Ботьо Петков е от онези възрожденски книжовници, които историята на новобългарския книжовен език като че ли е оставила в периферията на изследователския интерес. Делото му на учител, книжовник и преводач има свой значим принос и не бива да бъде подминавано с лека ръка от учените, които описват историята на книжовноезиковите процеси през епохата на Българското възраждане. На първо място е от изключителна важност да се подчертае будният дух на българския възрожденец, който обвързва работата му като пламенен учител с филологическите му идеи и с усета към езиковите проблеми. На второ място трябва да се отбележи, че работата му като преводач изисква да се използва богатството на езиците, за да се постигне въздействието на превода и да се предаде, доколкото е възможно, разбира се, духът на оригиналната творба.
Логичността, дълбочината в силата на изказа и умението да борави с думите изкарват наяве индивидуалността, която притежава Ботьо Петков. Известно в науката е, участието му в църковната борба, а чрез статиите и преводите си допринася за оформянето и развитието на новобългарския език. Остава значима следа в Българското възраждане, макар и със своя кратък жизнен път, изпълнен с премеждия и неволи. Името му се споменава с гордост и уважение сред букурещки и одески търговци, консулските доклади на Найден Геров, редакции на вестници: „Цариградски вестник, „Дунавски лебед“ и „България“. Само можем да предполагаме каква е съдбата на неговата неотпечатана граматика, предадена преди смъртта му на Неофит Рилски.
Въпреки вниманието, което му отделят множество автори през последните години, образът на Ботьо Петков е слабо и недостатъчно изследван най-вече с оглед на филологическите му идеи за българския език. На широката аудитория той е познат като педагог и бащата на велия поет Христо Ботев. В сянка остават неговите заслуги в изграждането на новобългарския език, блестящите преводи и статии за оформянето на българското самосъзнание, както и енергичното деяние в борбата за църковна независимост.
Кратка предистория. Райно Попович като виден защитник на гръцкото образование е критикуван ожесточено, тъй като в ранния период на своята дейност се увлича толкова много от гръцкия език, че не осъзнава опасността от гърцизма: „Греческият език трябва да се въвежда повече в България, защото е потребен много, а на славянския трябва да се предпочита като една майка“ (цит. по Нанева, Атанаска, Ботьо Петков, Карлово 2018 г. стр. 7). Васил Априлов също е критикуван от Попович заради създаденото от него училище в град Габрово. След това той променя своето отношение към руското влияние. Двама от най-способните ученици – Христо Попвасилев и Брайко Хаджигенов, Попович ги изпраща в Габрово при отец Неофит, за да научат новия взаимен метод и да го въведат в Карлово.
През дългия период на своето учение Райно Попович получава заслужено уважение, което привлича ученици от всички краища на страната: Гавраил Кръстевич, Георги С. Раковски от Котел, Димитраки бей от Тулча, братя Шопови в от Калофер. Те се отличават с пламенно родолюбие, което наследяват от своя незабравим учител. Не след дълго усилията на Райко Попович биват възнаградени – стремежът към просвета е пробуден: Похваляеми са карловци заради тяхното църковно благочинение, още повече са похваляеми заради честолюбието си, що имат към учението и макар даса по слаби от калоферци и сопотци, но от 25 години са се въздигнали към учение (Нанева Атанаска, Ботьо Петков, Карлово 2018 г., стр. 7). Райно Попович отказва поканата на митрополит Никифор от Пловдив да отиде да преподава в пловдивското обшоградско училище с годишна заплата от 4000 гроша. Неговите ученици уважават постъпката на своя учител, показват се достойни за гласуваното им доверие. Известно е, че Райно Попович подготвя учители. По това време в неговото училище учителства Ботьо Петков, който едновременно с това и пее в църквата „Света Богородица“: Ботьо Петков пееше в църквата със сладък глас, всеки му се радваше, пише Димитър Паничков. Когато някои калоферци отиваха в Карлово на сватба или друга работа, че повече карловци се женеха за калоферки, там забелязали, че Ботьо хубаво пее в черквата, поканиха го да дойде в Калофер да пее в черквата „Свети Атанасий”. На Ботьо позволиха да учи в одаята си няколко момчета на гръцки и псалтика. Той учи нещо до две години. (Нанева, Атанаска, Ботьо Петков, Карлово 2018 г. стр. 9).
