Актуалните проблеми на езиковата култура винаги са били във фокуса на творческото внимание на проф. В. Мурдаров. Книгите му, издавани първоначално в поредицата „Родна реч“ на издателство „Просвета“ и по-късно отпечатаните в издателство „Black Flamingo“ (общо 9 на брой), са резултат от неговия постоянен творчески интерес към проблемите на езиковата норма и правилните езикови употреби. Плод на професионалното наблюдение върху всекидневната езикова практика, те дават една обективна картина на съвременната речева практика и имат за цел да повлияят върху говорещите български език за по-правилното и точно използване на речта. Основно предназначени за широка аудитория, книгите имат за адресат и специалистите, занимаващи се с актуални проблеми на съвременния език, на нормата и кодификацията. Много от препоръките в двете поредици „99 езикови съвета …“ и „Разни съвети …“ са давани и в сп. „Български език“, коментирани са в предаването Език мой, прераснало в рубрика от сутрешния блок Култура БГ на БНТ. Материалите от тези предавания са специално обработени, допълнени и обогатени, за да бъдат издадени в поредица от книги. И тъй като в езиковата практика се появяват все нови и нови случаи, които изискват намесата на езиковеда за решаване на затрудненията, проф. В. Мурдаров е провокиран да издава своите книги, където умело коментира новопоявилите се трудности и ги поднася обяснени по един достъпен за аудиторията начин с надеждата, че ще бъде чут и разбран от мнозина. Не случайно е избран и жанрът „езикова бележка“, за да бъде представен материалът достъпно и препоръките да бъдат разбрани от повече хора, влияейки на мнозина в посока на правилното използване на речта. На тази цел е подчинен и стилът на бележките, съзнателната експресия на места, както и интригуващите заглавия (Заразната токсична връзка, За манипулациите, инсинуациите и т.н., Яка досада, За дестинациите, направленията и посоките, Трансформация на канцеларщината). Езиковите бележки във всяка от деветте книги са тематично разпределени в четири части, а в петата част за улеснение на читателите са подредени по азбучен ред всички коментирани думи, форми и изрази. Всяка от книгите започва с увод, който информира за целите, структурата и предназначението на труда, в самите статии се посочва каква е допусканата грешка, причината за появата ѝ и правилното решение на проблема – правописен, правоговорен, проблем от граматичната норма, стилистичен.
Като илюстрация на казаното поради ограничения обем на статията ще се спра по-обстойно на две от последните книги от поредицата, издавана от издателство „Black Flamingo“, а именно на книгите „Разни съвети за имената“ и „Разни съвети за предлозите“, издадени през 2022 година.
Езиковите бележки в първата част на „Разни съвети за имената“ са посветени на правописни и правоговорни грешки, втората част се отнася до колебания при граматичните езикови норми, третата част разглежда въпроси, свързани с чуждите думи в бълг. език, а четвъртата част – стилистиката на изказа. На практика в книгата са обхванати всички аспекти на книжовната норма и нейната кодификация.
В първата част са анализирани правописни и правоговорни грешки: условният правопис и неправилният изговор на глаголните окончания и на някои членувани съществителни („денъ“ вм. „денйъ“), на членуваните съществителни с деятелни наставки -ар и -тел („юбиляръ“ вм. „юбилярйъ“ и др.), грешки, свързани с прилагането на правилото за променливо я, както и коментарът на затрудненията, породени от неправилна замяна на звукове, (вж. Сложното променливо я, Твърдостта на българите, Обърканите звукове, Досадни масови грешки и др.). Във всяка една езикова бележка от тази част проф. В. Мурдаров разяснява причините, довели до коментираните грешки, резултат най-вече от небрежен изговор и диалектни влияния. В част от статиите се разясняват някои проблемни случаи с ударението на чуждите думи като например употребата на кодЕкс вм. кОдекс, дЕкан вм. декАн, монитОринг вм. монИторинг, фермЕр вм. фЕрмер и др. Две от бележките са за правописа на сложните съществителни със съставка от чужд произход, където съвременната норма допуска разделно писане, а също и на правописа на съчетания с буквени съкращения, напр. PSR тест, BG паспорт и още много други случаи, предизвикващи въпроса: „Как да напишем правилно“ (вж. Правописът на новите думи, Още за правописа на новите думи).
