Въведение
В настоящата работа се интересуваме от възможността композираните дубитативни форми, а те всички са композирани, да бъдат разкъсвани от кратки лични местоименни форми, пълнозначни думи, вметнати думи и изрази и прости изречения. Насочихме се към този обект, тъй като смятаме, че разкъсваемостта показва незавършен процес на граматикализация. Прилагаме един от синтагматичните параметри на Кр. Леман за граматикализацията, който авторът дефинира като синтагматична кохезия или синтагматична свързаност (Lehmann 2002: 140–142). За тестването на синтагматичната кохезия Кр. Лемант предлага т.нар. expansion test – проверява се възможността между граматическия форматив и свързаната с него дума да се вмъква друг лексикален материал (Lehmann 2002: 134).
Във връзка с този параметър на граматикализацията си поставяме два въпроса: каква е възможността композираните дубитативни форми да бъдат проницаеми, т.е. да бъдат „разкъсвани“ от прономинални клитики и от пълнозначни думи, словосъчетания и изречения, и налично ли е групиране на микроелементите вътре в тези композирани дубитативни форми във връзка с проницаемостта.
В работата правим тестове за проницаемост, като следваме броя на микрословоформите, а успоредно с това разглеждаме въпроса за словореда на микрословоформите. Служим си както с примери от корпуси и Интернет, така и с конструирани изказвания.
Проницаемост на различните по брой на микроелементите дубитативни глаголни форми
В тази част разглеждаме проницаемостта на дубитативните глаголни форми от енклитични кратки лични местоимения, от пълнозначни думи, вметнати думи и изрази и прости изречения. Издигаме хипотезата, че кратките лични местоимения се разполагат на място, различно от това на пълнозначните думи, вметнатите думи и изрази и простите изречения. Освен това наблюдаваме дали елементите, които разкъсват композираната дубитативна форма, имат свой словоред. По-нататък структурираме изследванията според броя на микроелементите, които съставят дубитативната глаголна словоформа.
А) Двусъставни дубитативни форми: дубитативно сегашно/имперфект, дубитативен аорист (бил правел, бил правил) в деятелен залог.
а) бил + прономинална/-и клитика/-и + имперфектно/аористно причастие
(1) Ами, ами, бил му го дал още миналата седмица, не е така!
б) имперфектно/аористно причастие + прономинална/-и клитика/-и + бил
(2) Ами, ами, дал му го бил още миналата седмица, не е така!
(3) Ревнувал ме бил, моля ти се! http://www.vicove.biz/ca4541c92657434c83483ccaafc0bf1d (посетен 12.03.2022 г.)[1]
Прономиналните клитики успешно се разполагат между микроелементите на двусъставната дубитативна форма както в случаите, в които бил е на първо място – вж. (2), така и в случаите, когато е след причастната форма – вж. (3).
г) имперфектно/аористно причастие + частица + бил
(4) Президентът Румен Радев, който би трябвало преди два месеца да е прясно ваксиниран, след като го бил уж сторил през лятото, не само агитира срещу ваксините, но и смята да промени ваксинационния план на кабинета Борисов-3. https://plovdiv-online.com/komentarni/konflikti/arhivite-sa-zhivi-eto-kak-radev-agitira-sresthu-vaksinite/ (посетен 12.03.2022 г.)
д) имперфектно/аористно причастие + частица + бил
Не бяха открити такива примери в базата ни данни. Струва ни се, че структури от типа ходел уж бил са нетипични за езиковия усет на българина, но не изключваме появата им.
(5) И казва, че пишел уж бил всеки ден по малко.
е) бил + пълнозначна дума или свободно словосъчетание + имперфектно/аористно причастие
(6) „Че казвай си! – помисли Алкивиад, все още коленичил. – Щял бил ножът му да ме стигне – как не! (Вера Мутафчиева – БНК)
(7) Я стига, бил абсолютно/вчера/Иван/човекът/миличкият забравил, какви ги говориш!
(8) Я стига, бил абсолютно винаги забравял, какви ги говориш!
