Перцепцията на форми от типа „отговорносттъ“, „песентъ“

1. Въведение

Настоящата работа се вписва в полето на перцептуалната социолингвистика, която се интересува от възприемането на речта. Основният обект на проучване са перцепцията на кодифицирани и некодифицирани варианти на социолингвистични променливи в кратко изречение и нагласите на анкетираните към говорещия, в чиято реч се срещат тези варианти. Интересуваме се и от влиянието на някои социално-демографски фактори върху нагласите на респондентите към пет личностни качества на говорещия, а също и върху разпознаването на вариантите на социолингвистичните променливи. Изследването ни се базира върху анкетно проучване, чиито резултати представяме и анализираме. Основната ни задача е да придобием данни за степента на разпознаване на форми от типа отговорносттъ, радосттъ, песентъ, както и за нагласите по пет признака към говорещия, в чиято реч те присъстват.

2. Подготовка на анкетата, резултати и техните анализи

През 2012 г. бе реализирано непредставително анкетно проучване[1] за откриване на некодифицирани варианти на социолингвистични променливи при перцепция на кратко изречение и за изследване на нагласите към говорещия, в чиято реч се откриват тези варианти. Анкетираните са студенти, учители и ученици, живеещи в София, Смолян, Бургас и Първомай[2]. Общият брой на анкетираните лица е 240 души. От всички анкетирани 27.1% са мъже, 70.4% са жени, а 2.5% не са дали отговор.

Първият избран метод е разпознаване при перцепция на грешки в рамките на 1 кратко изречение. Приехме като работна хипотеза виждането, че ако дадени отклонения от книжовната норма не се идентифицират от респондентите като грешка, то причините могат да са няколко: високо честотни са и са се превърнали в масови грешки[3], не се разпознават, защото са типични за локалната речева практика, т.е. не са салиентни (ярки), или не се разпознават поради детерминиращата роля на социално-демографските характеристики на респондентите. Влияние върху степента на разпознаваемост има и т.нар. от нас перцептуален стил (по модела на У. Лабов, който говори за контекстуален стил на речевото поведение във връзка със степента на внимание към собствената реч (Labov 1966): в случая това е кратко изречение с реализация само на една социолингвистична променлива.

Вторият избран метод е методът на семантичния диференциал. Интересуваме се от начина, по който влияе появата на ненормативни варианти в речта върху цялостната оценка за личността. Затова включихме въпроси, които изискват анкетираните да оценят човека, чийто идиолект е записан на звуков файл (общо 26 записа на кратки изречения). След проучвания и обсъждане екипът взе решение да бъдат включени следните признакови характеристики за говорещия. На Таблица 1 се вижда, че всеки от петте признака се оценява по петстепенна скала, което е приложение на метода на семантичния диференциал.

Таблица 1. Какъв е според Вас този човек?

  Много Не много Средно Слабо Изобщо не
образован 1 2 3 4 5
интелигентен 1 2 3 4 5
възпитан 1 2 3 4 5
с високо обществено положение 1 2 3 4 5
симпатичен 1 2 3 4 5

Третата стъпка в реализацията на експерименталното проучване е определяне на социално-демографските признаци, които според предварителните хипотези ще са съществени определители на нагласите на анкетираните. Поради спецификата на групите анкетирани – ученици, учители и студенти, избрахме следните признаци:

Пол: мъж, жена

Възраст: посочване на точните години от респондентите, като при статистическата обработка поделихме анкетираните на няколко групи: 15 – 20 г., 21 – 30 г., 31 – 40 г., 41 – 50 г., 51 – 60 г.

Образование: основно (за ученици), средно/средно специално, висше.

Специалност: записва се само от студентите и от учителите.

Актуално занятие: под това название са кодирани три групи: ученици, студенти и учители.

Настоящо местожителство: посочване на местожителството от всеки респондент.

Месторождение: посочване на месторождението от всеки респондент, като след това при статистическата обработка беше създаден втори вариант на този признак с равнища роден в Източна България и роден в Западна България според ятовата изоглоса.

