Политическата манипулация: фрейминг, история, нации и националности в речите на Франьо Туджман

Въведение

Политическата реч представлява специална категория текст. Въпреки че често свързваме манипулативния потенциал на текстовете с рекламите, той се проявява и в изявленията на политиците. В тази статия обръщаме внимание на изявленията на президента на Хърватия Франьо Туджман по време на неговият мандат 1990–1999 г. Важно е да кажем, че тези изявления са били насочени както към хърватска, така и към чуждестранна аудитория, и Фр. Туджман, като всеки подготвен оратор, e работил осъзнато с присъствието на публиката. Неговите политически речи на разположение чрез източници с отворен достъп и е възможно да се намерят свободно. Текстовете имат различен обем и тема. Анализът ще се съсредоточава върху неговото виждане относно историята и идеята за националността. В същото време ще разгледа по-отблизо явлението на така нареченото рамкиране, което е често срещана форма на манипулация, не само в политическите речи.

Езикът на политическите речи не е спонтанен. Той е замислен и подготвен от оратор[1], който реагира в различни ситуации по определен начин и по принцип се влияе от информацията, с които разполага, от собствения си мироглед и от обстоятелства, в които възниква речта. В случая на Франьо Туджман трябва да имаме предвид и личността, която стана президент по време на разпадането на Югославия. Първият му мандат се влияе от конфликтите в Хърватия, Босна и Херцеговина, а вторият от нарастването на собствените му авторитарни[2] методи на управление.

Рамкиране (фрейминг)

Не всяко политическо изявление или реч е пряка манипулация. Може да използва техники, които са на границата на манипулация (може да се каже, че това зависи от това, дали ги използва съзнателно или несъзнателно). Един от начините е така нареченото рамкиране (framing). Това е рамка, но също и процес на създаване на медийно или друго съдържание, където се избират определени аспекти на представената реалност. Тяхното значение се увеличава чрез популяризиране на определена дефиниция на проблема, неговата оценка или предложеното решение. Рамката формира централната идея на медийното съдържание и му дава определен контекст. Този тесен възглед се постига чрез подбор, прикриване или подчертаване[3]. Рамките се различават в различните култури, защото се влияят от различни традиции, исторически опит или начини на мислене. Политическата наука (а също и изследванията на политическата реч) се фокусира върху съзнателното използване на рамката[4] и по този начин върху манипулирането на публиката. Наблюдаваме това явление във всяка политическа реч в политическия спектър. В случая с Ф. Туджман се сблъскваме с т.нар. рамкиране (или фрейминг) на няколко места, включително тълкуването на историческите обстоятелства и изявленията му за различните националности, живеещи в Хърватия.

История

Определено най-често срещаните манипулативни техники и стратегии в речите на Франьо Tуджман са неговите интерпретации на хърватската история. Той им отделя много място, не само в речите си, където това може да се очаква, като тези по повод първата сесия на многопартийния парламент, или създаването на нова конституция и през 1999 г. по време на новогодишната среща с дипломати, обясняващи историята на Хърватия. Страстта му е разбираема. Самият той е бил историк[5], но в политическите речи препратките към миналото лесно са обект на емоционални манипулации и често имат за задача да възбудят публиката или да ѝ дадат усещане за принадлежност или носталгия[6]. Накратко те повтарят това, което жителите на държавата са успели в миналото и докъде са стигнали, за да могат да преминат към по-добро бъдеще или да наблегнат на настоящата ситуация.

Спецификата на изказванията на Ф. Туджман е, че той е първият президент на независима Хърватия от самото създаване на държавата. Съществуването на нова независима държава е за него „ispunjenje devetstoljetnog hrvatskog sna i ostvarili smo najviše nacionalne i slobodarske ciljeve, za koje su živjeli, i umirali, hrvatski ljudi tijekom duge, tegobne i neizvjesne prošlosti“[7]. На друго място той описва хърватската история като „napaćenu, ali i slavnu“[8]. Туджман кара публиката да усети, че живее невероятния момент, който се чака от векове. В началото на 90-те години това може да се разбира и като опит за подкрепа на идеята за независима Хърватия. Нейната легитимност трябваше да бъде подчертана от непрекъснатостта на нейното съществуване във времето. Неговите лекции за миналото започват със средновековните хърватски крале, продължавайки чрез запазването на известна свобода и автономия по времето на Унгария и Австро-Унгария, през националното възраждане от 19 век до разграничаването от т.нар. втора Югославия (СФРЮ). „Od desetog do dvanaestog stoljeća Hrvati imaju svoje samostalno kraljevstvo pod narodnim vladarima. Povijesne mijene i nezavidan geopolitički položaj njihove zemlje - na razlučnici civilizacija zapadne i istočne Europe - uvjetovali su da poslije toga, od XII. do XX. st. (do 1918.) budu u zajednici s ugarskom i habsburškom krunom. Međutim, kako u toj, tako i u kasnijoj jugoslavenskoj višenacionalnoj državnoj zajednici, hrvatski je narod sačuvao svoju“[9]. Така хърватската борба за независимост продължава цял век, но продължава и до днес. Туджман не само рамкира исторически събития, но също така призовава своите съграждани да допринесат за тяхното осъществяване. Щом като техните предци могат да умрат за този идеал и когато тази идея оцелее толкова много векове, е време и съвременниците му да вземат участие. Това беше постигнато през 1992 г. с международно признаване[10] на Хърватия, и след 1995 г., когато вече няма никакво съмнение за суверенитета на държавата и правителството вече има контрол над цялата територия на държавата. Президентът продължи да припомня „вечната мечта“ и подчерта ролята на своята партия ХДС и на себе си в нейното изпълнение. Появяват се прояви на синдрома на месиите, спасителите и защитниците на Хърватия. Туджман стана „бащата на нацията“.