Възможно е проникването на наречия, съществителни имена, субстантивирани прилагателни, свободни словосъчетания и прости изречения в двусъставните дубитативни форми, макар че този случай ни се струва по-рядък.
ж) имперфектно/аористно причастие + пълнозначна дума или свободно словосъчетание + бил
Не бяха открити подобни случаи в корпуси и интернет, като ни се струва, че конструкции от типа ходел често/Иван/човекът/миличкият бил не са възможни. За това говори конструираният пример (9), който е приемлив според нас за езиковото съзнание на съвременния българин.
(9) Пишел често/Иван/човекът/миличкият/казват/както той твърди бил.
з) бил + обособена част + имперфектно/аористно причастие
(10) Бил, разстроен и обезпокоен, прочел доклада, айде, айде!
Подобни случаи не са невъзможни, макар че не бяха регистрирани в базата ни данни.
и) имперфектно/аористно причастие + обособена част + бил
Този случай не бе открит в базата ни данни, а и го възприемаме като проблематичен, макар и да не е аграматичен.
(11) Пишел, притеснен за времето, бил.
й) бил + вметната част + имперфектно/аористно причастие
(12) Че и с връзки била, моля ти се, нямала да търпи таквиз комплексари и простаци и идиоти и гадове... https://forum.gtsofia.info/index.php?topic=642.2255;wap2 (посетен 28.04.2023 г.)
Често вметнатата част подкрепя дубитативната глаголна форма в изразяването на резервираност, недоверие, неприемане на достоверността на чуждото изказване.
к) имперфектно/аористно причастие + вметната част + бил
Не открихме подобни случаи в базата ни данни. Съмнително ни се струва тяхното съществуване, макар че не са аграматични. В това ни убеждават конструирани примери от типа на (13).
(13) Учел, притиснат от времето, бил.
л) бил + подчинено изречение + имперфектно/аористно причастие/сегашно време
От примери (14) и (15) се вижда, че композираните деятелни дубитативни форми могат да бъдат разкъсвани от цели изречения, които в структурата на цялото сложно изречение са подчинени.
(14) Какви ги говориш! Бил, още преди да му се обадиш, проверил всичко!
(15) Не знам как интелигентният иначе Николай Василев можа да се излъжи да каже в едно телевизионно предаване, че щял бил, ако го изберат за президент, да управлява чрез референдуми. (http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=446:kandidat-prezidentsko-nevejestvo&catid=363:broi-37&Itemid=99) (посетен 16.06.2016 г.)
м) имперфектно/аористно причастие + подчинено изречение + бил
Този случай липсва в базата ни данни и по-скоро е невъзможен или поне нетипичен.
(16) Казал, преди да ти се обади, бил, че няма да дойде.
Разгледаните случаи доказват възможността за проницаемост на двусъставната дубитативна форма както от прономинални клитики, така и от частици, пълнозначни думи, свободни словосъчетания, обособени части, вметнати части и прости изречения в случаите, в които бил предхожда имперфектното/ аористното причастие. Обратният случай, при който причастната форма е на първо място, не е засвидетелстван в базата ни данни и в преобладаващия случай според нас е съмнително конструирането на подобни изказвания.
Б) Четири и петсъставни дубитативни форми за бъдеще време/бъдеще в миналото в деятелен залог (щял бил да направи, нямало било да направи)
а) щял бил да/нямало било да + прономинална/-и клитика/-и + форма за сег. вр.
Подобни примери бяха открити в базата ни данни. В (17) и (20) композираната дубитативна форма е разкъсана от дателно лично кратко местоимение, а в (18) и (19) от кратко лично местоимение във винителен падеж. Както се вижда от четирите примера, дателните и винителните кратки местоимения заемат предпоследната позиция при разкъсване на дубитативната глаголна форма.
(17) – Разсмя се… – продължи госпожа Юдит. – И заяви, че Гордън е отвратителен стар глупак и че на мястото на Силвия той отдавна щял бил да му постави такива рога, че всички нощни пеперуди да кацат по тях като по дъб… (Дж. Алекс, https://chitanka.info/text/30738/11), посетен 12.03.2022 г. (18) „Фалшива новина“ се оказа, че Валентин Златев уж щял бил да го сваля – и негови хора ще «лапат» от Южното Черноморие. http://www.bgsniper.com/sniper/9422-1, посетен на 12.03.2022 г.
