1. В началото на 2020 г. по време на коронавирусната епидемия се възобнови употребата на позабравения медицински термин карантина, дефиниран обикновено като изолиране за определено време на болни от заразни болести и на общували с тях лица, за да се избегне разпространяването на болестта. По своята същност това означение е производно от латинското числително quadraginta ‘40’. В късния латински то се видоизменило на quaranta, унаследено във френ. quarante и итал. quaranta сщ. От него в смисъл на ‘срок от четиридесет дни’ са образувани френ. quarantaine и итал. quarantena. През ХІV в. в Дубровник и Марсилия те стеснили значението си на ‘40-дневно изолиране на пристигащи в пристанището кораби поради опасност от пренасяне на чумна зараза’. Чрез турцизма karantina, който според турския етимологичен речник www.etimolojiturkce.com застъпва венецианския облик cuarantína ‘четиридесетдневна забрана за слизане на пътниците, пристигащи във Венеция с кораб’, думата проникнала към средата на ХІХ в. в български с днешното си звучене карантина.
Принудителното налагане на карантина изразяваме чрез глагола карантинирам, срещан, макар и рядко, с нежелателния гласеж карантирам или карантинизирам. До масова употреба на съществителното и глагола се стигна след появата на грипоподобното заболяване коронавирус, ковид-19 или COVID-19 (английско съкратено наименование от corona virus disease 2019 ‘коронавирусна болест 2019’). Терминът coronavirus, изкован от британските вирусолози Джун Алмейда и Дейвид Тирел за вируси от този тип, е документиран писмено от 1968 г. и визира наблюдаваната с електронен микроскоп форма на вируса като слънчева корона. Той е образуван от лат. corona ‘корона; венец’ (заемка от гръц. κορώνα ‘гирлянда; венец’, букв. ‘извитото’) и лат. virus ‘леплив сок; отрова’ (в медицината означение за причиняващ заболяване микроорганизъм), база също за 90 прилагателното virulentus ‘отровен; заразителен’. В български то е морфологично адаптирано с вирулентен ‘болестотворен’, озовавайки се в едно словно гнездо с вирус, коронавирус, вирусен, вирусолог и др. Възможността изобщо за заболяване се изразява с образуваното към глагола заболея абстрактно съществително заболяемост. Успоредно с него, а отчасти и като негов образец се използва заболеваемост, застъпник на рус. заболеваемость. Той е производно от глагола заболевать, кореспондиращ с нашия заболявам ‘разболявам се’, който фактически мотивира употребата на абстрактума заболеваемост и го прави поприемлив от заболяемост.
В резултат на експлозивното разпространение на заболяването ковид-19 доста широка популярност освен карантина добиха термините епидемия и пандемия. Те са гръцки словни образувания с база δῆμος ‘народ’, превърнати в средновековния латински в медицински означения. Първото ἐπιδημία ‘масово настъпваща заразна болест’ е абстрактум към прилагателното ἐπιδήμιος ‘в целия народ’ (с префикс ἐπι- ‘на, върху’). Второто, оформено с гръцкия префиксоид παν- ‘все-, изцяло, напълно’, изтъква по-голямата мащабност на заразяването като всеобхватна епидемия, засягаща населението на много области или страни. Това даде повод Световната здравна организация да обяви коронавируса за пандемично заболяване. Покрай него медицинско значение придоби и терминът клъстер, който в икономиката, математиката, астрономията и в други науки означава, най-общо казано, струпване на еднородни денотати по смисъла на английския прототип cluster ‘куп; грозд; група’. Спорадичната употреба на клъстер при нови случаи на ковид-19 беше своевременно изоставена чрез ориентиране към преносното използване на домашната дума огнище за възникващи относително многобройни заболявания на едно място. Известна популярност придоби също терминът триаж в смисъл на приоритетно разпределяне на пострадали или заболели според сeриозността на тяхното увреждане. В него се отразява френският абстрактум triage ‘подбиране, разпределяне, сортиране’ към глагола trier ‘отделям, разпределям, сортирам’ (наследник на галороманския *triare ‘отделям доброто чрез подбор’, може би фреквентативен към латинския tero terere ‘трия, стривам’), срв. инструменталното производно от него trieur в заемката триор ‘машина за сортиране и почистване на семена’, както и възприетия от него през Средновековието английски глагол to try ‘опитвам, пробвам, проверявам’.