Втората част от книгата е посветена на проблемни случаи от граматичната норма на езика, в голямата си част новопоявили се, които все още не са ненамерили място в кодификационните справочници. Например модерната напоследък дума животи, която в официалните справочници е в ед. число, но в стилистично мотивирана употреба се среща в мн. число, все още некодифицирана форма. След като в няколко бележки се разясняват правилата за употреба на бройната форма за съществителни от мъжки род, проф. Мурдаров се спира на по-трудни случаи, където често се греши. Това са случаите на дистантна съчетаемост и когато числителното стои в повечето случаи пред две и повече съществителни, напр.: 23 самолети и хеликоптери, където се употребява обикновеното мн. число. По същество в тези случаи се формулира правило, което не присъства в официалните справочници, каквито са и случаите при съставни числителни, включващи съществителното хиляда.
Специално внимание авторът отделя на явления, където се забелязва голямо напрежение между узус и норма. Например при членуването с пълен/кратък член на съществителните от м.р. ед.ч, където нуждата от специални лингвистични познания е необходима за правилното членуване – обикновено при разграничаването на сказуемното определение от приложението към допълнението в случаи като Вчера се срещнах с Иванов, най-изявения представител на випуска. След като обяснява причините за отклоненията от нормата, проф. В. Мурдаров обосновава с убедителни примери защо не трябва да бъде премахнато правилото за употребата на пълен/кратък член при съществителните от мъжки род. Забелязана е и масовата грешка да не се членуват съставните собствени имена при названията на учреждения, организации, предприятия, а също и при заглавия на книги, справочници, наредби, закони и др., коментирана в „Недосегаемите наименования“ и „Други недосегаеми наименования“. В третата и четвъртата част на книгата са събрани езикови бележки за думи и изрази, неправилно използвани поради незнание за точното значение или особености в стилистичната им употреба. Затова езиковите съвети имат за цел постигане на точна и изразителна реч, точност при подбора на думите и ясен изказ. Вниманието на проф. В. Мурдаров е привлечено от появата на нови думи като конкретика, интегритет, неутралитет, блокаж и др., които озадачават с появата си, но въпреки това са често срещани в езика на политиците с претенции, че говорят на нов, модерен език, а всъщност издават непознаване на родния език. Такива думи, създадени изкуствено или пренесени от административно-деловия стил, употребени не на своето място, го превръщат в маниерен, изкуствен и сложен за разбиране. Подобен ефект предизвиква и употребата на чужди думи като пипълметрия, нонпейпър, принципал, промоция, презентация, одит, чието значение е малко или повече неясно за общестеността. Използвани не на място, такива думи правят речта съвършено неясна и неинформативна. Колкото и да звучи странно думи като токсичен, в повечето случаи употребени преносно, съвсем не допринасят за обогатяване на речта, а я правят еднообразна и пълна с клишета, макар и възприемани като модерни. Не по-малък проблем е непознаването на съчетаемостта на значителна част от новите думи. Тези въпроси, свързани с езиковата култура, са коментирани в няколко бележки, които обясняват значението и правилния изговор, а където има правописен проблем и правописа на думите ( вж. Безпомощни пред чуждите думи, Заразната токсична връзка, Между абсолютно и определено, За дестинациите, направленията и посоките, За манипулациите и инсинуациите, За промоциите, презентациите и т.н.). Анализирайки речевата практика, проф. В. Мурдаров с тревога отбелязва навлизането в книжовната реч на жаргонни думи и изрази, които я правят бедна и еднотипна, а също и на клишетата, чието присъствие в езика на публичните личности определено нанася значителна вреда на езиковата практика (вж. Яка досада, Трансформация на канцеларщината, Откъде тази точност и др.).
В най-новата книга на проф. В. Мурдаров „Разни съвети за предлозите“ се анализират грешките при употребата на предлозите. Както и в излезлите по-преди книги, вниманието на езиковеда е привлечено от причините, довели до неправилната им употреба в речта на голяма част от говорещите. Най често допусканите грешки са при избора на предлог, при избора на конкуриращи се един друг предлози, при правописа на сложните наречия и предлози, при свързването им със съществителни и глаголи. Особеният интерес към темата за използването на предлозите се свързва с наблюдението на проф. Мурдаров, че при употребата им в книжовния език се срещат много грешки и колебания, неотбелязвани досега, и на които до този момент не е отделяно подобаващо внимание. За пръв път на темата за правилната употреба на предлозите е посветено цялостно изследване, в което изводите, представени в краткия формат на езиковата бележка, постигат максимален ефект в практиката.