(19) Иначе нямало било да го пуснат до вас, а освен това щели да обявят операция «Комар» в институтите, финансирани от фондацията (БНРК)
(20) Сигурно нямало било да му хареса някой да изрисува сградата, в която живее! А защо тогава смята, че е много арт това сградата, която той продава, да е изрисувана? (https://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2019/), посетен на 12.03.2022 г.
Словореден вариант, в който на първо място да е микроелементът сег. вр. не е засвидетелстван в базата ни данни, не е възможен според нас, затова и не го включваме в отделна подточка.
б) щял бил/нямало било + частица/междуметие + да + форма за сег. вр. За разлика от предходния случай мястото на частицата да е след частицата, която разкъсва дубитативната словоформа. Това може да се наблюдава в примери (21), (22) и (23).
(21) Като разбра, че няма да ме уплаши тръгна да ме съди с измислени обвинения – щял съм бил уж да го убивам и бил много уплашен за живота си... https://www.flagman.bg/article/117740, посетен на 12.03.2022 г.
(22) Щели били уж да засичат влизането и излизането през границата. Бошлаф. Никой няма да си мръдне пръста. (https://www.dnevnik.bg/, 10.07.2017), посетен на 12.03.2022 г.
(23) Нямало било уж да премълчи истината.
Вариант, в който на първо място е да + сег. вр., не открихме в базата си данни, а и ни се струва спорен (?да отиде уж щял бил), но не и невъзможен.
в) щял бил/нямало било + тонично местоимение/пълнозначна дума или свободно словосъчетание + да + форма за сег.вр.
Както се вижда от (24), дубитативната форма може да бъде разкъсвана от местоимения със собствено ударение.
(24) Щял бил той да пази мястото на пожарникаря до следващите президентски избори... https://m.dnes.bg/comments.php?id=131684&cp=37 (посетен 27.04.2023 г.)
Пълнозначна дума (наречие, съществително име, субстантивиран елемент) или свободно словосъчетание може да се явява след щял бил, но преди да.
(25) Нямало било по-късно днес да се обади! Ами, ами!
г) щял бил/нямало било + обособена част + да + форма за сег. вр.
(26) Щял бил, развълнуван и обнадежден, да прочете поста ти! Айде бе!
Подобни случаи липсват в базата ни данни, но ни се струва, че са допустими.
Словоред с да-форма на първо място също е възможен според нас, а това се дължи на паралела с да-конструкциите, напр. да прочете щял бил, но не бихме изказали твърдо заключение за възможността да има и обособена част, разкъсваща този словоред на дубитативната форма.
д) щял бил/нямало било + вметната част + да + форма за сег. вр.
(27) Щял бил, моля ти се/гледай ти, да прочете поста ти! Айде бе!
Граматически изразената дубитативна семантика може да бъде подкрепена от вметнат израз, предаващ недоверието или съмнението на актуалния говорещ. Струва ни се, че не бихме могли да изключим възможността от наличието на словореден вариант с да + сег. вр. в първа позиция.
е) щял бил/нямало било + подчинено изречение + да + форма за сег. вр. (28) Щял бил, още преди да се обадиш, да прочете поста ти! Айде бе! Макар че подобни случаи не се срещат в базата ни данни, смятаме, че те са възможни. Съмнителни са обаче словоредни варианти с да + сег. вр. в първа позиция.
(29) Щял си бил ,евентуално може би,сега или в бъдеще в мислите си да си помислиш,че Радан Кънев е прав. https://ivo.bg/2016/03/17/капитанът-на-кораба-герб-си-поръча-бун/ (посетен 17.06.2021 г.)
От пример (29) се вижда, че разкъсването на дубитативната словоформа може да е значително – и вметната част, и подчинено изречение.
