Уводни думи
За професор Мирослав Янакиев е писано от колоси в науката, сред които Никола Георгиев (Георгиев 2000). Той е представян от учени като принос самостоятелно или заедно с други големи имена, например „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов“. (Николчина и др. (съставители) 2014).
През 1993 г. в негова чест е издаден „Сборник от научни трудове, посветен на седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев“.
През 1993 г. е публикуван сборник с трудове на учения Янакиев „Лингвистиката и езиковото обучение“, издание на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, съставител е Татяна Ангелова.
Научни списания посвещават броеве на него, например сп. „Съпоставително езикознание“, бр. 3–4, 1993 г.; в други отбелязват приноса му: сп. „Български език и литература“, кн. 5/6, 1998 г.
Мая Байрамова е автор на текста „Когато се появиха „Записките по стилистика“, част от „Сборника от научни трудове, посветен на седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев“ (Байрамова 1993: 34–42). Текстът на „Записките по стилистика“ се приема в университетските филологически среди като нов подход и като авторски принос за утвърждаването на науката чрез представяне на възможности за нови изследвания извън познатите традиционни коловози.
Боян Николаев дава академична оценка за приноса на филолога, езиковеда, лингвиста Янакиев чрез въпрос, който не предполага кратък отговор; той публикува статията „Какво е Мирослав Янакиев за мене“ в сп. „Българска реч“ (Николаев 1999: 41–43).
Цветомира Венкова в статията „От машинен превод към формална граматика“ в сп. „Български език“ представя приноса на Мирослав Янакиев за формалната граматика, като акцентът е върху изграждането на неговите виждания като езиковед и филолог и върху новостите в преподаването му в академичните среди (Венкова 2020: 261–262).
Приноси и публикационна дейност
Мащабите на публикациите му са големи по критерии тематика, научна област, методология, технологии.
През 1960 г. е публикувана книгата „Българско стихознание“, която представя авторово виждане на база ерудиция и преподаване на университетско ниво на такъв курс.
През 1970 г. в Мирослав Янакиев написва в съавторство с Т. Владимирова „Програмиран учебник по правопис на българския език“, част I.
През 1978 година е петото издание на „Старобългарски език. Текстове и речник“.
През 1979 година е публикувана монографията „Стилистиката и езиковото обучение“, която е хабилитационният му труд за професор. Текстът е ориентиран към академична среда и в него се задават параметрите на научни области в теоретико-научен и методологично-приложен план.
Мирослав Янакиев преподава курсовете в Софийския университет десетилетия наред, като те са свързани с история на книжовния език, стихознание, стилистика, старобългарски език. Десетилетия, посветени на преподаване и проучвания в областта на филологията; лекционните курсове се водят от професора Янакиев, който публикува текстове в помощ на университетската подготовка на студентите.
През 1971 г. излиза „Стилистика на българския език (Помагало за ученици от горния курс)“, а помагалото е преиздадено през 1972 г. и 1973 г.
През 1980 г. се издава „Български език (Учебник за VIII клас на единните средни политехнически училища)“.
Връзката висше – средно образование и формирането на езикова грамотност, е направление, в което езиковедът Мирослав Янакиев работи десетилетия.
През 1988 г. е публикувана книгата „Електрониката в помощ на учителя филолог“, която е доказателство на това, че авторът представя новостите не просто на училищно ниво; той не разделя изследването от преподаването, а представя възможности да се използват компютри и софтуерни програми и в двете области. Професор Янакиев се насочва и към създаване на учебници, той не стои високо в кулата на академизма, а прави възможното да се обнови и подобри преподаването на български език в училище. В същата книга „Електрониката в помощ на учителя филолог“ (1988), издадена в края на миналия век, вече се намират не само пресечни точки между компютъра, филологията, езикознанието; те имат своите методически измерения и приложения в учебна среда в училище.
Пет десетилетия преди това през 1963 г. в сп. „Български език и литература“, № 4 е публикувана статията на Мирослав Янакиев „За математическата лингвистика“, като са онова време през 20. век заглавието звучи провокативно, скептицизмът вероятно е съществувал в академичните среди, а през третото десетилетие на 21. век това се приема като динамично развиваща се научна област.
Редактирането като сложна и многопластова дейност е другото поле, в което Янакиев има принос. „Как да редактираме собствено съчинение“ (1975) първата книга, като той разширява параметрите и не остава в утъпканите коловози и публикува „Как да редактираме свой или несвой текст“ с две издания през 1994 и 1998 г. от Издателство „Регалия“.