2. В „Речник на чуждите думи“ с автори Ив. Габеров и Д. Стефанова под велкрò четем, че е име на материал за закопчаване на дрехи, обувки и др. чрез прилепване, който се състои от две части – мъхеста материя и кукички. В пояснителна добавка се уточнява естеството му на английска търговска марка Velcro. Така се нарича и фирмата производителка на велкро със седалище в Обединеното кралство, като самото име на продукта всъщност представлява съчетание от 91 първите срички vel + cro на френските думи velours ‘велур’ и crochet ‘кука’. Създал го е изобретателят на тази практична закопчалка Жорж дьо Местрал (френ. Georges de Mestral, 1907–1990), швейцарски електроинженер, който през 40-те години на двайсетия век след една разходка из Алпите се запитал какъв ли ще да е механизмът, позволяващ семената на репея или лепката (новолат. Arctium lappa) да се закачат по панталона му и по козината на неговото куче. В крайна сметка установил наличието на фини еластични кукички, които при допир с козина или плат се прикрепват към тях. Това го навело на мисълта да конструира аналогично функциониращи закопчалки от тъкан, снабдени с подобни кукички по едната и с примчици по насрещната им повърхност. След като усъвършенствал изобретението си, през 1951 г. го патентовал под името Velcro.
Оказва се впрочем, че в български двете фрагментирани съставки на велкро битуват самостоятелно в цялостен вид като френски заемки. Първата велур ‘памучен или вълнен плат с вид на кадифе; вид обработена кожа с мъхеста лицева страна’ застъпва френ. velours ‘кадифе; велур’, което с развито неетимологично -r- води началото си от velos сщ., старопровансалско производно от лат. villosus ‘космат, рунтав’ (прилагателно име към villus ‘козина’). Втората съставка е идентична с боксовия термин кроше ‘удар, нанесен със свита като кука ръка’. Той възпроизвежда първоначалното значение на френ. crochet ‘кука’, документирано от XII в. умалително към croс сщ., за което се приема, че е старофранкска или старонордска заемка със същото значение.
3. Немалка част от богослужебната ни терминология е заета непосредствено от среднои новогръцки, отразявайки специфичните за тези езикови периоди фонетични иновации. Тук спада между другото словното гнездо около клирос ‘мястото за певци и четци от двете страни на олтара’ с етимологичен дублет клир ‘духовенство; клирос’ и производно клирик ‘духовник’ с точни съответствия в руски. Техни прототипи са (ст)гръц. κλήρος ‘жребий; съсловие на призваните; духовенство’ и κλερικός ‘духовен; духовник, представител на клира’. Със запазен старогръцки коренен вокализъм гърцизмите са намeрили място в църковния латински – clerus ‘католическо духовенство’ и clericus ‘духовник; образован човек; писар’ с новообразувано прилагателно clericalis ‘духовнически’. От международната културна лексика (срв. френ. clérical, cléricalisme, англ. clericаl, clericalism, нем. klerikal, Klerikalismus) са възприети новооблразуванията клерикализъм ‘стремеж преди всичко на католическата църква да разшири сферата си на влияние върху държавата и обществото’, клерикал ‘привърженик на клерикализма’, клерикален ‘присъщ на клерикал или на клерикализма’. Някои речници на чуждите думи все още лематизират като историзъм и екзотизъм клерк ‘духовник в Средновековието; западноевропейски писар или чиновник в адвокатура, деловодител’ – руска транслитерация на френ. clerc и англ. clerk, произнaсяни съответно [kler] и [kla:k] и възлизащи към срвеклат. Clericus.
