Осъзнаването[1] на теоретичната значимост на двуезичните речници, създаваните лексикографски пособия и приложението им в практиката присъства неизменно в славистиката и в наши дни. Тяхната необходимост е осъзната както от изследователите в областта на сравнителното славянско езикознание, така и от самите преподаватели по съответния славянски език. В Катедрата по славистика в Масариковия университет, гр. Бърно, Чехия ние подготвяме своите студенти и за бъдещата им професионална реализация като преводачи[2], а там ролята на двуезичните речници (както по време на обучението им, така и в последствие в практиката) е от ключово значение. Преводът на специализирани текстове е един от най-важните компоненти на съвременната преводаческа дейност, като трябва да почертаем, че специализираните речници често не са на необходимото професионално ниво и не обхващат (и съвсем естествено не могат да обхванат) 2 121 целия лексикален фонд и терминологичен апарат на дадената специализирана област, някои от тях са остарели и не отразяват най-новата терминология, а за много специалности такива речници просто липсват. Това, разбира се, се дължи на бързото развитие на познанието в много нови области на човешкия живот, което води до необходимостта от назоваване на нови предмети и явления (Крейчова 2020: 14). Колкото по-млада е научната област, от която произхожда текстът на оригинала, толкова по-разколебана, вариативна или липсваща е терминологията в езика, на който превеждаме. Създаването на нови двуезични речници по принцип е мотивирано поради остаряване на предишните (ако съществуват такива), но също така все повече се усеща липсата на специализирани двуезични речници, лексикални бази данни, корпуси и др. под., издавани не само на хартия, но и използвайки съответен софтуер, достъпни онлайн в различни видове интерфейс, апликации и т.н. Необходимо е да споменем, че в съвременното езикознание и конкретно в лексикографията корпусният подход осигурява изчерпателност и точност на лексикографските решения. Той дава възможност за оптимизиране на изискващата много труд и време лексикографска работа и подпомага по‐обективното и по‐прецизното описание на лексикалните единици (Благоева, Колковска 2007). Както уместно отбелязва Чарлз Мейер, компютърните корпуси и свързаният с тях софтуер напълно революционизираха създаването на речници (Мейер 2004: 16, цит. по Благоева, Колковска 2011: 7−8).
В контекста на горепосочената потребност от славяно-славянски специализирани речници в Катедрата по славистика в Масариковия университет бяха създадени редица публикации – Myronova, Halyna – Gazdošova, Oksana Českoukrajinský právnický slovník, Brno: Masarykova univerzita 2009; Krejčová, Elena Česko-bulharský právnický slovník. Brno: Masarykova univerzita, 2014; Krejčová, Elena Česko-bulharský specializovaný slovník právnické, ekonomické a společenskopolitické terminologie. Brno: Jan Sojnek – Galium, 2016, които се използват както от студентите, така и от широк кръг специалисти – преводачи. През последните десетилетия в магистърските и докторските работи на студентите от Катедрата по славистика възникват двуезични славянски бази данни на термини, използвани в различни области на обществения живот, производството, комуникациите, икономиката, правото промишлеността и др. Тъй като броят на тези изследвания и на съответните лексикални бази стана значителен, през последната година създадохме проект за обработването на тези лексикални бази данни по общ модел, изграждане на единен корпус от термини с изходен език чешки, който може постепенно да бъде обогатяван. Основната цел на проекта[3] е свързването на изследователския потенциал на специалистите от катедрата в областта на превода с необходимостта от създаването на лексикографска помагала за преводаческите дейности, като в голяма степен ще бъдат използвани предишни изследвания на самите студенти слависти във Философския факултет на Масариковия университет (техни магистърски тези и дисертационни трудове). Проектът има и още една цел – да повиши професионалната компетентност на самите студенти и докторанти в областта на превода под формата на тяхното участие в изследването на специфични проблеми на превода между сродни славянски езици, като важен аспект в повишаването на професионалната компетентност е и обучението им в областта на работата на лексикографа и детайлно запознаване с нейните специфики. Двуезичните речници и терминологични бази данни ще бъдат изградени, обработвани и допълвани в бъдеще съгласно разбирането за двуезичния речник като помагало с комплексен парадигматично‐синтагматичен характер, отразяващо лексикално‐семантичните корелации и всички други видове системни отношения между двата езика, в които се реализират тези отношения (Чермак 1995: 231, цит. по Трифонова 2011: 117).
Резултатите от работата по проекта на студентите под ръководството на техните преподаватели ще бъде с чисто практическа насоченост – създаване на бази данни с двуезични преводни еквиваленти (най-често в областта на специализираните преводи). Потенциалните потребители на тези бази данни, които ще бъдат със свободен достъп онлайн, са най-вече студентите, но също така и самите преподаватели, преводачи от и на съответния славянски език (в комбинация с чешки), а също и всички хора, които имат професионален или любителски интерес към славянските езици.
БИБЛИОГРАФИЯ
Благоева, Колковска 2007: Благоева, Д., Колковска, С. Електронен корпус за целите на „Речник на българския език“ – състояние и перспективи“. В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова. София, 21–22 октомври 2006 г. Велико Търново. Знак ´94, 277–286
Благоева, Колковска 2011: Благоева, Д., Колковска, С. Корпусният подход в българската лексикография – практика и перспективи. В: Съвременни методи и подходи в лексикографската практика. Българска академия на науките, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Авангард Прима, София, 2011, 7−45.
Крейчова 2020: Крейчова, Е. Преводът и неговите предизвикателства, изд. Парадигма, София, 2020.
Мейер 2004: Meyer, Ch. F. English Corpus Linguistics. An Introduction. Cambridge University Press, Cambridge, 2004.