Инструкцията към анкетираните е следната:

Ще чуете последователно кратки изречения. Всяко от тях ще се повтори по три пъти. Слушайте внимателно и ако чуете грешка, запишете грешната дума на мястото на многоточието срещу номера на съответното изречение. След това посочете какъв е човекът, който говори по този начин, като оградите Вашия избор за всяка от характеристиките, които се съдържат в таблицата.

Под № 12 в анкетната карта е включено изречението Отговорносттъ не е малка. В него е онагледено едно явление, което според нас няма общо с положението в диалектите, т.е. не може да се каже, че се е разпространило от един диалект към други области. Предварителни проучвания говорят, че днес то може да бъде открито във всички части на България. Смятаме, че съществителните от ж.р., ед.ч., завършващи на съгласен звук, получават член -тъ под ударение вместо книжовното -та.

Предварителната ни хипотеза за висока степен на неразпознаваемостта на тази правоговорна грешка беше доказана – висок процент респонденти не посочват като грешка това явление – 87.92% на Граф. 1. Този резултат, въпреки че не е част от национално представителна анкета, опровергава резултатите от националното представително изследване, в което много голям процент респонденти бяха разпознали това явление като грешка (вж. Алексова 2016). Изказахме в изследването си от 2016 г. виждането, че този висок процент посочили, че това е неправилно, е резултат от факта, че в анкетата бяха включени само грешки, което кара респондентите да мисля, че и това е грешка. Именно затова в анкетата, от която е част изречението Отговорносттъ не е малка имаше 5 от 26 изречения без грешка.

  Графика 1

Графика 1

Неразпознаването на грешката е довело до високи оценки за личностните качества на говорещия. По признака образован категорично преобладават най-високите оценки – 60,42% от анкетираните мислят така (вж. Граф. 2). Има обаче 13,33%, които не могат да дадат отговор за образоваността на говорещия.

Графика 2Графика 2

Същите са тенденциите и при признака възпитан – преобладават оценките за висока степен на признака – 52,08%. Отново има обаче респонденти, които не могат да припишат някаква степен на признака възпитан по тази речева особеност – 20% на Граф. 3.

Графика 3Графика 3

Преобладават оценките за високо обществено положение на говорещия – 41.25% на Граф. 4, макар че процентът е малко по-малък, отколкото по признаците образован, интелигентен и възпитан. И тук има група от 19.17%, които не са дали отговор.

Графика 4Графика 4

Оценките за висока степен на признака симпатичен (32,08% на Граф. 5) преобладават, но те не са по-малко, отколкото при признаците образован, възпитан и интелигентен.

Графика 5Графика 5

В заключение може да се каже, че неразпознаването като грешка на членуването на съществителни от ж.р., ед.ч., завършващи на съгласен звук, с член -тъ вм. -та под ударение води до високи оценки по всички признаци. Както се вижда, това е тенденция, която съществува при всички случаи, в които анкетираните не са разпознали наличието на грешка (или защото я няма, или защото не я разкриват).

Следващата стъпка в настоящото изследване е да се намери мястото на формите от типа отговорносттъ сред 26-те некодифицирани варианти и оценките по петте избрани личностни характеристики. За целта са изчислени средните оценки за говорещия от всички 26 изречения по петте личностни характеристики на говорещия. За всяка една от тях беше изготвена йерархия на изреченията (по-точно на съдържащите се в тях варианти на социолингвистични променливи) въз основа на средните оценки.

Оценките по признака образован може да се видят на Граф. 6. Най-ниска оценка по този признак е получил говорещият от изречение № 25 Това не е верно (0.934). Най-висока е оценката на говорещия в изречение № 24 По стълбите ли слязохте? (2,839). На Граф. 6 се очертават две групи некодифицирани варианти:

