Съвременното робство (концептуализация на престъплението трафик на хора в полския и българския език)

Настоящата разработка е посветена на въпроса за съвременното робство в контекста на концептуализацията на престъплението трафик на хора в българския и полския език.

Настоящото изследване е семантично и бива поставено в рамките на когнитивната теория на метафората. Разработката представя концептуален модел на робството в престъплението трафик на хора в българския и полския език и биват анализирани избрани фрагменти от действителността.

В българската и полската лингвистика принос в съпоставителното изследване на фрагменти на езиковата картина в полския и българския език имат Надежда Михайлова (Сталянова, Генев-Пухалева 2005), Сталянова, Крейчова 2006, Сталянова2004, (Сталянова 2006), Сталянова 2009), (Сталянова, Генев-Пухалева 2005) и др.

Лексемата робство представлява социално-икономическа система, при която определена група хора, наричани роби, са разглеждани като собственост на други хора, които биват наричани робовладелци. Робите не притежават своя лична свобода и са подложени на принудителен труд. Могат да бъдат купувани, продавани или притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане. Лишени са от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си. В някои правни системи собствениците имат право да изтезават или убиват своите роби. Терминът робство има и по-широка употреба, която е свързана както с безправие, така и с пълна подчиненост. Трансатлантическата търговия с чернокожи роби е най-емблематичната картина на робството поради нейната продължителност (векове), обхват (общо няколко десетки милиони роби) и историческо въздействие (Африка, Съединените американски щати). Робството бива премахнато в края на XVIII век[1].

Съвременното робство е свързано, преди всичко, с практиката за заробване на длъжници, нови форми на крепостно право, деца − войници, домашни прислужници под строг надзор, насилствени бракове и трафик на хора (главно на жени и деца с основна цел проституция).

Лексемата робство е с основа съществителното име роб. и Речник на българския език (Речник) към Института за български език регистрира следните значение: „1. Истор. В робовладелското общество — човек, който е собственост на своя господар, без лична свобода и имущество, подложен на принудителен труд. В САЩ до 1865 г. — човек от негроидната раса, доведен насилствено, обикн. от Африка, лишен от свобода, права и имущество, собственост на господар, който го е купил и при който принудително работи. Обикн. мн. Човек, който насилствено е отведен от дома или родината си, лишен от свобода и имущество; пленник. 2. Човек или народ, който търпи, страда под чужда политическа власт. 3. Човек, който се подчинява, покорно служи на владетел, господар и др. 4. Прен. Човек, който е напълно зависим от волята, желанията, прищевките на някого. 5. Прен. Обикн. с несъгл. опред. с предл. на. Човек, който е във властта на някаква страст, порок, интерес и др. 6. Прен. С несъгл. опред. с предл. на. Човек, който е напълно зависим от определени порядки, представи, идеи и др 7. Прен. С несъгл. опред. с предл. на. Човек, който се е посветил изцяло на определена професия, идея и др. Бели роби. Нископлатени, обезправени работници или служители. Роби на труда. Използва се като название на трудещите се, на работниците по времето на капитализма, най-напред в Интернационала и комунистическата литература.“.

Значението на лексемата niewolnictwo е регистрирано от Słownik jęyzka polskiego PWN (Słownik): 1. „zjawisko społeczne polegające na tym, że pewna grupa ludzi stanowi własność innych ludzi“ 2. „całkowite podporządkowanie się komuś lub czemuś“ и Encyklopedia PWN: „stosunek zależności, w którym jednostka stanowi własność innego człowieka lub instytucji (świątyni, państwa); źródła niewolników: jeńcy i brańcy, sprzedaż i samosprzedaż, niewola za długi, potomstwo niewolników“ (Encyklopedia).

