Неясноти в литературата относно перфекта
В българските граматики и другите лингвистични публикации (напр. Андрейчин и съавт. 1977, Маслов 1982, Георгиев 1991, Маровска 2005, Куцаров 2007, Ницолова 2008, Пашов 2013, Димитрова 2020) дефинициите на сегашния перфект (СП)[1] са учудващо еднакви с тези в граматиките на другите езици, в които той съществува и в които традиционно и неизменно се поддържа, че изразява резултативност, удължено настояще и други специфични понятия, сред които най-често “текуща релевантност” (англ. current relevance). Текущата релевантност противостои на изразяваното в съответния език от претерита: реализирана в миналото Вендлерова ситуация (Вендлер 1957), която няма връзка с настоящето.
В българския език претеритът е представен заедно от аориста (АОР) и имперфекта (ИМП). В изречения като (1-б) се реализира Вендлерова ситуация accomplishment (изпълнение). По традиционното разбиране и в двете изречения тя е локализирана в миналото, но във второто, при СП, е „от значение за настоящето“:
(1) а. Съседът боядиса оградата
б. Съседът е боядисал оградата
В предложената нова концепция (Кабакчиев 2020а), и ситуацията, и говорещият, и участниците в нея са в миналото – вж. (1а). В (1б) ситуацията отново е в миналото, но говорещият и участниците в нея вече са в настоящето[2]. Посочените тук понятия за семантиката на СП в различните езици са подлагани на сурова критика, а според редица автори (Клайн 1992, Панчева и фон Стечов 2004, Хигинботам 2009: 160) СП остава истинска загадка в езикознанието. В този смисъл недостатъците в опитите за обяснение същината на СП са присъщи колкото на българските граматики, толкова и на граматиките на други езици[3].
Новата концепция
Според предложената през призмата на универсалната граматика концепция – върху материал от езици като английски, български, немски, черногорски, руски, СП изпълнява структурни функции подобно на рода и членуването, а не притежава иманентна семантика, необходима за комуникацията чрез естествен език (Кабакчиев 2020а). Същината на СП се открива не в нещо, което той изразява, а в нещо, което трябва да не изразява, а именно свидетелственост и – по Грайс (1975) – неотменимо съдържание. СП противостои на тези две стойности, в българския език кодирани в АОР и ИМП, а чрез несвидетелствеността и отменимото съдържание нормализира определен тип неграматични изречения (Кабакчиев 2018). СП няма собствена семантика, а тази, която му се приписва, се дължи на убеждението на лингвистите, че би трябвало да има. Когато в един език съществува СП, той съществува не, за да изразява текуща релевантност и подобни понятия, а изпълнява структурни функции. Това, което се твърди, че е негова семантика, всъщност е остатъчна функция, както при рода и членуването (за членуването вж. Кабакчиев 2000, 2019а; за рода Кабакчиев 2020а: 143-144). Тази теза се доказва лесно и чрез обстоятелството, че граматическото изразяване на понятия като резултативност, текуща релевантност и пр. не са необходими за комуникацията между хората. Ако бяха необходими, всички езици щяха да имат СП, и изобщо перфект. Повечето нямат. И нещо повече, носителите на онези езици, в които няма перфект, се разбират помежду си перфектно.
Терминологични проблеми
Недомислица е масовото твърдение в българистиката, че СП не се образува от така наречените несвършени причастия, обратните становища се броят на пръсти. Твърдението е абсурдно както по същество (Кабакчиев 2020б, 2020в), така и по терминологични причини. Да разгледаме терминологичните. Налице е порочна традиция ИМП да се нарича минало несвършено време, а АОР – минало свършено. Оттам миналите причастия биват наричани несвършени и свършени. Но АОР и ИМП не изразяват само „време“. Те са единици от смесен тип, времевидови. Времето е континуум и не може да „свършва“ (да бъде свършено или несвършено)[4]. Несвършени следва да бъдат наричани причастията от несвършени глаголи, тъй като, съгласно с една друга традиция, много по-всеобхватна, чрез несвършеност и свършеност се означава видът на глаголите като речникови единици. Ако едно минало причастие е образувано от ИМП, то следва да се нарече имперфектно, а не “несвършено”. Видът на глаголите като речникови единици е много по-широко явление, затова термините свършеност и несвършеност следва да бъдат запазени за него. От абсурдната ситуация АОР да бъде наричан минало свършено време, а ИМП минало несвършено, следва, че езиковед, който нарича ИМП “несвършено време”, би трябвало да нарича образуваната от несвършен глагол в ИМП форма “несвършена несвършена”. Оттук всеки изследовател на ИМП, СП, минали причастия и пр. би трябвало всеки път да обяснява що е то “несвършено причастие”. Това причастие е образувано от несвършен глагол ли? Или е образувано от ИМП?