4. В подобни случаи понякога може да възникне въпросът дали при етимологично съпринадлежни чужди думи в български не би било редно те по възможност да бъдат писмено уеднаквявани, тоест вместо клерикал, клерикализъм да пишем и произнасяме клирикал, клирикализъм с оглед на генетичната им връзка с клир. Като пример за този похват може да се приведе иконом ‘лице, което се занимава с водене на домакинството и със снабдяването на църква, манастир, войска и др.; почетно звание на свещеник, пазещ даровете’, респ. стбълг. икономъ ‘домоуправник, домакин’. Това е заемка от гръц. οἰκονόμος ‘домоуправител, управител на имоти’, съставено от οἴκος ‘дом’ и νόμος ‘наредба, закон’, както и икономия ‘спестяване’, застъпник на гръцкия абстрактум οἰκονομία сщ. От гръцкото прилагателно οἰκονομικός ‘свързан с управлението на домакинството, домакински, стопански’ и неговия субстантивиран женски род οἰκονομική (τέχνη) ‘(изкуството да се управлява) домакинството’ са заети латинизмите oeconomicus (с френски рефлекс économique ‘икономичен; стопански’) и oeconomica в нем. Ökonomik, рус. экономика ‘икономическа наука или теория; икономическите условия в една страна’. В български обаче наименованието е приравнено към основата иконом- и звучи икономика, а в най-ново време англ. economics отчасти се предава – макар и доста тромаво – с икономикс ‘науката икономика, стопански науки; политическа икономия’.
Когато обаче през втората половина на ХХ в. се появи означението за науката, изучаваща въздействието на човека върху природата и факторите за замърсяването на околната среда, респ. средствата за опазването ѝ от унищожение екология, дефинирана през 1866 г. от германския учен Ернст Хекел (нем. Ernst Haeckel, 1834–1919) като Ökologie (композиция от гръц. οἴκος ‘дом, околна среда’ и -λογία ‘наука за’), появилите се спорадични предложения за преправянето му в български на икология не намериха отзвук. Това беше своеобразно свидетелство, че макар и логичен, не всеки опит за етимологично уеднаквяване на лексиката бива одобряван от носителите на езикa и че всяка лексикална единица има право да съхрани своята уникална история. А що се отнася до споменатите по-горе клерикал, клерикален, клерикализъм, те от словообразувателно гледище поначало са латинизми, поради което за тях не е валиден дори изтъкваният по отношение на екология аргумент, така че за евентуалното им регърцизиране няма логично основание.
В резултат на латинско посредничество библейски староеврейски и гръцки собствени имена също имат двояка субституция в западноевропейските езици и в български. На това обстоятелство се дължат срещаните в практиката вариативни противопоставяния като Варвара и Барбара, Елисавета и Елизабет, Ирина и Ирен или Айрийн, Гаврил и Габриел, Данаил и Даниел. Чуждият облик на лични имена при герои от художествената литература се запазва, за да се запази екзотичният колорит, напр. Питър, Пиетро, Пиер, Педро, Бедрос, а не Петър; Елиас, Илайджа, а не Илия; Джордж, Жорж, Иржи, Хорхе, а не Георги и други подобни. Но когато става въпрос за исторически определено лице, тогава задължително се извършва съгласуване или конгруенция на чуждото означение с утвърденото домашно, напр. френ. Jean Baptiste ↔ бълг. Йоан Кръстител (не Жан Баптист), френ. Saint Jérôme ↔ бълг. Свети Йероним (не Сен Жером), нем. Hiob ↔ бълг. Йов (не Хиоб). Същото се отнася за някои популярни древни селищни имена като бълг. Вавилон ↔ нем. Babylon, бълг. Витлеем ↔ нем. Bethlehem, бълг. Тива ↔ нем. Theben.