Както става ясно от емпиричния материал, при композираните форми за бъдеще/бъдеще време в миналото в деятелен залог е възможно проникването както на клитични елементи, така и на частици, пълнозначни думи, свободни словосъчетания, обособени и вметнати части, както и на цели изречения. Наблюдават се два варианта:
- разкъсване на дубитативната глаголна словоформа след да-компонента – само в случаите с дубитативна частица;
- разкъсване пред да частицата – във всички останали случаи.
Може да се допусне наличието не само словореден вариант с разкъсване, при който на първо място е да + сег. вр., макар че не са засвидетелствани подобни примери, но конструираните приемаме за евентуално възможни поради паралела със същинските да-конструкции.
В) Пет- и шестсъставни дубитативни форми в бъдеще предварително време/бъдеще предварително време в миналото в деятелен залог (щял бил да е/бъде направил, нямало било да направи)
а) щял/щели съм/си/сме/сте/Ø бил да съм/си/сме/сте/Ø + прономинална/-и клитика/-и + аористно причастие и щял бил да + прономинална/-и клитика/-и + е/бъде аористно причастие
В този вид дубитативни форми се различават моделите на разкъсване от прономинални клитики в 3 л., ед.ч. и във всички останали лица в двете числа.
– 1 и 2 л., ед.ч. и 1, 2 и 3 л., мн.ч. – щял/щели съм/си/сме/сте/Ø бил да съм/си/сме/сте/Ø + прономинална/-и клитика/-и + аористно причастие
(30) Щял съм бил да съм му го обяснил. // Нямало съм бил да съм му го обяснил.
В тези лица се образуват два миникоплекса в композираната дубитативна словоформа, които при разкъсване от прономинална клитика не са проницаеми: [щял съм/си/Ø бил да съм] и [аористно причастие].
– в 3 л., ед.ч. – щял бил да + прономинална/-и клитика/-и + е + аористно причастие
(31) Щял бил да му го е обяснил! Какви ги говориш! // Нямало било да му го е обяснил! Какви ги говориш!
Както се вижда от конструираните примери, в 3 л., ед. ч. мястото на прономиналната клитика е преди спомагателния глагол е и в положителните, и в отрицателните форми. Различия в синтагматичната позиция на проницаемост на композираните форми между 3 л., ед. ч. и другите лица се наблюдават не само при дубитативните форми. Подобно е положението и при индикативния перфект, срв. Аз съм му го дал, но Той му го е дал. Както се вижда, третоличната форма на спомагателния глагол съм запазва контактната си позиция спрямо аористното причастие и при индикативния перфект, и при дубитативните форми при разкъсването им от прономинални клитики. В 3 л., ед. ч. се наблюдават следните миникомплекси: [щял бил да] и [е + аористно причастие].
Тъй като примерите с тези времена са редки, не бяха открити и други словоредни варианти, което не означава, че не са възможни.
б) щял бил + частица + да + аористно причастие
(32) Щял съм бил уж да съм предал доверието му!
(33) Щял бил уж да е предал доверието ни!
Както се вижда от конструираните примери, за разлика от предходния случай при разкъсване от частица е наличен единен модел за всички лица. Наблюдават се два синтагматични миникомплекса: [щял съм/си/Ø бил] и [да съм/ си/е + аористно причастие].
в) щял бил + пълнозначна дума или свободно словосъчетание + да е + аористно причастие
(34) Щял бил вчера/Иван/миличният/още преди 2 дена да е обяснил всичко, да ама не! // Нямало било вчера/Иван/миличкият/ още преди 2 дена да е обяснил всичко, да ама не!
При разкъсването от пълнозначна дума или свободно словосъчетание се образуват два миникомплекса в дубитативните форми за всички лица [щял съм/си/Ø бил] и [да съм/си/е + аористно причастие]. Това важи както за положителните, така и за отрицателните форми. Допускаме, че са възможни, но нерегистрирани словоредни варианти с начална позиция на [да съм/си/е + аористно причастие] + [щял съм/си/Ø бил].
г) щял бил + обособена част + да е + аористно причастие
(35) Щял бил, развълнуван и обнадежден, да е прочел поста ти! Айде бе!
