for Critical Education Policy Studies. Vol. 12, No 2, 2014, 302–349. http://www.jceps.com/wp-content/uploads/2014/08/11-JCEPS122-harris-FINAL-05AUGUSt-2014.pdf.