Книгата също е структурирана в пет части, като последната представлява азбучен показалец на коментираните случаи. Всяка езикова бележка започва с коментар на езиковото правило, както и на допусканите грешки, причините, пораждащи колебанията, и препоръки за правилна употреба. Особено внимание проф. В. Мурдаров обръща на причините, които предизвикват грешните употреби, с цел да формулира ясни и точни правила, които да улеснят говорещите в намирането на правилния вариант.
Основните причини за затрудненията при правописа и правоговора на предлозите и представките е действието фонетични закони като асимилация и дисимилация. Обезвучаването или озвучаването на крайната съгласна в предлога или представката при изговор, когато след тях следва беззвучна, звучна съгласна или гласна, е причината, пораждаща колебанието (вж. На границата на думите …, …и вътре в думите, За предлога и представката с, За в като предлог и представка, За предлога и представката от).
Особено ценни са съветите за правописа на сложните предлози (докъм, насред, допреди, оттатък, накрай и др.) и наречията, които винаги са затруднявали голяма част от пишещите. Правилото е ясно: всички сложни предлози се пишат слято, а наречията отделно или слято в зависимост от смисловата цялост на съчетанието (Той иде от среща и Той стои отсреща). Сериозни затруднения в правописа предизвикват съчетанията от предлози и наречия и сложните наречия (от тук до тук и дотук, от горе надолу и др.). В първия случай съчетанията се пишат отделно, а сложните наречия слято (презглава, присърце, отначало и др.). Важното в обясненията на случаите е ясното експлициране на принципите, залегнали в основата на правилата, което прави по-лесно прилагането им. Засегнат е и един по-особен случай. Става дума за удвояването на предлозите с и в пред числа, изписани с римски цифри или дума на латиница. Въпроси като тези са често задавани в служба „Езикови справки“, което говори за сериозни колебания в правописа. За правилната книжовна реч от значение е познаването семантиката на някои чужди предлози, които в съчетание със съществителни на български винаги се пишат слято (анблок, инхаус и др.). Неправилно е в определени изрази да се дублират с български предлог (в профил и в анфас, където предлогът в дублира чуждия предлог ан със същото значение).
Цяла една част (втората) е посветена на правилните употреби на предлога на. Необходимостта от отделянето на специално внимание на тези употреби е натовареността с различни значения на предлога, които проф. В. Мурдаров ясно експлицира. Това задълбочаване в проблема прави възможно в голяма част от бележките да се дават алтернативни употреби с други предлози, което освен че стилистично изглажда речта, я прави и по точна (вж. Избягване на многократно употребения на I, II, III, IV). Такъв анализ на употребите на различните взаимнозаменими предлози с основание може да се каже, че не е правен до този момент в никоя работа, посветена на предлога на (вж. Избягване на многократно употребения на I, II, III, IV, На вечни времена, Роман от Иван Вазов, Филм на САЩ, На трапезата, На 11 часа и др.). Разгледани са и случаите, когато поради спецификата на значението предлогът на не може да бъде заменен с друг, а също и употребите, които са единствено правилни с предлог за, изразяващ предназначение (метод за доказване), или с предлог с в случаи като Преизпълнихме плана с 25 процента вместо абсолютно недопустимото Изпълнихме плана на 105 процента. Разграничават се и случаите на употреба на предлозите на и в, когато се сочи само място (отивам на село, на море, на друго място, на планина) или движение към вътрешността на нещо (отивам в селото, в града).
В третата и четвъртата част на книгата съветите са за затрудненията при избора на предлозите и връзката им с наречията, пред които са употребени или в които са включени. На анализ са подложени употребите на предлозите в, от, по, за и конкуренцията им с други предлози, като вниманието е специално насочено към употребите, които са логически и стилистично правилни. В основата на затрудненията отново е многозначността в значението – предлогът в изразява различни пространствени отношения, времеви или обстоятелствени отношения (в градината, в стената, в това време, в интерес). Предлогът от освен произход (от село) обозначава и пространство, време и обстоятелства (от небето, от малък, от радост), по е с пространствено значение, но изразява и време, обстоятелства и област на действие (по нивите, по хладина, по риза, учител по химия), а предлогът за освен предназначение и насоченост на действието (подарък за тебе, отивам за вода) означава и причинни, времеви и обстоятелствени отношения (поздравления за успеха, за един ден, око за око).