Понятието за робство е развито в международни актове, влезли в сила за България, и е коментирано в научната литература[2]. Тясното понятие се отнася до правното положение или фактическото състояние на човек, спрямо когото се упражнява някое или всички правомощия, присъщи на правото на собственост. Анализът на съдебната практика на престъплението трафик на хора с цел принудително подчинение[3] очертава определен тип престъпна практика, при която се наблюдава изолиране и лишаване на пострадалия[4] от лично време и пространство (в това число забрана за контакт с други лица, задължителна ритуалност и продължителност на ежедневни дейност, постоянно придружаване, отнемане на документи, постоянен контакт с дееца[5]). Отношението към пострадалия е подчертано деперсонализиращо[6]. Експлоатацията на пострадалия протича с постоянни прояви на жестокост. Поробеният бива експлоатиран като средство за производство или третиран като вещ, спрямо която се упражняват вещни права, както и която може да бъде разменяна срещу стойност, в по-редки случаи да се унаследява. Робското подчинение от страна на пострадалия е вид безпомощно състояние. Характеризира се с невъзможност поробеният да го прекрати по собствена воля. В юридическата литература се коментира хипотезата за „доброволно“ договорно встъпване в робско състояние под натиск на икономическа принуда. Робското състояние възниква по инициатива на дееца, без пострадалият да си дава сметка за това. За тази цел деецът използва неопитност от страна на потърпевшия, заблуди, нереалистични очаквания, волева нестабилност в трудни житейски ситуации, неосведоменост. Най-голяма чувствителност правосъдието и законът проявяват към поробване в контекста на трафика на хора.

Според българското законодателство трафикът на хора е особен вид престъпление, което представлява „набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация“ (Закон 2003).

Настоящата разработка има за цел да анализира модели на метафоризация, както и да посочи концептуалните метафори, с които си служат носителите на български и полски език, за да осмислят явлението робство в контекста на престъплението трафик на хора.

За изследването е анализиран езиков материал от български и полски източници по темата за трафика на хора, а именно: българаската и полска преса, интернет източници. Посочените примерите са от текстове, поместени в публицистичното пространство на интернет страниците на www.bntnews.bg, www.news.bg, www.standartnews.com, www.trafficnews.bg, www.trud.bg, www.dnes.bg, www.nova.bg, www.fakti.bg, www.dw.com/bg, https://bg.glosbe.com/, www.actualno.com, www.novini.bg, www.dw.com/pl/, www.gazetabaltycka.pl, www.focusnauka.pl и др.

При изследването се откриват следните тенденции на концептуализация. Концептуализацията на престъплението трафик на хора се реализира чрез метафоричната схема: Трафикът на хора е съвременно робство.

Български език:

− (модерно) робство

Пример:

Според доклада над 12 милиона души в света страдат от последиците на трафика на хора, а над 700 хиляди годишно са новите жертви на тази форма на модерно робство.

Полски език:

− współczesne niewolnictwо − модерното робство

Ten rodzaj współczesnego niewolnictwa jest jednym z najbardziej dochodowych rodzajów międzynarodowej przestępczości zorganizowanej. − Тази разновидност на модерното робство е една от най-печелившите дейности на международната организирана престъпност.

Концептуализацията на престъплението трафик на хора се реализира чрез метафоричната схема: Трафикът на хора е търговия (с роби).

Български език:

− търговия на бели робини

Пример:

Търговията с „бели робини“ от Източна Европа има застрашителни размери.

− търговия на хора/ търговия с хора

Пример:

В Агадез пък търговията с хора междувременно представлява 50% от икономиката града. Северният нигерийски град се е превърнал в център на този бизнес.

Пример:

Между 2014-а и 2017-а година почти 100 деца с германско гражданство са станали жертва на търговията с хора в интернет, става ясно от доклад на Експертната група срещу търговията с хора към Съвета на Европа (Greta).

− търговия с жени

Пример:

Дискриминацията срещу жени, но и срещу малцинства. Таня ел Черке – член на изследователската група по въпросите на търговията с жени от Хамбургския световен икономически архив пояснява:

− търговия с човешки съдби

Пример:

Трафикът на хора представлява нелегална търговия с човешки съдби.

− търговия с (жива) плът

Пример:

Търговията с жива плът остава проблем за България.