Конструираният пример, а и примери с промяна на глаголното лице, показва, че при проникване на обособена част в този вид композирани дубитативни форми се образуват два микрокомплекса: [щял съм/си/Ø бил] и [да съм/си/е + аористно причастие]. Същата е синтагматичната организация и при разкъсване на отрицателните дубитативни форми на тези времена. Същият модел с два микрокомплекса се наблюдава и в предходния случай.
д) щял бил + вметната част + да е + аористно причастие
(36) Щял бил, моля ти се/гледай ти, да е прочел поста ти! Айде бе!
Във всички лица както в положителните, така и в отрицателните дубитативни форми за деятелен залог на бъдеще предварително време/бъдеще предварително време в миналото се откриват два вътрешно непроницаеми микрокомплекса при разкъсване от вметната част: [щял съм/си/Ø бил] и [да съм/си/е + аористно причастие]. Не открихме друг тип синтагматична организация, напр. с начално разположение на [да съм/си/е + аористно причастие] + [щял съм/си/Ø бил].
3) щял бил + подчинено изречение + да е + аористно причастие
(37) Щял бил, още преди да се обадиш, да е прочел поста ти! Айде бе!
Мястото на разкъсване на композираната дубитативна форма в този случай е идентично с предходните два модела, т.е. налични са следните микрокомплекси: [щял съм/си/Ø бил] и [да съм/си/е + аористно причастие].
Дубитативните деятелни форми за бъдеще предварително време, съвпадащи с дубитативните форми за бъдеще предварително време в миналото, също са проницаеми за прономинални клитики, пълнозначни думи, свободни словосъчетания, частици, обособени и вметнати думи и подчинени изречения. Синтагматичната позиция, в която става разкъсването на дубитативната форма в тези случаи е пред да, като се образуват два микрокомплекса [щял съм/ си/Ø бил] и [да съм/си/е + аористно причастие]. Изключение от този модел правят случаите с разкъсване от прономинална/-и клитика/-и в дубитативни словоформи в 3 л., ед. ч. В този случай частицата да е в първия микрокомплекс: [щял бил да] + прономинална клитика + [е + аористно причастие]. Заключенията важат и за отрицателните дубитативни форми.
Г) Пет- и шестсъставни дубитативни форми за следходните времена в страдателен залог (щял бил да е/бъде открит, нямало било да е/бъде открит).
а) щял бил да + частица + да е/бъде + минало страдателно причастие
Този тип разкъсване на композираната дубитативна форма може да се види в конструирания пример (38).
(38) Щял съм бил уж да съм/бъда наказан // Нямало съм бил уж да съм/бъда наказан // Нямало било уж да съм/бъда наказан
Синтагматичната позиция, в която е възможно разкъсване на дубитативната страдателна форма за следходните времена, е пред частицата да, като се получават два непроницаеми микрокомплекса: [щял съм/си/Ø бил] и [да съм/ си/е + минало страдателно причастие]. Това важи и за двата вида отрицателни форми, които бяха описани по-напред.
б) щял бил да + пълнозначна дума или свободно словосъчетание + да е/бъде + минало страдателно причастие
(39) Щял съм бил вчера/преди 2 дена да съм/бъда наказан // Нямало съм бил вчера/преди 2 дена да съм/бъда наказан // Нямало било вчера/преди 2 дена да съм/бъда наказан
Наблюдават се, както при предходния случай, същите 2 микрокомплекса, които са вътрешно непроницаеми: [щял съм/си/Ø бил] и [да съм/си/е + минало страдателно причастие]. Това заключение важи и за отрицателните форми.
в) щял бил да + обособена част + да е/бъде + минало страдателно причастие
(40) Щял бил, макар и невинен, да е наказан! Не е вярно!
(41) Нямало било, макар и невинен, да бъде пуснат на свобода!
Не се променя мястото на синтагматичното разкъсване на дубитативната страдателна форма за следходните времена: [щял съм/си/Ø бил] и [да съм/си/е + минало страдателно причастие].
г) щял бил да + вметната част + да е/бъде + минало страдателно причастие
(42) Щял бил, моля ти се/гледай ти, да бъде наказан!