В дългогодишната си творческа работа с езика като преводач и специалист по езикова култура проф. В. Мурдаров винаги е търсил точното изразяване, за което от изключително значение е професионалното му отношение към семантиката на думите и изразите. Неточностите в смисъла могат да изопачат речта, както и да повлияят на стилистиката. Затова препоръчва най-точния израз при конкурираща се употреба на предлозите (вж. Често повтаряният предлог от, Независимо от, Често срещаният предлог по, План по и план за, Възможност за и възможност от, Институт за и институт по, Неуместният предлог при). Соментирано е и необоснованото пропускане в някои случаи на предлози (По погрешка, Преглътнатият предлог в, Отпуска съм и др.). Много често пропускането на предлози в съчетание с обстоятелствени изрази и последващо съществително на пръв поглед изглежда стилистично по-приемливо, но всъщност е дълбоко неправилно по отношение на смисъла. Такива са случаите като съгласно договора вместо съгласно с договора, по отношение политиката вместо по отношение на политиката, по повод годишнината вместо по повод на годишнината.
Друг е случаят, когато предлозите под влияние на чужди езици се появяват не на място, но изразите с тях придобиват модерно звучене и в зачестилата им употреба прозира неприкрито маниерничене (вж. За погрешните модни изрази с предлози, Други погрешни модни изрази с предлози, Пристрастни бележки, Разни вметнати неточности). Препоръката е в такива случаи да се използва израз, който е присъщ на нашия език вместо маниерния чужд (между другото вместо между впрочем, например вместо примерно). Такъв е случаят и с изключително наложилата се и дразнеща употреба на 100% вместо стилистично изчистеното без предлога на (Планът е изпълнен 100%), както и ненужният предлог, неправилно свързан с наречието предвид като впредвид, напредвид, подпредвид и др. Коментирани са и причините за слятото писане на наречията всъщност и предвид, както и липсата на кавички след израза така наречения/т – все актуални и често поставяни въпроси.
В книгата се разясняват и някои въпроси за начина, по който се строи изречението, и когато използваните съюзи са неправилно усложнени (затова защото) или неправилно опростени (щото). В първия случай това е маниерно, а във втория – представлява нарушаване стила на изказването. Коментира се и нарушаването на смисъла при замяната на фразеологизма при открити врата със свободното словосъчетание при открити врати. Особената заслуга на проф. В. Мурдаров при анализа на различните случаи се състои в открояването на фините нюанси в значението на предлозите и свързаните с тях изрази, за да бъде речта ни по-точна и изразителна.
В заключение искам да подчертая, че всички описани случаи в „Разни съвети за имената“ и „Разни съвети за предлозите“ са прецизно подбрани и илюстрирани с много примери, като целта е една – езиковите знания, поднесени достъпно и интригуващо, да достигнат до по-голям кръг читатели и да бъдат осмислени така, че гласът на езиковеда да бъде чут от всички, за които тези съвети са предназначени.
БИБЛИОГРАФИЯ
Мурдаров 2001: Мурдаров, В. 99 езикови съвета. С., Просвета, с. 192.
Мурдаров 2003: Мурдаров, В. Още 99 езикови съвета. С., Просвета, с. 191.
Мурдаров 2006: Мурдаров, В. 99 съвета за българския правоговор. С., Просвета, с. 176.
Мурдаров 2007: Мурдаров, В. 99 съвета за българската граматика. С., Просвета, с. 198.
Мурдаров 20019: Мурдаров, В. Разни нови езикови съвета. С., Black Flamingo, с. 191.
Мурдаров 2021: Мурдаров, В. Разни съвети за имената. С., Black Flamingo, с. 175.
Мурдаров 2021: Мурдаров, В. Разни съвети за глаголите. С., Black Flamingo, с. 167.
Мурдаров 2021: Мурдаров, В. Разни съвети за предлозите. С., Black Flamingo, с. 158.