  • Първа група с ниски оценки по признака (от 0.934 до 1,161): № 25 Това не е верно (0.934), № 13 Н’ещо падна долу (0.957), № 5 Измий съ веднага (0.961), № 6 Не са дошли още (0.968), № 20 Купи от по-голямите ябълки (0.974), № 14 Ше дойдете ли с нас (0.989), № 22 Таа вечер има концерт (0.997), № 10 Митничаръ поиска да отворим куфарите (1.002), № 23 Взѐми да донесеш нещо (1.024), № 9 Мъжът ѝ ми е симпатичен (1.067), № 4 Очакваме да получиме допълнителна информация (1.074), № 8 Кога ще вечераме (1.076), № 16 Читалната е на втория етаж (1.105), № 2 Едва не мъ прегази (1.153), № 26 Забравѝх си чантата в офиса (1.161);
  • Втора група с високи оценки по признака (от 1,717 до 2,839): № 15 Полата ми е тесна (1.717), № 3 Сига ни мога да му звъня (1.934), № 7 Чакай да си сипъ чаша вода (2.036), № 18 Занесъхте ли дрехите на химическо чистене? (2.217), № 11 Трябва да вървЯ веднага (2.327), № 21 Налага се да се приберА в седем (2.386), № 17 Нямало транспорт и пак закъсняли (2.432), № 12 Отговорносттъ не е малка (2.681), № 1 Трябва да подредя стаята (2.711), № 19 Ела рано сутринта (2.78), № 24 По стълбите ли слязохте? (2.839).

Както се вижда от Граф. 6, изречение № 12 Отговорносттъ не е малка е на четвърто място по най-висока средна оценка за говорещия по признака образован. С много близка оценка е № 1 Трябва да подредя стаята, следвано от № 19 Ела рано сутринта и № 24 По стълбите ли слязохте. Ясно става, че при неразпознаване на грешка при перцепция анкетираните приписват високи степени на признака образован.

Графика 6Графика 6

Легенда: 1. Трябва да подредя стаята, 2. Едва не мъ прегази, 3. Сига ни мога да му звъня, 4. Очакваме да получиме допълнителна информация, 5. Измий съ веднага!, 6. Не са дошли още, 7. Чакай да си сипъ чаша вода, 8. Кога ще вечераме?, 9. Мъжът ѝ ми е симпатичен, 10. Митничаръ поиска да отворим куфарите, 11. Трябва да си вървЯ веднага, 12. Отговорносттъ не е малка, 13. Н’ещо падна долу, 14. Ше дойдете ли с нас?, 15. Полата ми е тесна, 16. Читалната е на втория етаж, 17. Нямало транспорт и пак закъсняли, 18. Занесъхте ли дрехите на химическо чистене?, 19. Ела рано сутринта, 20. Купи от по-голямите ябълки, 21. Налага се да се приберА в седем, 22. Таа вечер има концерт, 23. Взѐми да донесеш нещо, 24. По стълбите ли слязохте?, 25. Това не е верно, 26. Забравѝх си чантата в офиса.

На Граф. 7 е нанесена йерархията на 26-те изречения по признака интелигентен. На нея също се очертават две групи:

  • С ниска оценка по признака (от 0.956 до 1.118): № 25 Това не е верно (0.956), № 5 Измий съ веднага (0.961), № 14 Ше дойдете ли с нас (0.989), № 6 Не са дошли още (0.968), № 13 Н’ещо падна долу (0.965), № 10 Митничаръ поиска да отворим куфарите (0.982), № 8 Кога ще вечераме (0.999), № 20 Купи от по-голямите ябълки (1.004), 23 Взѐми да донесеш нещо (1.013), № 22 Таа вечер има концерт (0.997), № 26 Забравѝх си чантата в офиса (1.063), № 9 Мъжът ѝ ми е симпатичен (1.064), № 16 Читалната е на втория етаж (1.089), № 4 Очакваме да получиме допълнителна информация (1.118);
  • С висока оценка по признака (от 2.038 до 2.879): № 15 Полата ми е тесна (2.038), № 2 Едва не мъ прегази (2.064), № 3 Сига ни мога да му звъня (2.109), № 7 Чакай да си сипъ чаша вода (2.118), № 18 Занесъхте ли дрехите на химическо чистене? (2.355), № 21 Налага се да се приберА в седем (2.370), № 11 Трябва да вървЯ веднага (2.464), № 17 Нямало транспорт и пак закъсняли (2.488), № 19 Ела рано сутринта (2.803), № 12 Отговорносттъ не е малка (2.832), № 24 По стълбите ли слязохте? (2.832), № 1 Трябва да подредя стаята (2.879).

На Граф. 7 изречение № 12 Отговорносттъ не е малка е на трето място по най-високи оценки по признака интелигентен. Високата степен на неразпознаваемост на тази правоговорна грешка е довела до приписването на високи степени на личностните характеристики. Съвсем малко по-високи са оценките по признака интелигентен за изречения № 24 По стълбите ли слязохте и № 1 Трябва да подредя стаята.

