Същността на стилистичните грешки, причините за тяхната поява и начините за избягването им са въпроси, които често остават в периферията на езиковедстките изследвания, свързани с проучванията в областта на стилистиката. Налице е и определена неяснота по отношение на терминологичния апарат, нужен за описанието на въпросните стилистични явления – стилистична грешка, стилова грешка, стилистична неточност, стилистично нарушение, стилистично отклонение, стилистичен недостътък, стилистично явление, стилно-езикова грешка и др. Въпреки терминологичното разнообразие обаче съществува пълно единодушие по отношение на обвързването на стилистичнте грешки с нормативността. Речевите изяви се определят като правилни или неправилни, като целесъобразни или неуместни спрямо езиковата норма, но и според цял комплекс от взаимосвързани норми, които регулират речевата дейност в различни комуникативни условия.
В някои изследвания стилистичните грешки се разглеждат като нарушение на стилистичната норма (вж. Трендафилова 2004: 166–172; Йосифова, Илиева 2002: 144–145), но обвързването на стилистичните грешки с нарушаването единствено на тази норма е неоправдано, още повече, че често неспазването на дадено правописно или пунктуационно правило води до стилистични неточности, които затрудняват комуникацията. Така например Ст. Брезински посочва, че една от причините за поява на амфиболия е механичната употреба на запетая или пренебрегването на нужна запетая. Един от примерите, които разглежда, е: Има пешеходци, които обичат да пресичат улиците на забранено главно, когато по тях препускат автомобили. Механичното поставяне на запетая, без да се държи сметка за съдържанието на фразата, е поради разбирането, че пред относителни наречия се поставя запетая. Двусмислицата се изразява в колебанието дали пешеходщите пресичат главно на забранено или главно, когато по улиците препускат автомобили (Брезински 1994: 129). Примерът илюстрира как един езиков факт би могъл да се определи като правилен спрямо една норма и неправилен спрямо друга. Ето защо тук се приема схващането, изразено от Кр. Чакърова и П. Костова, че стилистичните грешки трябва да се определят като нарушения на критерия за комуникативност, който е необходимо условие за естественото функциониране на речта (Чакърова, Костова 1999: 37). Авторките дефинират следните характеристики на стилистичната грешка:
- стилистичната грешка в най-общ смисъл може да се определи като нарушение на комуникативната норма, тя е езиков факт, който затруднява в различна степен акта на рецепция на съобщението;
- стилистичната грешка е случайна, несъзнателна (за разлика от стилистичния ефект, „ефекта на излъганото очакване“, който представлява съзнателно търсено отклонение от функционалностиловата норма, поява на стилово маркиран езиков елемент в нетипичен за него контекст);
- стилистичната грешка е контекстово обусловена, тъй като решаващо значение за комуникативността на даден езиков израз имат конкретните условия, в които се реализира актът на общуване (Чакърова, Костова 1999: 37, 39, 44).
- като вид стилистична грешка се определя стиловата грешка. Тя се проявява несъзнателно при селекцията на езикови единици, в резултат на което стилово маркиран езиков елемент се появява в нетипичен за него контекст, тоест стиловата грешка е нарушение на функционалностиловата норма (Чакърова, Костова 1999: 49–50).
Типовете стилистични грешки не са равностойни по отношение на нарушенията на комуникативната норма, които те предизвикват. Силно влияние има и субективният фактор при възприемане на речевото съобщение, очакванията и равнището на езикова култура на реципиента. Диференциращият критерий съзнателно отклонение/ несъзнателно отклонение, спрямо който едно езиково явление се определя като грешка или ефект е неприложим към изследването на стилистичните неточности, допускани от чужденци, тъй като практически е невъзможно да се предвиди истинското намерение на обучавания, въпреки че в началните степени на изучаване на български език едва ли може да се говори за съзнателна употреба на дадена езикова единица с цел постигане на определен стилистичен ефект. Реално „единственият относително постоянен фактор, чрез който можем да квалифицираме едно стилистично явление, е контекстът (разбиран лингвистично и ситуационно)“ (Чакърова, Костова 1999: 67)
Повечето изследователи са единодушни, че правилното, безпроблемно общуване се постига, когато всички елементи на комуникативната способност са в единство (вж. Чавдарова-Костова 2001:120; Чакърова, Костова 1999: 72; Балтова 1998: 59–62; Христозова 2009). Многокомпонентният модел на комуникативната способност, който се представя в повечето проучвания, е разработен от холандския учен Ян Ван Ек и включва лингвистична, социолингвистична, дискурсна, социокултурна, стратегическа и социалната компетентност. Различната степен на развитие на посочените компетентности е предпоставка за появата на стилистични грешки в писмената продукция на чужденци.
