Доц. Антония Замбова веднага привлича вниманието на новопостъпилите членове в Катедрата по български език. С лилаво-червената си коса и висока фигура тя лесно се откроява, а когато се приближите, ви посреща с жизнерадостно кимване и започва някоя от своите запомнящи се истории.
Антония Замбова има нетрадиционен поглед към събитията, насърчава младите и винаги е готова да разкаже нещо за онова „социалистическо минало, което те не са преживели, но за което си заслужава да знаят“.
Въпреки че рано остава без баща и семейството ѝ живее трудно, това сякаш не е оставило белег върху характера ѝ. Тя е изключително ведра, избягва разговорите за болести (и диети), наслаждава се на красивото. Винаги е добре информирана за последните новини и е страстна коментаторка на случващото се.
През 1976 г. доц. Замбова завършва Английската гимназия в София. Доброто владеене на английски език до известна степен предопределя първата сфера на нейните изследвания. Още в пети курс под ръководството на Венче Попова А. Замбова се заема с проучването на историята на „жълтата преса“ в САЩ, Великобритания и скандинавските страни. Скоро тя стига до извода, че моделът на „жълтата преса“, както и самото название се оформя и доказва своята ефикасност в американски условия, но е концептуално завършен още в британския образец Дейли Мирър.
През 2000 г. е отпечатана и нейната докторска дисертация, с която тя продължава изследванията в тази област. Тук тя подчертава, че също както в Норвегия и Дания, у нас популярната преса е без алтернативна, в общественото пространство не излиза качествен вестник за средната класа, който да ѝ се противопоставя.
В своите анализи тя стига до заключението, че популярната преса отказа да изпълнява своята функция на посредник (медия) между институциите и отделния индивид и да превежда на неговия език сложните общественополитически явления, да интерпретира пазарните механизми и тенденции. Таблоидът представя сензационна, пъстра и противоречива картина на света (вторична реалност), пречупена през личния опит, като се концентрира се върху ежедневно-битови проблеми, за които разказва емоционално наситено и драматично. Въпреки радикалната езикова форма съдържанието му е тривиално. Предлага се проста битова обяснителна рамка с нездрав интерес към секса и смъртта, които се смятат за основни теми, гарантиращи високите продажби.
Липсата на анализ и обобщение, невъзможността да се очертаят и проумеят обществените процеси и политики води до дезориентация сред публиката, до загуба на доверие в институциите и предопределя развитието на засилващо се усещане за безперспективност. Към това се добавя насищането на страниците с ужасяващи съобщения, чрез които таблоидната преса създава страхова истерия[1].
Сред многото интересни идеи в изследването на А. Замбова тук ми се иска да изтъкна наблюдението, че референтът (реалността) в таблоида е постоянен, въпреки сменящите се денотати (индивидуални истории). Концептуалната рамка в таблоида, през която се интерпретира съвременното общество не е аналитична, а повествователна. Мозаечната действителност, съчетана от множество противоречащи си (но винаги негативни) отрязъци на личния опит, получава своята цялост чрез един митологичен сюжет (а както знаем митът е разказ, който особено допада на нашата психика). Това е митологемата за злодея (икономически, финансов, социален и пр. министър), който с помощта на чуждестранни чудовища (фондации, международни финансови институции, военни алианси) иска да разруши бита на обикновения българин (малкия човек) и само храбрият оловен войник (българският таблоид) се бори в негова защита, като достига до тайни, скрити заговори (обхващащи държавната администрация) и понася подли, неразрешени удари.
20 години по-късно (и никак не е случайно, че това е заглавие на приключенски, но и в много отношения сантиментален роман) анализите на Милена Якимова реконструират близка фабула: „Един глобален злодейхегемон дърпа конците на своите лакеи (неизменно сред тях са соросоидите) в ущърб на народа… Между добро и зло няма борба, защото доброто е добро по силата на своето жертвено бездействие“ (Якимова 2022: 67).
Няма да се спирам на множеството приноси в анализа, който дефинира повтарящите се сюжети в популярната преса: депутатските кюфтета, предстоящото спекулативно вдигане на цените, борбата с властниците (като неравна битка между Давид и Голиат). Те са познати дори на аудиторията, която съзнателно избягва четенето новините.