Компютърът в лингвистичните изследвания
Времената, когато компютърът навлиза и все още предизвиква респект, страх, недоверие, скептицизъм, професор Мирослав Янакиев започва да го използва не като потребител, а като изследовател. Честотните изследвания, установяването на явления и процеси в езика на медиите и не само на тях, са реализирани от него и от малки екипи заинтригувани студенти и докторанти. За някои учени през 80-те и 90-те години на 20. век технологии, софтуер, компютри и лингвистика звучаха като несъвместими научни области, методи и подходи. Точно тогава професорът има смелостта да се тръгне в нова посока, без противопоставяне, а чрез откриване на полезни пресечни точки. Тогава Янакиев започна своите проучвания и изследвания по нов начин.
Стилистика и реторика
Говорейки за реторика и стилистика, професорът ги представя като отделни научни области, без да неглижира или възхвалява едната или другата. Той подчертава хилядолетните традиции на реториката и нейните метаморфози; установява промените и приноса на равнище терминология, жанрове, роля върху формиране на книжовния – литературен латински език, върху хуманитарното знание. Етичното представяне от Мирослав Янакиев на аргументи и контрааргументи при очертаване на трансформациите на реториката респектира, тъй като интелектуалецът се включва в дискусии не за да заклеймява, а за да очертава приносите. Стилистиката, в която стилистичните фигури имат предхождащи ги дефиниции в реторичните фигури, при Мирослав Янакиев е изведена на много по-високо равнище от констатациите или омаловажаването. Той излиза извън утвърдените клишета на писане по принципи и в частност на рецензии.
Преподаване, мотивиране, стимулиране
Професор Мирослав Янакиев има свой изграден и шлифован стил на преподаване, който включва представяне на систематизирано знание и предоставяне на достъп до източниците във време, когато библиотеките са основното място за четене и подбор на знания. Да дадеш достъп до знанието и да обсъждаш след това със студенти и докторанти новото е част от работата на професора. Кабинетът му е място за консултации, за научни дискусии, за окуражаване по пътя на създаването на научен текст. Мотивирането да се навлезе в ново научно поле е запазена марка на професор Янакиев, той говори и неусетно запалва искрата на изследователя. Нещо повече, той не оставя ситуацията на равнище любопитство, а помага, за да не угасне тази искра, а да продължи по пътя на реализиране на изследването. Стимулирането като достъп до книги и научни списания, като използване на съвременни методи на изследване, като респект към традициите в науката, като смелост да се навлезе в дебрите на ново научно поле заедно със студенти и докторанти е реализирано постоянно от професора.
Заключителни думи
Широтата на познанията на професор Мирослав Янакиев в лингвистиката, стилистиката, литературата предизвикват респект сред филолозите и хуманитаристите. Дълбочината на мисълта също предизвиква респект, същевременно стилът му на писане и преподаване е разбираем. Интелектуалец, първопроходец, изследовател. Това са думи, които основателно се отнасят до професора, който има свои следовници и който продължава да провокира и мотивира за изследване със съвременни методи на база задълбочени познания.
БИБЛИОГРАФИЯ
Байрамова 1993: Байрамова, Мая. Когато се появиха „Записките по стилистика“ на М. Янакиев, малко преди това и много след това. В: Сборник от научни трудове, посветен на седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев, София, 1993, с. 34–42.
Венкова 2020: Венкова, Цветомира., От машинен превод към формална граматика. // „Български език“, 2000, бр. 67, 254–268. doi: 10.7546/BL.LXVI.20.PR.15.
Георгиев 2000: Георгиев, Никола. Мирослав Янакиев … и имаше ли той почва у нас. Литернет /LiterNet, 09.10.2000. https://liternet.bg/publish/ngeorgiev/m_s/mir.htm.
Иванов 1993: Иванов, Александър. Пътят към един нов хуманизъм (по случай седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев). В: Сборник от научни трудове, посветен на седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев, София, 1993, с. 1–28.
Недялкова 2013: Недялкова, Нели. Молебен за българския език : интервюта с Мирослав Янакиев, Христо Първев, Петър Пашов, Кирил Димчев и Михаил Виденов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Николаев 1999: Николаев, Боян. Какво е Мирослав Янакиев за мене. — Българска реч, V/1999, кн. 1, с. 41–43.
Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа 2014: Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов. (съст. М. Николчина, М. Янакиева, А. Личева, К. Спасова, Г. Георгиева, Ан. Ташев, Ч. Парушев), София: Фондация „Литературен вестник“, Факултет по славянски филологии към Софийския университет, 2014.
Янакиев 1963: Янакиев, Мирослав. За математическата лингвистика“. // сп. „Български език и литеатура“, № 4.