Част от неговата политика е да търси подкрепа и международно признание, особено от западните държави. Затова в историческите части на неговите речи се повтаря идеята, че Хърватия е част от западноевропейската култура от самото начало на своята история. „Po dlasku u ovo područje između Drave i Jadrana, Hrvati se opredjeljuju za zapadno kršćanstvo“[11]. По този начин застава срещу православието, което остава доминиращата религия в останалата част на Югославия. Тя се стреми да се доближи до Европа, не само като изразява усилия за демократична промяна на страната според западните модели, но и да подчертае взаимните връзки. Такъв възглед създава място за друг вид манипулация[12] на така наречената бинарна опозиция: ние vs. те; тоест ние – културна, западнодемократична, (католическа) Европа vs. некултурен, комунистически, остарял, недемократичен (православен) остатък от Югославия.

Миналото обаче не е просто мобилизационен елемент. Служи като оправдание за икономическите и социални проблеми, причинени от прехода от социалистическа към демократична система[13]. „Hrvatska ima gospodarskih i društvenih problema, koji su posljedica nasljeđa komunističkog sustava, okrutne agresije i teško savladivih tegoba prijelaza iz socijalističkog režima u sustav slobodnog društva i tržišta“[14]. Поразително е, че Франьо Туджман е казал това през 1999 г., по времето, когато той и неговата партия бяха начело на държавата в продължение на девет години.

Националности

В тази част на статията ще разгледаме по-отблизо двете нации, споменати в речите на Туджман: хървати и сърби.

Характерна черта на речите на Туджман, когато са отправени към гражданите на Хърватия, е неизменният поздрав: „Hrvatice i Hrvati“[15] вероятно последван от „građani Hrvatske“[16]. Обикновено може да се очаква държавния глава да поздрави всички жители, които представлява. В речите на Туджман обаче имаше специално разделение, първо по пол, а след това по етническа принадлежност в смисъла на: хърватки, хървати и едва след това всички останали. На други места той увеличава мобилизационния потенциал на своята аудитория и говори със своите съграждани, например като „braćo i sestre“[17], като по този начин поражда усещане за единство и равенство. И всички харесваме президент, който не се превъзнася, a вместо това показва, че се идентифицира хората в държавата си. Важна част от пътя на Туджман към властта беше и хърватската диаспора[18]. Това му помогна още по-рано, когато той стана президент и той осъзна целта си, независима Хърватия, с нейна помощ. „Borba za uspostavu i obranu slobodne Hrvatske bila je i ostaje zajednička borba domovinske i iseljene Hrvatske“[19]. Обединението на хърватите в Хърватия и в диаспората се демонстрира най-добре от факта, че на хърватските избори диаспората все още е единадесетата избирателна единица.

Всяка от избраните речи е поне частично адресирана и към сръбското малцинство в Хърватия. Въпреки че целта на Туджан е хомогенна етническа държава[20] и той приветства намаляването на броя на сърбите, от официалните му речи това не става ясно. В тях това обещава сигурност и защита на етническите и малцинствените права. През януари 1991 г. в края на речта си той заявява: „Srpskom, pak, narodu ne prijeti nikakva opasnost, da hrvatski narod želi živjeti sa srpskim u mirnom suživotu ili u susjedstvu, te da bi svaka vojna avantura poticana hegemonističkim ili unitarističkim ciljevima dugoročno najviše štetila upravo Srbima u Hrvatskoj“[21]. Няколко месеца по-късно ситуацията ескалира[22] и в извънредно и емоционално изказване към гражданите на Хърватия като че ли вече не помни сръбското малцинство. „Na našu se domovinu sručio val neprijateljske velikosrpske soldateske, kojoj je cilj da nas vrati u nacionalno ropstvo i boljševički mrak, da nam otme hrvatske krajeve koji su oduvijek bili sastavni dio Hrvatske“[23]. Говори само за идеологията на Велика Сърбия[24], свързана с ЮHA (Югославска национална армия) и дори изрази като тези разделяха[25] двете нации на два лагера. За хърватите, изправени пред нападение, и поддръжници на великосръбската идея, която е да ги върне обратно в тъмното минало.

