Неизменна част от всяка предизборна кампания са слоганите, които политическите партии създават, за да привлекат повече избиратели. В настоящата статия ще бъде обърнато внимание на езиковите стратегии, които използват партиите в България и Италия, при изграждането на предизборни слогани[1]. За целта ще бъдат анализирани посланията от предизборните кампании в България (юли 2021 г., октомври 2022 г.) и Италия (септември 2022 г.). Изследването се спира на двете държави, тъй като последните парламентарни избори бяха предсрочни и в България, и в Италия, и се проведоха в разстояние от една седмица. Това позволява разглеждането на най-актуалните тенденции в създаването на политически послания.
Прави впечатление, че партиите се възползват от напредъка на технологиите при провеждане на предизборни кампании. Ако до преди няколко години политическите слогани се срещаха основно под формата на плакати и флаери, то днес посланията намират разпространение и в интернет пространството (Антова 2015). За целите на настоящото изследване са използвани слогани, които са достъпни на страниците на партиите в социалната мрежа Фейсбук (facebook). Използването на социалните мрежи от политици става все по-популярно, тъй като по този начин партиите могат да достигнат до много повече хора (потенциални избиратели). От една страна, всяка партия споделя съдържание със своите последователи в социалните мрежи. От друга, последователите могат също да споделят публикации на партията и по този начин информацията да достигне до трети лица.
Целта на всяка политическа партия е да спечели повече избиратели, за да влезе в управлението на страната и да осъществи идеите си. Затова се използват различни стратегии при изготвянето на предизборни слогани. Могат да бъдат очертани няколко подхода. Една от най-често използваните стратегии е акцентирането върху негативната ситуация в страната (в икономически, политически, културен план и т.н.). Много партии се опитват да спечелят симпатизанти, като предлагат промяна на статуквото. По този начин искат да привлекат избирателите, които не са доволни и биха гласували за промяна в политиката на страната. За целта се търси създаването на контраст между настоящото положение и потенциалната промяна, която може да се случи: сега ситуацията не е добра – когато управляваме ние ще е по-добра. Представянето на актуалната ситуация като хаос е типично за последните послания на политическа партия ГЕРБ. На изборите през юли 2021 г. слоганът беше Ред в хаоса. Използването на думата хаос и разграничаването на партията от нея (те не са част от хаоса) се използва от партията при изборите от ноември 2021 г. и октомври 2022 г., когато слоганът е един и същ: По-силни от хаоса. Тази стратегия не е нова и поглед назад показва, че по сходен начин изглежда и един от слоганите на Демократическата партия в Италия на изборите през 2008 г. (Non rientrate nel caos. Voltate pagina. – Не се връщайте в хаоса. Обърнете страницата.) (De Giosa 2008: 19).
Симпатиите на избирателите се печелят и чрез акцентиране върху теми, които вълнуват по-голямата част от гражданите. На тази стратегия залагат от Демократична България: Бъдеще за децата ни тук. Темата за емиграцията е актуална не само за младите хора в България, но и за италианците, които не успяват да намерят реализация в страната си. Слоганът на Лига е насочен едновременно и към младите, и към по-възрастните граждани: Credo in pensioni giuste e spazio ai giovani italiani (Вярвам в справедливите пенсии и в мястото на младите италианци). На темата за заплатите залагат от партията на Берлускони Форца Италия: Stipendi più alti con Forza Italia (По-високи заплати с Форца Италия).
Извеждане на преден план на негативите на опонентите е стратегия, която също се използва от политическите партии: ,,Популярен начин за водене на предизборна война е избирането и посочването на враг. При този подход се разчита на заклеймяване на опонентите, на внушаване, че евентуалното им избиране ще доведе до пагубни последици за всеки поотделно и за държавата като цяло.“ (Сталянова 2011: 38). През изминалата предизборна кампания се появи билборд на Продължаваме промяната с Христо Петров (Ицо Хазарта), който илюстрира този похват – Просто виж другите. Това послание търси така наречения негативен вот – гласувайте срещу тях, за нас. В Италия Демократическата партия също залага на тази стратегия при последните парламентарни избори. При тях внушението се постига чрез създаването на контраст между Демократическата партия и дясноцентристите, като за целта изграждат серия от плакати. Общото послание е Scegli. (Избери./ (ти) Избираш.), но всеки плакат включва различни политически позиции, между които гласоподавателите трябва да изберат (con Putin/ con l’Europa; più condoni per gli evasori/ meno tasse per chi lavora; “con la cultura non si mangia”/ con la cultura si cresce – с Путин/ с Европа; амнистия за укриващите данъци; по-малко данъци за тези, които работят; „с култура не се яде“/ с култура се израства). Цветовете допълнително помагат, за да се постигне желаният ефект – червено за програмата на Демократическата партия и черно за дясноцентристката коалиция. Тази стратегия може да бъде рискована, тъй като изтъквайки негативите на опонентите, партиите могат да загубят собствените си предимства.