В тази статия несвършено причастие е само причастието, образувано от несвършен глагол. Но е нужно и още едно уточнение, свързано с факта, че миналите несвършени причастия често, макар и не винаги, са маркирани и откъм АОР/ИМП. Това означава, че при употреба на израза „несвършено причастие“ (от несвършен глагол – правя, произвеждам), той би следвало да се отнася до един от следните три варианта: несвършен АОР – правил; несвършен ИМП – правел; несвършено причастие, немаркирано откъм АОР/ ИМП – произвеждал. Това е така, защото е налице омонимия между АОР и ИМП – широка по обхват, тъй като е в трето спрежение, а към него принадлежат голям брой глаголи. Към случая с произвеждал (АОР-ИМП омонимия) трябва да се прибавят и миналите причастия от двувидови глаголи. Повечето съдържат семантика и на несвършен глагол, и на свършен глагол, и на ИМП, и на АОР, т.е. имат пет значения. Така причастието генерирал може да бъде: (1) несвършен АОР (=правил); (2) несвършен ИМП (=правел); (3) несвършено причастие, немаркирано за АОР/ИМП (=произвеждал); (4) свършен АОР (=произвел); (5) свършен ИМП (=произведял).
Дефектната теза, че СП не се образува от ИМП причастия и че те нямат самостоятелна употреба, вече е опровергана с използване теорията на композиционния вид (Кабакчиев 2020б, 2020в), но тук към нея ще бъдат прибавени някои допълнителни факти и аргументи. Необяснимо е защо българските граматики от десетилетия поднасят на читателите си тази порочна теза, като се има предвид, че идеята, че СП се образува от ИМП причастия, все пак се поддържа и от някои модерни автори (Линдстет 1985, Ро Хауге 1999, Тодорова 2010), и в някои по-стари граматики (Костов 1939, Попов 1941, цит. по Буров 2006). С всичките им възможни от съвременна гледна точка недостатъци, тези две граматики коректно описват форми като плетял съм и пеел съм като „част от системата на времената“, а не на нещо друго (например наклонения).
Анализ на СП чрез теорията на композиционния вид
Ще бъде използван моделът на композиционния вид в Кабакчиев (1984, 2000, 2019а), който е на основата на модела на Веркьойл (1972, 1993), но с две съществени разлики: първо, участниците в ситуациите са темпорални величини, за разлика от модела на Веркьойл, където те са атемпорални; второ, осъществява се проектиране на ситуационни стойности между референтите на номиналните фрази (NPs) и на глагола във всяко изречение. При маркиран с дадена ситуационна стойност глаголен компонент проектирането е от него към именните компоненти, участници в ситуациите. Анализът на изречения от типа (2)-(4) показва, че аспектуално маркираните с АОР и ИМП форми прехвърлят ситуационните си стойности върху съответните NP референти (Кабакчиев 2020б, 2020в):
(2) а. Тревопасните динозаври са се хранелиНСВИМППЕРФ с растения
б. *Тревопасните динозаври са се хранилиНСВАОРПЕРФ с растения
в. Тревопасните динозаври са се хранилиНСВАОРПЕРФ с растения
10 милиона години от общо 165 милиона, през които са съществували
(3) а. Тесла е мислелНСВИМППЕРФ, че преносът на електричество по въздуха е практически възможен
б. *Тесла е мислилНСВАОРПЕРФ, че преносът на електричество по въздуха е практически възможен
(4) а. Тесла вчера цял ден е мислилНСВАОРПЕРФ за електричеството
б. *Тесла вчера цял ден е мислелНСВИМППЕРФ за електричеството
