0. Както е добре известно[1], книжното тяло на Зографското евангелие се състои от три хронологически различни части: 1) оригиналния ръкопис от Х или XI в., 2) по-късна вставка от седемнадесет листа, също писани на глаголица и 3) още по-късен кирилски синаксар и месецослов в края. Обект на изследване в това кратко съобщение е глаголическата вставка, вмъкната в кодекса, за да замести изгубена, повредена или унищожена част от оригинала. Днес тези листове са номерирани като л. 41–57 и съставляват три тетради (Загребин, Левшина 2009, от първоначалните осемнадесет листа един е изгубен между л. 41 и 42). Някои от тях (или всичките, това все още остава неизвестно) са написани върху преизползван пергамент и съдържат един от най-ранните славянски палимпсести, достигнали до нас.
Комплексно изследване и описание на тази част не е извършвано до момента. Настоящото проучване има характер на предварителни наблюдения, тъй като не се опира на работа de visu със самия ръкопис, нито на специални снимки от долния текст на палимпсеста, а на дигиталното издание на ръкописа на сайта на Руската национална библиотека[2], което съдържа, освен транслитериран и анотиран текст, отлични като качество цветни изображения. Те дават възможност, от една страна, да се разгледат отново възможните отговори на петте най-важни въпроса – кой, какво, къде, кога и защо по отношение на вмъкнатите листове в Зографското евангелие. Въпреки непълнотата на данните и относителността на заключенията, които в повечето случаи могат да бъдат само хипотетични, целта е чрез този подход да се достигне до поне частична реконструкция на един важен епизод от историята на ръкописа. От друга страна, стремежът при анализа е да се погледне преди всичко от гледна точка на преписваческата практика с надеждата тази перспектива да спомогне за обогатяването на нашата представа за писмената култура в този ранен период на славянската книжовност.
1. Дори само външният облик на вмъкнатите в Зографското евангелие л. 41–57 ясно свидетелства, че преписвачът на горния текст очевидно работи в бедно средище, което не може да си позволи нов и качествен пергамент. Наложило се е той да използва плътни, жълтеникави и зле обработени листове, някои от които вече употребени веднъж. В това средище глаголицата е била в активна употреба не само за преписване, но очевидно и за четене и използване в богослужението, тъй като предназначението на Зографското четириевангелие е било именно такова. Задачата пред кописта е била да попълни ръкописа с липсващите пасажи от евангелието на Матей (Мат 16: 19–24:20, днес Мат 17: 5–23 не е наличен поради загубата на лист). Използва светло, недобро като качество мастило. Буквите са много по-нагъсто разположени в сравнение с оригиналния ръкопис, класифицират се като кръгла глаголица, но в начертанията присъстват немалко прави линии и ъгли. Буквените редове невинаги съвпадат с направеното линиране (вж. напр. л. 47v), защото това е разчертаването на долния текст, а на някои листове линиране сякаш въобще отсъства. Поради това и броят на редовете варира почти на всяка страница между 22 и 26, и самите те са често разкривени, не на еднакво отстояние един от друг. Сякаш по-често се пише под реда (вж. напр. л. 50r-v), т.е. може да се говори за навик на книжовника да пише с „висящо“ писмо. Освен всичко друго, преписвачът е трябвало да съобрази обема на текста така, че да заеме точен брой тетради. Не е успял във всички случаи да направи това, поради което понякога едни текстови блокове от по няколко реда са с по-дребни букви, други с по-едри (например л. 47v, 48v-49r, 50v, 57v), на места е оставало празно място в края на листа (43v). Понякога може да се подозира дори включване на друг писач, дотолкова неравномерен е почеркът. Общото впечатление е за рязък контраст спрямо белите, изписани с равен калиграфски почерк листове на оригиналния ръкопис.