Четири години по-късно ситуацията е различна. Туджман изчаква възможността да завземе отново територията на Републиката Сръбска Крайна с военна сила, на 4 август 1995 г. по време на операция „Буря“ гражданите на Хърватия, особено тези със сръбска националност, са призовани от президента на републиката[26]. „Budući da hrvatski i bosanski Srbi ne samo da sprečavaju povratak prognanika već i nastavljaju s progonom nesrpskog stanovništva; pozivam hrvatske građane srpske nacionalnosti, koji nisu aktivno sudjelovali u pobuni, da ostanu kod svojih kuća, i bez bojazni za svoj život i svoju imovinu, dočekaju hrvatsku vlast, uz jamstvo da će im se dati sva građanska prava, i omogućiti izbori za lokalnu samoupravu prema hrvatskom Ustavu u Ustavnom zakonu uz prisutnost međunarodnih promatrača“[27]. Призивът не беше чут и имаше масово напускане на сърби[28] от Хърватия. Обещанието за осигуряване на човешки и етнически права е загубено под заплахата от военна стачка и страх от отмъщение за окупиране на територията. Ако отидем една крачка по-напред, можем да обсъдим как настъпващата армия ще разпознае неактивните във въстанието. В друга реч от Книн на 26 август същата година той вече не говори за защита на правата, но победата[29] в този град се превърна в празник на напускането на сърбите. „Ovdje u Kninu stvarali su svoju srpsku državu da je ujedine sa onim bosanskim Srbima i sa Srbijom i njihovom Jugoslavijom.[...] a onda pod snagom hrvatske vojske, pod mudrošću naših odluka i našeg vodstva nestalo ih je za dva, tri dana“[30]. На този етап Франьо Туджман вече не е трябвало да се крие зад неумолимия опит да успокои сръбския народ в собствената си държава. Изпълнен с радост от победата, той целува знамето и може да даде свободата на мисленето си. Той се връща към реториката на защитата на правата и мирното съжителство, като се съгласи в мир да реинтегрира[31] останалата част от хърватската територия в Дейтън. „Iz svih navedenih razloga, za očekivati je da ce se postignuti sporazumi provesti u život, uz sudjelovanje i hrvatskih Srba s okupiranih područja, kojima Hrvatska jamči sva građanska, kulturna i samoupravna prava etničke zajednice“[32]. Той продължава по подобен начин през 1997 г. с реч във Вуковар. В случай на евентуално завръщане на сърби, напуснали Хърватия по време на конфликта, Туджман заема ясна позиция, но също така казва, че завръщането им има своите граници. „Svim onim Srbima, hrvatskim građanima, koji su preuzeli dokumente za hrvatsko građanstvo [...] ako se žele vratiti u svoja obitavališta [...] vratiti ćemo ih, [...]Ali, razumije se, ne može biti govora da se svih 150 ili 200 tisuća vrate, pa da ponovno imamo razdor i rat. I na to nas ne može prisiliti nitko na svijetu. Uostalom, to ni oni sami neće, više od 90 posto neće se vratiti. Prema tome, povijest je takva kakva jest“[33]. По този начин той изразява само удовлетвореност от статуквото и показва, че дори в случай на мирна реинтеграция става въпрос за възможност за връщане на територията, но без защита на сръбското малцинство, което той възприема като потенциална опасност. Следователно в една и съща реч той призовава за мирно съжителство и в същото време определя завръщането на по-голям брой хърватски сърби като заплаха за мира в страната. Той не можеше да говори по-открито по този повод, говорейки в присъствието на чуждестранни членове на UNTAES, натоварени с надзора на мирната реинтеграция[34].

Заключение

Горните примери са само малка част от темите и примери, които могат да бъдат намерени в речите на президента Франьо Туджман. На първо място е необходимо да се осъзнае позицията на говорещия при всеки анализ – неговия вътрешен свят, наличието на информация и намерения. От манипулативните техники в началото се споменава framing (рамкиране), т.е. определен начин за рамкиране на явлението. В случая с речите на Туджман историята е формулирана от гледна точка на приемственост и изпълнение на легендарната мечта за независимост. Той предоставя исторически интерпретации в почти всяка реч. За чуждестранните слушатели той представя Хърватска сред културно развитите западни страни, доказва нейното вековно съществуване и предизвиква у жителите усещане за национална гордост, сплотеност и усещане за уникален момент – изпълнението на желанието за независимост.