Защо едни изречения тук са граматични, други не? Подлогът в (2а) е генеричен, включва всички тревопасни динозаври в цялата история на съществуването им, оттук са се хранели е Вендлерово състояние (state). Но ако тревопасните динозаври по някаква причина са се хранили с растения само десет от 165-те милиона години на съществуването си, тогава (2в) е правилно изречение: кодираната чрез АОР СП ситуация епизод (темпорално ограничена без достигнат предел) тук се съчетава с адвербиала за ограниченост 10 милиона години (относно епизода вж. Кабакчиев 2000: 279-307), при което в този смисъл (2б) става правилно изречение. В (2в) същият (наглед) подлог е негенеричен, не включва всичките тревопасни динозаври, а само част от тях, което противоречи на смисъла на Тревопасните динозаври са консумирали растения – пропозицията тук е на базата на двувидово причастие, за да се види, че АОР и ИМП значенията се експлицират, дори глаголът да не кодира аспектуална стойност, а само времева. АОР формата са се хранили кодира епизод (времева ограниченост) и се проектира върху референта на генеричния (до този момент) подлог. След добавяне на for-time адвербиал, (2в), изречението става правилно и референтът на подлога е вече негенеричен. В противовес на твърденията на повечето българисти изречението (3а) е правилно, а (3б) е неграматично, защото подчиненото тук изисква референтът на подлога да обхваща целия съзнателен живот на Тесла, а АОР причастието е мислил го ограничава. А (4б) е неправилно изречение, защото, обратно, ИМП причастието изисква Тесла да има широк времеви обхват, а адвербиалът го ограничава до „вчера“.
Несвършените ИМП причастия имат и глаголна, и именна употреба
Според почти всички българистични публикации, без тези на двама скандинавски българисти (Линдстет 1985, Ро Хауге 1999), някои редки (Тодорова 2010), моите собствени, и като не се броят две по-стари български граматики (Костов 1939, Попов 1941), СП не се образува от ИМП причастия. С тази теза, чиято порочност вече е описана (Кабакчиев 2020б), е свързана една друга дефектна: ИМП причастията нямали неглаголна употреба, извън т.н. времена и наклоненията[5]. Другояче казано, нямали NP-употреба. Недомислица е назоваването на тази употреба „самостоятелна“. За самостоятелна употреба на причастия може да се говори най-вече, когато те са голи NPs. Самостоятелна е употребата на причастието свирилите в (5в), производно от (5б). В (5б) е налице адиективна употреба на свирилите; самото (5б) е производно от (5а):
(5) а. Когато музикантите са свирилиНСВАОРПЕРФ в този бар, са печелили добри пари, но не и на плажа
б. СвирилитеНСВАОРПРИЧ в този бар музиканти са печелили добри пари, но не и на плажа
в. СвирилитеНСВАОРПРИЧ са печелили добри пари в този бар, но не и на плажа
Поради употребата на АОР СП обрисуваното в (5а) обхваща ограничен период от време, например това лято. Глаголната форма са свирили е несвършен АОР СП и изразява епизод (Кабакчиев 2000: 279-307). Българистите – повечето, определят изреченията (5) като правилни. Освен несвършен АОР СП тук има и несвършено АОР причастие, свирилите – в адиективна употреба в (5б), и като гола NP в (5б). Какъв е проблемът? Той е, че българистите твърдят още и следното:
- изреченията от типа (5) са правилни, защото причастията в тях са несвършен АОР; но изречения с несвършени ИМП причастия – и в адиективна употреба, и като гола NP, просто не съществуват;
- оттук, ако бъдат образувани изречения от типа (5) с несвършен ИМП СП (са свирели) и причастие от несвършен ИМП в именна употреба (свирелите), те ще са неправилни.
Откъде произтичат тези твърдения? Отговорът на изказващите ги е, че СП от ИМП причастия не съществува. Не били съществували и несвършени ИМП причастия в именна употреба. Верни ли са тези твърдения? Не само, че не са верни, те са флагрантно дефектни (Кабакчиев 2020б, 2020в, Тодорова 2010: 75). Но да се върнем към анализ на конкретни изречения, за да стане ясна дефектността.