Полски език:

− handel ludźmi (търговия на хора)

Пример:

Handel ludźmi jest zjawiskiem podlegającym dynamicznym przemianom, którego nasilenie zaobserwowano w Polsce na początku lat 90-tych. – Търговията с хора е явление, което подлежи на динамични промени, и чието засилване се наблюдава в Полша в началото на 90-те години на 20-ти век.

− handel kobietami (търговия с жени)

Пример:

Większość posłów uważa, że najlepszym sposobem na ograniczenie prostytucji oraz handlu kobietami i dziewczętami jest tak zwany model nordycki, który działa w Szwecji, Islandii oraz Norwegii.− По-голямата част от министрите отбелязват, че най-добрият начин за ограничаване на проституцията, както и търговоята с жени и момичета е т.нар. северен модел, който работи в Швеция, Исландия, както и в Норвегия.

− handel żywym towarem (търговия на жив товар/ жива плът)

Пример:

Handel żywym towarem w XXI wieku. „Sekswięzienia są wszędzie“. − Търговията с жива плът през XXI век. „Секс затворите са навсякъде“.

Концептуализацията на престъплението трафик на хора се реализира чрез метафоричната схема: Трафикираните хора са роби.

Български език:

− бели роби

Пример:

Данните показват, че най-често в „бели роби“ се превръщат мъже между 20 и 50 години.“. Това са мъже, подмамени от хора от тяхната общност да заминат в чужбина да работят в строителство и селско стопанство при условия и възнаграждения, които не се реализират“, обясни секретарят на Националната комисия за борба с трафика на хора Камелия Димитрова на кръгла маса за противодействие на трафика на хора с цел трудова експлоатация.

Пример:

Само за една година: 136 българи – бели роби в бели държави.

− бяла робиня

Пример:

Търговията с „бели робини“ от Източна Европа има застрашителни размери.

Полски език:

− współczesny niewolnik (съвременен/ модерен роб)

Пример:

Zaskakującym może być jednak fakt, że większość współczesnych niewolników w Europie pochodzi też z Europy. − Изненадваш би могъл да бъде и фактът, че мнозинството от съвременни роби в Европа идват от Европа.

− biała niewolnica (бяла робиня)

Пример:

Czy próbujesz sprzedać się jako biała niewolnica? − Опитваш се да ме продадеш като бяла робиня ли?

Концептуализацията на престъплението трафик на хора се реализира чрез метафоричната схема: Трафикираните хора са роби, които биват третирани като стока.

Български език:

− продавам човешко същество като стока

Пример:

Преживяла е обаче целия кошмар, събран в израза „да те продават насила като стока“.

− внос на хора (внос на бели робини)

Пример:

В морския град обаче са налице случаи на внос на бели робини от Румъния и Украйна, подмамени с фалшиви обещания за брак.

− износ на хора (износ на бели робини)

Пример:

Антимафиоти заловиха петима души, които изнасяли бели робини на Запад.

Бургас изнася бели робини.

− износител и вносител

Пример:

Според доклада, България е „износителка“ на хора и транзитна държава, напоследък тя е и нарастваща „вносителка“.

− продажба на човек

Пример:

Те биват малтретирани, продавани и препродавани още от африканския континент.

− препродажба на човек

Пример:

− Бяла робиня: Продаваха ме и ме биеха.[...] Дойде една кола, просто ме взе и от там насетне, вече ме заключиха на друго място, след като той ме продаде. Взеха ми паспорта, побой.

Пример:

Сводниците ги препродават по веригата, когато „си избият парите“ и натрупат нещо отгоре.

− хора биват продавани и купувани против волята си

Пример:

Днес, в XXI век хора по цял свят биват продавани и купувани против волята си посредством насилие, измама и принуда.

Полски език:

− cenny towar

Пример:

Handel ludźmi ma się dobrze. „Człowiek to cenny towar“. − Търговията на хора се развива добре. Човекът е ценна стока (ценен товар).