Правописът е изследван детайлно от Б. Велчева (1999: 101–102). Употребяват се два знака за голяма носовка – ⱙ и ⱘ смесено в позиция на йотувана и нейотувана гласна, а за малка носовка се използва преобладаващо ⱔ (ⱗ се среща рядко, само 9 пъти, 3 след съгласна и 6 след гласна). В определени случаи се среща замяна на голяма с малка носовка (вж. за това и Jagić 1879: xviii), например ⰷⰰⰱⰾⱘⰶⰴⱏⱎⱗⱔ (заблѫждъшѩѧ) на л. 43r (Мат 18: 12), ⱂⱃⱁⰳⱀⱑⰲⰰⰲⱏⱄⱘ (прогнѣвавъ сѫ) на л. 44v (Мат 18: 34), ⰵⱘⰶⰵ (еѫже) на л. 44r (Мат 18: 19), ⰿⱁⰳⱙⰻ (могѭи) на л. 45v (Мат 19: 12), ⱂⱃⱑⰴⰰⰴⱘⱅⱏ (прѣдадѫтъ) на л. 48r (Мат 20: 19), ⰲⱏⰲⰻⱚⰰⱀⰻⱘ (въ виѳаниѭ) на л. 50r (Мат 21: 17). Що се отнася до еровете, в горния текст на вмъкнатите листове правописът е едноеров, само с ⱏ(ъ). Общо случаите на неизяснени ерове в силна позиция са 51, изяснените са 10, от които повечето са в морфемата -шед-. Голям ер се изяснява само веднъж, при това в ꙑ – ⰲⱑⱍⱀⱁⰺ (вѣчъноі), л. 42v (Мат 18: 8), останалите примери са за етимологичен малък ер. Нова черта е вмъкването на ер, засвидетелствано в шест случая (тип седъмъ). Употребяват се ⱎⱅ (18 пъти) и ⱋ (118 пъти). При предаване на две съседни гласни и (от *ьjь и *ьji) и на ꙑ се откриват почти всички възможни комбинации с букви за и. От анализа на Б. Велчева може да се заключи, че за този копист еровите гласни са съвпаднали в средна висока гласна, означавана с ъ, етимологичният малък ер се е превърнал в е в силна позиция, може би и носовите гласни са изравнили своя гласеж, а меките съгласни са затвърдели.
Особено интересно е отношението на писача към украсата, което, от една страна, кореспондира с неугледното и хаотично текстово поле, създадено от него, от друга обаче, показва все пак някакви умения и нагласа да се постигне някаква естетическа привлекателност. В горния текст на вмъкнатата част големи инициали отсъстват. Художественото оформление в текстовото поле се изчерпва с честото използване на обикновена главна буква за началото на всяко изречение или фраза, която почти винаги е откроена посредством „замазка“ с тъмножълто. Рядко се среща и малък инициал, отбелязан по същия начин. Заради качеството на пергамента и мастилата обаче замазката се превръща по-скоро в загрозяващ елемент: страницата стои като накапана с тъмни петна, а текстът, понеже е изписан със светло, сякаш избеляло от времето мастило, под „петната“ често е почти нечетлив. Тази техника на украсяване (замазка със зелен и по-рядко с жълт цвят за малки инициали, заглавия, важни паратекстови указания и бележки) се открива в ранни ръкописи като Синайския псалтир, Синайския евхологий, Псалтира на Димитър, долния текст на Ватиканския палимпсест, горния текст на Синайския палимпсест, с указателите (синаксари и месецослови) на Асеманиевото евангелие, Синайския служебник, Листовете на Ундолски, но е засвидетелствана понякога и в по-късната традиция (вж. Вълкова 2008).
Писачът се включва извън текстовото поле на няколко пъти с рисунки, което личи от сходството на използваното мастило. Той очевидно има склонност да запълва празни места в ръкописа и има желание да показва художествените си умения, въпреки ценността на материала за писане и важността на своята задача. На л. 43v са нарисувани апостолите Петър и Павел. Както подчертава Е. Мусакова, засега не са намерени сходни изображения от същото или по-ранно време (Мусакова 1991, 1995)[3]. Този тип свободно рисуване вместо специално оформяне на миниатюри в рамка според съответните модели на византийската традиция кореспондира като подход например с изпълнението на фигурите на евангелистите в Мариинското евангелие, които, колкото и да е странно, са част от оригиналната му украса.