Сериозно нарушение на комуникативната норма представляват алогизмите, едни от най-често срещаните грешки в писмените текстове на изучаващите български език. Алогизмите се определят като семантични отклонения, при което частично или изцяло се затруднява възприемането на речевото съобщение. Тези грешки са пряк резултат от слабо развитата лингвистична компетентност. Непознаването на значението на отделни лексеми води до нарушения на пресупозициите или до денотативни несъответствия, често породени от брахиологии. Погрешният превод на български език на лексема от родния език също е причина за появата на алогизми. Създаването на текст на български език (особено в началните нива на обучението) преминава през няколко етапа – чужденците първоначално продуцират изразите на родния си език, след което ги превеждат и записват. Реално всеки авторски текст в началните нива на обучението по същество е преводен. При преводната трансформация често в текста се „прехвърлят“ неправилно преведени думи или нетипични за българския език конструкции, които затрудняват комуникативния процес.
Често срещана стилистична грешка в писмените текстове на чуждените е и амфиболията. Терминът амфиболия се предпочита пред термина двусмислица, поради факта, че в някои изрази тълкуването може да бъде не само двузначно, но и многозначно (Брезински 1994: 121). Въпреки че процентът на амфиболичните изрази често е висок, двузначността им рядко е проблем за реципиента, тъй като езиковият контекст до голяма степен ограничава многозначността. Някои от най-често срещаните причини за амфиболични изрази в писмените текстове на чужденците са:
- омонимия или полисемия (когато от контекста не става ясно с кое значение е употребена дадена лексема);
- неправилен словоред;
- неправилна употреба на местоименни форми;
- брахиологии.
Брахиологията представлява изпускане на определена речева единица, което от своя страна затруднява рецепцията на съобщението. И тук, както и при плеоназма, за стилистичен недостътък се приема порочната брахиология. В изследванията на това явление се посочват най-различни разновидности неправилни брахиологии – на звукове, на морфеми, на служебни и пълнозначни думи, които ще бъдат описани при тяхното фиксиране в писмените текстове на чужденците.
Плеоназмът се определя като словно излишество в речта. М. Москов разграничава плеоназма, разбиран като речева единица в повече, от повторението, определяно като речева единица в повторна поява, като препоръчва тези две явления да не се смесват (М. Москов 1974: 23). За целите на настоящото проучване обаче подобно стриктно разделение не е необходимо, поради което повторенията ще бъдат разглеждани като частни случаи на плеоназма. Като вид семантичен плеоназъм се определя и тавтологията – натрупването на логически излишни елементи в съобщението като резултат от употребата на еднокоренни думи или синоними. Важно е да се отбележи, че във всички изследвания на въпросните явления се прави ясно разграничение между неутрален, експресивен и порочен плеоназъм, като именно последният се квалифицира като стилистичен недостатък.
С терминът хипербат се означава разделянето на единни езикови групи (обикновено на определението и определяемото), поради което се нарушава логическата връзка и се затруднява възприемането на фразата, тоест този вид стилистична грешка се дължи на слаба дискурсна компетентност. Хипербатът е сравнително рядко срещана грешка в писмената продукция на чужденци. Възможно обяснение на този факт е, че появата на стилистичния прескок, който без съмнение е недостътък на съобщението, предполага по-висока степен на лингвистична компетентност при лексикалната комбинаторика на изказването.