Йерархията на 26-те некодифицирани варианта на социолингвистичните променливи по признака възпитан е видна от Граф. 8. Отново ясно се очертават две групи:

  • С ниска оценка по признака (от 0.952 до 1.132): № 10 Митничаръ поиска да отворим куфарите (0.952), № 25 Това не е верно (0.964), № 22 Таа вечер има концерт (0.9727), № 13 Н’ещо падна долу (0.982), № 20 Купи от по-голямите ябълки (1.003), 23 Взѐми да донесеш нещо (1.013), № 6 Не са дошли още (1.024), № 5 Измий съ веднага (1.046), № 26 Забравѝх си чантата в офиса (1.053), № 14 Ше дойдете ли с нас (1.054), № 4 Очакваме да получиме допълнителна информация (1.065), № 8 Кога ще вечераме (1.076), № 16 Читалната е на втория етаж (1.1), № 9 Мъжът ѝ ми е симпатичен (1.132);
  • С висока оценка по признака (от 2.14 до 3.088): № 15 Полата ми е тесна (2.14), № 7 Чакай да си сипъ чаша вода (2.288), № 2 Едва не мъ прегази (2.295), № 3 Сига ни мога да му звъня (2.388), № 18 Занесъхте ли дрехите на химическо чистене? (2.287), № 17 Нямало транспорт и пак закъсняли (2.513), № 11 Трябва да вървЯ веднага (2.835), № 21 Налага се да се приберА в седем (2.587), № 1 Трябва да подредя стаята (2.835), № 19 Ела рано сутринта (2.869), № 24 По стълбите ли слязохте? (2.877), № 12 Отговорносттъ не е малка (3.088).

Графика 7Графика 7

Легенда: 1. Трябва да подредя стаята, 2. Едва не мъ прегази, 3. Сига ни мога да му звъня, 4. Очакваме да получиме допълнителна информация, 5. Измий съ веднага!, 6. Не са дошли още, 7. Чакай да си сипъ чаша вода, 8. Кога ще вечераме?, 9. Мъжът ѝ ми е симпатичен, 10. Митничаръ поиска да отворим куфарите, 11. Трябва да си вървЯ веднага, 12. Отговорносттъ не е малка, 13. Н’ещо падна долу, 14. Ше дойдете ли с нас?, 15. Полата ми е тесна, 16. Читалната е на втория етаж, 17. Нямало транспорт и пак закъсняли, 18. Занесъхте ли дрехите на химическо чистене?, 19. Ела рано сутринта, 20. Купи от по-голямите ябълки, 21. Налага се да се приберА в седем, 22. Таа вечер има концерт, 23. Взѐми да донесеш нещо, 24. По стълбите ли слязохте?, 25. Това не е верно, 26. Забравѝх си чантата в офиса.

Логиката на подреждане на вариантите на социолингвистичните променливи по признака възпитан според оценките на респондентите има същата логика като по признака интелигентен. Има размествания в подреждането на вариантите вътре в двете групи, но различията не са съществени, защото се състоят от разлики в десетиците или стотиците.

Прави впечатление, че вариантът на променливата в изречение № 12 Отговорносттъ не е малка (3.088) е с най-висока оценка по признака възпитан, при това малко над оценка 3. Пак се потвърждава хипотезата, че при перцепция на кратко изречение тази особеност не се разпознава като грешка, което води до приписването на високи оценки.

Графика 8Графика 8

Легенда: 1. Трябва да подредя стаята, 2. Едва не мъ прегази, 3. Сига ни мога да му звъня, 4. Очакваме да получиме допълнителна информация, 5. Измий съ веднага!, 6. Не са дошли още, 7. Чакай да си сипъ чаша вода, 8. Кога ще вечераме?, 9. Мъжът ѝ ми е симпатичен, 10. Митничаръ поиска да отворим куфарите, 11. Трябва да си вървЯ веднага, 12. Отговорносттъ не е малка, 13. Н’ещо падна долу, 14. Ше дойдете ли с нас?, 15. Полата ми е тесна, 16. Читалната е на втория етаж, 17. Нямало транспорт и пак закъсняли, 18. Занесъхте ли дрехите на химическо чистене?, 19. Ела рано сутринта, 20. Купи от по-голямите ябълки, 21. Налага се да се приберА в седем, 22. Таа вечер има концерт, 23. Взѐми да донесеш нещо, 24. По стълбите ли слязохте?, 25. Това не е верно, 26. Забравѝх си чантата в офиса.