5. В лексикона „От дума на дума“ (изд. „Изток–Запад“, София, 2017) беше показано кои заемки са деривационно свързани с френския глагол trancher ‘отрязвам; отсичам’, а именно траншея ‘окоп’, тренчкот букв. ‘окопна дреха’, транш ‘част от предоставян на части заем’, транжирам ‘разрязвам професионално месо’ с производни транжор и транжорна. Частичен синоним на trancher e френ. couper ‘отрязвам; изрязвам; заграждам; смесвам напитки’, деноминатив от coup ‘удар’, наследник на гръцкия по произход латинизъм colaphus ‘плесница’. Със специфичното значение ‘смесване на различни видове вина, за да се постигне по-добро качество’ отглаголното съществително име coupage е застъпено в бълг. купаж. Аналогичният абстрактум decoupage към префигирания глагол decouper ‘нарязвам, изрязвам’ e източник на декупаж ‘изрязване и залепване на готови хартиени форми с цел получаване на колаж’. Документирани от XIII в. отглаголни образувания към couper с най-общо значение ‘отрязване; отрязък’ са френ. coupon и coupure, намерили място в български с по-модерна семантика: купон ‘отрязък от продоволствена карта за получаване на хранителни продукти и др.’, респ. купюр ‘означена номинална стойност на банкнота’. Относно възникването на жаргонното значение на купон ‘увеселение, парти’ (българска иновация от около 1950 г. с появил се по-късно съответен глагол купонясвам) в „Речник на българския жаргон“ (изд. 7М + ЛОГОС, София, 1993) авторът Г. Армянов пояснява как в началото на младежки танцови забави всяко момче изтегляло листче с името на момичето, с което ще прекара вечерта.
Субстантивация на адективираното минало причастие coupé ‘нарязан; преграден; размесен’ от глагола couper лежи в основата на купе ‘заградена част от железопътен вагон’, отразяващо някогашна употреба на словосъчетанието coupé (de train) ‘купе (във влак)’, докато днес coupé е означение само за купето на дилижанс или за лека кола с две врати. Съвременният френски лексикален еквивалент на купе гласи compartiment, заемка от итал. сompartimento ‘преградено място; купе’ (отглаголно име към compartire ‘разделям, разпределям’ с база лат. pars, вин.п. partem ‘част’). Още един френски железопътен термин в български е също своеобразен „невъзвращенец“: перон ‘площ пред гара за качване и слизане на пътниците’, заемкa от френ. perron (производно от pierre ‘камък’), днес обаче означаващо само ‘каменно стълбище’, а в смисъл на бълг. перон се използва quai (de gare) букв. ‘гаров кей’, тоест източникът на бълг. кей.
6. Правилността на представяните в тази рубрика генетични успоредици зависи изцяло от степента на достоверност на етимологичната справка към тях. В противен случай съпоставката придобива дискусионен характер. Подобна ситуация се очертава при издирването на референти на детерминанта фито-, който е първа съставка на повече от 30 ботанически термина, имащи отношение към растенията, например фитолит ‘вкаменено растение’, фитотерапия ‘билколечение’, фитофаг ‘животно, което се храни само с растителна храна’ и т.н. В основата на словообразувателния компонент фито- лежи композиционната форма φυτο- на гръцката дума за растение φυτόν (букв. ‘израсналото, порасналото’, субстантивирано причастно образувание към φύειν ‘раста’). От гръц. φυτόν турският етимологичен речник www.etimolojiturkce. com извежда заемката fidan ‘млада овошка, дръвче, фиданка’, която от своя страна е източник на бълг. фидан ‘младо дръвче; израстък на по-голямо дърво’ (с производно фиданка, използвани като лични и фамилни имена Фидан, Фидана, Фиданов, Фидански, Гюлфиданов).
Но според „Български етимологичен речник“ с позоваване на други справочници турската дума се интерпретира като застъпник на гръцката φυντάνι, производно от глагола φυτεύω ‘садя’, чийто дериват φυταρεία ‘цветна леха’ впрочем е залегнал в диалектизма фитария ‘зеленчукова леха’. Следователно генетичната съпринадлежност в рамките на това словно гнездо може да се приеме за установена, етимологичният статус на съставката фидан обаче остава нееднозначен.