В случай на националностите, пребиваващи в Хърватия, се споменават две националности: хървати и сърби. В своите речи Ф. Туджман разделя обществото между хърватки, хървати и след това всички останали. За да се обърне към своите съграждани и в същото време да ги мобилизира да защитават родината си, използва и обръщението „братя и сестри“. В своите речи той отделя място и на хърватската диаспора, която възприема като част от Хърватия. Отношението към сръбското национално малцинство в неговите речи преминава през няколко фази. В началото на 90-те той ги уверява в мирно съжителство и осигуряване на тяхната сигурност и етнически права и повтаря същото в навечерието на Бурята. Но триумфалната му реч звучи като празник на тяхното напускане. В края на 90-те години отново се срещаме с помирителен тон, но в същото време президентът отказва да върне по-голямата част от тях. От негова гледна точка това би означавало нова нестабилност и нов конфликт.

Този кратък анализ е и пример за това колко важни могат да бъдат политическите речи. Освен че сближават оратора с аудиторията, те ни дават и нова перспектива за опознаване на добре (или не толкова добре) познати ситуации и когато се замислим по-дълбоко, осъзнаваме какви идеи и чувства предизвикват у нас правилно подбраните думи.

Ексцерпирана литература

Govor dr. Franje Tuđmana u povodu međunarodnog priznanja Hrvatske, 15. siječnja 1992. Достъпно на: https://www.youtube.com/watch?v=wjQTlmD_8I0.

Govor prigodom primanja RH u članstvo UN-a, 22. svibnja 1992. Достъпно на: http://www.tudjman.hr/govori/primanje-republike-hrvatske-u-clanstvo-un.

Govor Franje Tuđmana u Kninu, 26. kolovoza 1995, Knin. Достъпно на: https://hr.wikisource.org/wiki/Govor_Franje_Tu%C4%91mana_u_Kninu_26._kolovoza_1995.

Govor na izvanrednoj sjednici Sabora Republike Hrvatske, 25. siječnja 1991, Zagreb. Достъпно на: https://hr.wikisource.org/wiki/Govor_Franje_Tu%C4%91mana_na_izvanrednoj_sjednici_Sabora_25._sije%C4%8Dnja_1991.

Obraćanje hrvatskom narodu u trenutku otvorene velikosrpske agresije na Republiku Hrvatsku. 5. listopada 1991, Zagreb. Достъпно на: https://hr.wikisource.org/wiki/Obra%C4%87anje_hrvatskom_narodu_u_trenutku_otvorene_velikosrpske_agresije_na_Republiku_Hrvatsku.

Poslanica Franje Tuđmana po povratku iz Daytona, 17. studenoga 1995. Достъпно на: https://hr.wikisource.org/wiki/Poslanica_Franje_Tu%C4%91mana_po_povratku_iz_Daytona_17._studenog_1995.

Pozdravni govor Predjsednika Franja Tuđmana prigodom božićnih i novogodišnjih blagdana za dilomatski zbor, 1999. Достъпно на: http://www.tudjman.hr/govori/govor-za-diplomatski-zbor-prigodom-bozicnih-i-novogodisnih-blagdana-1999.

Prisežna poslanica Predsjednika Republike Hrvatske dr. Franja Tuđmana. 5. augusta 1997, Zagreb. Достъпно на: http://www.tudjman.hr/govori/prisezna-poslanica-1997.

Proglas Predsjednika Republike Hrvatske Dr. Franja Tuđmana hrvatskim građanima srpske nacionalnosti, 4. kolovoza 1995. Достъпно на: http://www.tudjman.hr/govori/proglas-gradanima-srpske-nacionalnosti-uoci-operacije-oluja-1995.

Vlak mira – govor u Vukovaru, 8. lipnja 1997, Vukovar. Достъпно на: http://www.tudjman.hr/govori/vlak-mira-govor-u-vukovaru.

БИБЛИОГРАФИЯ

ČULENOVÁ, Eva: Verbálna manipulácia. Banská Bystrica 2013. JOVIĆ, Dean: Rat i mir. Zaprešić 2017.

GLENNY Misha: The Balkans 1804-1999. Nationalism, War and the Great Powers. London 2000.

Goldstein, Ivo: Dvadeset godina samostalne Hrvatske, Zagreb 2010. HUDELISt, Darko: Tuđman. Biografija. Zagreb 2004.

LITTLE, Allan – SILBER, Laura: Death of Yugoslavia. London 1996. Rychlík, J. and Perenćević, M.: Dějiny Chorvatska. Praha 2020. Welch, David: Propaganda. Power and Persuasion. London 2013.

https://www.britannica.com/topic/frame-analysis

http://www.nytimes.com/1992/04/08/world/us-recognizes-3-yugoslav-republics-as-independent.html

http://medkult.upmedia.cz/Keywords/framing/

https://peacekeeping.un.org/mission/past/untaes_b.htm