В началото на годината дойде вестта за кончината, на 6 януари, на изтъкнатия норвежки българист проф. Хетил Ро Хауге. Българистиката, не само чуждестранната, загуби вещ познавач и изследовател на езика ни, а езиковедите – стойностен и отзивчив колега и добър приятел.
Хетил Ро Хауге е роден на 9 юли 1945 г. в Лердал, Западна Норвегия. В Университета в Осло записва специалност руски език с втори славянски език български. Когато за първи път посещава страната ни през 1967 г. (в рамките на договор за културен обмен между Норвегия и България) с цел повишаване на езиковата си подготовка, едва ли е смятал, че с това се поставя начало на дълготрайни контакти. Бъдещият учен насочва изследователските си интереси към българския език и нашата литература и култура, като любовта към България остава до края на живота му.
„Честите и ефикасни упражнения в езиковия кабинет на Института за чуждестранни студенти развиха у мене усет за словореда на клитиките, много близък до този на носителите на езика“, споделя Хетил Ро Хауге. По-късно, през 1974 г. в Университета в Осло той защитава дисертация на тема „Словоред на предикативните клитики в българския език“ и получава научната степен Доктор по филология. Започва преподавателската си дейност, като лекционните курсове са по български език, по общо и сравнително славянско и балканско езикознание, култура и история. Води също курсовете по практически български език. От 1994 г. работи в Катедрата по литература, ареални изследвания и европейски езици в Университета в Осло и впоследствие става неин почетен преподавател. За целите на обучението по български език като чужд проф. Хетил Ро Хауге подготвя редица учебни помагала, система от онлайн упражнения, електронни двуезични речници. Съавтор е на „Разговорен български. Пълен курс за начинаещи“ („Colloquial Bulgarian. The Complete Course for Beginners“. Routledge, 2006).
Освен с преподаване и създаване на помагала за обучението проф. Хетил Ро Хауге развива и научна дейност, засягаща проблеми на българистиката, балканистиката, сравнителното езикознание, прагматиката, компютърната лингвистика, превода. Над 100 са неговите публикации, включващи монографии, учебници, студии и статии по въпросите на българската лексикология и лексикография, граматика и прагматика, езиковите контакти, теорията и практиката на превода, компютърната и корпусната лингвистика. През 1977 г. той подготвя монографията „Неопределени и генерични именни фрази в българския език и въпросът за неопределителния член“ (Indefinite and generic NP‘s in Bulgarian and the question of the indefinite article: (preliminary version). Задълбочените му наблюдения върху особеностите на съвременния български език са обобщени в Кратка граматика на съвременния български език (А Short Grammar of Contemporary Bulgarian. Slavica Publishers. 1999). Съдържащ точно описание на граматичната система на съвременния български език, трудът впечатлява с богатия корпус с примери от художествената, научната и публицистичната литература, както и от разговорната реч и народното творчество и е ценен и за студентите, и за изследователите. За граматиката излизат положителни рецензии, а през 2000 г. нейният автор е удостоен с наградата на името на Дж. Д. Бел, която се присъжда от Асоциацията за българистични проучвания за монографии в областта на българистиката. Познанията на проф. Хетил Ро Хауге не само върху лексикографията, но и върху турския език го правят съавтор в Речник на турцизмите в българския език (A Dictionary of Turkisms in Bulgarian. Novus Forlag/The Institute for Comparative Research in Human Culture. 2002). Речникът представлява подробен систематичен каталог на заетите от или с посредничеството на турския език лексикалните елементи в българския. Словникът обхваща 7427 заглавни думи с 3917 варианта, придружени от дефиниции в езика източник.
Хетил Ро Хауге е активен участник в проекти за събиране на езикови корпуси, напр. корпуса на българската разговорна реч, създаден в рамките на инициативата BgSpeech, и паралелния корпус RuN(-Euro). Първите електронни ресурси за българския език са резултат от неговата пионерска работа: през 1997 г. са публикувани две бази данни за българската разговорна реч.