На 8.06.1841 Райно Попович изпраща писмо до Неофит Рилски, което гласи: Пратих им в Одеса един ученик възрастен да иди и три години и после да дойде в Калофер да седи даскал“.
Загадъчният ученик е именно даскал Ботьо Петков, който се е доказал като един от най-добрите възпитаници на Райно Попович. Той е роден през 1815 г. в Карлово, а около 1827 година пристига неговият учител. Произходът на Ботьовия род, доколкото е известно и е описано от биографите на рода Ботеви, започва Атанас Христов, роден през 1759 година и неговата съпруга – Мария имат З деца: Генко. Хаджия, женен за Ана от Карлово със седем деца; Вторият – Тачо, свещеник с четири деца, и третият – Петко Атанасов Христов с деца: Мария, Ана и Ботьо.
Ботьо Петков е сред първите учители (руски възпитаници), които помагат за подобряването на тогавашната образователна система, като допринасят за нейното организационно издигане. Създател на Класното училище, той преподава аритметика, география, българска граматика, физика и история. Освен това е преподавал и „езикът на Омир и Платона“, като е знаел отлично турски и новогръцки. Благодарение на него училищната библиотека се е снабдила с руски и френски книги, именно тази библиотека изгражда и формира Вазов като личност и поет. По повод това думите на Патриарха на българската литература звучат така:
Прозорците в съседната по-голяма учителска стая гледаха над Тунджа, която бучеше под тях. Едната стена заемаше един огромен стъклен шкаф, пълен с руски и френски книги. Тая училищна библиотека игра голяма роля в моето развитие. Без нея аз нямаше да бъда нищо... Аз не можех обаче да се да се ползвувам от богатствата на френската литература, знаейки слабо езика. Но затова с толкова по-голяма жадност поглъщах руските книги от шкафа – особено многобройните томове от „Отечествени записки“ със статии и съчинения от Белински, Лермонтова, Пушкина, Григоровича, Горанова и др... И понеже не ходех почти никъде и постоянно се ровех в библиотеката, цял нов мир се откри за мене. Нов вкус се разви така благодарение на руската литература.
Ботьо Петков започва своята книжовна дейност още през годините, когато е ученик в Одеса. През 1843 година успява да преведе на български „Нещо за безграмотните человеци“, която има три издания. През 1844 година превежда „Психология или душесловие за учение на децата“, което също има три издания. Най-значителният труд на даскал Петков, оказващ влияние на българската интелигенция, е преводът на „Критически издиряния за историята българска от Ю. И. Венелина (заради избухването на Кримската война се забавя издаването на книгата, което още повече влошава материалното състояние на семейството). Успява да преведе и „Кратка всеобща география“ където се очертават неговите индивидуалност и самостоятелност. Той написва и „Българска граматика“, чийто ръкопис е изгубен. И този факт остава трудно обясним и до днес. Възрожденският учител искал да състави такава граматика, която да бъде общоупотребителна за всичkи български училища.“ (Иван и Цвета Унджиеви, Христо Ботев – Живот и дело, Глава 1, София, 1975 г.).
В началото на своята учителска професия, той преподава предимно гръцки език. След това, когато отношенията между българския народ и гръцкото духовенство се изострят, даскал Петков се отказва да преподава гръцкия и на негово място въвежда руския. Нововъведеният език е преподаван в по-горните класове на трикласното калоферско училище. Особено внимание отделял на въпроси, свързани с българската граматика, по които той немалко пъти се изразява в периодическия печат. Както се вижда от дописката, засилено се изучава руски език трите класа. Преподавател е Ботьо Петков, а Стоян Зафиров преподава френски и гръцки езика. За съжаление, не е известно поради каква причина са се привеждали подобни дописки.