− kupić człowieka (купувам човек)

Пример:

Albo sobie kupisz prawdziwą radosną i spolegliwą ślicznotkę. − Или пък да си купиш истинска радост и благонадеждна красавица.

− kogoś jest sprzedawane w (някой бива продаден в)

Пример:

Gros ofiar handlu ludźmi stanowią kobiety i dziewczynki – większość z nich jest wykorzystywana seksualnie, sprzedawana do domów publicznych i zmuszana do prostytucji. − Мнозинството жертви на търговията с хора са жени и момичета – по-голямата част от тях са експлоатирани сексуално, биват продавани в публични домове и склонявани към проституция.

Концептуализацията на престъплението трафик на хора се реализира чрез метафоричната схема: Трафикантите на хора са търговци.

Български език:

− търговец на хора

Пример:

Там винаги има търговец или търговци на хора, които отнемат на жените правото да взимат решения и определят съдбата им вместо тях.

− търговец на (женска) плът

Пример:

Преследвайки мечтите си за по-добър живот, хиляди момичета попадат в лапите на търговците на плът.

Търговец на женска плът отива на съд в Германия.

Полски език:

− handlarz ciałem człowieka − търговец на плът
− handlarz ludźkim mięsem− търговец на плът

Концептуализацията на престъплението трафик на хора се реализира чрез метафоричната схема: Трафикантите третират жертвите на трафик на хора като роби (пленници).

− държа някого някъде като пленник.

Пример:

Трафикантите се опитват да намалят разходите. За тях става все по-скъпо да държат хора в складове като пленници.

− държани под робство

Пример:

Лондонската полиция задържа 17 души по подозрение за трафик на хора и освободи 29 румънки, държани под робство от групата, съобщи Скотланд Ярд.

− примамвам в робство

Пример:

Мария (името е измислено, за да се запази самоличността ѝ), която сега е на 16 по онова време, е само един от хилядите румънски тийнейджъри, примамени в робство чрез задължения.

Полски език:

− żyć w niewolniczych warunkach (живея в робски условия)

Пример:

Niemiecka policja mówi o setkach kobiet i transseksualistów z Tajlandii, którzy żyją w Niemczech w niewolniczych warunkach.− Немската полиция съобщава за десетки жени и транссексуални от Тайланд, които живеят в Германия в робски условия.

Анализираните фрагменти от езиковите картини на света на двата езика − полския и българския език, говорят за подобен начин на осмисляне на съвременното робство в контекста на престъплението трафик на хора.

Разгледаните модели на метафоризация на български и полски език в контекста на престъплението трафик на хора затвърждават разбирането, че трафикът на хора е търговия с човешки същества (роби). Те биват опредметявани от трафикантите, придобиват търговска стойност и ценност. Трафикираните хора са обект на търговски взаимоотношения между търговец и клиент (биват купувани, продавани и препродавани).

И в двата анализирани езика – полския и българския – са налице примери, които затвърждават наблюдението, че трафикираните хора са в пряка подчинена зависимост спрямо търговците (трафикантите) на хора. Лицата, обект на престъплението трафик на хора, са лишавани от човешка идентичност. Отношението към тях е подчертано дехуманизирано. Трафикантите (търговците) на хора придобиват характеристики на господари, които държат, в робство и изискват пълно подчинение от страна на трафикираните хора.

Посочените до този момент примери доказват, че темата за осмислянето на езиковите картини в полския и български език на престъплението трафик на хора е актуална и непрекъснато променяща се под влияние на разнообразни процеси в развитието на българския и полския публицистичен език. Предстоят по-нататъшни задълбочени и изчерпателни изследвания по темата за метафоричните схеми и концептуализацията на престъплението трафик на хора в българския и полския език.

БИБЛИОГРАФИЯ

Закон 2003: Закон за борба с трафика на хора. Обнародван, ДВ, бр. 46 от 20.05.2003 г., Изменен, ДВ бр. 86/2005. [https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135467374, 16 февруари 2021.]

Пушкарова 2012: Пушкарова, И. Трафикът на хора. София: Сиби, 2012.