Да извършим неограничено мултиплициране на епизода в горните три изречения, като го трансформираме в имперфективна ситуация, неограничено-итеративна. За целта първо премахваме ограничеността на референта на NP музикантите в (5а), произтичаща от членуването и квантифицираността (вж. Кабакчиев 2000), деквантифицираме го и така го превръщаме в темпорално неограничен – музиканти в (6а). Второ, несвършената АОР СП форма са свирили в (5а) превръщаме в несвършена ИМП – са свирели в (6а). Трето, превръщаме адвербиала в бара в (5) във в барове в (6), и тази деквантификация подсилва неограничената итеративност (барове е деквантифицирана форма спрямо квантифицираната бара)[6]. Четвърто, превръщаме свършената АОР СП форма са спечелили в (5) в несвършена ИМП СП в (6) – са печелели. Пето, несвършеното АОР причастие свирилите в (5б) и (5в) превръщаме в несвършено ИМП в NP с адиективна употреба (6б), свирелите музиканти, и в гола NP, свирелите, в (6в):
(6) а. Когато музиканти са свирелиНСВИМППЕРФ в барове, са печелелиНСВИМППЕРФ добри пари, но не и на плажа
б. СвирелитеНСВИМППРИЧ в барове музиканти са печелелиНСВИМППЕРФ добри пари, но не и на плажа
в. СвирелитеНСВИМППРИЧ са печелелиНСВИМППЕРФ добри пари в барове, но не и на плажа
Поради употребата на ИМП СП форми изреченията (6) рисуват неопределен период в миналото, без начална и крайна точка. Можем да си ги представим с обстоятелство от типа на Златните през 90-те. Едва ли е нужно носител на българския език, още по-малко лингвист, да бъде убеждаван, че изречения като (6б), (6в) и всички подобни с несвършени ИМП причастия са правилни. Няма причина да се мисли, че (5) са правилни изречения, защото в тях са употребени АОР причастия, а (6) неправилни заради употребените в тях ИМП причастия. И така, двете групи изречения, едната с АОР, другата с ИМП форми, опровергават твърденията, че СП не се образува от ИМП причастия и че такива причастия не съществуват в именна употреба. Схващането, че ИМП СП не е перфект, а е, например нещо модално (ренаратив, конклузив, несвидетелственост и пр.), е грубо неадекватно. Както е известно, АОР СП формите също могат да изразяват преизказност, конклузивност и пр. (Тодорова 2010) – но поради липса на място този въпрос тук няма да бъде разглеждан.
В българския език единствено не съществуват свършени ИМП причастия в NP употреба
По-долу ще видим, че, за разлика от останалите три минали причастия – свършени АОР, несвършени АОР и ИМП, именна употреба липсва при свършените ИМП причастия. Но нека първо да разгледаме глаголната им употреба. Съюзи от типа когато и да – в неограничено-итеративно значение, некондиционално, предполагат (и изискват) употребата на свършено ИМП СП, (7а). Срв. изречението (7б) със свършено АОР причастие – то е неграматично. То обаче става правилно, ако съюзът когато и да бъде употребен с чисто кондиционално значение, (7в):
(7) а. Когато и да са се нахранелиСВИМППЕРФ в тази хижа, все са бивали доволни
б. *Когато и да са се нахранилиСВАОРПЕРФ в тази хижа, все са бивали доволни
в. Когато и да са се нахранилиСВАОРПЕРФ в тази хижа, значи е била отворена
Съюзът когато и да е синоним на щом. Той повтаря двете значения на щом, темпоралното – неограничено-итеративно (несвършено), и кондиционалното. Неограничено-итеративното на щом изисква употребата на свършено ИМП причастие в СП, както в (8а). Обратно, кондиционалното на щом изисква свършено АОР причастие, вж. (8в), също както при когато и да. Свършеното АОР причастие произвежда неграматичност в (8б) – поради конфликта между изискването за съчетание на щом с неограничена итеративност (имперфективност) и кодираната в израза щом са се нахранили перфективна Вендлерова ситуация accomplishment:
(8) а. Щом са се нахранелиСВИМППЕРФ в тази хижа, все са бивали доволни
б. *Щом са се нахранилиСВАОРПЕРФ в тази хижа, все са бивали доволни
в. Щом са се нахранилиСВАОРПЕРФ в тази хижа, значи е била отворена
Двата блока примери (7) и (8) окончателно разбиват на пух и прах твърденията, че СП не се образува от ИМП причастия – свършени и несвършени. В семантико-синтактичната схема щом/когато и да + СП тези два съюза, когато са в темпорално (некондиционално) значение, изискват ИМП причастие от свършен вид.