В обществената си работа Ботьо Петков изпъква с брилянтното си дар слово, което му помага да бъде по-убедителен. Той е привързан към пропагандирането на руската слава и според него обичта към Русия ще помогне за извоюването свободата и независимостта на българския народ. Това е и причината, поради която Ботьо Петков преподава с увлечение руски език в Калофер и Карлово. При всеки удобен случай изтъква престижа на руското образование, култура и литература. Неговата привързаност към Русия дава отражение и на облеклото му (сиво палто, подобно на офицерски шинел). Заради това как се облича той е заподозрян и обвинен от турските власти, че е таен московски каймакамин. Благодарение на един калоферец, който се застъпва за него с пълно доверие пред турците, успява да го избави от безправното обвинение на турските власти.
Отдаден изцяло на учителската си работа, както и от много други обществени задължения, той няма достатъчно време да се грижи за материалното състояние на семейството си. Неговата нравствена позиция не|му позволява да мисли само за себе си, когато българският народ тъне в невежество и мизерия. Годините минават, заедно с тях се увеличават и нуждите на Ботевото семейство. Неволята и мизерията са негови спътници: Той нямал никакъв имот, нямал и свое жилище, та живеел по чужди къщи. Имал обаче добра библиотека, която свидетелствувала за научните му интереси и стремежа му към усъвършенстване и издигане.
Голяма част от публицистиката на Ботьо Петков е насочена към въпроси с филологически характер. Около петдесетте години на миналия век е поставен въпросът да се освободят буквите: ъ,ь… Даскал Петков се изказва твърдо против отстраняване. Според него буквите се срещат в средните предели на България и Тракия и от двете страни на Балкана: Ние трябва да се гордеем, отбелязва Ботьо Петков, че са се запазили в същите речи, които се намират в превода на Кирила и Методия. Да ги изоставим, ще рече да се отдалечим произволно от езика си.
Както е известно в науката, българският език тръгва по друг път, но не можем да не отбележим патриотичните подбуди на Ботьо Петков, които са го движили през целия му жизнен път. Статиите му в Цариградски вестник поставят като фокус вниманието върху езиковите въпроси. По повод филологическите му стремежи за неговите интереси Михаил Димитров отбелязва: С писмо от февруари 1857г. до редакцията на същият вестник той съобщава, че иска да „вмести някои свои правила за глаголите в българския език“. Въпросите, които щял да разгледа учител Ботьо както личи същото писмо, били: „колко и какви времена имат глаголите, какви видове, как се образуват времената им, на колко спрежения се разделят, колко и, какви глаголи има на първо второ и трето спрежение“ (Уч. Пр. 1906, cmp. 1015. Стр. 21).
За вижданията на Ботьо Петков като филолог обективно може да се съди от статията му „За българският език“, печатана в Цариградски вестник, бр. 336, 338, 334 от 1857 година. Той засяга общи въпроси от типа на осмислянето на причините, които довеждат до изменение на езиците. Най-напред поставя причини от политически характер: Същият народ, който е говорил един език, като паднеше под чужда власт, или като се разцепеше на няколко части и владения, изменял постепенно на езика си, и още повече, ако би да се пресичаше съобщението от едноплеменния му народ с чужд. Излага на показ и друга причина, съществуваща за изменението на езиците – вътрешна причина. Изменението на сегашните езици произлиза още от степента на образованието на народите, които с писмеността довеждат езика си до съвършенство. В статията на Ботьо Петков са застъпени широки познания за българските говори. Те не могат да бъдат взети от книги или вестници, а са плод на негово самостоятелно проучване.
