Преводът е цивилизационен феномен, а професията на преводача е, както казва Хорхе Марио Педро Варгас Льоса, „един от начините винаги да бъдете чужденец, да присъствате, да не присъствате и да бъдете, да не бъдете“. Това е и мотото на първата студия в монографията на утвърдената чешка българистка доц. д-р Елена Крейчова „Преводът и неговите предизвикателства“. Книгата съдържа текстове, писани през последните 10 години, и отразява нейния богат опит като преподавател по български език в Масариковия университет в гр. Бърно, Чехия, където подготвя своите студенти за професионални преводачи, така и опита ѝ като съдебен преводач с лиценз от Министерството на правосъдието в Чехия.
Преводът е постоянно умствено и духовно предизвикателство за всеки отлично подготвен филолог – както за неговите познания в областта на родния език, така и за езиковите му умения по чуждия език. Преводът е изключително взискателен към своя преводач, тъй като от него се изискват задълбочени езикови, общокултурни (фонови знания) и специализирани познания, но не на последно място преводът изисква от своя преводач да бъде смирен, да присъства и да не присъства, винаги да бъде чужденец, за да може да влезе в ролята на отличен интерпретатор. Както авторката отбелязва (с. 6), „ако на пръв поглед (или прочит) не познаем, че даден текст е преведен, ако той звучи естествено на собствения ни език, това означава, че преводачът е свършил работата си, изпълнил е своята мисия“.
Книгата на Е. Крейчова има безценен принос именно по отношение на преводаческия професионализъм, формиран на основата на личен опит, включително и по време на практически занятия със студенти, на които с вдъхновение, вълнение и интелектуален интерес са дискутирани отделни аспекти, казуси в професията на преводача. В този смисъл монографията представлява и описание на преводаческия занаят, и примери за многоаспектността на преводаческия труд, а така също поставя важни теоретични и практически въпроси за обсъждане сред професионалисти и от всички, които се вълнуват от спецификите на успешния превод.
Студиите и етюдите в книгата разглеждат проблемите на специализирания превод между близкородствени славянски езици (български и чешки език) от теоретична и практическа гледна точка във времена, когато машинният превод настъпва в територията на човешката дейност. В този смисъл книгата е необходима за съвременната действителност, като поставя някои въпроси, които стоят на дневен ред пред преводача: „Какви промени наблюдаваме в областта на превода? С какво се сблъскват преводачите и към какво трябва да се приспособят, за да бъдат „в крак с времето“ и да запазят своята реализация на пазара на труда? Какво не трябва да липсва в профила на бъдещия преводач? Какво ще бъде бъдещето на преводите – ще измести ли машината човека?“ (с. 37). Промяната на парадигмата маргинализира фигурата на преводача, но само донякъде. Авторката с право отбелязва, че ако преводачите успеят да заживеят „в симбиоза“ със CAT инструментите и корпусите (базите данни), технологиите ще бъдат повече в тяхна помощ, отколкото да застрашават по какъвто и да е начин професията им, тъй като машинният превод, работещ на статистически принцип, е доста неточен и никога не може да замени човешкото мислене и културен опит (с. 44).
Изложението е организирано в: Увод, Студии, включващи осем текста,
Етюди, включващи два текста и приложения, и Резюме на английски език.
В Увода авторката се уточнява, че книгата е плод на дългогодишната ѝ работа като преподавател на бъдещи професионални преводачи в Масариковия университет в гр. Бърно, Чехия, и като заклет преводач в Чехия. В този смисъл принос на монографията е многоаспектността при разглеждането на всеки засегнат проблем – от изследователска гледна точка, от педагогическа и практическа страна.
В осемте Студии се разглеждат темите за превода като изкуство и като точна наука; проблематиката на специализирания превод; промените в преводаческата дейност, обусловени от технологичното развитие; международните етични кодекси и тези на България и Чехия; основните трудности при създаването на „Чешко-български специализиран речник на юридическата, икономическата и обществено-политическата терминология“; подготовката на бъдещите преводачи с цел усвояване на компетентности, съобразени със съвременните изисквания на пазара на труда, а последната студия е посветена на на устния превод – неговите особености, неговата цел в съпоставка с писмения превод, изискванията към преводача (когнитивните особености на преводача, умението му са разпределя менталния капацитет между възприемане, запомняне и репродукция).
В частта Етюди са представени два текста, съставени под формата на интервюта, в които д-р Крейчова коментира съществени въпроси, свързани с превода на публичната реч, както и спецификите на професията на съдебен преводач в Чехия.
Монографията на авторката е навременна и е ценен теоретико-практически наръчник както за студентите, така и за техните преподаватели, които имат силното желание да работят професионално в условията на модернизираното университетско образование и на динамично развиващия се свят.
Да бъдеш посредник – преводач в междукултурната комуникация в съвременния мултикултурен дигитализиращ се свят, е предизвикателство, при което преводът изисква от своя преводач както традиционните езикови, културни и специализирани знания и умения, така и модерно „сътрудничество“ между човека и машината. С други думи преводачът трябва да бъде едновременно смирен и дързък на професионалното си поприще. Неслучайно в една от последните студии авторката отбелязва следното: „Самият термин „превод“ стана мултисемантичен: освен „класическото“ значение превод на текст от един език на друг, той вече включва и локализация (на софтуер, уебсайтове, видео игри), изготвяне на различни езикови версии на продукти (на аудиовизуални документи), превод и редакция (на информация от информационни агенции, вестници, телевизионни репортажи), многоезична комуникация, адаптация (на реклами) и т.н.“