Тук е необходимо опровержение на редица неадекватни методологически схващания в българистиката – в която се приема, че дадена глаголна или друга по-обща семантико-синтактична конструкция е правилна и може да бъде регистрирана в граматиките едва ли не единствено тогава, когато се употребява от „бележити книжовници“. Вместо да използват конструирани изречения – кратки, стегнати, ясни, граматиките на българския език преливат от дълги и сложни цитати от художествената литература, уж доказващи кои са „правилните“ форми и структури. Това е порочна практика (вж. Кабакчиев 2019б: 274–275). Крайно време е да се разбере, че езикът не е „творение на бележити книжовници“. Езикът е творение на говорещите го: на всички говорещи, независимо от културата им и равнището на образование. Езикът като функционална структура е сътворен от „обикновените хора“ – за да им служи, и не е измислен от „известни писатели“! Не известните писатели учат обикновените хора какви са структурата на езика и функциите му, точно обратното – известните писатели използват създадената от хората структура на езика, за да лансират едни или други художествени идеи.
Още по-прецизно е да се каже, че езикът е творба на колективния човешки мозък, а в него „приносът на известни писатели“ е нищожен[7]. Езикът се е развивал като структура хилядолетия и е достигнал функционално съвършенство, предоставящо колосални възможности за изразяване на гигантско множество понятия, явления, ситуации и пр. чрез различни лексикални и граматически форми и конфигурации. Много от тях може никога да не бъдат употребени в „произведения на известни писатели“. Но това не означава, че тези форми и конфигурации не съществуват. Наличието или липсата им в даден език се доказва чрез конструиране на граматични и неграматични примери (съобразно с принципите на модерното езикознание, базирано на чомскианското) и чрез анализа им, а не чрез търсенето им в писанията на тесен кръг лица – едва ли не богопомазани.
Ето го проблемът и тук. Българските граматики твърдят, че СП не се бил образувал от ИМП причастия – включително на базата на схващането, че не са „употребявани от известни писатели“. Твърдението е порочно, и това е видно от факта, че схемата когато и да/щом + СП не просто допуска, тя изисква употребата на свършено ИМП причастие.
А сега въз основа на изреченията (7) и (8) да проверим какви елови причастия в NP употреба могат или не могат да се изведат от СП.
(9) а. ХранелитеНСВИМППРИЧ се в тази хижа все са бивали доволни
б. ХранелитеНСВИМППРИЧ се в тази хижа гости все са бивали доволни
в. *НахранелитеСВИМППРИЧ се в тази хижа все са бивали доволни
г. *НахранелитеСВИМППРИЧ се в тази хижа гости все са бивали доволни
По-горе установихме, че несвършено ИМП причастие може да се употреби и в гола NP, и като модификатор. Виждаме това и в (9а-б). Обратно, свършеното ИМП причастие генерира неграматичност на съответните изречения, вж. (9в-г), независимо дали като гола NP или като модификатор. И така, видно поне от данните тук, сред четирите възможни елови причастия, описани по-горе, действително има едно, което няма именна употреба, и то е свършеното ИМП.
Заключение
Не само че несвършени ИМП причастия в именна употреба в българския език съществуват – и като голи NPs, и като модификатори, те са изключително необходими в системата на езика. Тяхната имперфективна семантика противостои на квазиперфективната – темпорална ограниченост без прагматичен резултат, на несвършените АОР причастия. И свършени, и несвършени ИМП причастия се употребяват в глаголните форми за СП, вж. съответните свършени ИМП причастия в (7а), (8а). В NPs обаче свършени ИМП причастия очевидно не се употребяват – нито като голи NPs, нито като модификатори.
БИБЛИОГРАФИЯ
Андрейчин и съавт. 1977: Андрейчин, Л., Попов, К., Стоянов, Ст. Граматика на българския език. София: Наука и изкуство, 1977.
Булатович 2020: Bulatović, V. Thinking for speaking in the right aspect – on whether modern English grammars can do more. // Revista Española de Lingüística Aplicada. 33(2), 2020, 388–419.
Буров 2006: Буров, Ст. Към българската граматична историография. Български граматики през 30-те и 40-те години на ХХ век. Под ред. на Хр. Станева, П. Радева, А. Гецов. Йорданка Маринова. Изследвания по случай нейния седемдесетгодишен юбилей. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2006, 35–62.