Ще припомня само няколко находчиви наблюдения по отношение на стила в таблоидните издания. Първото е за ролята на турцизмите, които за публиката имат неясно денотативно значение (тъй като са отпаднали от езика преди повече от 100 години), но отчетлива подигравателни и ругателни конотация. Второто е за фразеологизмите (в повечето случаи с фолклорна основа), които се използват като доказани истини (въпреки че по правило изразяват взаимно изключващи се позиции) и формират аргументативната рамка на текста от позицията на традиционния български скептицизъм.
Открояването на множеството стилистични похвати и анализът на техните функциите са несъмнен принос на това изследване в сферата на езикознанието и стилистиката. То продължава да се чете и изучава с удоволствие от нашите студенти, още повече че от медиите днес тези речеви стратегии трайно се настаниха в политическия език и функционалната им таблоидна употреба заплашва да се превърне в стандарт.
Иска ми се да обърна внимание, че анализът в Манипулативни езикови стратегии в печата не се ограничава с езиковото равнище и не се изчерпва с описание и интерпретация на стилистичните специфики на текста. Въпреки многото си езиковедски наблюдения той е написан с тревогата за негативните последици, които таблоидът има върху общественото развитие.
Популярната преса поддържа консервативните нагласи и препятства организираната политическа промяна към добро. Таблоидите подронват доверието в институциите и агресивно нападат обществени фигури, формират публика от потиснати хора, привърженици на управлението с „твърда ръка“. Създават се ксенофобски (а днес можем да допълним и хомофобски) нагласи чрез пародиране на основни човешки ценности. Таблоидът осигурява постоянен ресурс на битово недоволство, който може да бъде насочван манипулативно.
Ще спра до тук.
Според много популярната теория на К. Попър, истинската научна хипотеза е фалшифицируема (Попър 1983). При съпоставянето с данните на опита тя трябва да може да бъде опровергана. В друга рамка това е изискването науката да прогнозира бъдещето, да предвиди и систематизира опита още преди той да възникне. Обикновено представителите на хуманитарстиката посочват, че нашите дисциплини са описателни и тук това условие за научност не е задължително. Все пак въз основа на езиковия (стилистичен анализ) и на начина, по който това говорене за света моделира обществения живот, А. Замбова успя да предвиди бъдещето. Още преди появата на Бойко Борисов на политическата сцена тя показа факторите, мотивиращи обществената подкрепа на силовото управление.
Подобно наблюдение откривам и при второто ѝ цялостно изследване Проблеми на младежката писмена практика. В тази работа, когато подчертава насочването към устен модел на комуникация сред новите поколения, А. Замбова прави прогноза за разпадането на синтаксиса в сложното изречение. Днес неумението да се използват логически конструирани изреченски структури е много явно не само в социалните мрежи и курсовите работи на студентите, но дори в престижни медии.
Изследването върху трудностите, които младите хора срещат при създаване на текстове, несъмнено е свързано с дългогодишната работа на Антония Замбова като преподавател и проверител на кандидат-студентски разработки. Книгата ѝ (която бе публикувана едва през 2018 г.), но е представена в Катедрата по български език едно десетилетие по-рано излага обобщения и препоръки, формирани като част от усилията за трансформиране на приемния изпит за Софийския университет. След дългогодишни спорове и пречки идеите, представени в Проблеми на младежката писмена практика, вече са отразени в новия модел, използван днес.
Тук многобройните и сложнопреплитащи се отклонения при създаването на текстове от студенти и зрелостници са осмислени през разделението на речта в две комуникативни системи, (които почиват на различни принципи), и чието съотношение се променя през вековете.
Огромната промяна, която развитието на технологиите (създаващи „телевизионни“, а днес можем да кажем и „интернет“ поколения) предизвиква в баланса между тези две системи в съвременното общество, провокира множество отклонения и създава чудатости в писмената реч на младите на отделните езикови равнища.
В монографията последователно са представени и анализирани неуместната употреба на абстрактна лексика, която студентите оценяват и употребяват орнаментално. Отделено е и място на подмяната на суфикси, на неумението за същинска предикация, на неспособността за отделяне на съществената от маловажната информация, на трудностите при излагането на тезите, на неумението да се започне и на пречките и непохватността при изграждането на логически свързан текст.
На тази основа се правят и препоръките, като изследователката изхожда от факта, че познаването на писмените образци от новите поколения става все по-ограничено. От една страна, тя предлага да се въведат техники от чуждоезиковото обучение – трансформационни упражнения и речници. От друга – да са разнообразят стилово и жанрово моделите, като основният акцент вече да не пада върху художествените текстове, тъй като те създават свой собствен език (да си послужим с метафората на Якобсон) и в този смисъл тук елементите са преекспонирани и текстовете трябва наново да бъдат трансформирани от студентите при създаване на научни съчинения.