В първата част на своята статия Ботьо Петков насочва изследователския си интерес към изменението на езика като главно свойство на езиковото битие, което води до появата на различни езици.
Авторът на текста се явява застъпник на старите форми на българския език, отбелязвайки че изменението, което засяга всички езици и стари, и нови, се извършва постепенно и неравномерно: Причината за езиците е била най-много политическа. Истий народ, като попадне под чужда власт, или като се разпуснеше на нечисти владения, изменява постепенно езика си, още повече ако би да се пресечеше съобщаването от едноплеменни му народ с друг чуждий... Изменението на сегашните езици произлиза още от степента на образование на народите които с писмеността довеждат езика си допринася съвършенство. За най-чист български говор Ботьо Петков отбелязва следното обобщение: Ближните места до Средний Балкан и от двете страни на Тракия са съхранили най-чист български език, който най-малко е отстъпил от старата писменост. От тука по всяка посока езикът постепенно се изменява (Цариградски вестник. бр: 336, 06.VIl. 1857 г.).
Изводът, който може да бъде направен, е, че има изменения, които се явяват спонтанно и незабелязано в колективния езиков живот, но съществуват и такива, които се налагат по съзнателен изкуствен път. Във втората и третата част на статията Ботьо Петков се изказва за „употребление на буквите“, които според него „не се измислят за украшение, като всяка буква е имала съответен звук, но с течение на времето някои букви губят произношението си:
… и в българския език буквите са толкова, колкото звукове се чуват. Съгласните на старий език си имат място и сега, както и сродство си гласните. Шепотните букви се съгласяват с мягките и в старий и в сегашний език. От тук се види, че ми без изключение навсякъде трябва да пишем мягки букви след шепотни… Буквите Р и Л кога пред тях има друга някоя съгласна обикновено се съгласяват с полугласните букви Ъ и ь… във всички стари ръкописи тия полугласни се пишат всегда след съгласните Л и Р но между двете съгласни, както някои говорят и пишат.“ На това правило Ботьо Петков особено много държи и макар че то не се налага в масовата практика, навсякъде той пише „блъгари“, „блъгарски“, сръдце“ и пр. По отношение на гласните, които разглежда в последната част на статията си, Б. Петков приема, че някои от т ях са загубили своето старо произношение. (Нанева, Атанаска Петкова, „Ботьо Петков“ Карлово, 2018 г. стр. 57) „Оm полугласната Ъ се е образувала гласната „Ы“. Неиний глас, ако и да не се различава сега от гласа на мягкото „И“ но види се да се е различавал някога, а сега се е увардил само у русите. Ние виждаме, че всичките почти производни речи полугласната Ъ не се изменява на Ы и„Ы“ на И, това става не само в окончанието но и в средата на речите. Затова буквата „Ы“ в старите ръкописи е писана „Ы“, така правилно трябва да Я пишем и сега“ (Цариградски вестник, бр. 334, 31.VII.1857).
Интересен е подходът му към развоя на нашия книжовен език чрез направените от него препоръки за употребата на различните членни форми в мъжки род, единствено число. В статията “Филологическите интереси на Ботъо Петков“ от сборника по случай сто години от рождението на Хр. Ботев Михаил Димитров подробно пише за идеите за промени, които Ботьо Петков предлага. Сред тях са:
1. На Ботьо Петков принадлежи първия опит да урегулират по теоретичен път членните форми за мъжки род в практиката на книжовния език. По всичко изглежда, че той е действителният създател на правилото за употребата на пълен член -ът в именителен падеж и кратък -а в косвен падеж: но ние добре ще сторим-пише Ботьо Петков – ако във винителен падеж не употребяваме члена -ът: а) за да не докараме отвращение с многобройното му употребление в предложенията; б) за да се различи именителният падеж от винителния, като например речем: – разбойникът убил търговецът, не можем да разузнаем кой кого е убил, затова е добре да употребим винителний падеж без член, само да променим окончанието на речта, напр. разбойникът убил търговеца и в) защото на много места в България членът -ът се употребява наместо -а.
