По идея на редакцията на списанието представям някои от ръкописите, запазени в архива на проф. Мирослав Янакиев. Той се пази в Университетския архив на Новия български университет, фонд 15.
Първият текст е Im Memoriam за Юрий Михайлович Лотман[1], който не е публикуван. Освен всичко друго, любопитна е съпоставката на този текст с оценката, която дава Юрий Лотман за проф. Янакиев (вж. факсимилето в Мирослав Янакиев и образованието в този брой на списанието).
Ако внимателно огледаме научните публикации на проф. Мирослав Янакиев, ще видим забележителна научна дисциплина: изводите на автора пряко следват от фактите, а фактите на свой ред са получени чрез количествени изследвания, проведени по методиката, разработена пак от М. Янакиев и наречена от него глотометрия. И няма никакви „блестящи идеи“, неподкрепени недвусмислено от фактите.
Дори ако фактите налагат някаква хипотеза, М. Янакиев я излага твърде предпазливо. Например: „Наряду с этим сопоставление частот «демонстративного т» в эталонных выборках позволяет предположить, что в большей близости между средними частотами «демонстративного т» в более отдалённых друг от друга XI и XIV вв. (большей, чем близость между частотами этой морфемы в рукописях XI и XII вв., с одной стороны, и рукописях XII и XIV вв., – с другой) нашла отражение так называемая «реформа» Евфимия Тырновского, имевшая целью восстановить древнюю «правильность» языка рукописей […]“[2].
Да го преразкажа със съкращения: съпоставката на честотите […] дава възможност да се предположи влияние на реформата […]. Това, оказва се, дори не е хипотеза, а е предложение за изследване, което може да потвърди или да отхвърли предположението.
Склонен съм да мисля, че тази научна строгост към публикациите си Мирослав Янакиев пряко наследява от верността към езиковите факти на младограматиците. Като се вземе пред вид колко високо ценеше Мирослав Янакиев своя университетски преподавател проф. Стефан Младенов (на няколко пъти той го определя като свой учител), връзката с младограматиците ми се струва съвсем очевидна.
Съвсем друг беше М. Янакиев на лекции. Той зашеметяваше слушателите си с изненадващи изводи върху уж познати факти, които те караха да погледнеш по друг начин на нещата, с блестящи хипотези, които, след като ги осъзнаеш, се оказваха добре обмислени предложения за конкретни разработки.
Тези две страни на автора Мирослав Янакиев са просто отразени в заглавието „Това е и това би могло да бъде ПГО“ – ръкопис от архива на Мирослав Янакиев. Публикуваме тук по-голямата част от текста по две причини.
Първо, тук (най-вече във втория раздел „Как изглежда обучението на децата от 6 до 9 години?“) се съдържат по-подробни сведения за онова, което е направено по проекта ПГО. Информацията за това не е много[3]. А проф. Мирослав Янакиев е достатъчно надежден източник – както твърдеше проф. Боян Пенков, Мирослав Янакиев е поддържал изцяло не само „лингвистичното осигуряване“, но и издържаната от гледище на съвременната психология цялост на проекта[4].
Второ, именно по тази причина от текста на Мирослав Янакиев можем да си създадем представа не само за реализираните (и подложени на проверка) части от проекта ПГО, но и как организаторите му са го виждали като цяло.
Текстът е отпечатан на иглен принтер, като основната част (15 страници) е фотокопирана. Представяме наличния текст, като 14. страница липсва – затова разделът „Как изглежда обучението на децата от 6 до 9 години?“ завършва на половин дума. Уводната част е представена като снимка на оригинала.
М. Янакиев е предвиждал и следните приложения:
Приложение 1: „Архитектура и техническо устройство на училището“
Приложение 2: „Личен ученически компютър“
Приложение 3: „Училищен архив“
Приложение 4: „Тестове“
Приложение 5: „Как ПГО работи с талантливите?“
Приложение 6: „Така наречените свободно избираеми предмети“
Приложение 7: „Уреди, нужни за обучението“
Разработени са първите четири приложения, останалите три Янакиев не е написал или са загубени. Тук публикуваме 2. „Личен ученически компютър“ и 4. „Тестове“.
Върху този текст Мирослав Янакиев очевидно е работил дълго – в уводната част той казва „ […] училища по цялата страна, случайно избрани преди десет години“. ПГО е основана през 1979 г., следователно уводът трябва да е писан през 1989 г. А в приложение 2. „Личен ученически компютър“ споменава модел палмтоп на Hewlett Packard, който излиза на пазара през април 1991 г. През 1992 г. групата е разформирована и това може да е причината Мирослав Янакиев да не е довършил текста си.
Едновременно с това в края на текста личи, че Янакиев е обмислял друг образователен проект – експериментирал е с имена и разпознаваем знак (лого):
Очевидно на този текст трябва да гледаме като на подготовка за проекта NEOGEA. Затова тук публикуваме и факсимилета от първите страници на NEOGEA – обосновката и компонентите.
Повечето от идеите за образованието на Мирослав Янакиев все още чакат да бъдат осмислени и реализирани – гледайте и NEOGEA[5]. Например идеята за динамично (и демократично!) изграждане и поддържане на образователни стандарти все още не изглежда да въодушевява никого. При това днес с наличието на интернет събирането и обработката на материалите може да бъдат почти изцяло автоматизирани чак до степента, в която специалистите в министерството ще оценяват резултатите.
Не виждам и никакъв ентусиазъм децата до 8-10-годишна възраст да овладяват всички възможности на говорния си апарат (да овладяват всички лалеми по терминологията на Мирослав Янакиев, който ги оценяваше на около 700) – вижте първия раздел „Как си представят в ПГО работата с 3–5-годишните деца?“. Така децата няма да имат трудности „с произношението“, когато по-нататък овладяват чужди езици. Това, разбира се, е по-трудна работа – предполага създаване на специфична методика, – но усилията си струват, нали?
Някои по-дребни, предимно „технически“ идеи вече се реализират, макар и частично.
Създаден е например вече „ученически компютър“ – вижте OLPC (One Laptop per Child) [https://laptop.org/], при това цената му е доста по-ниска от предвижданата от Янакиев. Но не виждам интеграцията на ученическия компютър със сървъра на училището, което, освен всичко друго, ще намали и камарите учебници и тетрадки, които учениците у нас мъкнат в огромни, тежки раници. При това вече разполагаме с интернет – когато Мирослав Янакиев е работил върху „Това е и това би могло да бъде ПГО“, интернет още нямаше.
В студиото на Артемий Лебедев беше създадена и клавиатура, която сменяше символите на клавишите в зависимост от избрания език и клавиатурна подредба: [https://www.artlebedev.ru/optimus/maximus/] (вж. тук приложение 2: „Личен ученически компютър“). Само че я натовариха с много „екстри“, разработиха я като „дизайнерска“ клавиатура с много висока цена и проектът пропадна поради икономическа неизгодност. А Мирослав Янакиев си представяше тази клавиатура като масова, което, естествено, щеше да направи цената ѝ съвсем разумна.