Важно е да се отбележи относно коментираното изображение на Петър и Павел във вмъкнатите листове от Зографското евангелие, че имената на апостолите са написани с кирилица (очевидно да бъдат четени като гръцки, о͑ агос паулос и о͑ агѡс петрос). Кирилски навици личат от паратекстове на л. 46r, 47r и от някои от означенията на глави в полето на ръкописа, писани със същото мастило и оцветени в жълто.
Други рисунки, принадлежащи вероятно на нашия копист, са птиците на л. 52r, украсени със същото жълто от замазките, главата на Йоан Кръстител в купа или на поднос (?) на л. 46v, също оцветена и с трудночетим, замазан с жълто четириредов надпис до нея, и още една глава, вероятно скица на предходната, на л. 45v.
2. За преписвача на долния текст на палимпсестовите л. 41–57 имаме далеч по-малко данни, тъй като разчетените от Ив. Добрев (1971) откъси не са големи като обем, а останалата част не е заснемана със специална техника и проучването ѝ е невъзможно преди предприемането на такава стъпка. Ясно е, че този книжовник също не е разполагал с възможност да ползва качествен материал за писане, под ръка са му били единствено зле обработените, плътни, жълтеникави пергаментни листове. Трябвало е да се преписва също четириевангелие, от което засега са разчетени Мат 18: 3–9, 20: 27–34, 21: 1–2, 21: 11–25, 24: 6–14. Знае се също така, че долният текст е писан с кръгла глаголица от старинен тип (някои букви се виждат дори на снимките в дигиталното издание, вж. например л. 45r), но има и едно инициално кирилско С (л. 45v), което означава, че най-вероятно кирилицата вече има превес в навиците на писача, който владее и двете писмени системи.
Що се отнася до правописа, според анализа на Ив. Добрев тук се използват само два знака за носови гласни, ⱘ и ⱔ, т.е. отсъства различаване на позицията след твърди и меки съгласни или в началото на сричката. Правописът е двуеров, но регулярно еровете изпадат в слаба позиция и дори в силна позиция. На мястото на праславянските сричкотворни *r,̥ *r̥’ се пишат безсистемно смесено ⱃⱏ (ръ) и ⱃⱐ (рь). Ери се обозначава обичайно с ⱏⰻ (ъи), употребява се само ⱋ (щ). От тези данни става ясно, че в говора на преписвача меките съгласни са затвърдели, а слабите ерове нямат звукова стойност. Изпадането на еровете е дотолкова повсеместно застъпено, че се създава впечатлението, че парадоксално долният текст на палимпсестовите листове стои като ортография по-далеч от представата ни за „класическата“ норма, отколкото тези на текста върху него.
3. Зографското евангелие съдържа важни свидетелства за присъствието на глаголицата в преписваческата практика на книжовници, работили по различно време и на различни места; също – и за употребата на кирилицата, която навярно е също част от тяхното образование: преписвачът на основния текст на ръкописа е включил няколко кирилски глоси в полетата (Милтенов 2019) и е направил грешки в цифровите означения на Евсеевите канони под влияние на кирилицата (Moszyński 1967); книжовникът, погрижил се за горния текст на вмъкнатите листове, пише на гръцки с кирилица имената на нарисуваните от него апостоли, паратекстове и означения в полетата; в долния текст на палимпсеста има кирилски инициал. Това са кописти, които познават и двете писмени системи и предназначават текста си за читатели и ползватели със същите умения. Такива е имало и през XIII в., когато йерей Йоан включва кирилския календар и снабдява почти всяка страница от ръкописа с кирилски указания, а вероятно и в следващия век. Очевидно и самият ръкопис е имал много висок авторитет въпреки малкия си формат и неизобилната си украса. Този функционален аспект до голяма степен съдържа отговора на въпросите кой и защо се е погрижил за създаването на кодекса и за по-късните добавки в него.