Според А. Замбова далеч по-подходящо е преподаването да се фокусира върху развитието на умения за изграждане на аргументативни съчинения, чрез които младите хора да изразяват цивилизовано своето мнение, да го защитават чрез емпирични и логически аргументи и да предлагат изводи. В по-широк план това умение ще подпомогне способността им да правят ценностен избор и да се аргументират.
Въпреки изцяло лингвистична основа на изследването, то преследва по-широки цели. Стремежът е чрез обучението по роден език да се формират членове на глобалното общество, а не индивиди, оставащи в неговата периферия.
Като цяло можем да говорим и дори да подчертаем силната гражданска ангажираност, която предопределя изследователските интереси на доц. Замбова, нейното желание е българските младежи да заемат полагащото им се място в европейския контекст, да се възпитават като личности с устойчиви ценности, които са способни да правят свободен и осъзнат избор.
В следващите години от своята научна дейност доц. Антония Замбова продължава изследванията си в специфични области, като все така подчертава връзките между важни езикови и обществени процеси. Особено интересна е статията ѝ Влиянието на интернет комуникациите върху езиковите практики, мисленето на младите хора и общественото мнение (Замбова 2019). Тук наравно с анализа на езиковите характеристики и жанра на постинга са направени и някои важни изводи: „Интернет най-често подкрепя и усилва масовите заблуди и страхове, затвърждава предразсъдъците и предубежденията (Замбова 2019: 303).
Не по-малко значимо е проучването върху разпадането на изреченскта структура, илюстрирано убедително с примери от коментари в социалните мрежи и интернет форуми (Замбова 2019а).
Не можем да отминем силната ѝ загриженост за правата на жените и някои пристрастия, които не са изложени в научните ѝ трудове. Но хората, които я познават отблизо, често са чували, че „жените са по-голямата, но и по-добрата половина на човечеството“. Въпреки че не намира отражение в работите ѝ, тази позиция е, струва ми се, повод Антония Замбова да предложи на своята възпитаничка Катерина Войнова да включи анализ на медийното отразяване и споровете около Истанбулската конвенция в изследването си Жанрови и стилистични особености на онлайн медиите (Войнова под печат), за да предизвика от друг ъгъл дискусия по темата.
И най-накрая, Антония Замбова работи в Катедрата по български език и се радва на подкрепата и на своите колеги и приятели, с които обсъжда идеи и представя мнения обикновено в нестандартни, остроумни формулировки.
Не можем да кажем, че тя разчита на тях, за да популяризира тезите си. Те просто са неделима част от нейното цялостно присъствие. Ще цитирам само няколко: по повод навлизането на интернет комуникациите сред младите тя поставя въпроса: „Ще изяде ли мишката книжката?“; във връзка с хъшлашкия език на таблоидите пък формулира тезата за „самоубийството на българската преса“; а когато Brexit набира скорост и съсредоточава общественото внимание, A. Замбова отбелязва „цели народи започват да се държат като тийнейджъри и заплашват, че ще напуснат“.
През дългите години на своята работа в областта на езикознанието и стилистиката А. Замбова се ползва с подкрепата, интелектуалното приятелство и обичта на своя съпруг и колега Петър Петров, чието мнение и оценка се долавят макар и едва загатнати като спор с негласен събеседник, като потвърждение или като допълнителен аргумент (или може би така ни се струва) в нейните текстове и им придават специфичната плътност на един уверен в себе си ум.
Честит рожден ден, Тони!
БИБЛИОГРАФИЯ
Войнова (под печат): К. Войнова. Жанрови и стилистични особености на онлайн медиите. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Замбова 2000: А. Замбова. Манипулативни езикови стратегии в печата. София: ИК „Сема РШ“, 2000.
Замбова 2018: А. Замбова. Проблеми на младежката писмена практика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Замбова 2019: А. Замбова. Влиянието на интернет комуникациите върху езиковите практики, мисленето на младите хора и общественото мнение // Рада и приятели. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ 2019. 303–314.
Замбова 2019 а: А. Замбова. Какво се случва с изречението// Българистични езиковедски четения. София: Издание на ФСлФ, 2019. 345–351.
Попър 1983: К. Поппер. Логика и рост научного знания. Москва: Прогресс, 1983.
Якимова 2022: М. Якимова. Страх и пропаганда. София: Изток-Запад, 2022.
