Покрай толкова актуалните напоследък протести в обществото ни по разнообразни поводи се заслушах в някакъв коментар по радиото, в който се казваше, че полицаите са се държали мъжки. Нямаше нужда от обяснение, че това е комплимент към тях. Тази фраза насочи вниманието ми към устойчивите изрази с компонент „мъжки“ в българския език (в последните години има редица изследвания на фразеологизми с различни опорни думи или компоненти, напр. Крейчова 2014, Крейчова 2016, Dobríková 2015 и мн. др.). В нашия език „държа се мъжки“ назовава поведение, заслужаващо уважение – проява на сила, твърдост, решителност, и то – извършени с достойнство. Речникът на българския език посочва следното преносно значение на мъжки: „с проява на положителните мъжки качества сила, твърдост, упоритост, решителност, постоянство, смелост“. Именно това значение е в основата на устойчивия израз „мъжко момиче“. Той присъства във фразеологичните речници на българския език и, разглеждайки семантиката му, се наблюдава силно положителната конотативна натовареност на този фразеологизъм:
- Мъжко момиче – сериозна, отговорна, делова млада жена или девойка. (Ничева 2002);
- Мъжко момиче – разумна, зряла, разсъдлива, сериозна, твърда и неотстъпчива млада девойка (Банова-Димова 2014).
Корпусът на българския език също подава десетки примери за употреба на този фразеологизъм – както в художествена литература (българска и преводна), така и от текстове от интернет, тоест бихме могли да заключим, че фразеологизмът е жив и активен в съзнанието на носителите на българския език.
От друга страна, живеем във време, в което в глобален план се налага джендър неутрален език, тоест предпочитат се думи и изрази, които избягват посочване на пола на лицето и се смята за неуместно изтъкването или приписването на положителни или отрицателни характеристики като свързвани екскузивно само с единия пол. Нека само си припомним, че от януари 2021 г в американското общество даже се избягват думи като майка и баща. Струва ми се, че не е далечно бъдещето, в което би трябвало да се отажем от изрази като мъжко момиче, мъжка дума, държа се по мъжки и подобни, защото чрез употребата им се изтъкват положителни качества, приписвани само на един пол. Тази тенденция вече отчетливо се забелязва и в социалните мрежи, където жени споделят, че не приемат като комплимент фразата: „Браво на теб, ти си мъжко момиче!“ от устата на хора, които искат да ги похвалят, да изкажат уважението си към тях за това, че са се справили с непосилно много неща, че са намерили изход сред трудни за разрешаване проблеми, че са успели въпреки обстоятелствата и песимизма на околните. Ако прогнозираме промяната в употребата на подобни изрази, бихме заложили и промени в езиковия етикет. Съвременната справяща се с проблемите жена може би ще бъде хвалена с фрази като: „Ти си прекрасна, оправна, успешна жена!“. Разбира се, тази тенденция трябва да е реципрочна и да спрем да наричаме наричаме мекушавия човек „женчо“.
Струва ми се, че в нашето съвремие постепенно, дори неусетно, сами ще се откажем от изрази, които ни вменяват, че само мъжете могат да се държат достойно или че женското поведение не е достатъчно твърдо и решително.
БИБЛИОГРАФИЯ
Банова, Димова 2014: БАНОВА, М., С. ДИМОВА. Фразеологичен речник на българския език А-Я. Подбрано. София: Бан Мар, 2014.
Крейчова 2014: Крейчова, Е. Фразеологизми с компонент „тъпан/барабан“ в български език. В: Dobríková, Mária. Frazeologické štúdie VI. Hudobné motívy vo frazeológii. Bratislava: Univerzita Komenského v Bratislave, 2014. 180–190.
Крейчова 2016: Крейчова, Е. Фразеологизми с компонент „дъщеря“ и „син“ в български и чешки и тяхната разпознаваемост от носители на езика. В: Pavel Krejčí, Elena Krejčová (eds.). Jihoslovanská frazeologie kontrastivně. Рisy Filozofické fakulty Masarykovy univerzity, sv. 453. Brno: Masarykova univerzita, 2016. 100–109.
Ничева 2002: НИЧЕВА, М. Фразеологичен речник на българския език. Пловдив: Издателска къща „Хермес“, 2002
Dobríková 2015: Dobríková М. Signalling function of musical instruments from the aspect of ethnophraseology, Езиков свят – Orbis Linguarum 2/ 2015, 7–15.