Вендлер 1957: Vendler, Z. Verbs and times. // The Philosophical Review 66, 1957, 143–160.
Веркьойл 1972: Verkuyl, H. On the Compositional Nature of the Aspects. Dordrecht: Reidel, 1972.
Веркьойл 1993: Verkuyl, H. A Theory of Aspectuality. The Interaction between Temporal and Atemporal Structure. Cambridge: Cambridge University Press, 1993.
Георгиев 1991: Георгиев, С. Българска морфология. В. Търново: Абагар, 1991.
Грайс 1975: Grice, H. Logic and conversation. // Eds. P. Cole, J. Morgan, Syntax and semantics III: Speech Acts. New York: Academic Press, 41–58.
Димитрова 2020: Димитрова, Д. Морфологичната категория състояние на действието в българския език (българските перфектни форми) и перфектът в западноевропейските езици (френски, английски, немски) в партиципиален контекст Дисертация, Пловдивски университет, 2020.
Кабакчиев 1984: Kabakčiev, K. The article and the aorist/imperfect distinction in Bulgarian: an analysis based on cross-language ‘aspect’ parallelisms. // Linguistics 22, 1984, 5, 643–672.
Кабакчиев 2000: Kabakčiev, K. Aspect in English: A “Common-Sense” View of the Interplay between Verbal and Nominal Referents. Dordrecht: Kluwer, 2000.
Кабакчиев 2018: Kabakčiev, K. On non-grammaticality, “speaker ghosting”, and the raison d’être of English sequence of tenses (SOT). // Athens Journal of Philology 5, 2018, 3, 221–253.
Кабакчиев 2019а: Kabakčiev, K. On the history of compositional aspect: vicissitudes, issues, prospects. // Athens Journal of Philology 6, 2019, 3, 201–224.
Кабакчиев 2019б: За феномена „нелегитимен говорещ“ и съгласуването на време и наклонение в българския език. Проглас, 2019, 2, 272–281.
Кабакчиев 2020а: Kabakčiev, K. On the raison d’être of the present perfect, with special reference to the English grammeme. // Athens Journal of Philology 7, 2020, 2, 125–146.
Кабакчиев 2020б: Кабакчиев, Кр. За някои от фундаменталните грешки в българските граматики: мнимата липса на самостоятелна употреба на имперфектното деятелно причастие. // Език и литература, 2020, 1-2, 179–194.
Кабакчиев 2020в: Кабакчиев, Кр. Необходима корекция в българската индикативна темпорална парадигма: перфект се образува и посредством имперфектни причастия. // Български език и литература, 62, 2020, 5, 526–537.
Клайн 1992: Klein, W. The present perfect puzzle. // Language 68, 1992, 525–551.
Костов 1939: Костов, Н. Българска граматика. София, 1939.
Куцаров 2007: Куцаров, И. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2007.
Линдстет 1985: Lindstedt, J. On the Semantics of Tense and Aspect in Bulgarian. Helsinki: Helsinki University Press, 1985.
Маровска 2005: Маровска, В. Новобългарският перфект: функционални метаморфози и теоретични предизвикателства. София: Ромина, 2005.
Маслов 1982: Маслов, Ю. Граматика на българския език. София: Наука и изкуство, 1982.
Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008.
Панчева, фон Стечов 2004: Pancheva, R., von Stechow, A. On the present perfect puzzle. // Eds. K. Moulton, M. Wolf, Proceedings of NELS 34, 2004, 469–484.
Пашов 2013: Пашов, П. Българска граматика. София: Хермес, 2013.
Попов 1941: Попов, Д. Българска граматика. София, 1941.
Ро Хауге 1999: Rå Hauge, K. A Short Grammar of Contemporary Bulgarian. Bloomington, Indiana: Slavica Publishers, 1999.
Тодорова 2010: Тодорова, Б. За някои употреби на миналите деятелни причастия в пресата на Югозападна България. Юбилеен сборник на Филологическия факултет (По повод 75-годишнината на проф. д-р Иван Кочев), т. 2. Благоевград, 2010, 72–79.
Хигинботам 2009: Higginbotham, J. Tense, Aspect, and Indexicality. Oxford: Oxford University Press, 2009.