Шаблонът е изхабена от честа употреба езикова структура, определяна като „засилена, сгъстена баналност“ (според определението на Ст. Брезински), която прави речта суха и безлична. Шаблонът се различава от клишето, което е стандартен езиков израз, характерен за определена сфера на общуване (Чакърова, Костова 1999: 125). Традиционно се разглеждат три вида шаблони – лексикални, морфологични и синтактични. Лексикалните и синтактичните шаблони се срещат сравнително рядко в проучваните материали, за разлика от някои видове морфологични шаблони, които се пораждат от прекалено честата употреба на определени части на речта.
В посоченото вече изследване, посветено на стилистичните грешки, Кр. Чакърова и П. Костова разглеждат като вид морфологичен шаблон необоснованата употреба на конклузивни вместо преизказни форми (обикновено на имперфект и аорист). Авторките отбелязват, че в такава позиция се среща изявителният перфект, който може да изразява умозаключителност. Описаната замяна се разглежда като сериозен недостатък, тъй като морфологически трансформираният израз не е неутрален в модално отношение – за разлика от обективното ренаративно представяне на информацията, получена от външен източник, той изразява субективно заключение, като поражда съмнение в достоверността на представените факти (Чакърова, Костова 1999: 132).
В писмените текстове на чужденци обаче по-скоро става въпрос за интерферентни явления, отколкото за следването на морфологични шаблони. Посоченият тип стилистична грешка често се открива в писмената продукция на изучаващите български език. Причина за найната поява е влиянието на езикови модели от родния език, особено в началните степени на обучението по български език като чужд.
Употребата на конклузивни вместо преизказни форми се разглежда от психолингвистична гледна точка от Е. Хаджиева. В своето изследване „Интерференцията между сродни езици в психолингвистичен аспект“ (2013 г.) авторката посочва, че в опитите си да подберат подходящи глаголни форми за преизказване на минали събития, чужденците прибягват до използването на структурно по-прости форми, като употребяват свидетелски форми, без да са били свидетели на предаваните събития. От друга страна, несвидетелските форми поради формалното им сходство с формите за минало време в руски език се възприемат като „обикновени“ форми за съобщаване на минали събития. Тези интерференционни явления, както отбелязва Е. Хаджиева, се отличават със значителна устойчивост и характеризират българската реч и на напреднали в усвояването на българския език чужденци, носители на руски (Хаджиева 2013: 84–85).
За целите на настоящото изследване е проведено проучване, базирано на текстове, създадени от чужденци, изучаващи български език в СУ „Св. Климент Охридски“.
За фиксирането на стилистичните грешки са анализирани текстове, създадени по модела на ненаправляваното описане, при които преподавателската намеса се изразява единствено в поставянето на темата, като не се дават инструкции и указания в хода на работата. Зададените теми са от различни области – семейство, бит, култура, история; Изследвани са и резюмета на научни текстове, както и преводни текстове от майчин език на български. Запазени са правописът и пунктуацията на студентските текстове.
Наративите са анализирани с оглед на типовете допускани стилистични грешки, като не е направено разграничение според отделните езиковите групи, тъй като изследваните грешки се обвързват със степента на развитие на отделните компетенции, изграждащи комуникативната способност, а не с носителите на един или друг чужд език.
Анализът на писмените текстове потвърждава, че алогизмите са с най-висока фреквентност в писмените текстове на чужденците. Както бе посочено, алогичните изрази се получават вследствие на неуместна употреба на дума или израз. Изграденото логическо несъответствие между отделните елементи на израза се дължи на слабото развитие на лингвистичната компетентност на обучаваните: Когато те пристигнаха на върха, посрещна ги студения въздух. Взеха го с дълбоко дишане (...) Скалите бяха засадени с кестени и елда. Други отидоха голи и стръмни като (че ли) някой (ги) беше прерязан с меч; Том е налудничаво момче, който посточно прави пакости, което (?) може да се види в началото на романа; Том е хитър и много успешно се извлича от такива ситуации, с бягане но на къпане, а не в училище…; Терминологията за тези грешки се нарича дислекция и може да започва от най-малките възрасти.
