Избрах това заглавие на статията за юбилея на проф. дфн Владко Мурдаров, защото в хода на забързаното ежедневие ние често сме склонни да забравяме ярките и изявени фигури на нашето съвремие. Темата на статията също не е случайно избрана – тя е за забравения Хаджи Николи Минчоолу. Няма да откриете в нея нищо високо теоретично, а само опит за припомняне на важните за България видни дейци на Българското възраждане. Пожелавам на проф. Мурдаров да не го забравят поколенията, това обаче, разбира се, зависи и от нас. Трябва усърдно да им напомняме за хората, които са допринесли за България и за българския език.
Един от българите, на които дължим много почит, а всъщност почти никой не си спомня за него, е Хаджи Николи х. Димов Минчоолу, роден през 1826 г. в Търново. Много от съвременниците ни ще кажат, че знаят кой е. Повечето знаят за хана във Велико Търново, както и че в него има ресторант и кафене. Оказва се, че не знаем по-важното от ценностна гледна точка, нямаме памет за същественото. Това, което е най-популярно, е, че той е изтъкнат търговец и активен борец за независима българска църква. Всъщност Хаджи Николи е изключително интересна личност със смели постъпки и собствено мнение в трудни и опасни времена, в условията на турско и гръцко робство.
Николи Минчоолу е един от най-известните търговци през Възраждането – не само у нас, но и във Виена, Будапеща и Цариград, има изключителен авторитет сред българите и сред чужденците. Той използва 500 000 златни лева собствени пари в борбата за църковна независимост. Отделя 23 години от живота си, като лично участва, с цариградските българи, за постигането на своя идеал – свободна България. Умира в бедност и забрава на 3 септември 1892 г., погребан с пари от благодарните си съграждани в Търново в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“. Напомня ли ви това на други подобни реални случаи и литературни герои?!
Поводът да се опитам да припомня за Хаджи Николи обаче не е търговската му дейност, а родолюбивата му отдаденост на каузата за независима българска църква, за усилията му да отвори очите на българите за асимилаторската политика на гръцката духовенство и Вселенската патриаршия в Цариград.
Николи Минчоолу подготвя многобройните петиции, молби и други документи за узаконяване на независим статус на нашата църква и ги отправят към официалните турски власти. В края на 1858 г. започват заседанията на Вселенския църковен събор в Цариград, на който присъства целият гръцки църковен клир. Съборът продължава повече от година и завършва през февруари 1860 г. Между многото остри вътрешни въпроси търновчанинът представя на събора исканията на българите - да имат право сами да избират своите свещенослужители. Мегаломански настроеното гръцко духовенство отхвърля категорично молбата на Минчоолу.
Русия, Англия и Франция също са против молбата ни. Минчоолу, заедно със своите сподвижници и с цариградските българи, води борба с всички. На 27 февруари 1870 г. султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна екзархия от Цариградската патриаршия.
Хаджи Николи е щастлив заради постигната за всички българи победа, но младото поколение властници не се интересува от миналото на възрожденците. Така то осъжда на забрава една патриотична епоха и нейните вдъхновени дейци.
Запазени и публикувани са писмата на Хаджи Николи до различни негови съвременници, както и до различни тогавашни институции. Езикът и стилът на писмата му са много интересни за специалистите, но не са проучени досега. Една част от кореспонденцията на Хаджи Николи е публикувана в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, т. 24, 1908 от Йордан Поп Георгиев.
Прави впечатление, че богатият търговец Хаджи Николи не е особено образован. Това личи много отчетливо при съпоставка с писмата на учителя Никола Златарски, чиито отговори също са публикувани в Сборника. Разбира се, тъй като няма установена книжовна норма, Хаджи Николи пише, както говори, с всички особености на неговия диалект.
- редукция на е в и - ни вместо не; планови вместо планове; душманити вместо душманите; чи вместо че, смучи вместо смуче, мижду вместо между, сига вместо сега, читешь вместо четеш, идинь вместо един и др.
- изписване на краесловен малък ер без фонетична стойност и често не на етимологичното му място – читать, честь, умень, щяль, пакь, проклеть, народь, вь, подписаль, трудиль, тяхь, крафь и др.
