Книгата „Метаезик и пунктуация. Синтактична онтология“. С. 2022. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-5493-2 с автор Мариана Георгиева е второ, допълнено издание на излязлата през миналата година нейна монография „Метаезик и пунктуация“. ISBN 978-954-07-5093-4.
Новото в допълненото издание е акцентът в когнитивния подход – езикът като феномен от трети тип. Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева е последователна в анализа на синтаксиса на българския език от гледна точка на когнитивния подход, като вниква в особеностите на изречението отвъд формално-функционалния и структуралистичен негов анализ – в комуникативната му себестойност. Задачата, която авторката си поставя – да се вникне в същността на синтаксиса като „когнитивно моделиране, при което съзнанието на субекта преподрежда приоритетите на когнитивната си претенция“, предоставя основанието за тезата на М. Георгиева, че „модулацията на човешкото съзнание е със статут на онтология“. Проникването чрез когнитивния метод в прототипната тъкан на езика, където е технологията на съзнанието, преодолява категориалната еклектичност и изяснява синтактичните парадокси, един от които например е противоречието между логически подлог и синтактичен подлог. В книгата се прави когнитивен прочит и на словореда в неговата вариативност – прав и обратен.
Книгата „Метаезик и пунктуация. Синтактична онтология“ провокира читателя с анализа на взаимопроникването между морфология и синтаксис като две страни на диалектиката на граматиката. Функционалната перспектива на морфологичната характеристика допълва или пък преодолява категориалната „несигурност“, така да се каже. Морфологичната, да я наречем, „многозначителност“ на някои класове думи ги поставя в изречението ту като „конектори“, ту като „конотативи“, както пише Георгиева. Не на последно място читателски интерес биха предизвикали и позициите, които авторката споделя в изследването си по отношение на синтактичния правопис в съвременния български книжовен език. В духа на вече представената методология се прави убедително когнитивно аргументирана разлика между словообразуване и правопис, когато те се отнасят до синтаксиса като тяхна квалификация, или равнище на реализация. Текстът на книгата провокира по елегантен начин творчески размисли и дори дискусия, което би подредило някои противоречия в правописа, когато става въпрос за слято, полуслято или разделно писане.
В заключение, със сигурност книгата на Мариана Георгиева е опит за когнитивни ревизии на синтактични парадокси и правописни противоречия, или когнитивен поглед върху проблеми на българския синтаксис.