При създаване на авторски текст (особено в началните етапи на своето обучение) чужденците превеждат изразите от родните си езици и създават неправилни конструкции на български език: хвърчат хвърчило (вм. пускат хвърчило), имаме (вм. правим) пикник на природата, имаме (вм. приготвяме) вкусна храна, да осъзная (вм. да си спомня) за приятелите си, да взема сила (вм. да се засиля); нарасна ужасен прах и шум (вм. вдигна се). В някои случай до алогизъм води транслитерирането на думи от родния език: Там хората имат възможност да се качват с кола до някъде, пеша докъдето им се ходи и могат така да се качат и с телеферик. Има и приюта и посетителите могат и да преспят там. В преводните текстове се среща и директното използване на лексика от родния език без превод: и му извика громко в ухото му (превод от руски), авантурите на Том Сойер (от македонски); много успешно се извлича от такива ситуации (от македонски); посточно прави пакости (от македонски); страмен заек (от македонски); времени минава; Един способ на избавлението (способ избавления) на дислексия е логопедическа терапия. По-много времени минава, по-многи проблеми добавя до разтройство (от руски).
До грешки, причина за алогизми, води и несъзнателното използване на пароними: ограничени вм. органични причини (В някои случаи може да съществуват и ограничени причини); стомачни вм. соматични заболявания (Тежки стомачни заболявания); невалидно вм. инвалид (Сега имаме котенце, то (?) го намерихме на улицата. То е навалидно, не може да си движи предния левия си крак, но е много енергично и красиво); психично вм. психически (Този Понеделник се нарича чист, защото хората се чистят психично и телесно); неправилната употреба на предлози или изпускането им (тя се качи чрез онази дупка; Парнита е заявлена като територия за уникалната ѝ красота; пикник на природата; способ на избавлението на дислексия; ферментирани продукти на керамика; позитивна гледна точка на живот, проблеми върху живота), както и използването на местоименни форми с неясен антецедент: тя намери онази врата, мина под тях.
Сравнително често в анализирания материал се откриват и т.нар. категориални грешки. С този термин К. Чакърова и П. Костова означават вид алогизми, при които има денотативна несъвместимост (или несъответствие) – при съпоставянето на денотати (или техни признаци), принадлежащи към различни семантични класове, или при необоснованото разграничаване между елементи на една и съща категория (вж. Чакърова, Костова 1999: 88–90). Обикновено в текстовете на чужденците се фиксира вторият тип грешка: Природата около езерото е уникална с много видове от растения и хубави цветя; В моя роден град интелигенцията не наброява 5% от населението, средната класа е 25–30%, а всички останали са обикновеннни хора, и за това съжалявам много.
Причина за изграждането на алогични конструкции често е и неправилното използване на подчинителни връзки в сложното изречение. Чужденците или допускат грешки при съгласуването на относителните местоимения с именния или адвербиалния израз от главното изречение или използват неподходящи релативи, чрез което се нарушава причинно-следствената връзка в изречението: Лицето е огледало на душата, която толкова лесно се разгражда, както и всяко друго огледало; в малкото място Сент Петербург, който се намира на брега на река Мисисипи; По пътя е срещнал сина на пияница, който дните си прекарва не работейки нищо защото не ходи на училище; Скалите се формираха огромни къщи които не знаеш, кой живее там; Отношенията между родителите и тези с други членове на семейството са най-важни, защото оказват голямо влияние.