На Граф. 9 ясно се очертават две групи от варианти на социолингвистични променливи по признака обществено положение:

  • С ниска оценка по признака (от 0.973 до 1.257): № 5 Измий съ веднага (0.973), № 13 Н’ещо падна долу (0.977), № 14 Ше дойдете ли с нас (1.034), № 22 Таа вечер има концерт (1.042), 23 Взѐми да донесеш нещо (1.048), № 9 Мъжът ѝ ми е симпатичен (1.059), № 10 Митничаръ поиска да отворим куфарите (1.077), № 20 Купи от по-голямите ябълки (1.003), № 25 Това не е верно (1.095), № 6 Не са дошли още (1.114), № 16 Читалната е на втория етаж (1.143), № 8 Кога ще вечераме (1.155), № 4 Очакваме да получиме допълнителна информация (1.171), № 26 Забравѝх си чантата в офиса (1.257);
  • С висока оценка по признака (от 2.089 до 3.016): № 2 Едва не мъ прегази (2.089), № 15 Полата ми е тесна (2.172), № 3 Сига ни мога да му звъня (2.207), № 7 Чакай да си сипъ чаша вода (2.249), № 17 Нямало транспорт и пак закъсняли (2.488), № 21 Налага се да се приберА в седем (2.526), № 11 Трябва да вървЯ веднага (2.526), № 18 Занесъхте ли дрехите на химическо чистене? (2.558), № 1 Трябва да подредя стаята (2.855), № 19 Ела рано сутринта (2.892), № 12 Отговорносттъ не е малка (2.982), № 24 По стълбите ли слязохте? (3.016).

Графика 9Графика 9

Легенда: 1. Трябва да подредя стаята, 2. Едва не мъ прегази, 3. Сига ни мога да му звъня, 4. Очакваме да получиме допълнителна информация, 5. Измий съ веднага!, 6. Не са дошли още, 7. Чакай да си сипъ чаша вода, 8. Кога ще вечераме?, 9. Мъжът ѝ ми е симпатичен, 10. Митничаръ поиска да отворим куфарите, 11. Трябва да си вървЯ веднага, 12. Отговорносттъ не е малка, 13. Н’ещо падна долу, 14. Ше дойдете ли с нас?, 15. Полата ми е тесна, 16. Читалната е на втория етаж, 17. Нямало транспорт и пак закъсняли, 18. Занесъхте ли дрехите на химическо чистене?, 19. Ела рано сутринта, 20. Купи от по-голямите ябълки, 21. Налага се да се приберА в седем, 22. Таа вечер има концерт, 23. Взѐми да донесеш нещо, 24. По стълбите ли слязохте?, 25. Това не е верно, 26. Забравѝх си чантата в офиса.

Некодифицираните варианти на социолингвистичните променливи попадат в същите две групи като по предходните признаци. Разликата е в подреждането вътре в двете групи, но различията не са съществени. По този признак интересуващото ни изречение № 12 Отговорносттъ не е малка се нарежда на второ място по най-висока оценка, като на първо място е изречение без грешка – № 24 По стълбите ли слязохте.

Оценките по признака обществено положение са малко по-ниски от оценките по признаците образован, възпитан, интелигентен и симпатичен. Хипотезата ни беше, че при регистрирането на грешка при перцепция най-много ще бъдат намалявани грешките по признака образованост. Тази хипотеза беше опровергана. Оказва се, че при наличие на грешка, разпозната при слухова перцепция на кратко изречение, това най-съществено се отразява на представата за общественото положение на говорещия. Колкото повече респонденти смятат, че е налична грешка, толкова по-ниски са оценките за личностните качества на говорещия и най-вече за неговото обществено положение.