Речник: Речник на Българския език. Институт за български език. https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/роб/.

Сталянова 2004: Сталянова, Н. Езиковата картина на истината и лъжата в българския и полския език. // Паланiстыка, 2004, бр. 2003−2004, 272−275.

Сталянова, Генев-Пухалева 2005: Сталянова, Н., Генев-Пухалева, И. Метафоризация на бизнеса в българския и полския език. // Славянски диалози, 2005, бр. 1, 96−103, ISSN (print): 1312-5346.

Сталянова, Генев-Пухалева 2005: Сталянова, Н., Генев-Пухалева, И. За българската и полската езикова картина на любовта. // Как с думи се правят светове. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2005, 322−329.

Сталянова, Крейчова 2006: Сталянова, Н. Крейчова, Е. Метафоризация на мисълта в българския, чешкия и руския език. // Opera Slavica, 2006, бр. 2, 33 − 40, ISSN (print): 1211-7676.

Сталянова 2006: Сталянова, Н. Метафоризация на мисълта в българския и полския език. // Паланiстыка, том. Polonistyka, 2006, редактори:Аляксандр Киклевич, Сяргей Важник, 115−127.

Сталянова 2009: Сталянова, Н. Концептуализация на въображението в българския и полския език. // Kategorie w języku, język w kategoriach. Katowice: Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego, 2009, 213−217.

Станчева 2012: Станчева, Ж. Концептите болест и choroba в българската и полската езикова картина на света. // Научни трудове, 2012, том 50, кн. 1, Пловдив: Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. 686–702.

Brave 2004: Brave, L. The Politics of Property: Labor, Freedom and Belonging. Edinburgh: Edinburgh University Press, 2004. ISBN 978-0-7486-1535-3.

Encyklopedia: Encyklopedia PWN [https://encyklopedia.pwn.pl/haslo/niewolnictwo;3947597.html, 16 февруари 2021.]

Encyclopedia Britannica: Encyclopedia Britannica Guide to Black History.

Słownik: Słownik jęyzka polskiego PWN [https://sjp.pwn.pl/, 16 февруари 2021.]

Източници за посочените примери на български и полски език:

https://www.actualno.com/europe/v-london-osvobodiha-29-rumynki-dyrjani-pod-robstvo-news_1406219.html

https://bntnews.bg/bg/a/76546-razbit_kanal_za_beli_robini

https://bntnews.bg/bg/a/38866-razkriha_prestypna_grupa_za_trafik_na_beli_robini

https://bntnews.bg/bg/a/trafikt-na-khora-prez-sredizemno-more-e-vse-po-riskov

http://burgas-podlupa.com/

https://dariknews.bg/novini/komentar/pazete-se-ot-tezi-liubovnici-2173065

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/05/31/samo-za-edna-godina-136-bylgari-beli-robi-v-beli-dyrjavi.342710

https://www.dw.com/bg/

https://fakti.bg/krimi/337498-bala-robina-prodavaha-me-i-me-bieha

https://www.maikomila.bg/

https://nova.bg/

https://novini.bg/bylgariya/syd-i-prokuratura/578379

http://old.segabg.com/article.php?id=224436

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/i_8godishni_sa_beli_robini-319757.html

https://trafficnews.bg/sviat/iznasilenite-i-ubiti-26-momicheta-sa-bili-beli-robini-88320/

https://trud.bg/a/articles/366-жертви-на-трафик-у-нас-за-половин-годи

https://webcafe.bg/svyat/1178272674-v-ubezhishtata-za-bivshi-beli-robini.html

https://m.24chasa.bg/Article/6214648

https://www.dw.com/pl/handel-lud%C5%BAmi-polacy-w%C5%9Br%C3%B3d-najcz%C4%99stszych-ofiar/a-17405841

http://gazetabaltycka.pl/promowane/handel-ludzmi-ma-sie-dobrze-czlowiek-to-cenny-towar

https://www.focusnauka.pl/artykul/handel-zywym-towarem-w-xxi-wieku-seksualne-niewolnice