Отриват се същите както в предходните случаи два микрокомплекса и при положителните, и при отрицателните форми: [щял съм/си/Ø бил] и [да съм/ си/е + минало страдателно причастие].
д) щял бил да + подчинено изречение + да е/бъде + минало страдателно причастие
(43) Щял бил, още преди да се обадиш, да бъде наказан!
Както се вижда, проницаемостта е отново пред частицата да.
Може да се обобщи, че синтагматичната проницаемост на композираните дубитативни форми на следходните времена (положителни и отрицателни форми) е винаги пред частицата да, като по този начин се образуват два микрокомплекса, които от своя страна са непроницаеми: [щял съм/си/Ø бил] и [да съм/си/е + минало страдателно причастие].
Обобщения
Прилагането на т.нар. expansion test (Lehmann 2002) към положителните и отрицателните дубитативни форми в деятелен залог показа, че всички дубитативни форми са проницаеми от прономинални клитики, частици, пълнозначни думи и свободни словосъчетание, обособени части, вметнати части и подчинени изречения. Това е несъмнено резултат, който показва не особено висока степен на синтагматична кохезия. Не съществуват точни подходи, които да дават числови изражения на тези степени. Важното е обаче да се посочи, че дубитативните форми не са произволно проницаеми. Тестването при дву-, четири-, пет- и шестсъставните дубитативни форми доказа възможна проницаемост точно в определена синтагматична позиция. При разкъсването винаги се получават на 2 микрокомплекса, които от своя страна са непроницаеми. Моделите са следните:
[бил съм/си/Ø] + прономинална клитика/частица/пълнозначна дума/свободно словосъчетание/обособена част/вметната част/подчинено изречение + [имперфектно/аористно причастие]
[щял съм/си/Ø бил да] + прономинална/-и клитика/-и + [форма за сег.вр.] [щял съм/си/Ø бил] + частица/пълнозначна дума/свободно словосъчетание/обособена част/вметната част/подчинено изречение + [да + форма за сег.вр.]
[щял съм/си бил да съм/си] + прономинална клитика + [аористно причастие]
[щял бил да] + прономинална клитика + [е + аористно причастие]
[щял съм/си/Ø бил] + частица/пълнозначна дума/свободно словосъчетание/ обособена част/вметната част/подчинено изречение + [да съм/си/е + аористно причастие]
[щял съм/си/Ø бил] + частица/пълнозначна дума/свободно словосъчетание/ обособена част/вметната част/подчинено изречение + [да съм/си/е + минало страдателно причастие]
Като обобщение може да се каже, че най-честият случай на проницаемост при наличие на да частица в дубитативната словоформа е именно пред нея. Изключение правят: [щял съм/си/Ø бил да] + прономинална/-и клитика/-и + [форма за сег.вр.] и [щял бил да] + прономинална клитика + [е + аористно причастие], при които частицата да е в първия микрокомплекс, при това само в случаите на проникване на прономинални клитики. Причината в този случай най-вероятно е именно клитичният характер на кратките местоименни форми.
Проницаемостта на композираните форми на дубитатива несъмнено говори за неприключила граматикализация, ако под това се разбира всъщност морфологизация. П. Асенова сочи, че формите с имперфект на ща + да + сег. вр., т.е. бъдеще в миналото „спомагателният глагол има доста независимо място в словореда на изречението“, което говори, че този спомагателен глагол е далеч от морфологизацията, постигната напр. от ще, превърнало се в морфема във формата за бъдеще време (Асенова/Asenoava 2002: 238).
Проницаемостта на дубитативните форми (а и на множество други евиденциални глаголни форми) може да бъде основание за някои автори да не им дават статут на морфологични средства, а да ги смятат за синтактични конструкции.
БИБЛИОГРАФИЯ
Асенова 2002: Асенова, П. Балканско езикознание. Основни проблеми на Балканския езиков съюз. Велико Търново: Faber.
Lehmann 2002: Lehmann, Ch. Thought on Grammaticalization. Second, revised edition. Erfurt: Seminar für Sprachwissenschaft der Universität.