Правилото да се членуват съществителните имена от мъжки род, когато са в именителен падеж с пълен член, а когато са в във винителен с непълен, е измислено от Ботьо Петков, смята и друга изследователка на Ботьо-Петковото творчество. (Петрова. Мария, Ботйо Петков – Монография, София, 2001 г, стр. 116).
За промените в езика, които налага даскал Петков, Л. Андрейчин пише:
От тези думи виждаме, че Ботьо Петков се стреми да урегулира употребата на различните членни форми в мъжки род не механически, а с оглед на благозвучието и на точността на израза (свързана със синтактичната служба на формите). В това отношение той се издига по-високо напр. от Неофит Рилски, като взема под внимание и езиковото благозвучие, а oт друга страна опростява отношенията, свеждайки ги същевременно към една по-цялостна система: в тогавашната ни книжника повечето граматици са различавали две форми при члена за женски род: -та за именителен падеж (водата) и-ш; І за косвен падеж (водач тя); Ботьо Петков въвежда това разграничение и в мъжки род, като използува за тази цел различните изговори:; форми на члена (-ът, -а), съществуващи в диалектите (изразеното в горния цитат схващане на Ботьо Петков, че във формата „търговеца имаме само окончание -а, а не член, е погрешно). Характерен е в този случай стремежът на учител Ботьо да свърже отделните езикови форми в една обща система. Разрешавайки въпроса за употребата на членните форми в мъжки род чрез едно изкуствено теоретично правило, Ботьо Петков се намира все още под влиянието на старата граматична школа. По новата позитивна школа избягва тази практика. За нас е ясно обаче, че той е служил умерено с този похват – за разрешаване на един възникнал в самата практика сложен и спорен случай.
Във връзка с граматическите въпроси Ботьо Петков отделя голямо внимание на глаголите. В горепосочения труд на Мария Петрова е приложено писмо, което той пише до Цариградски вестник, прикачено в бр. 314 от 1857 г. и в което отбелязва:
Виждам във вестника Ви ревността на някой родолюбиви лица за напечатания Б ъ л г а р с к а г р а м а т и к а на тяхно иждивение, която да бъде общоупотребителна за всичките Бъгарскиучилища: такаваграматика може би някой да ся наеми да състави, но знаено да бъде на почтеното това общество, което обещава това добро на Българский народ, че такава граматика трябва да я употреби не толкова от него, колкото от ония, които щът имат длъжност да я преподават. Следователно за да стане общоупотребителна тая граматика, трябва по-напред да ся изложи в Цариградский вестник чястните правила на Български язик, които щът ся сьдържават в нея, а шнакнито обществото, нито съчинителите могат достигна своето намерение. За да дам повод на ония, които би желали да приемат участие в съставлението на такава граматика, да излагат в Ц. в-к своите мисли върху тоя предмет, аз ся реших да вместя някои свои правила за глаголити в Бльгарский язик, а именно: колко и какви времена имат глаголите, какви видове, как ся образуват времената им, на колко спряжения ся разделят, колко и какви глаголи има на прьво, второ и трето спряжение и пр. Аз ще съобщя своите мисли в Вестника с условие, ако би после да ся приемат от кого и да е в Граматиката му за основни правила и тая Граматика ся удобри за общоупотребителна обществото, тогава тия правила да ся почитат от обществото заемани от Ц в-к. Нь това е потребно съизволението на обществото. A за да няма някой подозрения, че тия мисли са усвоени от него или от другиго някого, оставя му ся време две недели за да вмести по напред своите мисли и след това да вместя и аз своите. (Цариградски вестник, бр. 314. 1857 г.)