Конкретно за вмъкнатите листове остават все още доста загадки, част от които биха могли да се разрешат при специализирано заснемане на палимпсеста. Не е било коментирано досега обстоятелството, че и в долния, и в горния слой е нанесен практически един и същи пасаж от евангелието от Матей. Дали това не означава, че книжното тяло е било допълнено веднъж с липсващите откъси, а по-късно тези тетради са били извадени и частично използвани за второ подновяване, което днес е горният текст? На пръв поглед е малко вероятно, тъй като размерите на текстово поле на измитите листове сякаш не отговарят на размерите на Зографското евангелие, но би било важно да се провери, защото съвпадението на преписвания текст в двата слоя може би не е случайно.
На въпроса къде е било направено подновяването (еднократно или двукратно) едва ли някога ще има еднозначен и категоричен отговор. В една статия, посветена на кодикологическите характеристики на Зографското евангелие, В. М. Загребин и Ж. Л. Левшина споменават, че палимпсестовите тетради говорят за вероятността ръкописът да е пребивавал на Синай (Загребин, Левшина 2009: 479). Отсъствието на материал за писане кара синайските монаси, гръцки, сирийски и други, от ранни времена да преизползват пергамент от по-стари книги и това е специфика и на по-късната славянска синайска традиция и отличава кодексите, създадени именно в манастира или в Светите земи като цяло. Значителен брой славянски палимпсести обаче произхождат и от Балканите, а данните за контакти между Синай и Атон, където е открито глаголическото четириевангелие, показват само една посока в пътя на книгите – на Изток, но не и обратно.
Що се отнася до въпроса кога, и тук отговорите не могат да са сигурни. Въз основа на палеографските и езиковите черти (и впечатлението от външния му облик) учените традиционно датират горния текст от вмъкнатите листове към XII в. Напоследък бе предложена по-ранна хронология, отнасяща ги въз основа на комплексен анализ към средата на XI в. (1046–1081 г. според Miklas, Hürner 2015). Измития текст от палимпсестните листове изследователите отнасят към XI в. Във всеки случай, вставката в Зографското евангелие е изключително важна за фиксирането на редица фонетични процеси, които, както показват и епиграфските паметници, са започнали още през старобългарския период (Тотоманова 2014: 100–119, 155–166): изпадане на ерови гласни, изравняване на техния гласеж, затвърдяване на съгласни, изравнени предни и задни сонанти, отпадане на необходимостта от графеми за йотувана и нейотувана носовка, смесване на носовките и т.н.
Всички достигнали до нас ръкописи от най-ранния период, тази разнородна група, която ние наричаме днес „канон“ от „класически паметници“, са продукт на периферията на книжовната култура. Зографското евангелие показва как книгата се движи през вековете все по-далеч от центъра (т.е. от нормираното, от изящното, от представителното) и точно заради това ни носи все повече и по-богати данни за развоя на езика, на писмената култура, на образованието, на преписваческата практика в старобългарското културно пространство.
БИБЛИОГРАФИЯ
Велчева 1999: Велчева, Б. Късната българска глаголица. В: Кирило-Методиевски студии. Т. 12. София, 1999, 87–152.
Вълкова 2008: Вълкова, М. За „замазките“ и оцветяването в текста на българските ръкописи от XIII век. // Известия на Националния исторически музей, 20, 2008, 201–210.
Загребин, Левшина 2009: Загребин, В. М., Ж. Л. Левшина. О предполагаемых миниатюрах Зографского евангелия. В: Хризограф. Вып. 3. Средневековые книжные центры: Местные традиции и межрегиональные связи. Труды международной научной конференции Москва, 5–7 сент. 2005 г. Москва, 2009, 478–491.
Добрев 1971: Добрев, Ив. Палимпсестовите части на Зографското евангелие. В: Константин-Кирил Философ. Доклади от симпозиума, посветен на 1100-годишнината от смъртта му. София: Издателство на БАН, 1971, 157–164.
Милтенов 2019: Милтенов, Я. Три пласта на лексикално редактиране в Зографското евангелие. // Slověne = Словѣне. International Journal of Slavic Studies, 8, 2019, 1, 12–24.