Много често в основата на алогичните изрази са брахиологиите – на членна морфема, дума или израз. Изпускането на речеви единици нарушава причинно-следствената връзка и възпрепятства в различна степен реализирането на комуникативната функция на изказването. Анализът на ексцерпирания материал показва, че с висока фреквентност са брахиологиите в резюметата на научните текстове. Проблемът е, че голяма част от обучаваните схваща резюмето като препис със съкращения. Съдържанието не се осмисля, за да се изведат акцентите. Причината за това най-често е ниското ниво на лингвистична компетентност, както и слабото развитие на умения за работа с (научен) текст, предпоставка за което е и погрешното схващане на студентите, че добрите умения за ежедневна комуникация предполагат и развити компетенции за работата с научни текстове и съответно употреба на специализирана лексика. И ако брахиологиите на членна морфема или предлог частично затрудняват рецепцията (Есенния, чист, малко студен ден, когато брезата, като страхотно дърво, всичката златна, красиво развява се на бледно(-то) синьо небе. Когато слънце(-то) вече не е топло, но блясък (му) е по-ярък от лятото), то следващите примери илюстрират брахиологии на цели изрази, в резултат на което се контаминират отделни твърдения и се стига до напълно алогични изрази: Има деца, които трудно се научават да четат и пишат, а като вече са ограмотени, тетрадките им вечно са изпъстрени (…?), „разсеяни“ и дори „изоставащи“; Всички тези (…?) се решават само със логопедическа терапия и най-добре е още от малка възраст; На детето следва да се обърне внимание (…?) на думата при писане, сливане на две думи в една или слято писане; През 864 година (…?), а самият Борис взима християнската титла „княз“;(…?) Като официална религия на бългърите, Борис разбира опасността на гръцкото влияние; много обичам да ходя на разходка с едно кафе (…?) и душата ми се радва. Водата (…?) един от ключовите регулатори в организма, (…?) при повишаване на температурата (…?) се увеличава изпотяването, по такъв начин (?) охлаждайки повърхността на кожата.
Стремежът към постигане на по-висок (научен) стил на изказване, съчетан със по-слабото развитие на възможностите на чужденците за изграждане на научно изложение на български език, е друга причина за изграждането на алогични изказвания. В такива случаи обикновено се регистрират дълги, несвързани изречения с по няколко подчинени (често излишни), както и неуместна употреба на думи (поради неизяснена теминология): Съзнанието започва, когато детето се функционира; В тях, професионално и отговорно, сякаш настрани от други приоритети се съхранява истинско богатство; вселената конспирира за мене; Те са нормални деца и единствено подценяването от самите родители трябва да развие у самото дете чувство за непълноценност.
Неумелото използване на глаголните времена също често е в основата на изграждането на алогични текстове. Неспазването на наративната норма нарушава причинно-следствените връзки в текста, снема разграничаването между свидетелска и несвидетелска позиция и затруднява реализирането на комуникативната функция на изказването: Щъркелът много бързаше. Той не може да чака да стане първият музикант в света. Той бързаше така, че влезе към мъдрец и дори не почукал на вратата, той не поздрави стареца и му извика громко в ухото му; На Том никак не му е харесвал такъв изглед, който от една страна му пречил; Империята искаше да покръсти българските хора и през 864 година така се случва.
Анализираните примери показват и сравнително честа поява на амфиболични изрази. Почти без изключение този вид стилистична грешка в текстовете на чужденците се дължи на неточна употреба на лексемни субститути: Сега имаме котенце, то (?) го намерихме на улицата; На този ден хората искат да изпратят на Христос новината, че постите почват и че ще изчистят техните (?) души и тела, както той ни (?) е показал.
Повторенията и тавтологиите също нерядко присъстват в писмената продукция на чужденците. Причините за допускането на този вид стилистични грешки, от една страна, е ограниченият лексикален запас, с който си служат обучаваните, а от друга – неразвитите им умения за редактиране на текст. Срещат се както повторения на отделни думи, така и повторения на цели изрази, еднокоренни думи и синоними: Тази планина се намира не далеч от центъра на Гърция и е една много хубава и близка дестинация за екскурзия; В резерват Сребърна има богат животински свят, но най-голямото богатство са птиците. Освен птиците които са там постоянно, тук през есента птиците спират от своя дълъг път от Европа към Африка; Логопедичната терапия я прави логопед.