Карлово, 1857, февруари
Б. Петков
За изграждането на своите научни сведения Ботьо Петков се обосновава върху резултата от проучванията на българските говори и това е отбелязано детайлно в публикуваната наскоро приносна монография на Мария Мицкова Българският език и неговите диалекти през погледа на възрожденския книжовник. Така се очертава и привързаността му към „езиковата старина“, което придава оригинален характер на неговата мисъл. Твърдо стои върху основата на народния език, което изгражда умението му да прави самостоятелни изводи. В статиите ясно се вижда, че чувството, което го води, е родолюбието към познанието на нашия език и ролята му между останалите славянски езици. Няколко пъти в статията подчертава, че благодарение на странните езикови форми съвременния български език е продължител на Кирило-Методиевския език (Нанева, Атанаска, „Ботьо Петков“, 2018, стр. 57–58). От иследванията на А. Нанева се разбира още, че с публикуването на статията Ботьо Петков събужда интереса на младата българска интелигенция. В Цариградски вестник се помества дописка от Букурещ, от която става ясно, че даскал Петков заедно с неколцина други автори, са се заели със създаването на „Българска Граматика“. Това е и основната цел на Ботьо Петков – „да развие своите филологически проучвания в една „Българска граматика“, за което имал нужните сили и възможности“ (Нанева, Атанаска, „Ботьо Петков“, 2018, стр. 58). Той успява да завърши граматиката и я изпраща на Найден Геров за преглед и печат. За съжалене той не успява да види своя „оригинален“ труд, а след смъртта му граматиката така и не стига до печат. „Ръкописът бил купен от Драган Манчов за 500 гр., но по неизвестни за нас причини. Така и не бил издаден. Неизвестна е и по-нататъшната съдба на ръкописа, имащ всички достоинства на един оригинален труд“ (Нанева, Атанаска, „Ботьо Петков“, 2018, стр. 58).
Относно статиите, които даскал Ботьо Петков пише за Цариградски вестник, Михаил Димитров споделя следното: Преди 40 години покойният Сава Велев ги събра и препечата в „У ч и л и щ е н п р е г л е д“.
Когато разглеждаме въпросите с филологически характер, не можем да изчерпим книжовната дейност на Ботьо Петков само с филологическите му идеи за езика. Тя се развива в две посоки: самостойна и преводаческа. Често той служи с примери от Остромировото евангелие (староруски ръкопис от 11. век). Запознат е със споровете относно произхода на Кирило-Методиевия език. Прави опити да наложи действието на някои звукови промени. Стилът и езика на неговите статии е съвременен, изграден на базата на живата народна реч и много обогатен с нови книжовни норми.
Речта на Ботьо Петков носи след себе си светски характер. Чрез словото си той събужда патриотизъм, дълбока горест и възмущение от робството. Много умерено говори за величието на някогашна България, върху причините, които я довеждат до робство и тежките последици от него. Речите са много смислени и съдържателни, будят възхищение и до днес и това е отбелязано от редица изследователи (Петрова. Марня, Ботйо Петков – Монография, София, 2001 г. стр. 110). Църквата е едно от местата, които привлича и млади и стари. Учениците помагат за църковната служба, като се подчиняват на учителите. Известно е, че Христо Ботев, още мальк, не се подчинява на това задължение и се бунтува срещу всички. В речта си Ботьо Петков изтъква, че заради фанариотското иго, празника на Кирил и Методий, бил за дълго време изоставен. Благодарение на това, че повдига отново въпроса за празника, той и всяка година все по-тържествено. (Петрова. Мария, Ботйо Петков – Монография, София, 2001 г. стр. 111). Подготовката на речта на Ботьо Петков е описана много подробно от неговите задълбочени изследователи: На този ден учител Ботьо е в стихията си. много рано туря в действие гето перо. Ниже хубави думи четливи букви на бяла хартия без ортарак (подлистник). Пише с въодушевление в красивата, богато снабдена с книги училищцна библиотека, върху голямата околчеста маса. В новата сграда на мъжкото класно училище той се радва на уюта и комфорта, плод на неговия безкористен, благороден, неуморен труд. И той разгръща всичките си възможности и готви своята реч, която с жад се поглъща от хилядното множество на този ден. (Петрова. Мария, Ботйо Петков – Монография. София, 2001 г. стр. 111).