Използването на ключови думи, които илюстрират идеите на партиите, е един от най-популярните подходи при изграждането на предизборни слогани. Посланието на Демократична България за изборите от юли 2021 г. е Свобода. Законност. Модернизация. На тази стратегия залагат и политиците от БСП. На изборите през юли 2021 г. посланието им е Сигурност в промяната. С грижа за теб. Тук акцентът е върху думите сигурност и грижа, като отново се прокрадва идеята, че е необходима промяна. Известна повторителност се наблюдава при следващия им слоган, създаден за изборите през октомври 2022 г. – За социална и сигурна държава. Отново сигурността е изведена на преден план. Другото определение отвежда към името на партията.
Използването на името на родината в преизборните слогани е характерно за ВМРО. На изборите през юли 2021 г. (като част от Българските патриоти), посланието бе: България над всичко. През октомври 2022 г. се наблюдава леко изменение: България на българите, България над всичко. В Италия също се откриват слогани, които използват името на държавата. Посланието на политическа партия Действие е Basta promesse. L’Italia, sul serio. (Стига обещания. Италия, сериозно.), а това на Италиански братя е Pronti a risollevare l’Italia (Готови да издигнем Италия). Във втория слоган акцентът е върху думата Pronti, като може да се тълкува и като готови за управление на страната. Послание, което впоследствие се оказа печелившо, тъй като партията на Джорджа Мелони спечели най-голяма подкрепа.
Употребата на повелителни форми в семантичен план се свързва с подтикване към определено действие. Затова е логично, че в предизборните послания се откриват подобни форми. Политическата партия Изправи се! Мутри вън! използва името на партията за предизборен лозунг през юли 2021 г. – Изправи се! Мутри вън!. Година по-късно партията вече е с ново име (Изправи се България) и ново послание: Изправи се срещу системата! Гласувай полезно!. През октомври 2022 г. лозунгът на Демократична България също залага на употребата на повелителна форма: Довери се на разума. Известна свобода при тълкуването на предизборния слоган има при Демократическата партия в Италия, поради омонимията при глаголните форми: Scegli. (Избери./ (ти) Избираш).
За всеки политик е важно да достигне до максимално голям брой избиратели. За целта кандидатите правят обиколки в цялата страна и провеждат разговори с гражданите. Доближаване до потенциалните избиратели се търси и чрез изграждането на послания, с помощта на които политиците се отъждествяват с избирателите: Сами срещу всички. Заедно с вас!. В слогана на Има такъв народ ясно личи разграничаването от останалите партии. Стремеж към обвързване на политиците с избирателите се открива в посланието на италианската партия Лига: Credo negli italiani (Вярвам в италианците). Това послание може да се тълкува като апел на Матео Салвини към гражданите (Вярвам, че ще направите правилния избор). Тук акцентът е върху думата вярвам, като за това допринася и по-големият шрифт. Освен като 1л., ед.ч. на глагола вярвам, credo може да се разбира и като съществително име със значение кредо, верую.
Направеният преглед на предизборни слогани показва, че стратегиите, които използват партиите в България и Италия, са сходни. Това особено ясно личи в темите, които се засягат в посланията на политическите партии. Почти всички акцентират върху социални теми, които вълнуват повечето избиратели. От разгледаните примери става ясно, че темата за войната в Украйна се прокрадва само в предизборните слогани в Италия. Партиите и в двете страни залагат на кратки послания, които се помнят лесно. Разлика се наблюдава в броя на предизборни послания. В Италия повечето партии залагат на създаването на серия от плакати, като всички имат общ слоган, но той се допълва от различни послания. В България партиите имат в повечето случаи само един слоган, който няма разновидности. Може да се обобщи, че политическите партии и в двете страни разчитат на традиционни похвати при създаването на лозунги. Наблюдава се известна повторителност, като новите слогани повтарят добре забравените стари послания.
БИБЛИОГРАФИЯ
Антова 2015: Антова, Д. Реторически особености на предизборните слогани, представени в онлайн медии и социални мрежи в България. сп. Реторика и комуникации, бр. 20, ноември 2015 г. https://rhetoric.bg/реторически-особености-на-предизбор [30.10.2022].
Сталянова 2011: Сталянова, Н. Езикът на предизборните лозунги в България и Полша (върху материал от предизборните кампании през последните 3 години). София, Opera Slavica, XXI, 2011, 2. https://digilib.phil.muni.cz/_flysystem/fedora/pdf/117501.pdf [30.10.2022].
De Giosa 2008: De Giosa, Elisabetta. La comunicazione politica nei manifesti della campagna elettorale 2008, in: A. Tafuri (a cura di) “Annuario 2009–2010 del corso di master di primo livello in Analisi e gestione della comunicazione”, Trieste, EUT Edizioni Università di Trieste, 2011, pp. 5–42. https://www.openstarts.units.it/bitstream/10077/5748/1/DeGiosa_inTigor5.pdf [30.10.2022].