Многобройни и запомнящи са участията на проф. Хетил Ро Хауге в българистични, балканистични и славистични научни форуми, семинари или колоквиуми, в които той излагаше по атрактивен начин научната проблематика, обикновено някой малко засяган или недоосветлен въпрос или пък предлагаше виждане или решение на проблем от друг ракурс. От една страна като чужденец, от друга, като полиглот, той откриваше и интерпретираше интересни лингвистични въпроси.
Характерно за работата на проф. Хетил Ро Хауге открай време беше използването на съвременните дигитални възможности за събиране, обработка и представяне на езиковия – лексикален и граматичен – материал. В това отношение вървеше една или повече крачки напред от българските си колеги, с които винаги споделяше начините за приложение на новите технологии и подпомагаше работата по осъществяването на конкретните дейности, по използването на дадена програма.
За научния си принос към развитието и популяризирането на българистиката проф. Хетил Ро Хауге е двукратен носител на наградата „Златна значка“ на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.
Друга немаловажна страна от дейността на проф. Хетил Ро Хауге беше популяризирането на българската литература и култура в Норвегия чрез преводите на норвежки език на произведения на изтъкнатите български автори като Й. Йовков, Елин Пелин, Св. Минков, Ем. Станев, Г. Караславов, К. Калчев, Н. Хайтов, Ив. Петров, Й. Радичков, Д. Фучеджиев, Д. Цончев, Г. Мишев, Д. Енев и др. До самата си кончина Хетил Ро Хауге продължи активно да подпомага по-младите норвежки преводачи чрез консултации и съвети.
Хетил Ро Хауге беше член на редакционната колегия на сп. „Scando-Slavica“ – реферирано международно издание в областта на славянското и балканското езикознание, литература, история и култура, на Международна редакционна колегия на сп. „Български език“ и на Международния редакционен борд на поредицата „Проблеми на устната комуникация“. От 2002 г. до 2008 г. беше вицепрезидент на Асоциацията за българистични проучвания (Bulgarian Studies Association).
Високата оценка на колегите за проф. Хетил Ро Хауге като езиковед и човек е отразена в траурната книга по повод кончината му. Ето извадки от нея:
Проф. Маргарет Димитрова: Kjetil was a very reliable collaborator in our joint project, extremely knowledgeable scholar and a polite and generous colleague. My colleagues in the project team and I will miss our numerous thoughtful discussions (via e-mail mostly), his support and his expert opinion on my approaches to the nineteenth-century Bulgarian sources. Може да се преведе, ако прецениш, че е по-добре!!
Проф. Андреана Ефтимова: Кетил беше светъл пример за нас, добронамерен колега и човек. Имаше прекрасно чувство за хумор.
Доц. Красимира Колева: Написаното от него ОСТАВА, присъствието му ще ни липсва. Скърбим за видния учен, един от най-големите съвременни лингвисти! Приносите му за балканистиката и славистиката са значими, а за българистиката, на която се беше посветил – неоценими. Той създаде школа в Университета в Осло, беше увлекателен лектор, търсен учен за идеи и съвместни проекти. Светла и обаятелна личност, чувствителен, фин, уважаван и обичан. Ще ни липсва! Светла и благодарна памет!
Доц. Марина Джонова: Проф. Ро Хауге беше много добър приятел. Подкрепяше ни, беше и ще бъде вдъхновение за нашите лингвистични изследвания.
Доц. Гергана. Падарева-Илиева: Проф. Хетил Ро Хауге – изтъкнат българист и скъп колега. Ще го запомня с винаги интересните разговори, с готовността му да помогне. За мен бе чест! Огромна загуба за чуждестранната българистика! Да почива в мир! Светъл път на душата му!
Доц. Биляна Тодорова: Проф. Ро Хауге беше изключителен лингвист, прекрасен човек и голям приятел на България.
През всичките години Хетил Ро Хауге беше свързан с България и чрез лични познанства и приятелства. Обичаше да пътува из страната, почиваше на морето, Варна беше любим негов град, харесваше Витоша и особено Лозенската планина.
Стойностен учен, отзивчив колега, добър човек, истински приятел… Това беше проф. Хетил Ро Хауге! С трудовете си заема неоспоримо място в българистиката, остава и в спомените на колегите и приятелите!
Поклон пред светлата му памет!