Стиловите грешки в изследваните текстове са рядко срещани. В проучвания материал те са свързани с несъзнателна употреба на стилово маркиран езиков елемент в нетипичен за него контекст: брезата, като страхотно дърво, всичката златна, красиво развява се на бледно-синьо небе; Той свиреше шест Бах парчета; Злата Мегленска остава в паметта на хората като шампион дух. Ниската фреквентност на стиловите грешки едва ли се дължи на силно развита социолингвистична компетентност. Много показателни в това отношение са електронните съобщения на чужденците, често използвани в комуникацията, съпътстваща процеса на обучение. В тях умението да се подбере нужната лингвистична форма в зависимост от условията на комуникативната ситуация е видимо недоразвито. По-скоро тук става въпрос за следване на готови модели (на текстовете, от които се превежда, и на текстовете, чието съдържание се резюмира), в които този тип стилистични грешки поначало са избегнати.
В почти всички изследвани примери от писмената продукция на чужденците се фиксира едновременна поява на различни видове стилистични грешки: „В Турция има приблизително четиринадесет броя национални паркове (алогизъм – посочването на точния брой паркове противоречи на семантиката на думата „приблизително“). Най-отличителните черти на парковете са: наличието на много дървесна растителност (брахиология – изброяването следва да продължи, мн.ч. на същ.име черти и глаголната форма са предполага посочването на повече от една характеристика), те (амфиболия – чертите, парковете или дърветата/дървесната растителност) са разнообразни, богати на кислород. Въпреки че всяка една от допуснатите грешки в различна степен затруднява акта на рецепцията, контекстът компенсира смисловите празнини и неточности. Но в някои случаи алогизмите, брахиологиите и амфиболиите са толкова много, че е невъзможно да се постигне амбивалентност при тълкуването на смисъла на изказването:
Дете гонех играта и то все повече се подхлъзва се. Живеех със спомени на игрии почти възмутени заради местоположението на градъ, конструкция и тясните пъти. Никаде един парк, един двор, един стадион;
В много от картините в българските църкви е представена на националния популярна костюм. Е бил убит от турците по време на неговите пет турски избиратели, защото той не иска да се откаже от религията си. Злата Мегленска остава в паметта на хората като шампион дух и достойнство на българския.
Анализът на писмените текстове подчертава необходимостта от целенасочена работа, имаща за цел избягването на стилистичните грешки. Правилният подход предполага развитие на всички компетентности, изграждащи комуникативната способност, и включването на разнообразни обучителни практики, свързани със създаването и редактирането на текст, е част от този процес.
БИБЛИОГРАФИЯ
Брезински 1994: Брезински, Ст. Синтаксис и стилистика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994.
Илиева-Балтова и кол. 1998: Балтова, П. Андр. Предоева, Пенкова, И. Аспекти на речевата комуникация. София: Тилия, 1998.
Йосифова, Илиева 2002: Йосифова, Р., М. Илиева. Стилистика. Теоретични бележки. Задачи и текстове за упражнения. Велико Търново: Фабер, 2002.
Москов 1974: Москов, М. Български език и стил. София: Наука и изкуство, 1974.
Трендафилова 2004: Трендафилова, П. Стилистика на българския език. Силистра: Ковачев, 2004.
Хаджиева 2013: Хаджиева, Е. Интерференцията между сродни езици в психолингвистичен аспект. София: Гутенберг, 2013.
Христозова 2009: Христозова, Г. Лингвистичната компетентност – същност и основни характеристики. – В: Български език и литература (електронна версия), кн. 3, 2009. https://liternet.bg/publish5/ghristozova/lingvistichnata.htm (27.05.2021).
Чавдарова-Костова 2001: Чавдарова-Костова, С. Интеркултурно възпитание. София: Веда Словена, 2001.
Чакърова, Костова 1999: Чакърова, Кр., П. Костова. Феноменът стилистична грешка. Пловдив: Марица, 1999.