Мусакова 1991: Мусакова, Е. Украсата на два глаголически ръкописа – Зографското и Мариинското четириевангелие. // Проблеми на изкуството, 24, 1991, № 4, 27–36.
Мусакова 1995: Мусакова, Е. Бележки върху украсата на Зографското четириевангелие. В: Светогорска обител Зограф. Т. 1. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1995, 107–111.
Мусакова 2015: Мусакова, Е. Глаголическите старобългарски ръкописи от Х и XI век: състояние на проучванията върху тяхната украса. В: Европейският Югоизток през втората половина на Х – началото на ХІ век. История и култура. София: Военно издателство, 2015, 760–779.
Тотоманова 2014: Тотоманова, А.-М. Единството на българския книжовен и некнижовен език през Х–XI в. В: Попконстантинов, К., А.-М. Тотоманова. Епохата на българския цар Самуил. Език и писменост. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2014, 79–173.
Уханова 2004: Уханова, Е. В. К вопросу о происхождении принципов оформления глаголических рукописей Х–ХI вв. В: Древнерусское искусство. [Т. 25]. Искусство рукописной книги. Византия. Древняя Русь. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 2004, 221–224.
Jagić 1879: Jagić, V. Quattuor evangeliorum codex glagoliticus olim Zographensis nunc Petropolitanus. Berolinum, 1879 (repr. Graz, 1954).
Miklas, Hürner 2015: Miklas, H., D. Hürner. A Numerical Approach for Dating and Localising Glagolitic-Old Church Slavonic Documents on Graphemic Grounds. В: И. А. Бодуэн де Куртенэ и мировая лингвистика. Международная конференция “V Бодуэновские чтения” (Казанский федеральный университет, 12–15 окт. 2014 г.). Труды и материалы. Казань: Изд-во Казан. ун-та, 2015, 14–23.
Miltenov 2019: Miltenov, Y. The Five Ws of the Old Church Slavonic Codex Zographensis: Recent Studies, Future Tasks. In: Digital and Analytical Approaches to the Written Heritage. Proceedings of the 7th international conference El’Manuscript “Heritage and Information Technologies”, 2018. Gutenberg Publishing House, 2019, 169–187.
Moszyński 1967: Moszyński, L. Kanony Euzebiusza w głagolskim rękopisie kodeksu Zografskiego. // Slovo, 25–26, 1976, 77–119.
Ševčenko 1982: Ševčenko, I. Report on the Glagolitic Fragments (of the Euchologium Sinaiticum?), Discovered on Sinai in 1975 and Some Thoughts on the Make-up of the Earliest Glagolitic Manuscripts. // Harvard Ukrainian Studies, 6, № 2, 1982, 119–151. (= Ševčenko, I. Byzantium and the Slavs in Letters and Culture. Cambridge Mass. – Napoli, 1991, 617–650).
ГАЛЕРИЯ
Изображение 1 - Зографско евангелие (РНБ-Санкт-Петербург, Глаг.l), л. 32v. Текст, написан от преписвачана оригиналния ръкопис.
Изображение 2 - Зографско евангелие, л. 43v. Изображение на апостолите Петър и Павел във вмъкнатите листове.
Изображение 3 - Зографско евангелие, л. 46v. Глава на Йоан Кръстител в долното поле, пояснен от текст със замазка. Личи линирането на долния (заличения) текст.
Изображение 4 - Зографско евангелие, л. 47v. Личи линирането на долния текст, както и отделни букви от него. Редовете на горния текст не са на еднакво отстояние, размерът на буквите и цвета на мастилото варира.
Изображение 5 - Зографско евангелие, л. 50v. Личи линирането на долния текст. Горният текст се пише тук под линията на това разчертаване. Размерът на буквите варира.
Изображение 6 - Зографско евангелие, л. 52r. Птици, оцветени в жълто в долното поле.
Изображение 7 - Зографско евангелие, л. 57v. Последна страница от вмъкнатите листове. Редовете не са на еднакво отстояние, размерът на буквите варира.