В своето изследване Атанаска Нанева твърди, че публичните изяви на Ботьо Петков започват още с идването му в Калофер. Неговите речи, казва тя, са произнасяни със сипкав глас, с разтреперени ръце, пребледняло лице“ (Нанева, Атанаска, „Ботьо Петков“, 2018, стр. 64) От блестящия му талант е очарован и едни неизвестен кореспондент, водещ злобна кампания срещу Петков вьв вестник „България“. В дописка от 9 август 1859 година кореспондентьт на въпросния вестник съобщава, че е пристигнал точно когато се провеждал изпит в училището. По негови думи учениците отговаряли добре и слушали с интерес. В края на изпита Ботьо Петков държи реч, в която дописникът ни дава повод да смятаме, че за учениците е бил вълнуващ оратор с емоционален темперамент: Но и когато господин Ботьо стана прав от стола се отстъпи с един великолепен вървеж на средата, епиджини направи впечатление (Нанева, Атанаска „Ботьо Петков“, 2018, стр. 64). Ораторският талант на даскал Петков прави впечатление и на Иван Вазов, който описва образа му по следния начин: „Висок, снажен, почти колос, какъвто беше и знаменитият му син, стар и грохнал вече, но бодър духом и с ведърум, той внушаваше неволно уважение. Голямото му въздълго кокалесто лице, грапаво от шарка, носеше строгия печат на тежък труженишки живот и грижи. Рядко случайна усмивка озаряваше облака на тая сурова физиономия.. Аз и сега го гледам във въображението си, като ходи замислен из училищния двор, бавен и тежък ход, бяло шаечно сако и широки панталони, които се мантаряха на пусталите му крака. Виждам го и в часове на духовенство подем в тържествени дни, когато пред хилядното множество държеше пред младенчески жар пламенни речи, с глас еклив, трепетен от вълнение“ (Иван Вазов, видено и чуто).
Калоферската общественост посреща речите, проповедите и словата на Ботьо Петков с голям интерес. Тогавашните цариградски вестници приветстват публицистиката на учителя и той все повече утвърждава името си като една от водещите фигури на просветния живот през епохата на Възраждането. През 1856 по инициатива на Спас Зафиров и Димитър Паничков 11 май е определен за празнуване от ученици и учители. След като получава уведомление за празника от Калофер на следващата година, Ботьо Петков инициира честването на празника в родния си град. Завърналият се от Карлово в Калофер Петков произнася слово, което жителите на града дълго време да помнят и обсъждат. Речта му намира място в „Цариградски вестник« със заглавие „Много любопитно слово изречено в Калоферското училище. Прилатам част от цитираното слово, което цитирам по книгата на Атанаска Нанева, а в края на текста прилагам като сканиран вариант:
„На общите изпитания обикновено се произнасят от учителите речи, съответствени на целта на събранията, сиреч речи подбудителни към учението, в които се излага ползата от него… Но защото ползата от учението начина да става вече известна на всички ни, така и нуждата за нео от ден на ден става по-чувствителна между нашите съотечественици и особено между нашите едно-селяни, то за нужно почетох да представя прво причините, по които ми останахме толкова назад в просвещението от другите народи, и второ посоката или пътя, който води към истинско просвещение.