От Граф. 10 може да се види йерархията на некодифицираните варианти на 26-те социолингвистични променливи по признака симпатичен. Отново се очертават две групи варианти според разглеждания признак:

  • С ниска оценка по признака (от 1.058 до 1.221): № 10 Митничаръ поиска да отворим куфарите (1.058), № 6 Не са дошли още (1.065), № 20 Купи от по-голямите ябълки (1.089), № 25 Това не е верно (1.103), № 16 Читалната е на втория етаж (1.113), № 5 Измий съ веднага (1.118), № 8 Кога ще вечераме (1.161), № 4 Очакваме да получиме допълнителна информация (1.167), № 22 Таа вечер има концерт (1.17), № 9 Мъжът ѝ ми е симпатичен (1.181), № 13 Н’ещо падна долу (1.182), № 23 Взѐми да донесеш нещо (1.187), № 26 Забравѝх си чантата в офиса (1.204), № 14 Ше дойдете ли с нас (1.034);
  • С висока оценка по признака (от 2.331 до 3.083): № 15 Полата ми е тесна (2.331), № 7 Чакай да си сипъ чаша вода (2.358), № 3 Сига ни мога да му звъня (2.394), № 2 Едва не мъ прегази (2.396), № 17 Нямало транспорт и пак закъсняли (2.507), № 18 Занесъхте ли дрехите на химическо чистене? (2.514), № 21 Налага се да се приберА в седем (2.611), № 11 Трябва да вървЯ веднага (2.629), № 19 Ела рано сутринта (2.928), № 1 Трябва да подредя стаята (2.958), № 12 Отговорносттъ не е малка (3.067), № 24 По стълбите ли слязохте? (3.083).

Графика 10Графика 10

Легенда: 1. Трябва да подредя стаята, 2. Едва не мъ прегази, 3. Сига ни мога да му звъня, 4. Очакваме да получиме допълнителна информация, 5. Измий съ веднага!, 6. Не са дошли още, 7. Чакай да си сипъ чаша вода, 8. Кога ще вечераме?, 9. Мъжът ѝ ми е симпатичен, 10. Митничаръ поиска да отворим куфарите, 11. Трябва да си вървЯ веднага, 12. Отговорносттъ не е малка, 13. Н’ещо падна долу, 14. Ше дойдете ли с нас?, 15. Полата ми е тесна, 16. Читалната е на втория етаж, 17. Нямало транспорт и пак закъсняли, 18. Занесъхте ли дрехите на химическо чистене?, 19. Ела рано сутринта, 20. Купи от по-голямите ябълки, 21. Налага се да се приберА в седем, 22. Таа вечер има концерт, 23. Взѐми да донесеш нещо, 24. По стълбите ли слязохте?, 25. Това не е верно, 26. Забравѝх си чантата в офиса.

Интересуващата ни речева особеност в изречение № 12 Отговорносттъ не е малка отново е второ по най-висока степен на признака – в случая на признака симпатичен. Малко по-висока средна оценка има изречение № 24 По стълбите ли слязохте.

При съпоставката на изречение № 12 Отговорносттъ не е малка с друго, в което определителният член -та под ударение се произнася без правоговорна грешка – № 19 Ела рано сутринта, установихме, че разпознаваемостта на правилната форма сутринта е по-малка (88.4%)от приписването на правилност на грешката отговорносттъ (93.5%).

Освен това направихме и изследване на разликите между перцепцията на западните и източните българи на изречението с грешка (Отговорносттъ не е малка) и на изречението без грешка (Ела рано сутринта)). Грешка са открили в Отговорносттъ не е малка 11.7% анкетирани от Западна България и 3.7% от Източна България (Алексова, Фетваджиева 2015), което говори за известна разлика в перцепцията на това явление. Ст. Буров казва следното по отношение на разликата между езиковия изток и запад във връзка с -тъ: „ в западнобългарския произносителен тип изговор та̀ успешно се конкурира с изговор тъ̀, за разлика от положението в източнобългарския произносителен тип, където изговор тъ̀ изцяло доминира“ (Буров 2012).

Както се вижда от Граф. 11, сред родените в Западна България респонденти има повече, които смятат, че отговорносттъ е правилно – 96.3% от западните респонденти срещу 88.3% от източните респонденти. Граф. 12 пък говори, че сред западните анкетирани е по-малък процентът, разпознали сутринта като правилно, отколкото 90.6% сред източните анкетирани.