- думи или цели изречения на турски език – мюзавирликь, кандардисова, етищиса, садразам, ираде, махзар, мутлак, холан, килаф и др.
- рефлекс на ятовата гласна – непоследователно – увяревамь, дето, треба ли, некои, млеко и др.
- рефлекс на големия ер – самь вместо съм, сась вместо със, сось вместо със, балгарчко вместо българско, вопрос вместо въпрос, согласявам вместо съгласявам, сочиневани вместо съчинявани, крафь вместо кръв и др.
- рефлекс а на голямата носовка – пать вместо път, бадемь вместо бъдем и др.
- слято писане на частиците да, не и на съюза и със следващата дума – непоследователно – дами вместо да ми, даима вместо да има, дадоди дамо вместо да доди да му, дазема вместо да зема; итои вместо и той, нистига вместо не стига, идати вместо и да ти, даниса вместо да не са и др. Има и разделно изписване – да доди, да читешь и др.
Пунктуацията също е непоследователна. Трудно се разбира кога завършва едното изречение и кога започва следващото, тъй като няма точки за край на изречението. Ако има точка, тя служи за съкращение или вместо запетая, каквато в писмата също няма.
Стилът на Хаджи Николи е много експресивен – често използва нецензурни изрази и не крие гнева и разочарованието си. До голяма степен напомня на експресивния стил на Захари Стоянов.
Разбира се, може да се направи много по-задълбочен и подробен анализ, но това не е целта на настоящата статия. Затова тук давам за пример едно от многото писма на Хаджи Николи, като предлагам и собствена нормализация на текста.
№ 108
Г.Н.Златарски В Търново
Цар. на 8 май 1861
Писмото ви от 2 того (този месец) съм приел и от смях, вярвай, не можах да се стърпя, ами на млого приятели го обадих да го четат и тия се по-млого смеха за твоето особито повервание на йезуитските планове. Нали толкова пъти ви съм писал защо не треба да вярвате на католическите планове, тия проклетии биле направили такъв план между народа простия. Зер онзи, който не ме познава, другояче как да го кандардисат, ами на патрикханата ходел, на Кара Тодора дъщерята щял да земе и такива блюдословия млого, но тия сички се разбира по-малко малко от къде е този мюзявирлик отгоре ми, който вместо да ми развалет честа, йоще я умножеват. Благодарим на бога ази, господине, да си върве в правия път, та нека душманите хоратуват каквото щат. Ако обича некой да си променува верата, нека хоратува, която ще против мене, не ме е грижа. Ази нито със гърци, нито със друговерци съм имал и ще имам намерение да се съгласявам. Сичките са йезуитски планове. Беи, кумче, язък бе, язък за твоето малодушие. Ти ли бе, да повярваш, че ази ще помисля некоя повреда за народния въпрос? Абе, че ази, ако съм щял да се споразумея със гърците, защо ли ми е тази душа у мен, ази не съм от онези. Не, не бой се , бог ми е дал и пари, и чест, и сичко. Немам мухтаич да продавам братовата си кръв за злато и сребро и нито съм сребролюбец. Ази от толкова години насам, дето съм се трудил, не ще отиде напразно. Не, не бой се. Тия, както тукашните, сичките най-млого, дето си диреха гъза и скърцаха зъби отгоре ми, млого пъти нарочно дохождат за пардон, даже йоще тогава в четвъртък на растояние един час им се промениха умовете, като разбраха истината и сахатя на 8 дуру не влезох в трона си в церква, не оставиха, за да чета черква. За да види секи защо преди два часа що се е хоратувало със погрешка против мене, сме се споразумели, и така заедно със народа присуствах на трона си в церква на 12 тях вангяля. И така сички народ остана благодарен от мен, като съм призрел толкова думи и пак им съм послущал молбата да си бъда в трона на църквата. И като се пусти църква, сички ми благодариха. Така е даскале. Ти изведнъж да се отречеш бе, от мене, не, кузум, ази да се съглася със гръцката патрикхана, ами йоще и който други се намери със такова лукаво мнение, да бъде проклет. Ех сега, завчера Али паша ефендимис нали ме пита не познаваш ли от тях некого, ази се отговорих