Не са минали много години от как нуждата за просвещение начина да се усеща и в нашето отечество България… Но ако ли най-после от всички начнахме да усещаме тая нужда, именно в това време, в което науките достигнаха до най-висока степен у другите европейски народи, то за счастие ми не можем обвини в това сами себе си: нерадение и недобро разположение към просвещението, ако и да се показаха у нас, то тия не са били природни и отличителни наши свойства, а са били следствия на важни обстоятелства и причини, които траяха до сега. От тия причини да споменем само две, най-важните: първата и най-важната била гръцкото духовенство, а втората и производната он първата е самото ни правителснво.
До възвишението и малко преди възвишението … на султан Абдул Меджит хана отоманското правителство не усещало нуждата за просвещението: и ако във всичкото това време и у поданиците му, верните бъгари, било угаснало това благородно чувство, то никому другимуне можем благодари за това, освен на гръцката йерархия. Мислеше да слее българский народ в един с гръцкий и затова иногда употребляваше средства насилствени. Тая мярка в някои места ближни до Гърция биде успешна, гдето почти и досега чисти българи четат и се молят богу на съвсем непонятний гръцки език Влиянието на тая мярка се разпространи в съща България: в някои градове довчера чисти българи и доруи до сега пишат гръцки.“ (Нанева, Атанаска Петкова, „Ботьо Петков“, Карлово, 2018 г стр. 68).
До нас е достигнало още едно слово, което Ботьо Петков е произнесъл на 11.05.1864 г. Калофер. B това свое изказване отново се открива стремеж към църковна независимост. Словото е публикувано „Спътник“ бр. 14 1864. „Като се стремим към църковна наша независимост, потъпкана така безчеловечно от светотатци, и като се трудим за умственото наше развитие, то ми така щем вървим по показания нам път от нашите просветители и наставници. Основаната от тях българска църква тий щат помогнат да изтръгнем ръцете на похитителите“ (Нанева, Атапаска Петкова, „Ботьо Петков“, Карлово, 2018, стр. 70).
През годините от 1859 до 1861 публицистиката на Ботьо Петков е със силно полемичен характер. Не успявайки да издържи на правдивите и заслужили нападки от даскал Петков, в. „България“ организира клеветническа кампания срещу него. През 1859 година в същия вестник е приведена дописка от „Един цариградски човек“, в която открито е нападнат Ботьо Петков заради това, че не е отпразнувал празника на св. Кирил и Методий. Калоферци се възмутили от опита за нападение върху неговата личност. Учениците на учител Ботя в една друга дописка успешно изобличават в лъжа „Безименния дописник“ и реагират остро срещу хулите, отправени по негов адрес.
Темата за филологическите възгледи на Ботьо Петков ми беше възложена като дипломна работа от проф. Русин Русинов в далечната 1998 г. Тогава не я разработих, но събирах материали. Основната част от този текст се позовава на приносните изследвания на М. Гечев, М. Димитров, А. Нанева и М. Петрова, посочени в библиографската справка. В текста са взети под внимание и разсъжденията на Д. Антонов, разгърнати по детайлно в дипломната му работа, посветена на Б. Петков и защитена през 2023 г. във Факултета по славянски филологии.
БИБЛИОГРАФИЯ
Андрейчин, Любомир. Ботьо Петков като филолог, В: Български език, 1949 г. – кн. 2, стр. 146–148.
Гечев, Минко. Ботю Петков – Виден деец на националното възраждане, 1997, Кн. 4, стр. 74–77.
Димитров, Михаил 1881, Ботьо Петков – В: Христо Ботев: сборник по случай сто години от рождението му, 1949 г., стр. 15–48.
Мицкова, Мария. Българският език и неговите диалекти през погледа на възрожденския книжовник.УИ „П. Хилендарски“, 2024 г.
Нанева, Атанаска. Ботьо Петков, Карлово, 2018 г.
Начов, Никола. Калофер в Миналото, 1949 г.
Петрова, Мария. Монография. Ботйо Петков. София, 2001 г.
Стоянов, Стоян. Ботьо Петков и Христо Ботев. Народни Учители, София 1949 г., стр. 7–27.