Графика 11, Графика 12Графика 11, Графика 12 (Алексова, Фетваджиева 2015)

Заключение 

В тази статия представихме данни за разпознаваемостта на грешката в изречения от типа Отговорносттъ не е малка. Много висок процент от анкетираните смятат, че в това изречение няма грешка. Дори повече респонденти са определили това изречение като правилно в съпоставка с Ела рано сутринта, в което не е допусната грешка при произнасянето на определителния член за м.р. -та под ударение при съществителни имена от ж.р., завършващи на съгласен звук. Малко по-висок е процентът на западните анкетирани, които са идентифицирали грешката в Отговорносттъ не е малка. Повече източни респонденти обаче посочват, че в Ела рано сутринта няма грешка. Съществува, както се вижда, разлика в перцепцията на грешния и верния вариант на тази социолингвистична променлива от представители на българския езиков изток и българския езиков запад. Във всички случаи обаче некодифицираният вариант е разпространен в цялата територия на България.

Неразпознаването на грешката отговорносттъ при перцепция на звучаща реч води до приписване на високи степени на петте личностни качества, включени в анкетата. Говорещият се възприема във висока степен образован, интелигентен, възпитан, симпатичен и с високо положение в обществото.

Резултатите от тази анкета могат да бъдат верифицирани и в други изследвания, най-вече в национално представителни проучвания, в които обаче да не се получава ефектът на очакването, че всичко оценявано е грешно, както това беше според нас налично в първата у нас национално представителната анкета (вж. Алексова 2016).

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Алексова 2016: Алексова, Кр. Социолингвистична перцепция, езикови нагласи и социална идентификация по речта. София: Парадигма, 2016.

Алексова, Фетваджиева 2015: Алексова, Кр., Ст. Фетваджиева. Нагласи към форми от типа есентъ, радосттъ. – В: Българска реч, брой 4, 2015, с. 38 – 48.

Буров 2012: Буров, Ст. Две норми в българската устна книжовна реч. – В: Електронно списание LiterNet, 07.11.2012, № 11 (156), https://liternet.bg/publish28/stoian-burov/dve-normi.htm.

Виденов 2003: Виденов, М. По въпроса за „масовата грешка“ в езика на съвременната българска интелигенция. – В: Български език и литература (електронна версия), 2002, № 4 – 5, Електронно списание LiterNet, 13.06.2003, № 6 (43).

Labov 1966: Labov, W. The Social Stratification of English in New York City. 1st edition 1966, Washington: Center for Applied Linguistics, 1966.

1. Анкетата е част от реализацията на научните задачи на проекта „Индивидуални и групови нагласи към динамични модели на речево поведение – ІІ етап“, договор № 139 от 09.05.2012 г., ФНИ, СУ „Св. Климент Охридски“. Изказваме благодарност за финансовата подкрепа.
2. Изказваме благодарност на проф. д.ф.н. Елена Каневска-Николова от ПУ – Филиал Смолян, на доц. д-р Мариана Лазарова от Бургаския свободен университет и на Кичка Петкова – библиотекар на ОУ „Проф. Асен Златарев“, гр. Първомай, които ни съдействаха за провеждане на анкетата. В планирането и провеждането на анкетата участваха и доц. д-р Стефанка Абазова и доц. д-р Антония Замбова. Благодарим и на Деница Спирова за обработката на анкетите с програмата SPSS.
3. За масовата грешка в речта на интелигенцията вж. Виденов 2003.
  • Страница: 21-34

ПОЛИТИКА ПО СИГУРНОСТТА

Моля, прочетете внимателно тази Политика за поверителност и защита на личните данни, преди да използвате този уеб сайт.

Повече информация

УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ

Моля, прочетете внимателно тези Условия за ползване на сайта, преди да използвате този уеб сайт.
С достъпа си до този сайт, Вие се съгласявате със следващите по-долу условия.

Повече информация

КОНТАКТИ

Списание „Българска реч“
Факултет по славянски филологии
СУ „Св. Климент Охридски“
бул. Цар Освободител №15, каб. 139А
София 1504
тел. 02 930 8393
editors@bgrech.eu
www.bgrech.eu