защо никого не познавам, както истина, аслъ не познавам. Тия биле хамбарджии по млогото прости человеци, на които имало помежду им католици. Така и особито явно ходили из народа да проповедват против мен, защо католиците или другите така се уверили защо ази, като не съм бил съгласен за католикизма, затова не съм се подписал и на протестантинизмът, ами съм искал споразумение със патрикханата. Артак, колко да ти пиша, празно е. Ако бъдем живи, времето ще да искара на мегдан моята правдина. Вие мирни бъдете. Кажи на приятелите ми така – не че се ожени за гъркиня, ами за една вечер мусафирка биле, ме е страх да я зема да не ме отровет гърците. Да се не боят противниците ми, не, ази не фърлем семе на гъркини… Абе, чуххю, ами барем ти не знаеш ли коя щех да зема, ами защо слушаш. Ами мислиш ли, като гърците са раздали нарочно слух защо сичко било мои повеление на това великденско приключение. Гюве съм бил споразумен със народа… янкастен пред Караколака на Али паша ефендимись съм нагласил народа да ме дърпа и да ми хоратува секак. На това отгоре мисля да е казал некой на греците, артак буна халт едярсинис, ама не знам кое лице им казало. Уф, … омръзна ми бе, една хората за хиляда ти пиша. Слушай, които уста дръзнат да продумат против мен заради тоя въпрос, никогаж, нема да се стопят. И ви уверявам защо онзи, който хоратува против мен, мутлак е католик или протестантин. Затова ази го прокълнавам нарочно. Онзи, който е със такова мнение да го сподоби бог на този свет да си види погрешките и опозна моята правдина.
Завчера писахме със владиковите братя до общината едно писмо по желанието на новите дошле представители, особито на г. Михаила и г. Христа, за да испратет г. Михаилофски. Понеже случват се за списване работи или за сочиняване, та г. Стоянчо и другите одобриха, така и х. Димитър (за когото ази им казах, не вярвам да доди) или Михаилофски, или Кабакчоолу, но вижте, Михаилофски на днешното опстоятелство треба да дойде, да му кажеш да не се противи, ази пак го ища да дойде тук и да ти опише за мен сичко на доволни книги да четеш и да познаеш защо съм ази българско млеко сукал, не съм от онези българи магарета пот и ми чорбаджии да зема 5 хил. гр за джоба си от владиката, че нека смуче братовата му кръв. Ази не съм от тех, не. Ето ти и Богориди, защото не съм отишъл по кефа му, ами отивам съгласно със заповетта на правителството, той пък разсърдил се. Друго… прати си остафката и хаиле се кандардисова еснафите и други против мен. Кой ли ще да го чува, ази от такива не земам. Видел си писмо със подпис един от множеството, че пищяло хули за мен, ами че напишашите не знает ли да пишет различни подписи…ази мисля холан, че между народа си ще живее, не между гърците, чова не ми е изпила ума кукувицата. Стоянчо Цомоков и другите нови преставители мислите ли да има некой една най-малка неблагодарност. Ох, ох, да ви скроя килаф, 4 пъти съм си давал остафката, ами да видим кой я приемва. Ето завчера в събота пак нази викаха на Портата със г. Тъпчилещов. То било за некои си наставления. Повика ни второ лице и му доказахме какви нови има дошле сега, ние сме известили (не се чете). То е лесно да станеш представител, кумче, ами е мъчно да отидеш на хаджилък да станеш х. Николи. Знаеш ли, че в четвъртъка, щом като се случи това приключение, на половин час отгоре от правителството етищиса Селим паша да (ме) земе от ръцете на народа, понеже видя, дето преминали онези духове, отиде си и до вечерта три пъти нарочно са пращали от правителството на одаята ми за известия, ако съм си дошъл и проч. Ази, господине, не треба ли да благодаря на чесното правителство, само йоще Садразам ефендимис не съм видел, да видим и той ще ли ми се смее, както другите, че не стига, дето съм теглил от гърците, ами и от…., но мисля защо ми е в полза и да видим какво ираде ще излезе на последния махзар, дето даде народа на султана.
ваш Х.Н.Х.Д.Минчоолу
Ad memorandum!
